Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проуч

Вицепрезидентът Илияна Йотова връчи в Сопот националната литературната награда „Иван Вазов“ на писателя Христо Славов по време на церемонията по повод 175 години от рождението на Иван Вазов.

В словото си по повод празника Йотова подчерта значението на Вазов за формирането на национална идентичност. Тя припомни известния Вазов цитат от одата „Паисий” - „И ний сме дали нещо на светът“, който според нея изразява едновременно гордост, но и отговорност за опазване на българската култура и история. Вицепрезидентът посочи, че няма българин, който да не започва образованието си с Вазовото стихотворение „Аз съм българче“ и отбеляза, че неговото творчество продължава да оказва ключово въздействие върху българите и до днес.

Йотова изтъкна, че Сопот е не само родно място на писателя, но и символично пространство, в което понятията св

Лияна Панделиева разказва истории на необикновени личности от средновековна Англия в нова книга. „Англия, както я обикнах“ ще бъде представена тази вечер в столичния литературен клуб „Перото“, съобщават организаторите.

По думите им вълнуващите съдби на тези личности са с нишки, преплетени до наши дни и дори минават през българската история. Авторката разказва за жени, чиято дързост е в основата на поколения успешни предприемачи, както и за кралска воля, която благославя жестокостта и пиратството като успешна държавна политика, посочват организаторите на представянето на книгата.

Според издателите от „Труд“ „Англия, каквато я обикнах” е разказ за доброто, достигнало до нас през времето, въпреки болките, които струят от историята.

Лияна Панделиева е завършила публична реч, учила е и в САЩ, а магистърската си степен

Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от „БСП – Обединена левица“ относно финансирането на библиотеките по време на днешното заседание на Комисията по културата и медиите.

 „Обсъдихме с представители на Вашия екип, че програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ е на финала на преподписване“, каза Мариана Бояджиева и отбеляза, че това е очаквано от хората, които работят там. „Бих искала да попитам, тъй като те разчитат и на допълнителни средства за регионалните библиотеки, които са от държавния бюджет чрез Министерството на културата, дали може да очакваме през настоящата година да има подобно финансиране и, разбира се, съответните правила, по които то

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн