Второто издание на международния Черноморски литературен фестивал ще бъде посветено на поетесата и издател Божана Апостолова, която почина преди броени дни. Това обяви кураторът на събитието Светлозар Желев на пресконференция в Община Бургас, която е съорганизатор на форума. На нея бе представена и подробната програма от събития, както и списък от гости, който включа над 60 писатели, преводачи, издатели и литературни професионалисти от страните от черноморския район - България, Турция, Украйна, Грузия и Румъния. Те ще се включат в литературни четения, професионални панели и срещи с читателите. 

Фестивалът ще бъде открит на 5 юни в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов", която е и основен домакин на събитията от програмата. В откриващото събитие ще се включат Тудор Ганя , Айше Овур, Ертюг Ючар, Иван Станков , Павло Матюша, Виктория Матюша, Нана Абуладзе и Звиад Кварацхелия.

Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екзюпери", пред телевизионния канал Франс 24. Днес се отбелязват 125 години от рождението на автора на "Малкият принц", който е най-превежданото издание след Библията и Корана. Романът може да бъде прочетен на повече от 300 езика. С над 200 милиона продадени копия е най-известното, най-превежданото и най-четеното произведение на френската литература.

Антоан дьо Сент-Екзюпери, който е роден на 29 юни 1900 г. в Лион, може да бъде описан като пилот-писател и писател-пилот, каза Д`Аге. Според него е сложно да се прецени кое е по-точното описание, но е сигурно, че и двете идеално пасват за личността на неговия родственик. Страстт

Трудно е да се балансират различните източници на вдъхновение, каза в интервю американската фентъзи писателка Джули Кагава, която пристигна в България за Пролетния панаир на книгата.

Авторката, позната на българските читатели с поредиците "Железните феи", "Кръв от рая", "Нокът" и "Сянката на лисицата", се срещна с почитателите си на щанда на издателство "ПроБук" и на фентъзи бала "Нивганигде".

"Изграждането на светове е едно от любимите ми неща. Обичам този процес", каза авторката. "Имам представа за този свят, но докато пиша, я доразвивам, хрумнат ми нови идеи и ги добавям. Така светът донякъде се запълва, докато пиша книгата".

Писателката добави, че от всяка книга или поредицата зависи дали ще започне с персонаж, със създаването на света или с нещо друго. "Например, когато пишех поредицата "Железните феи", тя започна с идея - от какво се страхуват феите. Отго

"Носорог в банята е метафора за всички неочаквани, неизвестни и изненадващи събития, които всеки от нас има, дори когато се убеждава, че всичко му е ясно и животът му е подреден. Носорогът олицетворява тези изненади, които живота ни поднася, без да ни пита дали сме готови за тях". Това каза журналистът Георги Милков на представянето на новата си книга „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“. Събитието се състоя в кино "Кабана“ в парка на Националния дворец на културата (НДК). 

„Тази вечер ни събира не журналистът, не специалният кореспондент, не главният редактор, не водещият на телевизионно предаване, а талантът на човека с главно ч – Жоро Милков. Един очевидец на неговите истории, който макар и инкогнито, присъства в разказите - лъскавият пътешественик Константин Вълков", каза издателят и управителят на „Книгомания" Илия

Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пулицър“. Събитието бе част от фестивала „Пловдив чете“.

„Mаус“ е историята на Владек Спигелман – евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син – художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, да разбере миналото му. Форматът е на разказ в картинки и според издателите от „Нике“ успява с лекота да отърси читателите от чувството, че чете за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното.

„Комиксът като изразно средство с тежката материя на историята се съчетават изненадващо добре и продуктивно, защото самият ко