Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн

Искам да си пожелая да четете тази книга с такова удоволствие, с каквото аз съм я писала, каза телевизионната журналистка Радина Червенова на представянето на дебютния си роман „Преди ме е нямало“ в „Каза либри“ днес. 

„Една съкровена тайна беше първо в душата само на Радина, после беше в семейството, после беше сред приятелите, за да може да не бъде вече тайна. Сега всеки от вас я държи в ръцете си. Това е дебютният роман на нашата Радина“, каза водещият от Българската национална телевизия (БНТ) Георги Любенов. Радина вложи много от тази душа, разкри тази тайна. Вече тайна няма, допълни той.

„Радина не е жена. Тя е последната жена. Господ е вложил в нея нещо, което му е останало от направата на милиони други същества, както умореният майстор събира с мистрията всичкият богат разтвор от пода и вдига най-бялата и плътн

Португалската писателка Изабел Рио Ново ще представи романа си „Парижка улица в дъждовен ден“. Събитието ще е на 23 май на столичната сцена „Централни хали“, съобщават издателите на българското издание на книгата от „Лемур“.

Книгата разказва за необичайната връзка, преминаваща през вековете и пространствата, на главната героиня с Гюстав Кайбот - приятел и покровител на художници като Моне и Реноар и самият той художник импресионист.

„Авторката проследява историята на този тъжен милионер и описва живота му от раждането до момента, в който прочутата картина „Парижка улица в дъждовен ден“ стига до Чикагския институт по изкуствата. Съчетавайки историческата линия с художествените похвати, Изабел Рио Ново – два пъти финалистка за наградата LeYa – ни предлага завладяваща творба за силата на изкуството и талант

Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки".

„Литературен вкус се формира бавно и се формира с качествена литература. Така че няма как да не стимулираме четенето на добри книги, колкото и относително да е това, разбира се“, казва още тя.

Научните интереси на Амелия Личева са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Амелия Личева е и поетеса, и литературен критик, автор е на няколко теоретични книги, има публикувани седем стихосбирки. Нейни стихове са превеждани на много езици. Наскоро във Франция излезе нейна стихосбирка. Тя е главен редактор на

„Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите“ – това е веруюто на писателя Желяз Кондев, споделено в емоционално интервю .

Писател и общественик от Сливен, Кондев разкри своите житейски уроци, борби и признания – прям, честен, неудобен за властта, но дълбоко верен на историята, паметта и българския дух.

Желяз Кондев е известен със своите художествено-документални книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред най-значимите му творби са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“, „Апостола на българите“. Освен писател, той е и активен общественик и меценат.

През 1990 г., заедно с актьора Петко Апостолов, поставя началото на идеята за българ