„Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите“ – това е веруюто на писателя Желяз Кондев, споделено в емоционално интервю .

Писател и общественик от Сливен, Кондев разкри своите житейски уроци, борби и признания – прям, честен, неудобен за властта, но дълбоко верен на историята, паметта и българския дух.

Желяз Кондев е известен със своите художествено-документални книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред най-значимите му творби са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“, „Апостола на българите“. Освен писател, той е и активен общественик и меценат.

През 1990 г., заедно с актьора Петко Апостолов, поставя началото на идеята за българ

Трудно е да се балансират различните източници на вдъхновение, каза в интервю американската фентъзи писателка Джули Кагава, която пристигна в България за Пролетния панаир на книгата.

Авторката, позната на българските читатели с поредиците "Железните феи", "Кръв от рая", "Нокът" и "Сянката на лисицата", се срещна с почитателите си на щанда на издателство "ПроБук" и на фентъзи бала "Нивганигде".

"Изграждането на светове е едно от любимите ми неща. Обичам този процес", каза авторката. "Имам представа за този свят, но докато пиша, я доразвивам, хрумнат ми нови идеи и ги добавям. Така светът донякъде се запълва, докато пиша книгата".

Писателката добави, че от всяка книга или поредицата зависи дали ще започне с персонаж, със създаването на света или с нещо друго. "Например, когато пишех поредицата "Железните феи", тя започна с идея - от какво се страхуват феите. Отго

Книгата „Думи за езика" ще се чете и след 100 години. Това каза социологът Андрей Райчев на представянето на изданието, чийто автор е Иля Златанов. Събитието се състоя в столичния културен център Casa Libri. 

„Както в едно гениално стихотворение на Александър Блок и в книгата изчезва пошлото, изчезва настоящето. Няма сега, няма и как да има. В книгата се разказва за култура, а не за цивилизация и това я прави над 100-годишна, гарантирано", е мнението на Андрей Райчев.

Авторът на изданието Иля Златанов обясни, че по природа е любознателен и "като науча нещо интересно, бързам да го споделя, за да разберат и други хора за него". Започнал от кратки публикации във Фейсбук, които постепенно привличали интереса не само на приятели, но и на непознати. "Всички тези хора на няколко пъти ме съветваха да издам книга с тези неща. Това наистина ме стимулираше, но вс

„Георги Парцалев продължава да ни провокира и днес“, каза Георги Тошев по време на представянето на новото допълнено издание на биографията „Хамлет от град Левски“.

Книгата беше представена в столичното кино „Одеон“ по повод 100-годишнината от рождението на обичания актьор. Допълненото издание включва нови свидетелства, архивни снимки, както и откъси от наскоро открития личен дневник на Парцалев.

„В книгата има много информация за онова време и за отношението на официалната власт към Георги Парцалев. Благодарение на покровителството на Людмила Живкова, той е бил пощаден от униженията, на които са били подлагани други творци или хора като него“, отбеляза Тошев.

Авторът подчерта, че работата по биографията се е превърнала в истинско пътуване из живота на един голям артист – сложна и противоречива личност, но в

Ново допълнено издание на „Инвентарна книга на социализма“ излиза почти 20 години след първото представяне. Съставители са Георги Господинов и Яна Генова, съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите им книгата е посветена на паметта на художничката Яна Левиева, автор на оформлението на тома.

В книгата са включени над 500 предмета от всекидневието на социализма. Показани са пластмасово шише „Веро“ от онова време, кибрити, рекламни и пропагандни билбордове в миниатюр, радиоточка, която излъчва само една станция, програма на телевизията от един обикновен ноемврийски ден през 1970-те, с всички заглавия на предавания и краят на програмата с последните новини в 22:30 ч., или програмата на съветската телевизия в петък през 1980-те. В книгата са представени още тефтерът на  „Партиздат", в който празното поле за лични задачи е удв