Регионалната библиотека в Смолян представи книгата на Васил Венински „Божие дърво“. „Всяка моя книга съм я писал така, че когато я чета след време, ме разплаква“, разказа пред читателите отличеният с националната литературна награда „Николай Хайтов“ писател. „Божие дърво“ е сборник разкази, в които Венински представя със завладяващо художествено повествование реални исторически сюжети, легенди и предания от Родопите.

Авторът разказа, че цялото му творчество от 33 авторски и съавторски книги са посветени на родното място. „Родопите са планина с душа, в нея е родена поезията, музиката на Орфей, но и бунтът на Спартак. Щастливи сме, че планината е нашата вселена“, каза Венински. На литературното четене авторът открехна страниците на поредица разкази, пренасящи ни в мистичната планина от XVIII век до днес. В белетристични

Мария Конакчиева представя книгата си „Влюбена в живота“ с участието на Георги Милков и Петър Стоянович, съобщават организаторите от „Книгомания“.

Определят я като най-елегантната дама и бижуто на София. За мнозина Мария Конакчиева е много повече. Тя е вдъхновение, енциклопедия на активностите на Френския културен институт и пример за вродена аристократичност.

„Само месец преди Франция да отбележи националния си празник на 14 юли, своята българска премиера ще направи автобиографичната книга – „Влюбена в живота”, в която, както в песента и в живота на Джоузефин Бейкър, е събрала двете си любови – страната, в която се ражда, и страната, в която припознава дома на своето сърце“, казват издателите.

По думите им за Мария Конакчиева това са България и Франция и целият личен и професионален живот е пътуване в

Книгата „Любопитни факти, личности и събития от историята на Габровския край” бе представена  в Габрово.

„Изключително съм щастлива, защото успяхме да направим тази книга, посветена на 165 години от обявяването на Габрово за град. Идеята бе на колегите от отдел „Краезнание“, направиха едно малко издание, което претърпя развитие. Подкрепих ги и в момента вече имаме книга. Събраната информация е от публикации, ние сме библиотекари“, каза  Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ в Габрово.

Нина Иванова от габровската библиотека посочи, че изданието е изработено от библиотечни специалисти, като темите са били разделени между различни колеги в институцията. Снимковият материал е използван от организации, които са помогнали текстовете да бъдат подкрепени от подходящи илюстрации. 

Книгата „Рецитал край каменната маса“ със стихове на три поколения от една фамилия – Любомир, Владимир и Боян Левчеви, бе представена в Посолството на България в Букурещ.

“Имах удоволствието да получа тази книга с автограф и посвещение от единия от авторите. И си мислех за това колко важно нещо е приемствеността. И как приемствеността в случая със семейство Левчеви показва няколко епохи. Показва една епоха, в която уважаваният от всички от нас, лека му пръст, Любомир Левчев, дълги години беше един от доайените на българската поезия. Той беше и човек, ползващ се с определен авторитет сред българските поети и писатели. Той беше един майстор за времето, в което живееше. След това неговият син Владимир Левчев. Той пък стана от тези нови лица на поезията, които дадоха друг поглед и подготвиха нова епоха. Той, по подобие на своя баща, е един от хората, които с

Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.

Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.

Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.

Голяма част от интелектуал