Книгите за писателя са като децата за майката – трудно е да кажеш кое ти е любимото, но обикновено обичаш най-много най-малкото, каза Владимир Зарев в Ловеч. В Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” той представи най-новия си роман – „И аз слязох”.

Авторът разказа, че го е написал, след като бил болен и сънувал, че трябва да го напише. По думите му в книгата се стреми да даде отговор на три важни въпроса. Първият е как подвигът на Иисус Христос на кръста има такава устойчивост вече 2000 години. Отговорът според мен е, че Иисус предпочита страданието вместо възможността да се спаси.

Вторият въпрос е защо Бог изпраща на Земята едновременно човек и Бог; защо избира това странно двуединство, след като е могъл да изпрати просто ангел или само човек, или само Бог. Според Зарев отговорът трябва да се търси в изначалието на еврейското сказ

Книгата „Целувам ви, Аспарух Лешников“ на д-р Веселина Узунова ще има представяне на 20 май в столичния Литературен клуб „Перото“, съобщават организаторите.

Водещ на събитието ще е Драгомир Драганов, а гост се очаква да бъде внучката на тенора Джесика Лешников. 

Книгата проследява живота на Аспарух Лешников в Берлин от 20-те и 30-те години, сложното време на нацисткия режим в Германия и забвението на комунистическа България, посочват организаторите на представянето на изданието в „Перото“. „След 1990 г. в българската преса се появяват десетки публикации с еднотипно съдържание, разказващи за тежката съдба, която социалистическа България отрежда на големия артист, родината, в която той живее в немилост 34 години. Разпространяваните сантиментални истории го правят известен, особено сред по-възрастната публика, която преоткрив

Иля Златанов представя книгата си „Думи за езика” на 4 юни в Casa Libri в София, съобщават издателите от „Колибри“. 

По думите на издателите „Думи за езика” е книга, която по съдържание и форма е като никоя друга, издавана у нас досега. Те посочват, че книгата събира на едно място описанията, значенията, взаимовръзките на думи, говори, смислови и пунктуационни порядки. Опира се на езикознанието, за да обходи полетата на семантиката, семиотиката и етнологията, лабиринтите на генетиката и философията.

„Разказвайки историята на езика, разбулва ритуалната тайна на етикетните формули, показва връзката на храната с начина, по който говорим и мислим, съживява значението на календарните празници... Пъстротата на това ветрило от теми дава възможност да прелиствате книгата, подобно на казаното за „Хазарски речник” на Мил

Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки".

„Литературен вкус се формира бавно и се формира с качествена литература. Така че няма как да не стимулираме четенето на добри книги, колкото и относително да е това, разбира се“, казва още тя.

Научните интереси на Амелия Личева са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Амелия Личева е и поетеса, и литературен критик, автор е на няколко теоретични книги, има публикувани седем стихосбирки. Нейни стихове са превеждани на много езици. Наскоро във Франция излезе нейна стихосбирка. Тя е главен редактор на

Диана Саватева е автор на четири поетични книги, най-новата от тях „Трилистна детелина“ излезе от печат тази година и съдържа само кратки литературни форми, които авторката определя като нава (бел.ред. - поетичен стил), видения и безпокойства. Книгата имаше своята среща с читателите на Седмото издание на българската книга в Брюксел, предстои представянето в Бургас – на 13 август, в началото на изложението „С книга на плажа“.

Диана Саватева е филолог по образование, журналист по професия, а в момента е заместник-кмет на Община Бургас с ресор култура и вероизповедания, както и председател на Фондация „Бургас 2032“, която има задача да подготви кандидатурата на Бургас и региона около най-големия град в югоизточната част на Европейския съюз за Европейска столица на културата през 2032 г., разказа за рубриката „БГ Свят“ Рада Ган