Вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на община Шумен проф. Христо Христов и директорът на Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров" д-р Росица Добрева откриха изложбата "Азбука и история“, представяща етапите в развитието на глаголицата и кирилицата. Експозицията е представена в галерията на първия етаж на шуменската библиотека и може да бъде разгледана днес до 17:00 ч.

Изложбата е съвместен проект на Държавния културен институт към Министерството на външните работи, на Центъра за Славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" към Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и Фондация "Елена и Иван Дуйчеви“. Автор на изложбата е проф. дфн Вася Велинова, а консултанти са чл. кор. Аксиния Джурова и проф. д-р Казимир Попконстантинов.

На откриването на експозицията присъстваха генералният директор Кирил Вълчев, зам.-кметове на община Шумен, общински съ

Какво се случва, когато фентъзи, изкуствен интелект и български фолклор си подадат ръка? Отговорът идва в края на юни, когато Регионалната библиотека „Пейо К. Яворов“ ще се превърне в портал към светове, където приказното среща бъдещето. Първото издание на фестивала „Фантастичен Бургас“ (27–29 юни) обещава три дни, изпълнени с литературни премиери, комикс работилници, технологични лекции и вдъхновяващи срещи с утвърдени български автори и творци.

Фестивалът ще започне с премиерата на най-новия роман на Марин Трошанов – „Сказание за Карина и Габриел“ – приказно фентъзи, което черпи вдъхновение от класическите европейски митове и легенди. Трошанов е име, добре познато на феновете на съвременната българска спекулативна литература. Автор на романа „Ламя ЕООД“, съчетаващ мистика и корпоративна дистопия, както и на по

Актьорът Димитър Маринов се среща с почитатели в Добрич. Той представи книгите си "Към сцената" и "Към екрана" в Огледална зала "Нели Божкова". Той разказа за пътя си към Съединените американски щати, Холивуд, киното и Оскарите. Актьорът каза, че му е отнело 12 г., за да напише тези книги. Той посочи, че един актьор трябва да знае само какво се иска от него, ако много му се обяснява, той почва да мисли и не се получава образ. "Младите таланти имат нужда от основа. Оттам нататък е индивидуалност, автентичност, оригиналност и всеки е сам за себе си. Нашето изкуство е строга индивидуалност, но в партньорство. Младият човек само трябва да знае откъде да започне. Всичко, което ти каже един преподавател, един актьор, един режисьор е вярно, но въпросът е дали то ще работи за теб", каза още Маринов. 

По неговите думи актьорът трябва да бъде спонтанен и да не мисли много. “А

Съюзът на българските журналисти в Благоевград организира изложба-базар на книги от журналисти-писатели от областния град.

„Представяме базар на книги, чиито автори са колеги журналисти, които се изявяват и като писатели. Инициативата е на Регионалното дружество на СБЖ, а идеята се роди преди две години“, сподели София Гълъбова, председател на дружеството.

Тя подчерта, че журналистите не само отразяват събития, но и отправят послания, влияят върху обществените нагласи, а понякога дори ги променят. „Всичко, което преживяваме на терен, е само една крачка от създаването на художествени образи и произведения. Така събитията, личностите и героите, с които се срещаме, получават художествена стойност“, добави тя.

С изложбата-базар, представяща книги на благоевградски журналисти, организаторите целят да покажат и другото лице на професията. &bdq

Най-важните качествата на драматурга са да предаде динамично и интересно една случка и да остави свобода за интерпретация. Това каза в интервю писателката Мария Касимова-Моасе.

Тя бе ментор на Ателие за творческо писане, организирано от сдружение „Варна Лит“, което се проведе от февруари до юни в крайморския град. 

Касимова-Моасе смята, че майсторството в драматургията изисква създаването на ясни и добре оформени герои, като за целта авторът трябва да „знае“ цялата им биография, за да може да включи в различни моменти на сюжета техните качества и недостатъци. Другото много важно изискване за добрия драматург е да остави свобода за режисьора и актьора. Не може да опишеш всичко в ремарки, трябва да има възможност за различни четения, за нюанси. Това е причината пиеса като „Ромео и Жулиета“ да се поставя до днес и в модерни прочити