Историкът и почетен гражданин на Хасково доц. д-р Георги Граматиков представи в Националния пресклуб в Хасково новото си научно изследване - книгата "Река Марица и светът около нея". Научният труд изследва най-голямата българска река  Марица и нейния принос в развитието на стопанския живот на България  във времето 15-19 век, има включени и данни от средата на 20 век.  

В изданието намират място студии, които вече са представяни от автора, като оризопроизводството по река Марица, но и нови теми, обект на изследване за първи път, като зеленчукопроизводството по река Марица в изследвания период.

Издаването на книгата е финансирано по програмата „Културни инициативи“ на Община Хасково и с подкрепата на местен бизнесмен.

Можем да наречем река Марица „водната магистрала“ на Южна България“ в старите времена. Тя е с изключит

Фотоизложба, озаглавена „Букурещ през последните десетилетия на комунистическия режим. Дипломация, цензура и контрол“, която представя на общественото внимание важна глава от най-новата история на Румъния, ще бъде открита на 11 ноември в централната сграда на Букурещката градска библиотека, предаде румънската агенция Аджерпрес.

Организиран от кметството на Букурещ, чрез Букурещката градска библиотека, в партньорство с Националния съвет за изследване на архивите на Секуритате (тайните служби на румънския комунистически режим – бел. ред.) и Ажерпрес, проектът има за цел да задълбочи разбирането на социалния, политическия и културния контекст в Румъния по време на комунистическия режим със специален фокус върху дипломатическите взаимодействия в страната, механизмите за цензура и методите на социален контрол, белязали тази епоха.

Фотоизложбата включва неп

Международният панаир на книгата „Интерлибер“ с повече от 300 изложители от Хърватия и дузина други страни беше открит днес в Загреб, предаде хърватската агенция ХИНА.

В речта си при откриването на 46-ото издание на панаира, на което тази година партньор е Унгария, президентът на Хърватия Зоран Миланович отбеляза вековната традиция на хърватско-унгарските отношения и взаимното културно влияние въпреки езиковите различия.

Миланович каза, че особено харесва „здравословния унгарски скептицизъм", добавяйки, че днешна Европа се основава на взаимни различия.

В обръщението си министърът на културата и медиите Нина Обулен Коржинек обяви увеличаване на средствата за книгоиздаване през 2025 г. и създаването на Център за книгата като още един начин за подпомагане на книгоиздателите.

Известният унгарски писател Петер Надаш предупреди за все по-големи

Иваничка Маджарова представи новия си сборник с разкази „По прашните друмища на живота” в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград.

Премиерата на сборника с разкази бе по случай 85-ата годишнина на авторката, която е член на Есперантския дом за култура „Д-р Иван Кирчев“.

Представянето на новият сборник на авторката се превърна в празнично тържество, като ученици отправяха музикални поздрави на цигулка и пиано. Почитатели на прозата четоха подбрани разкази от новият сборник на авторката. 

Повече за биографията и творчеството на авторката разказа председателят на Есперантския дом за култура Димитринка Катева. Публицистът Иван Джебаров посочи, че разказите на Иваничка Маджарова „идват от сърцето“ и се четат с лекота заради изчистения стил и език на авторката. 

Иваничка Маджарова посочи,

Книгата „Романът на една жена без качества“ от Ралица Николова ще има представяне на 4 ноември в бар „Петък“, съобщават организаторите.

„Това е роман за желанието да напишеш роман - чудесна тема! И да го наречеш по такъв прекрасен и безобразен начин... По дяволите, ако такива са жените без качества, аз ще харесвам и ценя единствено тях и нищо друго...", пише по повод книгата нейният редактор Тома Марков.

В категорията "Автор в областта на хуманитаристика" са номинирани Едвин Сугарев за книгата „Вик в тишината. Поезията на Борис Христов“ (Издателство „Рива“), Ивайло Знеполски за книгата „Тоталитаризмът – Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“ (Издателство „Сиела“) и Тони Николов за книгата „Има такава държава. Записки по българските кризи“ (Издателство „Хермес“). За "Автор на издание за деца" номинираните са Анита Тарасевич за книгата „Жабки зелени“ (Издателство „Труд“), Зорница Христова за книгата „Направи си сам приказка“ (Издателство „Точица“) и Николай Райков за книгата „Най-най-голямото приключение на малкото таласъмче“ (Издателство „GameTale“). 

В категорията "Художник на книга" са номинирани Вяра Бояджиева за книгата „Моята София и други образи“ автор Вяра Бояджиева (Издателство „Точица“), Кирил Златков за книгата „Крадец на самота“ автор Раймондо Варсано (Издателство „Книгомания“) и Люба Халева за книгата „Приказки на Шехеразада“ автор Светослав Минков (Издателство „Колибри“)

За наградата в категория "Представяне на българска книга" са номинирани пространство за култура и литература „Светофар“ за подкрепа на развитието на съвременното изкуство и на културата и Софийски международен литературен фестивал за представяне на български и световни автори. Номинираните в категорията "Библиотечно дело" са Регионална библиотека „Професор Боян Пенев“ – град Разград и Столична библиотека - филиал „Студентски“.

Голямата награда за цялостен принос в националната книжовна култура се определя от министъра на културата, който я обявява и връчва лично, посочиха от общинската администрация. Неин носител през 2023 година стана писателят Георги Господинов, който заедно с преводача Анджела Родел спечели наградата Международен “Букър”.

Наградите се определят на конкурсен принцип в два кръга. На носителите на наградата се връчват диплом, малка пластика и парична награда, а на номинираните – диплом.