РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Подиум на писателя
Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, де ...
Златното мастило
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с бог ...
Златното мастило
Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде ...

Ицко Финци: Писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман

Дата на публикуване: 17:57 ч. / 06.06.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
5565
На бюрото

На кон в ръката с арфа. В замък. На сцената. До дъното на сцената. В полет. На друго ниво. В непознати светове... Това са само част от точките, които публиката на Ицко Финци може да достигне, когато е заедно с него. Когато той играе. Докато играе, той остава верен на себе си и на своето чувство за хумор и самоирония... 

На първия си рожден ден членовете на Читателския клуб в Разград споделиха удоволствието от четенето с видни творци от града. Честването на годишнината от създаването на първия по рода си в област Разград клуб се проведе в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“. Главният библиотекар Мила Маринова приветства любителите на книгите с "добре дошли в храма на книгата". Тя подчерта, че този ден, в който се отбелязва годишнината на Читателския клуб, е наситен с много символика и позитивна енергия. "Това, което правите е безценно", се обърна към учредителите на клуба и любителите на книгите Маринова. Тя им пожела да изчетат още много томове с книги, да попият океан от знания и да ги предадат на идните поколения. Главният библиотекар каза още, че честването е в рамките на инициативите, с които Разградската библиотека се включва в националния Маратон на четенето, чиято идея е име

Регионалната библиотека в Смолян представи книгата на Васил Венински „Божие дърво“. „Всяка моя книга съм я писал така, че когато я чета след време, ме разплаква“, разказа пред читателите отличеният с националната литературна награда „Николай Хайтов“ писател. „Божие дърво“ е сборник разкази, в които Венински представя със завладяващо художествено повествование реални исторически сюжети, легенди и предания от Родопите.

Авторът разказа, че цялото му творчество от 33 авторски и съавторски книги са посветени на родното място. „Родопите са планина с душа, в нея е родена поезията, музиката на Орфей, но и бунтът на Спартак. Щастливи сме, че планината е нашата вселена“, каза Венински. На литературното четене авторът открехна страниците на поредица разкази, пренасящи ни в мистичната планина от XVIII век до днес. В белетристични

Книгата „Анима“ на Капка Касабова излиза на български език. Преводът от английски език е на авторката и на Невена Дишлиева. Българското издание ще бъде представено на 31 май в рамките на Пролетния панаир на книгата. Ще има и три премиери – на 6 юни в Бургас, на 7 юни в София и на 10 юни в Стара Загора, съобщават издателите от ICU.

„Анима“ излиза на английски език през 2024 г. и става изборът за книга на годината на Моник Рофи (The Guardian), Марк Кокър (The Spectator), Колин Таброн (The TLS) и Джонатан Коу (The New Statesman). 

Книгата е последната част от балканската четирилогия на Капка Касабова и идва след „Граница", „Към езерото" и „Еликсир". „Това е книга за всички нас, защото говори за разрушението и съпротивата, за изгубеното и съхраненото, за невидимата, но осезаема тъкан на живота. Четиво, което възста

Лияна Панделиева разказва истории на необикновени личности от средновековна Англия в нова книга. „Англия, както я обикнах“ ще има представяне на 27 май в литературния клуб „Перото“, съобщават организаторите.

По думите им вълнуващите съдби на тези личности са с нишки, преплетени до наши дни и дори минават през българската история. Авторката разказва за жени, чиято дързост е в основата на поколения успешни предприемачи, както и за кралска воля, която благославя жестокостта и пиратството като успешна държавна политика, посочват организаторите на представянето на книгата.

Според издателите от „Труд“ „Англия, каквато я обикнах” е разказ за доброто, достигнало до нас през времето, въпреки болките, които струят от историята.

Лияна Панделиева е завършила публична реч, учила е и в САЩ, а магистърската си степен по Съвремен

Младата плевенска авторка Мирослава Дачева представи в Плевен дебютната си книга „Скритият свят“. Събитието бе част от литературния салон на Народно читалище „ 1959“ в града.

Авторката и творбата представи библиотекарят и журналист Иван Илиев. „Книгата е сборник от разкази, които авторката внимателно е разделила в няколко цикъла. Заглавията на циклите сами говорят за съдържанието и това, което можем да очакваме от самите разкази“, каза Илиев. Той добави, че тя е написана професионално и се чете леко, което е истинският залог, че това е една добре написана книга.

„Книгата е за хора от всички възрасти. Би могла да се чете като приказки на деца и на ученици. Може да бъде и приятно четиво за възрастните хора, защото всеки би могъл да научи от нея нещо за себе си и за света наоколо. А светът, който е представен в нея, е скритият свя

„Пет пиеси, разказани от актьор“ е новата книга на Ицко Финци. На премиерата в „Сфумато“ обичаният актьор успя за 40 минути да премине през едни от най-пъстрите случки в своя живот на артист. Така, разказвайки – за сцената, представленията и колегите си, въведе и заинтригува бъдещите си читатели към своя поглед на преразказващ пиеси – четири Шекспирови и една Чехова. Чрез преразказа той представя и своя поглед – не само на играещ, но и на режисиращ.

Ицко Финци , от разказ в разказ, през спомените и времето, в един импровизиран концерт за цигулка и пиано, и в разговор с Даниел Димитров: Всичко ли може да се преразкаже? Защо е „Вишневата градина“? Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за него и дъщеря му Матилда, която е илюстратор на томчето? Приема ли себе си за писател? Докато пише, играе ли наум с тялото си и с цялото си същество?...

Г-н Финци, всичко ли може да се разкаже? 

- Стихотворения не могат да се преразкажат. Музика не може да се разкаже. Но пиесите могат... И това даже е забавно и занимателно. Като разказваш пиесата, някак си се вживяваш и разбираш повече тънкости, сюжетни ходове... Гледаш да се вживееш малко в това какви подтици е имал авторът, как е връзвал нещата.

Докато играех в театъра, стигнах до едно заключение. Човек, като е зад кулисите и като слуша какво става на сцената, и разсъждава... Мисля си, че писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман. Защото когато пишеш пиеса, ти си ограничен – в два часа и половина, максимум три, трябва да започнеш, да представиш героите, да се завърже цялата интрига, да се развие, да стигне до кулминация и след това да дойде финал. Тоест, ти си длъжен да се поместиш в едно определено време. И това трябва става естествено, да има своя логика и да върви органично, хем да е вярно, хем характерите бързо да се разбират. 

Докато пишехте, играхте ли наум с тялото си, с цялото си същество? 

- Не, но си представях различни различни нива на читатели. Мислех си, че това за малки деца няма да стане, но навярно ще е за юноши – но какви юноши, сигурно любознателни, такива, които обичат да четат или пък, които обичат, докато четат, да си мислят какво се крие зад прочетеното. Вярвам, че има такива юноши. Мислех също и за хора, които са чували за тези велики заглавия – „Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Бурята“. И дори са ходили на театър, но си представих даже, че не винаги се разбирали точните завръзки, ходове, интриги и криволиченията в сюжета. 

Тези четири заглавия ли са Вашите любими пиеси от Шекспир? Има и една от Чехов...

- „Вишнева градина“ я знам, защото съм играл в нея. Пиесите дойдоха по задача на Лиза Боева, то беше за нуждите на нашата платформа „Филизи 33“. Защото ние се занимавахме дълго време с Шекспир в тази платформа, а и филм направих на тема „Кой е истинският човек, който се крие зад името Уилям Шекспир“, защото това не е онзи от Стратфорд според нас. И филмът трябваше да докаже това...

И когато пиесите за книгата станаха четири, аз казах: „Е, добре де. Стига. Не може ли друг автор, пак от големите драматурзи“. И тогава си спомних за „Вишневата градина“.

Нарекох я „Вишневата градина“, защото в българския език думите се членуват, а в руския няма членуване. Тогава си казах, че преводът е погрешен. „Вишневата градина“ е по-многозначно. 

Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за Вас и Матилда, или всеки си работеше свободно?...

- Да, Матилда Финци е илюстраторът. Това е идея на Лиза, без която тази книга нямаше да стане. Когато решихме да издаваме петте пиеси, имахме на разположение вече илюстрации на Матилда – или чути, или нарисувани при слушане, когато съм й чел, или пък, просто така, нейни рисунки. 

Когато давам на някой да разгърне книгата, първото, което казва, е: „Ааа! Какви илюстрации!“ И така, аз съм засенчен като писател. 

Иначе всеки си работеше свободно. На нея никой нищо не й е казвал – да направи една или друга рисунка.

Известен сте с чувството си за хумор и самоирония. Това беше ли вложено в книгата? 

- Все се надявам, че ще се усети... От една страна, искам наистина да е забавно, да събужда съпреживяване. Но искам и да се усети. Ще ми се да се усети, че аз не се имам за кой знае какъв писател. Обаче имам някакво понятие и някаква идея как би могла да се постави пиесата и как би могла да се играе. И сигурно това го има вътре, в плътта на тези разкази. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с богатия набор от документална литература, която съм прочел, и най-вече – с дисциплината ми през п ...
Вижте също
Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Издателство „Парадокс" представя нова антология, посветена на фестивала „София: Поетики"
Издателство „Парадокс" представя ново издание, посветено на фестивала „София: Поетики". Неговото заглавие е "София : Поетики (2000-2018 г.) Антология". Съставители са Иван Димитров и Иван Христов, а редактор е Ясен Атанасов. По думи на издателите, ...
На бюрото
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
Националният дарителски фонд „13 века България" дари 49 книги на Народно читалище „Пейо К. Яворов - 1920" в столичния район „Слатина", съобщиха от организацията. Дарението включва издания от различни жанрове, свързани с българската и световн ...
Националният литературен музей представя детска фотография на Димитър Димов
На бюрото
ЧБ „Иван Радов”: Отчитаме увеличение в сравнение с миналата година на книгите в големите дарения
Близо 300 са дарените книги на читалищната библиотека „Иван Радов” в Нови пазар за първото полугодие на 2025 г. Първите дарения са още от първия работен ден на годината, а последните - от средата на месец юни, съобщи библиотекарят Андрей Андреев. ...
БТА
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Златното мастило
Георги Господинов ще представи „Времеубежище" на литературен фестивал в Потсдам
Георги Господинов ще представи романа си „Времеубежище" на литературния фестивал Literaturfestival Potsdam - LIT:Potsdam (ЛИТ: Потсдам) в Германия, съобщиха организаторите на официалния уеб сайт на фестивала. Тазгодишното 13-о издание ще се проведе ...
Подиум на писателя
Диана Саватева: Впечатлена съм от усилията на българите в Брюксел за Фестивала на българската книга
Диана Саватева е автор на четири поетични книги, най-новата от тях „Трилистна детелина“ излезе от печат тази година и съдържа само кратки литературни форми, които авторката определя като нава (бел.ред. - поетичен стил), видения и безпокойства. Книг ...
Йоана Кръстева
Експресивно
РБ "Дора Габе" обнови информационния си център по проект на Министерството на културата
БТА
На бюрото
Издателство „Парадокс" представя нова антология, посветена на фестивала „София: Поетики"
Издателство „Парадокс" представя ново издание, посветено на фестивала „София: Поетики". Неговото заглавие е "София : Поетики (2000-2018 г.) Антология". Съставители са Иван Димитров и Иван Христов, а редактор е Ясен Атанасов. По думи на издателите, това не е обикновена антология, плод на нечие измъчено издателско въображение. "Тя се материализира в пространството първо във вид на фест ...
Експресивно
Сборник представя 50-годишната история на специалността „Реставрация“ в Националната художествена академия
Експресивно
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на ...
Начало На бюрото

Ицко Финци: Писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман

17:57 ч. / 06.06.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
5565
На бюрото

На кон в ръката с арфа. В замък. На сцената. До дъното на сцената. В полет. На друго ниво. В непознати светове... Това са само част от точките, които публиката на Ицко Финци може да достигне, когато е заедно с него. Когато той играе. Докато играе, той остава верен на себе си и на своето чувство за хумор и самоирония... 

„Пет пиеси, разказани от актьор“ е новата книга на Ицко Финци. На премиерата в „Сфумато“ обичаният актьор успя за 40 минути да премине през едни от най-пъстрите случки в своя живот на артист. Така, разказвайки – за сцената, представленията и колегите си, въведе и заинтригува бъдещите си читатели към своя поглед на преразказващ пиеси – четири Шекспирови и една Чехова. Чрез преразказа той представя и своя поглед – не само на играещ, но и на режисиращ.

Ицко Финци , от разказ в разказ, през спомените и времето, в един импровизиран концерт за цигулка и пиано, и в разговор с Даниел Димитров: Всичко ли може да се преразкаже? Защо е „Вишневата градина“? Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за него и дъщеря му Матилда, която е илюстратор на томчето? Приема ли себе си за писател? Докато пише, играе ли наум с тялото си и с цялото си същество?...

Г-н Финци, всичко ли може да се разкаже? 

- Стихотворения не могат да се преразкажат. Музика не може да се разкаже. Но пиесите могат... И това даже е забавно и занимателно. Като разказваш пиесата, някак си се вживяваш и разбираш повече тънкости, сюжетни ходове... Гледаш да се вживееш малко в това какви подтици е имал авторът, как е връзвал нещата.

Докато играех в театъра, стигнах до едно заключение. Човек, като е зад кулисите и като слуша какво става на сцената, и разсъждава... Мисля си, че писането на пиеса е много по-трудно от писането на роман. Защото когато пишеш пиеса, ти си ограничен – в два часа и половина, максимум три, трябва да започнеш, да представиш героите, да се завърже цялата интрига, да се развие, да стигне до кулминация и след това да дойде финал. Тоест, ти си длъжен да се поместиш в едно определено време. И това трябва става естествено, да има своя логика и да върви органично, хем да е вярно, хем характерите бързо да се разбират. 

Докато пишехте, играхте ли наум с тялото си, с цялото си същество? 

- Не, но си представях различни различни нива на читатели. Мислех си, че това за малки деца няма да стане, но навярно ще е за юноши – но какви юноши, сигурно любознателни, такива, които обичат да четат или пък, които обичат, докато четат, да си мислят какво се крие зад прочетеното. Вярвам, че има такива юноши. Мислех също и за хора, които са чували за тези велики заглавия – „Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Бурята“. И дори са ходили на театър, но си представих даже, че не винаги се разбирали точните завръзки, ходове, интриги и криволиченията в сюжета. 

Тези четири заглавия ли са Вашите любими пиеси от Шекспир? Има и една от Чехов...

- „Вишнева градина“ я знам, защото съм играл в нея. Пиесите дойдоха по задача на Лиза Боева, то беше за нуждите на нашата платформа „Филизи 33“. Защото ние се занимавахме дълго време с Шекспир в тази платформа, а и филм направих на тема „Кой е истинският човек, който се крие зад името Уилям Шекспир“, защото това не е онзи от Стратфорд според нас. И филмът трябваше да докаже това...

И когато пиесите за книгата станаха четири, аз казах: „Е, добре де. Стига. Не може ли друг автор, пак от големите драматурзи“. И тогава си спомних за „Вишневата градина“.

Нарекох я „Вишневата градина“, защото в българския език думите се членуват, а в руския няма членуване. Тогава си казах, че преводът е погрешен. „Вишневата градина“ е по-многозначно. 

Имаше ли паралелен творчески процес на работа – за Вас и Матилда, или всеки си работеше свободно?...

- Да, Матилда Финци е илюстраторът. Това е идея на Лиза, без която тази книга нямаше да стане. Когато решихме да издаваме петте пиеси, имахме на разположение вече илюстрации на Матилда – или чути, или нарисувани при слушане, когато съм й чел, или пък, просто така, нейни рисунки. 

Когато давам на някой да разгърне книгата, първото, което казва, е: „Ааа! Какви илюстрации!“ И така, аз съм засенчен като писател. 

Иначе всеки си работеше свободно. На нея никой нищо не й е казвал – да направи една или друга рисунка.

Известен сте с чувството си за хумор и самоирония. Това беше ли вложено в книгата? 

- Все се надявам, че ще се усети... От една страна, искам наистина да е забавно, да събужда съпреживяване. Но искам и да се усети. Ще ми се да се усети, че аз не се имам за кой знае какъв писател. Обаче имам някакво понятие и някаква идея как би могла да се постави пиесата и как би могла да се играе. И сигурно това го има вътре, в плътта на тези разкази. 

Още от рубриката
На бюрото
Издателство „Парадокс" представя нова антология, посветена на фестивала „София: Поетики"
На бюрото
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
На бюрото
Националният литературен музей представя детска фотография на Димитър Димов
Всичко от рубриката
Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев
Специално заот Нахиде Дениз
Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне ...
Авторът и перото
Алжирски съд потвърди присъдата от пет години затвор за писателя Буалем Сансал
Атанаси Петров
Златното мастило
Георги Господинов ще представи „Времеубежище" на литературен фестивал в Потсдам
Подиум на писателя
Диана Саватева: Впечатлена съм от усилията на българите в Брюксел за Фестивала на българската книга
Йоана Кръстева
Експресивно
РБ "Дора Габе" обнови информационния си център по проект на Министерството на културата
БТА
На бюрото
Издателство „Парадокс" представя нова антология, посветена на фестивала „София: Поетики"
Експресивно
Сборник представя 50-годишната история на специалността „Реставрация“ в Националната художествена академия
Златното мастило
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Теодора Славянова
Експресивно
Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай
Елена Христова
На бюрото
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
На бюрото
Националният литературен музей представя детска фотография на Димитър Димов
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Доц. д-р Георги Цанков: Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата
Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание &b ...
Избрано
Книгите за писателя са като децата за майката – обикновено обичаш най-много най-малкото
Книгите за писателя са като децата за майката – трудно е да кажеш кое ти е любимото, но обикновено обичаш най-много най-малкото, каза Владимир Зарев в Ловеч. В Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” той представи най-новия си роман &ndash ...
„Ако искаш да станеш по-добър актьор – трябва да бъдеш по-добър човек“
Ако сте поропуснали
10 години търсене на истината: Марина Константинова проговаря за скритото лице на Учителя Дънов
Поетесата Марина Константинова представи новата си книга „Пратеникът“, посветена на учителя Петър Дънов. Премиерата се състоя в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич. „Книгата не беше писана дълго, но проучванията отнеха вре ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.