Съюзът на българските писатели (СБП) прие пет автори за свои нови членове, съобщават от организацията. 

В секция „Белетристика“ са одобрени кандидатурите на писателите Карен Бейлерян и Милен Иванов, в секция „Публицистика“ – Людмил Леонидов и Румен Стоичков, а в секция „Литература за деца“ – поетът Хари Спасов.

Традиционно преди 24 май Съюзът на българските писатели приема нови членове, посочват от СБП. Допълват, че кандидатурите на новите членове са одобрени от Управителния съвет на организацията.

Както информирахме, общият брой на членовете на Съюза на българските писатели надминава 800 автори от различни поколения. 

Проф. Кирил Павликянов подари на Университетската библиотека снимки на ръкописи от изследователските си пътувания в Света гора и описи на предоставените материали, които ще обогатят фонда на Зографската стая. Това съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Проф. Павликянов направи дарението на втората сбирка на клуба на приятелите на Зографската стая, където представи славянските ръкописни сбирки на светогорския Протат и на манастирите Ватопед, Каракал и Дохиар.

Присъстващите учени и преподаватели от Софийския университет и от Българската академия на науките се включиха в дискусия по аргументираните тези и коментираха датировката, и стила на ръкописите. 

Сбирката завърши с виртуално пътешествие из Светогорските манастири.

Излиза ново актуализирано издание на книгата „Как се разчита електрокардиограма“ от проф. Сотир Марчев, съобщават издателите от „Труд“.

По думите им последното, пето издание на тома е представено през 2014 г. „Когато през 1993 г. писах първото издание на „Как се разчита ЕКГ“, ми се струваше, че в следващите издания на тази книга ще има само козметични промени. Мислех, че електрокардиографията вече е приключила своя път на развитие и същото очаква в близко бъдеще и ехографията. Оказа се, че съм грешал“, казва проф. Сотир Марчев. Допълва, че предните издания на „Как се разчита електрокардиограма“ вече са остарели.

Текстът е подреден по реда, в който на практика се разчита електрокардиограма. Вместо от раздели той е съставен от десет стъпки и десет справки. „Поредицата от стъпки проследява пътя, по който тр

Творческа вечер с ямболската поетеса, писател и художник Ваня Велева организира Историческият музей в Бургас на 17 юни, съобщават от културната институция в морския град. 

Писателката ще представи своята белетристична книга „Вълчи храм”. Сборникът с разкази представя истории, написани по действителни случаи. Те са вдъхновени от разказите на тракийските бежанци по българските земи, техните страдания по пътя на спасението и надеждите за по-добър живот. „Вълчи храм“ включва 60 разказа за България и българските сълзи, за възвишения и потайности. Седем от разказите в книгата са наградени. 

В началото на годината писателката представи и най-новата си книга „Стигмата", в която вкарва желанието си да напомни на всички, че любовта не е просто цветя, не е само пеперуди, не е само вдъхновение. „Понякога любовта носи стигмата и белега

Неделчо Драганов обичаше да задава неудобни въпроси както в произведенията си, така и в публичните си изяви. Кога с горестно вълнение, кога с ирония и сарказъм, кога с насмешка, разказва синът на писателя Петко Драганов. 

Неделчо Драганов е роден на 10 май 1925 година в Бургас. Работил е като журналист и публицист. От 26 ноември 1956 г. до 31 май 1961 г. е кореспондент в Кайро, Египет. Автор е на над 20 романа, повести и сборници с разкази, сред които на романите „Не бива да си уморен“ (1963), „Приключенията на Ставри Ставрев“ (1975), „Ставри Ставрев – стари и нови приключения“  (1978), „Човекът с най-хубавите костюми“ (1982), „Хора за бесене“ (1983), на повестите за деца „Два пищова и едно куцо магаре“ (1968), „Сребърната тромба“ (1975), на сборника с пътеписи и разкази за Афри