Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Владимир Молев и Стефан Русинов ще водят многоезикови преводачески кошери на 15 и 16 март. Това съобщават организаторите и домакини на събитието от Къщата за литература и превод.
Т.нар. многоезиковите преводачески кошери представляват работилници за интензивна, фокусирана работа по конкретни преводачески проекти, с които участниците се занимават в момента. В груповите занимания преводачите разискват текстовете си, обсъждат се различни техники на саморедактиране и редактиране, преводачески стратегии, контекстуализиране на превода, подходи при различни стилове и регистри, дискутират се и се решават конкретни казуси, произтичащи от текстовете.
Крайният срок за кандидатстване е 4 март.
Владимир Молев е възпитаник на Факултета по журналистика и масова комуникация и на програмата „Преводач-редактор“ на Факултета по славянски филологии на Софийския универс
Поетът и почетен гражданин на Община Свищов Георги Драмбозов представи новите си две стихосбирки „Неродена мома“ и „Тина“ в Зала 1 на Общината. Срещата с автора премина със специалното участие на оперния певец Орлин Чолаков, който направи музикален съпровод.
Директорът на Дирекция „Култура и културно наследство“ към Община Свищов д-р Росен Маринов представи автора и новите му книги с интимна лирика, които са посветени на неговата съпруга Тина. Тези книги са представени заедно, защото сюжетната линия прелива от едната към другата и обратно, проследявайки човешките и личните преживявания на автора – болката и тъгата по загубата на любимата му жена, посочи той.
Георги Драмбозов разказа за запознанството и семейния живот с Тина, с която са били заедно още като ученици. Секретарят на Първо българско народно читалище „Еле
Книгата „Четиринадесеткаратовият автомобил“ на унгарския писател Йеньо Рейтьо ще има представяне на 21 ноември в бизнес център „Сердика“ в София. Това е една от най-забавните пародии на автора, разказват от унгарския културен институт „Лист“.
В „Четиринадесеткаратовият автомобил“ има двама герои - един автомобил, чиито шасита са от злато, и един шофьор дилетант, който препуска с този автомобил през огън и вода. В романа имаме обичайната размяна на роли, изчезнали и връщащи се трупове и хора в несвяст, както и поредица от заплетени, но много остроумни идеи, отбелязват от „Лист“.
В представянето на книгата в София ще участват актьорът Момчил Степанов и Гергей Туроци - литературен музеолог, сътрудник в литературен музей „Петьофи" и дългогодишен изследовател на творчеството на Йеньо Рейтьо.
Автор на
Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград отбелязва 165 години от първото издание на „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин с тематична витрина – библиотечни материали от фонда на културната институция.
Експозицията е подредена в централното фоайе на библиотеката. Книгата е публикувана от британския естественик на 24 ноември 1859 г., разказа главният библиотекар на културната институция Мила Маринова.
„Това безспорно е най-крупното, ненадминато теоретично произведение в цялата история на науката за живота. С право са го сравнявали с биологичните трактати на Аристотел, а интелектуалната революция, предизвикана от него, и влиянието му върху познанието на човека за самия себе си и за света, се оценяват дори като по-големи от тези на книгите на Коперник, Нютон и на великите физици от по-ново време. За самия Дарвин &bdquo
Ако приемам, че това е сигурно последната за тази година изложба на Любен Зидаров, то ние всички се надяваме, че приказката за Любен Зидаров е приказка без край. И част от нея е тази книга. Това каза председателят на Съюза на българските художници Любен Генов на представянето на изданието „100 години Любен Зидаров. Една ретроспекция“ тази вечер в сградата на СБХ.
Синът на художника - Филип Зидаров припомни, че СБХ обяви 101 -ата година от рождението на баща му за година на Любен Зидаров. Онова, което виждате днес, е краят, завършването на годината на Любен Зидаров с този каталог, албум или книга, която от една страна е много интимно свързана с него, с моята работа с него като родител и като художествен критик, който му помагаше в последните десетилетия, обясни Филип Зидаров.
„Този каталог съдържа една не малка част от онова, което бе част от изложбата
