Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
„Маслен нос“ е заглавието на новата поетична книга от Владислав Христов, съобщават издателите от „Ерго“.
„В тази „морска книга“ всяко стихотворение е реалност, подредена и самоподредила се. През нея прозират неизвестното, необясненото, съществуващо независимо от всекидневието, способно да променя, да възвисява, без да участва, дори и без да се намесва“, посочва Палми Ранчев по повод „Маслен нос“.
Според него книгата създава друга реалност, която е допълнение на природата, и в същото време е самата природа. „Владислав Христов притежава високоразвита поетична наблюдателност, откритията му са ненатрапчиви, но категорични и имат способността да дават парадоксален смисъл на човешкия живот“, допълва Ранчев.
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 г. живее в Пловдив и работи ка
Вицепрезидентът Илияна Йотова връчи в Сопот националната литературната награда „Иван Вазов“ на писателя Христо Славов по време на церемонията по повод 175 години от рождението на Иван Вазов.
В словото си по повод празника Йотова подчерта значението на Вазов за формирането на национална идентичност. Тя припомни известния Вазов цитат от одата „Паисий” - „И ний сме дали нещо на светът“, който според нея изразява едновременно гордост, но и отговорност за опазване на българската култура и история. Вицепрезидентът посочи, че няма българин, който да не започва образованието си с Вазовото стихотворение „Аз съм българче“ и отбеляза, че неговото творчество продължава да оказва ключово въздействие върху българите и до днес.
Йотова изтъкна, че Сопот е не само родно място на писателя, но и символично пространство, в което понятията св
Всяка една човешка история и всеки един живот са достойни за сценарий на холивудски филм, смята актьорът Димитър Маринов. Той гостува в Хасково на единствения по рода си младежки театрален фестивал „Сцена на края на града“ в неговото четвърто издание, което започва тази вечер.
Актьорът направи коментара в отговор на въпрос дали според него животът на популярния от близкото минало изпълнител на шлагерни песни Аспарух Лешников – Ари, е достоен за сценарий на филм. Темата дойде по повод личния подарък, който Димитър Маринов получи от историка д-р Веселина Узунова - книгата „Целувам ви, Аспарух Лешников“, посветена на творчеството и изпълнения с обрати живот на родения в Хасково тенор.
„Хората се впечатляват много и от моя живот и казват, че им се струва като филм. На това аз отговарям, че всеки човешки живот е вълнуващ
Людмила Филипова, издава новия си роман „Планът „Елиминирай Европа“. Книгата е художествено произведение, което обаче се основава на реални събития и актуални глобални проблеми. Тя разглежда не само политическите, но и икономическите и климатични въпроси, които засягат не само Европа, но и целия свят. В основата на сюжета стои светът, който е изправен пред редица конфликти, включително търговска, технологична и конвенционална война, с които са свързани различните глобални играчи като Европа, Русия, Китай, Арабските емирства и Индия. Тези региони са не само центрове на икономическа и политическа власт, но и важни участници в бъдещето на планетата, особено що се отнася до климатичните промени.
Романът се фокусира върху въпросите за мястото на Европа в глобалния контекст, като разглежда възможността за нейното елиминиране в политически и икономически план и как
Фирма "Торготерм" АД - Кюстендил за поредна година дари книги на издателство "Захарий Стоянов", на Регионалната библиотека "Емануил Попдимитров" в Кюстендил. Дарението е традиционно и се прави в навечерието на 24 май. Това е 15-то поред дарение, каза в интервю директорът на издателството Иван Гранитски.
"Преди 15 години Бойко Недялков - изпълнителен директор на "Торготерм" АД – Кюстендил, реши всяка година, по два пъти – в навечерието на 24 май и 1 ноември, да се даряват нови издания на българска литература от всички възможни жанрове – поезия, проза, научна, художествена, енциклопедични изследвания и речници, за да може библиотеката в Кюстендил да получи новите заглавия и по този начин да се поддържа духовния живот в града", посочи Гранитски.
Днешното дарение включва над 400 заглавия, представящи съвременни автори, класически творби, детска литература
