Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Хумористът и радиоводещ Свилен Димитров представи в Плевен книгата си „Селски му работи“. Събитието се състоя в залата на Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“.
Това е четвърта книга на автора. В нея той е включил 23 автобиографични разказа в традиционния за него хумористичен стил.
„Някои от разказите съм писал много отдавна, в началото на 90-те години на миналия век. Единият е за приемането ми в комсомола. Другият разказ е за единствения път, когато ходих да ора, ама истинска оран, с магаре, с плуг и с човек, който води магарето, не с трактор“, разказа през смях Димитров.
Той отбеляза, че тъй като тези два разказа са престояли дълго време без да бъдат включени някъде, е решил да им направи собствен цикъл. Започнал да се чуди какъв да бъде той. Преди около три години решил, че трябва да е на селска тематика. &
Три демографски феномена, които нямат аналог в предходната история на човечеството, бележат 21-ви век, каза доц. Георги Бърдаров – преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет, и писател, носител на много награди.
Според него съвремието ни се отличава с все по-ниски репродуктивни нагласи и раждаемост, застаряващи общества и глобално разместване на население. Позицията на експерта е, че който се възползва от настоящото „преселение“, ще прогресира. Ако държавата привлича хора - активни, квалифицирани и образовани, няма никакво значение откъде идват, те могат да са само от полза на обществото, аргументира се Бърдаров.
Неговата лична позиция е, че у нас демографията е нещо, което не се разбира. По думите му демографската спирала на света, такава, каквато в момента имаме в България и Европа, ще стане същата по целия свят през следва
„Песента на бързолетите“ е новата поетическа книга на Емилия Найденова, съобщават издателите от „Жанет 45“. В нея авторката събира 42 стихотворения, писани в последните десет години.
„Може да се каже, че не съм била особено продуктивна, но в този дълъг период на трасформации успях да запазя едно от най-любимите си неща все така туптящо, каквото и да се случваше“, отбелязва Емилия Найденова в публикация в социалните мрежи. По думите нито едно от тези 42 стихотворения не е случайно.
„Надявам се, че се получи една добра книга, силно документална, осъзнавам, че някои стихотворения е трудно да излязат от стаята, в която се случват. Но вярвам и че през историята на другия, човек може да се справи със своите собствени травми. Има път и нашата задача е да борим мрака, колкото сили имаме“, допълва Найденова.
Според Г
Книгата „Анима“ на Капка Касабова излиза на български език. Преводът от английски език е на авторката и на Невена Дишлиева. Българското издание ще бъде представено на 31 май в рамките на Пролетния панаир на книгата. Ще има и три премиери – на 6 юни в Бургас, на 7 юни в София и на 10 юни в Стара Загора, съобщават издателите от ICU.
„Анима“ излиза на английски език през 2024 г. и става изборът за книга на годината на Моник Рофи (The Guardian), Марк Кокър (The Spectator), Колин Таброн (The TLS) и Джонатан Коу (The New Statesman).
Книгата е последната част от балканската четирилогия на Капка Касабова и идва след „Граница", „Към езерото" и „Еликсир". „Това е книга за всички нас, защото говори за разрушението и съпротивата, за изгубеното и съхраненото, за невидимата, но осезаема тъкан на живота. Четиво, което възста
„Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите“ – това е веруюто на писателя Желяз Кондев, споделено в емоционално интервю .
Писател и общественик от Сливен, Кондев разкри своите житейски уроци, борби и признания – прям, честен, неудобен за властта, но дълбоко верен на историята, паметта и българския дух.
Желяз Кондев е известен със своите художествено-документални книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред най-значимите му творби са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“, „Апостола на българите“. Освен писател, той е и активен общественик и меценат.
През 1990 г., заедно с актьора Петко Апостолов, поставя началото на идеята за българ
