Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
„Съкровището на Цезар“ е заглавието на новата книга на Гергана Лаптева. Историческият роман, съдържащ 640 страници, излиза с логото на издателство „Егмонт“, съобщават от екипа.
Две събития са в основата на сюжета. 47 г. пр.н.е. В една лятна нощ, под прикритието на предизвикан пожар и пред погледа на пълната луна, безценно съкровище, пазено зорко и трупано през векове, бива вероломно отмъкнато.
2024 г. Александра Верон е на прага на нечувано разкритие – тя успява да разчете фрагмент от текст от папирусите, намерени в Херкулан. Това постижение само по себе си е историческо, но във фрагмента се крие нещо още по-невероятно – ключ към митологичното Съкровище на Цезар.
„С помощта на археолога Коста Марков, Александра тръгва по следите, които я отвеждат от Италия през Египет до Гърция. Само легенда ли е въпросното съкровище, а
Ние настояваме за по-високо финансиране заради читателите на Столичната библиотека, заради посетителите на нейните културни събития и, разбира се, за по-високи заплати. Това каза директорът на Столичната библиотека Юлия Цинзова. Библиотеката отбеляза днес празника на библиотекаря, който традиционно се чества на 11 май.
По време на организираното литературно четене на площад „Славейков“ служители от Столичната библиотека участваха в мирен протест. Исканията са абсолютно справедливи и са за по-високи заплати, каза Цинзова. „Аз като директор също заявявам, че е изключително обидно да се подписвам под заплата 1450 лева или 1400 лева за магистър, който сканира, обработва, прави платформи или за колега, който обслужва високоинтелигентни читатели, каквито са читателите на Столична библиотека“, добави тя.
Директорката на Столичната библиотека отбеляза, че
Националният литературен музей (НЛМ) обяви конкурс за наградата „Владимир Башев“ за млади поети. Призът се връчва на автори до 32-годишна възраст, издали стихосбирки през 2024 и 2025 година, информират от екипа.
Конкурсът се организира от Националния литературен музей (НЛМ) и Национален дарителски фонд „13 века България“. Наградата се присъжда на всеки две години на автор до 32 години – възрастта, на която си отива от този свят поетът Владимир Башев. Кандидатите за участие в конкурса могат да изпращат своите книги лично или чрез издателствата до 15 септември в НЛМ – за Национален конкурс „Владимир Башев“, информират от екипа.
Организаторите отбелязват, че резултатите от конкурса и носителят на наградата ще бъдат обявени през ноември 2025 година, на тържествена церемония в Литературния кабинет „Владимир Башев&ldqu
Книгата „Думи за езика" ще се чете и след 100 години. Това каза социологът Андрей Райчев на представянето на изданието, чийто автор е Иля Златанов. Събитието се състоя в столичния културен център Casa Libri.
„Както в едно гениално стихотворение на Александър Блок и в книгата изчезва пошлото, изчезва настоящето. Няма сега, няма и как да има. В книгата се разказва за култура, а не за цивилизация и това я прави над 100-годишна, гарантирано", е мнението на Андрей Райчев.
Авторът на изданието Иля Златанов обясни, че по природа е любознателен и "като науча нещо интересно, бързам да го споделя, за да разберат и други хора за него". Започнал от кратки публикации във Фейсбук, които постепенно привличали интереса не само на приятели, но и на непознати. "Всички тези хора на няколко пъти ме съветваха да издам книга с тези неща. Това наистина ме стимулираше, но вс
Неделчо Драганов обичаше да задава неудобни въпроси както в произведенията си, така и в публичните си изяви. Кога с горестно вълнение, кога с ирония и сарказъм, кога с насмешка, разказва синът на писателя Петко Драганов.
Неделчо Драганов е роден на 10 май 1925 година в Бургас. Работил е като журналист и публицист. От 26 ноември 1956 г. до 31 май 1961 г. е кореспондент в Кайро, Египет. Автор е на над 20 романа, повести и сборници с разкази, сред които на романите „Не бива да си уморен“ (1963), „Приключенията на Ставри Ставрев“ (1975), „Ставри Ставрев – стари и нови приключения“ (1978), „Човекът с най-хубавите костюми“ (1982), „Хора за бесене“ (1983), на повестите за деца „Два пищова и едно куцо магаре“ (1968), „Сребърната тромба“ (1975), на сборника с пътеписи и разкази за Афри
