Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Новата книга на д-р Елица Матеева „Манифестът „Догма 95“. Рефлексии към най-новото българско кино“ бе представена във Варна. В събитието участва доц. д-р Гергана Дончева от Института за балканистика с Център по тракология (ИБЦТ) при Българската академия на науките.
Доц. Дончева припомни, че това е четвъртата книга на театроведа и режисьор Елица Матеева, с която тя защитава дисертация в Нов български университет. По думите й трудът е написан по достъпен начин и ще бъде полезен на хората, които искат да научат повече за скандинавското и българското кино, а паралелите, които прави, са ценни и редки в науката у нас. Автор на корицата е варненският дизайнер Мила Петкова.
Книгата започва с въведение за манифестите в културно-исторически аспект, докато стигне до „Догма 95“. Представени са най-популярните и значими скандинавски режисьо
Съюзът на българските писатели (СБП) прие пет автори за свои нови членове, съобщават от организацията.
В секция „Белетристика“ са одобрени кандидатурите на писателите Карен Бейлерян и Милен Иванов, в секция „Публицистика“ – Людмил Леонидов и Румен Стоичков, а в секция „Литература за деца“ – поетът Хари Спасов.
Традиционно преди 24 май Съюзът на българските писатели приема нови членове, посочват от СБП. Допълват, че кандидатурите на новите членове са одобрени от Управителния съвет на организацията.
Както информирахме, общият брой на членовете на Съюза на българските писатели надминава 800 автори от различни поколения.
„Маслен нос“ е заглавието на новата поетична книга от Владислав Христов, съобщават издателите от „Ерго“.
„В тази „морска книга“ всяко стихотворение е реалност, подредена и самоподредила се. През нея прозират неизвестното, необясненото, съществуващо независимо от всекидневието, способно да променя, да възвисява, без да участва, дори и без да се намесва“, посочва Палми Ранчев по повод „Маслен нос“.
Според него книгата създава друга реалност, която е допълнение на природата, и в същото време е самата природа. „Владислав Христов притежава високоразвита поетична наблюдателност, откритията му са ненатрапчиви, но категорични и имат способността да дават парадоксален смисъл на човешкия живот“, допълва Ранчев.
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 г. живее в Пловдив и работи ка
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с богатия набор от документална литература, която съм прочел, и най-вече – с дисциплината ми през последните две години. Това каза в интервю Иван Комита по повод премиерата на втория си роман "Ахимса", който е продължение на дебютната му книга „Хранилка“.
Консултантите на романа са 12, в това число експерти от сферата на оръжията, бойните изкуства, авиационната сигурност, корабоплаването, психиатрията, наркотичните вещества, правото и финансите, системите за сигурност, архитектурата, незрящите, алпинизма и други, допълват издателите.
Джон Хасъмски е агент на Централното разузнавателно управление на САЩ, когото изпращат на мисия, свързана с международно разследване за тероризъм. Израсналият в Америка българин се впуска в опасно приключение, което го отвежда до София, Истанбул, Ню Делхи и
Стартът на третото издание на Националния литературен конкурс за поезия и проза на името на Янаки Петров бе обявено от организаторите.
Всеки, който желае да участва, може да го направи до 20 август. По думите на екипа, събитието се е превърнало в културна емблема и устойчива традиция. В конкурса могат да участват всички талантливи пишещи хора с до три стихотворения в раздел „Поезия“ и с един разказ до три стандартни страници в раздел „Проза“. Няма тематични и възрастови ограничения, отбелязват още организаторите.
„Наградите ще продължат да бъдат много. Общият награден фонд е над 2 800 лева“, казва Станимир Димитров, поет и организатор на конкурса. Книгоиздателска къща „Труд“ традиционно ще се включи в конкурса като част от организаторите и за трети пореден път ще връчи своя награда. Подкрепа оказва и Община Средец.
&