РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Подиум на писателя
Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, де ...
Златното мастило
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с бог ...
Златното мастило
Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде ...

Хасине Шен Карадениз: Интересът към българската литература в Турция нараства през последните 20 години

Дата на публикуване: 18:07 ч. / 07.06.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
5589
Авторът и перото

Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас. 

"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз. 

Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз. 

Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.

Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз. 

Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.  

Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги. 
 
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.

Проф. Мартин Иванов представи в Шумен книгата си „Бившите хора“ на концлагерна България“. Срещата с автора беше в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров".

Пред публиката проф. Иванов коментира, че в категорията бивши хора се включват близо половин милион българи, които са били обект на насилие и репресии от страна на властта. Той поясни, че терминът "бивши хора" идва от СССР и не е собствено български, въпреки че е широко разпространен и е обиден към назованите с него хора.

В първите десетилетия на Народна република България се разчита на старото и изпитано средство на доноса, подчерта проф. Иванов. "Ние сме отвикнали да се срещаме със смъртта. В онова общество смъртността е била по-голяма, продължителността на живот е била по-малка, а децата ни днес възприемат смъртта като игра", каза авторът на „Бившите хора“ на концлагерна Бъ

Преводачът и преподавател по румънски език д-р Лора Ненковска беше удостоена с орден "Културни заслуги” с ранг "Офицер" от президента на Румъния Клаус Йоханис (2014-2025 г.) за укрепване на връзките между Румъния и България.

Орденът беше връчен от посланика на Румъния в България Бръндуша Предеску на специална церемония в румънското посолство в София.

На събитието присъстваха студенти от Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподаватели, писатели, учени и официални лица.

Лора Ненковска е част от Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание във Факултета по славянски филологии на Софийския университет и преподава в специалностите Балканистика и Румънска филология, информират от Факултета в публикация в социалните мрежи. С десетки преведени произведения, тя е сред най-активните преводачи, които популяризират румънската култура в Българ

Разговор с трима изгряващи международни писатели се състоя през последния ден от тазгодишното издание на "Литературни срещи" на фондация "Прочети София", провеждащи се под мотото "Археология на паметта".

За съжаление,  украинската писателка, редакторка и журналистка Анастасия Левкова не беше в състояние да присъства лично в залата на Националния археологически институт с музей при БАН. С читателите се срещнаха лично сръбският писател Никола Лекич и белгийската писателка, редакторка и преподавателка по творческо писане Тюлин Еркан. Модератор на дискусията беше Надежда Московска.

Във видеообръщението си Левкова благодари на своите преводачки Райна Камберова и Даяна Гоцова, които са превели откъс от нейната книга "Имало едно време Крим" (линк към откъса на сайта на CELA).

Това е място, което се намира близо до България, в Черно море. И това е място, където отдав

С пълно единодушие Общинският съвет гласува 19 млади таланти на Пловдив да бъдат удостоени с отличието "Почетна значка на град Пловдив" по случай 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и славянската писменост. Сред мотивите за отличаването са посочени забележителните им успехи, с които те са допринесли за издигането на духовния и културен облик на Пловдив.

С почетното отличие за изключителните си постижения бяха удостоени актьорите от Драматичния театър Константин Еленков и Патриция Пъндева, от Кукления театър Евдокия Енчева и Стайко Стайко, визуалният артист Петко Танчев, диригентът в операта Константин Добройков, студентите от АМТИИ Георги Георгиев, Андреан Атанасов и Биляна Динкова.

Сред наградените са още учениците от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив Мануела Аргирова, Валентина Нейчева и

Трима варненски журналисти бяха отличени днес с наградата на Съюза на българските журналисти (СБЖ) „Златно перо“. Домакин на церемонията беше Радио „Варна“. Отличията получиха Бистра Варнева от Регионалния телевизионен център в крайморския град, Валерия Василева от Радио „Варна“ и Росица Бърдарска, дългогодишен журналист и писател. Наградите връчи председателят на СБЖ Снежана Тодорова. Със специален плакет бе отличен екипът на Радио „Варна“.

Наградата на местната организация на СБЖ – „Златен тризъбец“, съобщи председателят й Георги Калагларски. Той уточни, че през тази година тя е за председателя на съюза Снежана Тодорова за дългогодишната й активна дейност и приноса й в развитието на журналистиката у нас. Отличието й бе връчено от миналогодишния му носител Виолета Точнева.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с богатия набор от документална литература, която съм прочел, и най-вече – с дисциплината ми през п ...
Вижте също
Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
Алжирски съд потвърди присъдата от пет години затвор за писателя Буалем Сансал
Апелативният съд на Алжир потвърди присъдата срещу френско-алжирския писател Буалем Сансал. Сансал беше осъден на пет години затвор за „подкопаване на националното единство“. Писателят разполага с осем дни, в които може да обжалва съдебното решени ...
Атанаси Петров
Авторът и перото
В РБ „Христо Смирненски“ действа система за самообслужване на читатели
Система са самообслужване на читателите е внедрена и от днес вече официално е в действие в Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково, каза директорът й Анна Щилянова. Подготовката за внедряването й започнала преди година с поставяне на в ...
БТА
„Отвъд пограничното“ събира резултатите от работата ми на изследовател, куратор и преподавател
БТА
Авторът и перото
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пул ...
БТА
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Златното мастило
Георги Господинов ще представи „Времеубежище" на литературен фестивал в Потсдам
Георги Господинов ще представи романа си „Времеубежище" на литературния фестивал Literaturfestival Potsdam - LIT:Potsdam (ЛИТ: Потсдам) в Германия, съобщиха организаторите на официалния уеб сайт на фестивала. Тазгодишното 13-о издание ще се проведе ...
Подиум на писателя
Диана Саватева: Впечатлена съм от усилията на българите в Брюксел за Фестивала на българската книга
Диана Саватева е автор на четири поетични книги, най-новата от тях „Трилистна детелина“ излезе от печат тази година и съдържа само кратки литературни форми, които авторката определя като нава (бел.ред. - поетичен стил), видения и безпокойства. Книг ...
Йоана Кръстева
Експресивно
РБ "Дора Габе" обнови информационния си център по проект на Министерството на културата
БТА
На бюрото
Издателство „Парадокс" представя нова антология, посветена на фестивала „София: Поетики"
Издателство „Парадокс" представя ново издание, посветено на фестивала „София: Поетики". Неговото заглавие е "София : Поетики (2000-2018 г.) Антология". Съставители са Иван Димитров и Иван Христов, а редактор е Ясен Атанасов. По думи на издателите, това не е обикновена антология, плод на нечие измъчено издателско въображение. "Тя се материализира в пространството първо във вид на фест ...
Експресивно
Сборник представя 50-годишната история на специалността „Реставрация“ в Националната художествена академия
Експресивно
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на ...
Начало Авторът и перото

Хасине Шен Карадениз: Интересът към българската литература в Турция нараства през последните 20 години

18:07 ч. / 07.06.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
5589
Авторът и перото

Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас. 

"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз. 

Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз. 

Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.

Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз. 

Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.  

Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги. 
 
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.

Още от рубриката
Авторът и перото
Алжирски съд потвърди присъдата от пет години затвор за писателя Буалем Сансал
Атанаси Петров
Авторът и перото
В РБ „Христо Смирненски“ действа система за самообслужване на читатели
БТА
Авторът и перото
„Отвъд пограничното“ събира резултатите от работата ми на изследовател, куратор и преподавател
БТА
Всичко от рубриката
Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев
Специално заот Нахиде Дениз
Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне ...
Авторът и перото
Алжирски съд потвърди присъдата от пет години затвор за писателя Буалем Сансал
Атанаси Петров
Златното мастило
Георги Господинов ще представи „Времеубежище" на литературен фестивал в Потсдам
Подиум на писателя
Диана Саватева: Впечатлена съм от усилията на българите в Брюксел за Фестивала на българската книга
Йоана Кръстева
Експресивно
РБ "Дора Габе" обнови информационния си център по проект на Министерството на културата
БТА
На бюрото
Издателство „Парадокс" представя нова антология, посветена на фестивала „София: Поетики"
Експресивно
Сборник представя 50-годишната история на специалността „Реставрация“ в Националната художествена академия
Златното мастило
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Теодора Славянова
Експресивно
Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай
Елена Христова
На бюрото
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
На бюрото
Националният литературен музей представя детска фотография на Димитър Димов
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Доц. д-р Георги Цанков: Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата
Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание &b ...
Избрано
Книгите за писателя са като децата за майката – обикновено обичаш най-много най-малкото
Книгите за писателя са като децата за майката – трудно е да кажеш кое ти е любимото, но обикновено обичаш най-много най-малкото, каза Владимир Зарев в Ловеч. В Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” той представи най-новия си роман &ndash ...
„Ако искаш да станеш по-добър актьор – трябва да бъдеш по-добър човек“
Ако сте поропуснали
10 години търсене на истината: Марина Константинова проговаря за скритото лице на Учителя Дънов
Поетесата Марина Константинова представи новата си книга „Пратеникът“, посветена на учителя Петър Дънов. Премиерата се състоя в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич. „Книгата не беше писана дълго, но проучванията отнеха вре ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.