Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от „БСП – Обединена левица“ относно финансирането на библиотеките по време на днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
„Обсъдихме с представители на Вашия екип, че програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ е на финала на преподписване“, каза Мариана Бояджиева и отбеляза, че това е очаквано от хората, които работят там. „Бих искала да попитам, тъй като те разчитат и на допълнителни средства за регионалните библиотеки, които са от държавния бюджет чрез Министерството на културата, дали може да очакваме през настоящата година да има подобно финансиране и, разбира се, съответните правила, по които то
Книгата „С Левчев завинаги“ бе представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ тази вечер. Сборникът излиза по повод 90 години от рождението на поета и писател Любомир Левчев.
В изданието са включени текстове на различни автори – на самия Левчев, Стефан Цанев, Юлия Кръстева, Петър Увалиев, Радой Ралин, Виктор Пасков, Никита Димитриевич Лобанов-Ростовски, Аркадий Ваксберг, Владимир Висоцки и др. Съставител на изданието е дъщерята на Любомир Левчев - Марта Левчева. Тя благодари на княз Никита Лобанов-Ростовски, на международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и на университетското издателство „Св. Климент Охридски“, с чиято подкрепа излиза „С Левчев завинаги“.
„Благодаря на всички, които се отзоваха с текстове, на всички, които дойдохте тук“, каза Марта Левчева. Вложих
Сандански обича Христо Стоичков, каза кметът на общината Атанас Стоянов в приветственото си слово към легендата на българския футбол - Христо Стоичков, който днес гостува в курортния град. До 16:30 часа всички жители и гости на града имат възможността да се запознаят с бившия национал на живо и да вземат личен автограф върху неговата автобиография "Историята“.
Събитието се организира от община Сандански и издателство "Софтпрес" и се провежда в спортната зала на града. За почитателите на Христо Стоичков има щанд с фен артикули от бранда H8S Hristo Stoitchkov. От пресцентъра на общината поясниха , че футболистът гостува в града за първи път. Той е поканен по повод отбелязването на 100 години футбол Сандански и 31-годишнината от Мондиал 94 в САЩ и спечелването на "Златната топка".
По време на проявата Стоичков представя петото допълнено издание на "Историята&ldq
Поетесата Марина Константинова представи новата си книга „Пратеникът“, посветена на учителя Петър Дънов. Премиерата се състоя в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич.
„Книгата не беше писана дълго, но проучванията отнеха време. Повече от десет години се интересувам от беседите на Петър Дънов, както и от всичко, написано за него и от него. Опитах се да структурирам този огромен поток от информация и да го представя в книгата“, сподели Константинова по време на представянето.
Тя отбеляза, че основен източник на вдъхновение са били романите на писателя Атанас Славов. „Той е автор на две забележителни документални книги за Учителя – едната за младежките му години, а другата за по-късния му живот. Те бяха ценен източник на информация и ме вдъхновиха да напиша „Пратеникът“. За живота на Петър Дънов няма роман,
Четвъртият том от поредицата "Съдбата на българите в Западните покрайнини" беше представен днес в Кюстендил от доц. д-р Ангел Джонев - председател на Научния институт "Западни покрайнини", доц. д-р Александър Гребенаров - негов заместник, мецената на изданието д-р Валентин Янев - член на научния институт и Иван Николов – председател на Културно-информационния център "Босилеград".
Институтът "Западни покрайнини" е учреден през 1932 г., но е прекъснал дейността си при така нар. "народна власт", а наскоро възстанови дейността си. Членовете на института днес организираха и панихида в църквата "Св. Николай Софийски" в София по повод 108 години от погрома в Босилеградско (15-16 май 1917 г.) и за всички загинали в борбите на българите от Западните покрайнини.
"Заедно сме днес, за да се съпреживеем една поредна книга от поредицата "Съдбата на българите в Западните п
