Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Второто издание на международния Черноморски литературен фестивал ще бъде посветено на поетесата и издател Божана Апостолова, която почина преди броени дни. Това обяви кураторът на събитието Светлозар Желев на пресконференция в Община Бургас, която е съорганизатор на форума. На нея бе представена и подробната програма от събития, както и списък от гости, който включа над 60 писатели, преводачи, издатели и литературни професионалисти от страните от черноморския район - България, Турция, Украйна, Грузия и Румъния. Те ще се включат в литературни четения, професионални панели и срещи с читателите.
Фестивалът ще бъде открит на 5 юни в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов", която е и основен домакин на събитията от програмата. В откриващото събитие ще се включат Тудор Ганя , Айше Овур, Ертюг Ючар, Иван Станков , Павло Матюша, Виктория Матюша, Нана Абуладзе и Звиад Кварацхелия.
Пожелавам на читателите да бъдат свободни души и да се наслаждават на живота. Това каза в интервю писателката Радина Минчева, авторка на книгата „Свободни души". Днес тя раздава автографи в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК.
„За книгата „Свободни души“ почерпих вдъхновение от моите пътувания - това, което ми се е случвало по време на тях и това, което съм видяла и научила. Исках да споделя всичко това с хората. От много време исках да напиша тази книга - в крайна сметка тя е продукт на всички неща, които са ми се случили и просто искам да ги предам на хората“, каза Минчева.
На въпроса какво послание отправя към своите читатели, Радина Минчева отговори: „Моето послание към читателите е да пътуват, да се променят, да оставят на различните среди, държави, народи и култури наистина да ги обладаят и да им разкажат за други з
Световноизвестната американска фентъзи авторка Джули Кагава ще бъде в България по повод предстоящия в края на месеца Панаир на книгата. Първото гостуване в страната, където ще се срещне с множеството си фенове, е по покана на издателство Про Бук ("Pro Book").
На първия ден от посещението си тя ще се срещне с фенове на организирания от издателството фентъзи бал "Нивганигде", който ще се състои в зала "Щрак" от 18.00 ч. на 30 май. През следващите два дни тя ще се срещне с фенове на щанда на издателството на Панаира.
Кагава е позната на българските читатели с поредиците си "Железните феи", "Кръв от рая", "Нокът" и "Сянката на лисицата".
Родена през 1982 г. в Калифорния, бъдещата авторка прекарва част от детството си на Хаваите, където се заражда любовта към книгите и писането. Ранните опити са в хорър жанра, но се утвърждава като водещ автор на фентъзи. Посвещава
Тома Иванов разказва за работата си в Българската национална телевизия (БНТ) в книгата си „Любов, лов и телевизия“. Премиерата е на 14 май в музей-галерия „Анел“, съобщават организаторите.
„Качество на книгата е богатото жанрово многообразие. В нея са съчетани мемоарно-споменното начало, доколкото авторът разказва увлекателни случки и пресъздава редица събития, свързани с дългогодишната му дейност в Българската национална телевизия. Освен това Тома Иванов има таланта да белетризира и отделни конкретни факти и случки, да ги облича в увлекателна сюжетна канава. Друго достойнство на книгата е лекият и незлоблив хумор, с който се разгръща повествованието“, пише Иван Гранитски за „Любов, лов и телевизия“. По думите му авторът поднася по увлекателен и леко шаржиран и анекдотичен начин дори драматични моменти от историята на БНТ, на кои
Готвенето е приятно до трийсетата минута, оттам нататък е абсолютна досада, каза в интервю авторката на забавно-кулинарни книги Фата Гурмана.
Мирослава Василева, каквото е нейното рождено име, допълва, че обича да готви, но не обича да прекарва живота си в кухнята. „Има толкова много неща и детайли в живота, които трябва да изживеем, иска ни се някъде да бъдем, но трябва да готвим. Не става така. Ето затова моите рецепти са опростени до момента, в който могат да бъдат сготвени за 30 минути. Ползвам всякакви удобства, не робувам на традициите, не робувам на това, че баба ми не-знам-какво-е-правила, защото тя казва – е, ако тогава имаше, и аз щях да го ползвам”, обяснява кулинарката.
Тя има издадени две книги – „Е нема що!” и „Шекер, перли и люти чушки”. В тях рецептите са или авторски, или класически, но преработени и улес
