Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Напоследък има засилен интерес към български автори, като всеки месец в класациите за най-четени книги попадат родни автори, каза Петя Тодорова, завеждащ отдел „Заемна за възрасти“ в Регионална библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян. През месеците те са различни според издаването на съответните нови заглавия. Жените са по-активни читатели от мъжете и са с повече различни жанрови предпочитания. Те четат повече за удоволствие, а мъжете - във връзка с професионалното си развитие.
Художествената литература се предпочита от по-голямата част от читателите. По-младите - на възраст между 18 и 35 години, избират повече научна фантастика и фентъзи, докато по-възрастните се насочват към класиката и романтичните заглавия. Четат се също биографии, мемоари, автобиографии и книги, свързани с психология. „Хората все повече започват да обръщат внимание както на сво
Сливенският писател Деньо Денев представи новата си стихосбирка „Зимна бреза“, съобщиха от пресцентъра на общината.
Премиерата й се състоя на 23 октомври във фоайето на зала „Сливен“. Сред гостите беше заместник-кметът Пепа Чиликова, която поднесе цветя и поздравителен адрес от името на сливенския кмет Стефан Радев, който поздравява Денев и му пожелава книгата да пожъне успех.
Изданието е антологичен сборник, който съдържа стихотворения, миниатюри и фрагменти (от съприкосновения с поезията на български и световни автори), каза Деньо Денев. Заглавието повтаря заглавие на стихотворение от книгата. Това е концептуално стихотворение, зимната бреза е един много хубав образ, който се появява, когато още гората е черна и сред тъмната картина се появява тя, каза авторът и допълни, че я отъждествява с душата си. Тя се явява концепция за живота, люб
Филмови критици и изследователи ще представят свои книги по повод Деня на българското кино на 13 януари. Събитието ще се състои в Дома на киното, съобщават организаторите.
Сред монографиите, които ще бъдат представени, са „Анимационните хибриди“ на проф. Надежда Маринчевска, „Предимства и предизвикателства на късите форми, „Модели и практики на българското късометражно игрално кино“ на проф. Петя Александрова, „Екран и сцена. Новите мултимедийни представления“ и „Фотографията“ на доц. Йосиф Аструков, „Помощ от публиката“, „Независимите в киното“ на проф. Александър Донев, „Филмът „Балканската война” в историята на българското кино“ на д-р Петър Кърджилов. В събитието ще бъдат включени още книгите „Българско посттоталитарно документално кино: похвати, тенденции, автори, ф
С представяне на новата книга на Мария Лалева „Пътища от огън” на 28 октомври започват литературните дни „Ямбол чете” – 2024 г. В деветнадесетото издание на инициативата ще бъдат представени още трима автори – Веселина Седларска, Галин Никифоров и Кольо Пехливанов, съобщи изпълняващата длъжността секретар на читалище „Съгласие” Красимира Харутюнян.
По традиция, организаторите от най-старото ямболско читалище канят съвременни български автори, включвайки и местни творци. Тази година това са родената в град Стралджа Веселина Седларска – дългогодишен журналист и автор на книги, също и актьорът Кольо Пехливанов.
Откриването на „Ямбол чете” е с „Пътища от огън” (2024) на Мария Лалева като част от представянето на новия роман в над 30 градове в страната.
На 29 октомври ямболската публика ще
Детската книга „Какво е лицето на вятъра“ от Елица Ненкова ще бъде представена на 3 декември в книжния център „Гринуич“. Това съобщават издателите от „Сиела“.
Това е дебютната книга за деца от авторката. Илюстрациите в нея са на художничката Михаела Фенерева.
„Какво е лицето на вятъра“ разказва за приключението на Канел Ягодова – рошаво момиче с коса като слама, и нейния най-верен и много пакостлив приятел – вятъра Васил. „Докато нюансите в природата се сменят, а вятъра играе щури игри с лятното слънце, проливния дъжд, смокиновите листа, звездите и зимните снежинки, пред очите на читателите се разгръща приказна история с два края и един безкрай, която ни показва, че няма непреодолими предизвикателства, когато имаш приятел до себе си“, посочват издателите.
