Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Мелания Тръмп беше домакиня на представянето на марка с портрета на бившата първа дама Барбара Буш в Белия дом, съобщи Асошиейтед прес.
Изображението на марката е официалният портрет на Барбара Буш в Белия дом, който е окачен на входа на Източното крило. Тя е в черен костюм и лилава блуза, носеща характерния си троен наниз перли.
След церемония в Кенебънкпорт, щата Мейн, където е имението на семейство Буш, марката ще бъде пусната в продажба на 10 юни.
Барбара Буш се застъпва за програми за ограмотяване и помага за дестигматизирането на хората със СПИН и ХИВ, когато през 1989 г. прегръща бебе по време на посещение в хоспис за деца с това заболяване.
Мелания Тръмп каза, че Барбара Буш е "променила националния разговор за СПИН и е заела позиция в подкрепа на правата на хомосексуалистите". Тя напомни, че Барбара Буш е вдъхновявала хората да преследват
Нужно е да се повишава знанието в добрия български език, в т.ч. и в България, защото всеки път като идвам в България чувам как се разваля езикът. Това каза в интервю, предоставено от кабинета на вицепрезидента, проф. Александър Наумов - поляк, изтъкнат славист, с голям принос за изследването на старата българска литература и култура. Преди два дни на официална церемония в Ягелонския университет в Краков вицепрезидентът Илияна Йотова го удостои от името на президента Румен Радев с орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен.
Приемам връчването на ордена като признание на президентството и изобщо на българите и приятелите, за цялата група, за моите ученици и за всичко, които годни наред правим, каза Наумов.
По думите му историята на славянството показва колко е важно да знаем какво се е случвало. И сега виждаме - има разделения, съюзите не са вечни, всичко се
На 30 юни най-младежкият филиал на Столична библиотека - този в Студентски град, отбелязва 10-годишнината от създаването си с откриване на ново споделено пространство за четене, срещи и събития. Празникът ще бъде съпроводен с литературни четения и финала на Третия шампионат по поезия на софийските училища „Млада метафора“.
Филиал „Студентски“ е сред петте действащи библиотечни филиала на Столична библиотека, която в последните 10 години активно разширява мрежата си и работи за по-добър достъп до култура в различни райони на София. От откриването си през 2015 г. броят на посетителите на филиала се е увеличил от 3000 на над 35 хиляди годишно, а фондът е нараснал от 2000 на 18 хиляди тома.
Събитието ще събере популярни български писатели – Захари Карабашлиев, Мирела Иванова и Амелия Личева, които ще четат свои творби и ще раздават автографи.
Искахме да направим нещо, което е достойно за тези велики залесители. Да има памет за тях, защото поколения след това са използвали техните умения и знания във всяко едно отношение, каза Александър Иванов, който представи днес в Лесотехническия университет книгата-фотоалбум „Началото“.
„Този проект започна от една мечта и от намерени негативи преди пет години. Истинската движеща сила обаче бе приятелството между Вожли и Манджуков – основа, върху която построихме цялата структура на албума“, каза още Иванов. Той подчерта, че изданието е резултат от събирането на десетки фотографии, писма и документи, открити в архиви и музеи в България и Франция. Той благодари на всички, които са подкрепили проекта.
Трудът е посветен на френския и български лесовъд Феликс Вожли и Петър Манджуков, пионери в залесяването в България и борбата с ерозията.
Община Сливен обявява процедура за номинации за наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ за 2025 г., съобщиха от общинския пресцентър.
Право да правят предложения имат неправителствени, граждански и културни организации, творчески обединения, както и инициативни комитети от минимум 20 души. Всяка организация или обединение може да подаде само едно предложение за годината.
Наградата „Добри Чинтулов“ се присъжда на творци със значителен принос за духовното развитие на Сливен и българската култура за високи художествени постижения в областта на литературата и изкуството.
Отличието е индивидуално и се връчва в навечерието на празника на Сливен – Димитровден, 26 октомври. Не могат да бъдат номинирани лица, които вече са носители на наградата.
Предложения се приемат до 30 септември.
Наградата е учредена през 19
