Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Световноизвестната американска фентъзи авторка Джули Кагава ще бъде в България по повод предстоящия в края на месеца Панаир на книгата. Първото гостуване в страната, където ще се срещне с множеството си фенове, е по покана на издателство Про Бук ("Pro Book").
На първия ден от посещението си тя ще се срещне с фенове на организирания от издателството фентъзи бал "Нивганигде", който ще се състои в зала "Щрак" от 18.00 ч. на 30 май. През следващите два дни тя ще се срещне с фенове на щанда на издателството на Панаира.
Кагава е позната на българските читатели с поредиците си "Железните феи", "Кръв от рая", "Нокът" и "Сянката на лисицата".
Родена през 1982 г. в Калифорния, бъдещата авторка прекарва част от детството си на Хаваите, където се заражда любовта към книгите и писането. Ранните опити са в хорър жанра, но се утвърждава като водещ автор на фентъзи. Посвещава
Около 300 френскоговорящи писатели, сред които двама носители на Нобелова награда за литература - Ани Ерно и Жан-Мари Гюстав льо Клезио, във вестникарска статия осъждат "геноцида" над населението в Газа и призовават за "незабавно прекратяване на огъня", предаде АФП.
"Точно както беше спешно да се класифицират престъпленията, извършени срещу цивилното население на 7 октомври 2023 г. като военни престъпления и престъпления срещу човечеството, сега е необходимо да се назове "геноцидът", пишат те в статията, публикувана на страниците на френския вестник "Либерасион".
В публикацията писателите искат "да бъдат наложени санкции на държавата Израел..., както и незабавно прекратяване на огъня - такова, което да гарантира сигурност и справедливост за палестинците, освобождаване на израелските заложници, освобождаване на хилядите палестински затворници... и незабавно да се сложи
Центърът за книгата към Нов български университет (НБУ) участва в Пролетния панаир на книгата, съобщават от висшето учебно заведение.
В рамките на изложението са представени книгите „Гласовете на модата“ от Нели Митева - антология на съвременния български моден дизайн, „Визуална екзегеза“ от Тодор Петев, „Стара Анатолия: От залеза към изгрева“ от Майя Василева, която е посветена на новите политически и културно-исторически реалности в Анатолия през І хил. пр. Хр. – на появата на новите царства, но и на редица исторически процеси, които започват още от края на ІІ хил. пр. Хр.
Читателите ще могат да видят още изследването „Търговци на бели робини, фалшификатори и контрабандисти в България 1879-1944“ от Димитър Гюдуров, което проследява проблемите и промените в българското законодателство от началото на модерната българс
Книгата „Любов, лов и телевизия“ на Тома Иванов е повест за телевизията и за времето, в което живеем. Това каза акад. Иван Гранитски по време на премиерата на тома тази вечер.
По думите му томът „показва някои висши способности на български политици, които се опитваха да обяздят националната телевизия през 90-те години“. Авторът разказва за това с чувство за хумор, посочи Гранитски. Той посочи, че идеята за „Любов, лов и телевизия“ се е родила миналата година. „С изискано чувство за хумор, с прекрасен цветист език и стил Тома Иванов поднася на читателите десетки случаи с живи участници – политици, дейци на телевизията, артисти, хора на бохемата“, отбеляза още Иван Гранитски.
Тома Иванов благодари на присъстващите на премиерата на книгата, както и на семейството си. Той отбеляза, че този текст вижда бял свят бл
Пролетният панаир на книгата бе открит днес пред Националния дворец на културата (НДК). В рамките на събитието, организирано от асоциация „Българска книга“ (АБК) , бе дадено началото и на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи.
Вицепрезидентът Илияна Йотова и министърът на културата Мариан Бачев откриха Пролетния панаир на книгата.
„За България всеки ден е 24 май. Но няма нищо по-естествено и нищо по-хубаво от това на третия ден от най-светлия български празник да празнуваме празника на книгата“, каза Йотова. Според нея при отварянето на всяка книга пред нас изниква цяла една нова вселена. „Цял един нов свят – светът на познанието. За всеки човек това е изключително важно. Защото чрез книгата ставаме още по-сигурни в себе си, още стабилни, още по-независими и още по-свободни", каза вицепрезидентът Илияна
