Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Приемат се ръкописи по Програмата за финансиране на съвременни автори на Община Пазарджик за 2025 г., съобщиха от местната администрация.
Крайният срок е 18 юни 2025 г. Програмата има за цел да насърчи литературното творчество, като подпомогне издаването на нови заглавия с художествена, културологична, краеведска или изследователска стойност, свързани с Пазарджик и региона, уточняват оттам.
Могат да кандидатстват съвременни автори, които живеят и творят на територията на община Пазарджик, както и творци от страната или чужбина, но популяризиращи положително региона. Участниците могат да бъдат членове на писателски дружества/сдружения или самостоятелни автори, поясняват от Общината.
Финансиране може да се отпусне само на първи издания на една творба, като за второ или следващо издание на същата книга не се отпускат средства от Общината. Не се финансират сборници
Панаирът на книгата е една чудесна инициатива и един чудесен начин читателите едновременно да се приближат до авторите, но също така и някак да минат покрай литературата, както се движа през своето ежедневие и да си изберат книга, която им харесва, да разгледат, да поговорят с авторите. Това каза поетът и писател Владимир Левчев, който днес раздава автографи на щанда на издателство „Милениум“ на Пролетния панаир на книгата.
През март той представи новата си стихосбирка „География на съня“ .
Днес разказва, че тази книга е продължение на известната му стихосбирка от 80-те години „Кой сънува моя живот“. Авторът обяснява, че под „География на съня“ той разбира две неща. Много мистици смятат, че когато заспим, астралното тяло се отделя от физическото и пътува в страната на сънищата или в страната на духа. Така че к
Съюзът на българските писатели (СБП) прие пет автори за свои нови членове, съобщават от организацията.
В секция „Белетристика“ са одобрени кандидатурите на писателите Карен Бейлерян и Милен Иванов, в секция „Публицистика“ – Людмил Леонидов и Румен Стоичков, а в секция „Литература за деца“ – поетът Хари Спасов.
Традиционно преди 24 май Съюзът на българските писатели приема нови членове, посочват от СБП. Допълват, че кандидатурите на новите членове са одобрени от Управителния съвет на организацията.
Както информирахме, общият брой на членовете на Съюза на българските писатели надминава 800 автори от различни поколения.
Поетесата Надежда Захариева участва в среща разговор с жители на Попово. Пред аудиторията тя представи част от своето творчество, както и новата си книга „Наричана накратко Надка“. Авторката разказа моменти от семейния си живот с покойния вече поет Дамян Дамянов и сподели размисли за живота, приятелство, любовта и омразата, за човешките добродетели като цяло. Пред присъстващите Захариева изказа категоричното си мнение, че „който ме отрича, ме признава“ и затова не отдава своята енергия в противоборство с онези, които говорят или пишат лошо за нея.
Събитието е част от съпътстващата програма на Националния фестивал за стара градска и шлагерна песен „Спомени в песни – Попово 2025“. Тази година е неговото четиринадесето издание. Форумът се организира от Община Попово, Дом на културата „Димо Коларов“ и Народно читалище „Съ
Четиридесет и седмото издание на Националния студентски литературен конкурс "Боян Пенев" бе открито в зала 202 в Ректората на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Приветствие към участниците отправи ректорът на висшето училище проф. Наталия Витанова. Към присъстващите се обърнаха също председателят на журито във форума проф. Пламен Дойнов и кураторът на конкурса проф. Страшимир Цанов.
Проф. Витанова каза: "Искам да ви пожелая докато дишате, докато сте живи, да търсите красотата и съвършенството на думите, но бъдете и отговорни към тях, защото както гласи клишето - думите могат да ни възвисяват, могат да ни вдъхновяват, но могат и да ни нанесат много дълбоки рани".
"Много се надявам тук, на територията на Шумен, някои от вас да открият усмивката, ръцете, устните, тъй хубавото лице на някой, до когото искате да се събуждате. Нека най-силното перо блести и
