Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Излезе от печат каталог на троянски занаятчии „Пъстри истории“, съобщи Нина Димитрова, уредник в троянския Музей на занаятите.
В изданието, подготвено от музейния екип, са включени 17 съвременни занаятчии, които творят в областта на традиционната и модерната керамика, дърворезбата, калиграфията, плетачеството и иконописното изкуство.
Съставител на каталога е Нина Димитрова, която е и дизайнер на корицата, консултант е д-р Десислава Вутова, редактор е Даниела Банкова. Фотографиите са дело на Иво Милев, Цветан Тончев и Георги Георгиев. Автор на предговора към каталога е Иво Милев.
Сборникът съдържа и кратки биографии на занаятчиите, като всеки от участниците сам е преценил с какво иска да бъде представен, посочи Димитрова.
Изданието е достъпно и в електронен вариант на английски език и може да бъде закупено от базара на Музей на заная
"Живеем в индустриална идеология на разделението. Разделени сме един от друг, разделени сме от разни мнения, разделени сме от животните, от растенията. Ние просто боледуваме от едно трагично разделение." Това коментира Капка Касабова в Бургас, разказвайки за изчезващата връзка на хората с природата и своите преживявания, предхождащи написването на най-новия роман "Анима", преведен от английски и издаден на български език от издателство ICU. Писателката и нейният издател Невена Дишлиева бяха гости на второто издание на Черноморския литературен фестивал, където преведоха публиката през процеса на създаване на последната част от т.нар. балканска четирилогия на Капка Касабова, включваща още "Граница", "Към езерото" и "Еликсир".
Писателката описа като мистичен начина, по който всеки път достига до историите и героите на своите романи. Те от своя страна, според Невена Дишлиева, не м
Романът „Джеймс“ на Пърсивал Еверет, който преосмисля "Приключенията на Хъкълбери Фин" от гледната точка на поробения главен герой, спечели наградата "Пулицър" за художествена литература. Пиесата "Цел" (Purpose) на Брандън Джейкъбс-Дженкинс за преуспяло чернокожо семейство, което се разрушава отвътре, спечели наградата за драма, съобщиха световните осведомителни агенции.
Джейсън Робъртс спечели награда "Пулицър" за биография за "Всяко живо същество: голямата и смъртоносна надпревара за опознаване на целия живот" (Every Living Thing: The Great and Deadly Race to Know All Life), а Бенджамин Нeйтънс - за обща нехудожествена литература със "За успеха на нашата безнадеждна кауза: Многото животи на съветското дисидентско движение" (To the Success of Our Hopeless Cause: The Many Lives of the Soviet Dissident Movement).
Две книги бяха обявени за победит
Книгата „Любопитни факти, личности и събития от историята на Габровския край” бе представена в Габрово.
„Изключително съм щастлива, защото успяхме да направим тази книга, посветена на 165 години от обявяването на Габрово за град. Идеята бе на колегите от отдел „Краезнание“, направиха едно малко издание, което претърпя развитие. Подкрепих ги и в момента вече имаме книга. Събраната информация е от публикации, ние сме библиотекари“, каза Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ в Габрово.
Нина Иванова от габровската библиотека посочи, че изданието е изработено от библиотечни специалисти, като темите са били разделени между различни колеги в институцията. Снимковият материал е използван от организации, които са помогнали текстовете да бъдат подкрепени от подходящи илюстрации.
Филипините ще представят своята литература като почетен гост на тазгодишния Франкфуртски панаир на книгата, който ще се проведе от 15 до 19 октомври, предаде ДПА, като цитира организаторите.
"Тази година отваряме прозорец към Тихия океан", каза директорът Юрген Бус при представянето на програмата на гостуващата страна. Това ще спомогне и да се "разчупят клишетата" , каза той.
Филипините се състоят от 7641 острова и освен официалния език, там се говорят и над 130 други. Страната ще донесе "множество гласове във Франкфурт", каза инициаторът на гостуването Лорен Легарда. Местните автори имат интересни гледни точки за природните бедствия и колониализма, диктатурата и диаспората, визиите за бъдещето и заплахата от изменението на климата, каза тя.
Архитектът, отговарящ за павилиона на почетния гост, Стенли Руис, отбеляза, че ще бъдат използвани предимно материа
