Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Британският писател и преводач Кристофър Бъкстон представи новата си книга "Аз, Радослава" в Културен център "Морско казино" в Бургас. Романът, който излиза на български в превод от английски на Тодор Кенов, e издание на "Знаци" и излиза под ново заглавие малко повече от десетилетие, след като първо е отпечатана под името "Радослава и викингският принц".
Основателят на издателство "Знаци" Румяна Емануилиду обяви, че междувременно Кристофър Бъкстон пише нова книга за България. Анелия Казакова, която води представянето, каза още, че в момента той работи и по превода на най-новата стихосбирка на Диана Саватева. "След 40-годишно чакане наскоро той най-накрая получи българско гражданство, след като издигна българската история на европейско ниво, защото във времената, за които той разказва събитията са се развивали на много по-широк плацдарм, отколкото е територията на сегашна Бълга
„Пловдив чете“ представя днес две събития, които ще обединят литературата, киното и живия разговор в клуб „Фарго“, съобщават от издателство „Жанет 45“.
Романът „Болката идва по-късно“ на Антония Апостолова е тема на разговор, в който ще се включат Еми Барух и Красимир Лозанов. Те ще обсъдят темите за болката и израстването, за писането, за принадлежността, родителството, сексуалността, Бог, страховете и слабостите.
Програмата продължава с традиционното в сряда „Късо кино във Фарго“ – с прожекция на късометражни филми по съвременни български текстове с водещ Мартин Касабов. В афиша са „Семеен портрет на чернозема“ (по Йорданка Белева); „Над нещата“ (по Стефан Икога); „Задачи за деня“ (по Стефан Иванов); „Любов по време на туризъм“ (по Петър Чухов
Съюзът на българските писатели (СБП) връчва за 21-ви път наградата „Георги Джагаров“. Събитието е на 14 юли в клуб „Парнас“ на СБП в деня, в който се навършват сто години от рождението на един от знаковите поети на България за XX век, посочват от СБП.
По думите им чрез ежегодната национална награда за патриотична поезия завръщането на твореца е символен и реален факт. На събитието ще присъстват десетина от предишните лауреати, а призът ще се връчи от Боян Ангелов – председател на СБП.
Георги Джагаров е роден на 14 юли 1925 г., отива си през 1995 г., а от 2004 г. на негово име е учредена награда за патриотична поезия, чиито лауреати през годините са били знакови имена като Михаил Белчев, Ваня Петкова, Ивайло Балабанов, Минчо Минчев, Никола Инджов, Филип Хорозов, Надя П
Проф. Матиас Десмет - преподавател по психоаналитична психотерапия в катедрата по психоанализа и клинично консултиране на университета в Гент, ще представи книгата си „Психология на тоталитаризма“ в София. Събитието ще се състои на 3 юни в „Гранд хотел София“, съобщават издателите на българския превод на тома от „Изток запад“.
По думите им Матиас Десмет прави безпощаден анализ на много от решенията и действията, които се прилагаха в по-голямата част от света по време на пандемията. „Кризата с КОВИД-19 е просто последният ярък и тревожен симптом на друга, по-коварна и сякаш невидима болест, която разяжда човечеството от дълго време. Матиас Десмет, психоаналитик и психотерапевт, проследява това не докрай осъзнато страдание до самите му корени. А след това показва как развитието на болестта е довело човешката психика до състояние, което я
„Цветето на Хеликон“ е от най-хубавите награди, защото е награда на читателите. Защото е за книгите, които хората са си купували. Това каза в интервю писателят Георги Господинов, който тази вечер получи приза "Цветето на Хеликон" за романа си „Градинарят и смъртта“.
Според него тайната за това читателите да харесват творчеството ти е да говориш искрено за неща, които обикновено не забелязваме или не говорим, или са табу. „В конкретния случай с „Градинарят и смъртта“ става дума за книга за смъртта, по-скоро за изчезването, книга за придружаването на човека, който си отива до вратата, където си пускате ръцете. Но няма как такава книга да не е искрена и да не е болезнена. Тя непрекъснато се движи между болката и утешението. Защото вътре има доста смешни истории на баща ми - на героя на тази книга. Така че, ако това е тайна, то
