Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Световноизвестната американска фентъзи авторка Джули Кагава ще бъде в България по повод предстоящия в края на месеца Панаир на книгата. Първото гостуване в страната, където ще се срещне с множеството си фенове, е по покана на издателство Про Бук ("Pro Book").
На първия ден от посещението си тя ще се срещне с фенове на организирания от издателството фентъзи бал "Нивганигде", който ще се състои в зала "Щрак" от 18.00 ч. на 30 май. През следващите два дни тя ще се срещне с фенове на щанда на издателството на Панаира.
Кагава е позната на българските читатели с поредиците си "Железните феи", "Кръв от рая", "Нокът" и "Сянката на лисицата".
Родена през 1982 г. в Калифорния, бъдещата авторка прекарва част от детството си на Хаваите, където се заражда любовта към книгите и писането. Ранните опити са в хорър жанра, но се утвърждава като водещ автор на фентъзи. Посвещава
„Песента на бързолетите“ е новата поетическа книга на Емилия Найденова, съобщават издателите от „Жанет 45“. В нея авторката събира 42 стихотворения, писани в последните десет години.
„Може да се каже, че не съм била особено продуктивна, но в този дълъг период на трасформации успях да запазя едно от най-любимите си неща все така туптящо, каквото и да се случваше“, отбелязва Емилия Найденова в публикация в социалните мрежи. По думите нито едно от тези 42 стихотворения не е случайно.
„Надявам се, че се получи една добра книга, силно документална, осъзнавам, че някои стихотворения е трудно да излязат от стаята, в която се случват. Но вярвам и че през историята на другия, човек може да се справи със своите собствени травми. Има път и нашата задача е да борим мрака, колкото сили имаме“, допълва Найденова.
Според Г
Регионална библиотека „Гео Милев“ отличи победителите в Годишните библиотечни награди в област Монтана.
Победителите в културното съревнование са избрани сред общо шест номинации в две категории. „Библиотекар на годината“ стана Камелия Борисова от библиотеката при Народно читалище (НЧ) „ А. Йосифов – 1926“ в с. Габровница, община Монтана. В категорията „Библиотека на годината“ бяха връчени две равностойни награди на библиотеките при НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1898“ в с. Ковачица, община Лом, и библиотеката при НЧ „Народна просвета – 1908“ в с. Смоляновци, община Монтана.
„В област Монтана има над 70 библиотеки, някои от тях работят активно, други не чак толкова. Тази година имахме повече кандидатури, но комисията допусна до номинации почти равностойни библиотеки и библиотека
Международната литературна награда „Виленица“ за 2025 година беше присъдена на българския писател Георги Господинов, съобщи в. Slovenia Times.
Наградата се връчва от Асоциацията на словенските писатели и тази година отбелязва своята 40-годишнина. Тя се присъжда на автор от Централна Европа за изключителни постижения в литературата или есеистиката.
В коментар във Facebook Господинов сподели: „Вълнуващо е да бъда избран за награда, чиито носители са били Милан Кундера, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Олга Токарчук, Петер Хандке, Горан Стефановски, Миленко Йергович, Дубравка Угрешич... Благодаря!“
Сред носителите на отличието са още Ана Бландиана, Петер Естерхази, Илма Ракуза, Карл-Маркус Гаус, Давид Албахари, Клаудио Магрис, Мирча Къртъреску, Ласло Краснахоркай и Илия Троянов, уточнява изданието.
Лауреатът на „Виленица“ се
Алманах, посветен на 100-годишнината от създаването на Сдружение туристическо дружество „Бачо Киро“, представят в Дряново на 22 май. Това съобщи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.
Представянето на изданието ще се състои в Исторически музей – Дряново. Книжното издание проследява богатата история на местното туристическо движение и е посветено на приноса на поколения дряновци към развитието на туризма в региона. Алманахът обхваща началото на ТД „Бачо Киро“, като проследява дейността на неговите председатели и секретари през годините. Подробно е представена историята на клуба по пешеходен туризъм „Планинари“ – Дряново, както и развитието на организираното пещерно движение в града, посочват от културната институция.
Специално внимание е отделено на проучванията в пещерата „Бачо Киро
