Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екзюпери", пред телевизионния канал Франс 24. Днес се отбелязват 125 години от рождението на автора на "Малкият принц", който е най-превежданото издание след Библията и Корана. Романът може да бъде прочетен на повече от 300 езика. С над 200 милиона продадени копия е най-известното, най-превежданото и най-четеното произведение на френската литература.
Антоан дьо Сент-Екзюпери, който е роден на 29 юни 1900 г. в Лион, може да бъде описан като пилот-писател и писател-пилот, каза Д`Аге. Според него е сложно да се прецени кое е по-точното описание, но е сигурно, че и двете идеално пасват за личността на неговия родственик. Страстт
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на френския автор на научна фантастика Жул Верн все още предизвиква удивление в Китай, пише Синхуа.
"Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи" - този вдъхновяващ цитат на Верн посреща пътниците на летището в Шънчжън, перфектно улавяйки духа на това населеното място, известно като "Град на иновациите".
Романистът от 19-и век навремето отвежда читателите на борда на подводницата "Наутилус", за да изследват непознатите морски дълбини.
Повече от 150 години след като Жул Верн публикува "Двадесет хиляди левги под водата", неговите произведения продължават да намират отзвук в театри, книжарници и класни стаи в цял Китай, вдъхновявайки новите поколения да мечтаят смело и да се впускат в неизвестното.
Тази пролет театрална адаптация н
Това, което се прави за деца, не трябва да е компромисно по никакъв начин. То трябва да отговаря на същата висока летва, на същия вкус, на същата свобода на въображението, която бих искала да намеря и за себе си като читател. Не бих искала по-малко за своите деца и за нашите деца.
Това каза на пресконференция Зорница Христова – преводач, журналист, автор на детски книги и основател на издателство „Точица“, което бе отличено с награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване на 27-ия Национален фестивал на детската книга в Сливен.
Според нея това е изключително важно за децата.
„Особено, когато сега толкова често ценностите са несигурни и възрастните постоянно ги заливат с разнообразни послания, опитват се да ги поучават, да ги направляват“, посочи още тя.
По думите детската книга възпитава по
Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки".
„Литературен вкус се формира бавно и се формира с качествена литература. Така че няма как да не стимулираме четенето на добри книги, колкото и относително да е това, разбира се“, казва още тя.
Научните интереси на Амелия Личева са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Амелия Личева е и поетеса, и литературен критик, автор е на няколко теоретични книги, има публикувани седем стихосбирки. Нейни стихове са превеждани на много езици. Наскоро във Франция излезе нейна стихосбирка. Тя е главен редактор на
Монографията „Toxicity of heavy metals and pesticides on the living world“ с автор доц. д-р Галина Сачанска излиза и на английски език. Представянето на изданието ще е на 15 май в Нов български университет (НБУ), съобщават от висшето учебно заведение. Доц. Галина Сачанска е ръководител на департамент „Природни науки“.
Рецензенти на изданието са акад. Ангел Гълъбов и проф. Мария Ангелова (Институт по микробиология „Стефан Ангелов” - БАН). Научен редактор е доц. д-р Михаил Илиев (СУ „Св. Кл. Охридски”).
В монографията е описано пагубното влияние на тежките метали върху живия свят - бактерии, гъби, растения и животни. Разгледано е токсичното въздействие на тежките метали върху човека – върху всички негови органи и системи, както и начините да се хората да се предпазват от такива замърсявания. „Не трябва да се
