Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на френския автор на научна фантастика Жул Верн все още предизвиква удивление в Китай, пише Синхуа.
"Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи" - този вдъхновяващ цитат на Верн посреща пътниците на летището в Шънчжън, перфектно улавяйки духа на това населеното място, известно като "Град на иновациите".
Романистът от 19-и век навремето отвежда читателите на борда на подводницата "Наутилус", за да изследват непознатите морски дълбини.
Повече от 150 години след като Жул Верн публикува "Двадесет хиляди левги под водата", неговите произведения продължават да намират отзвук в театри, книжарници и класни стаи в цял Китай, вдъхновявайки новите поколения да мечтаят смело и да се впускат в неизвестното.
Тази пролет театрална адаптация н
Филмови сценарии на Андрей Звягинцев излизат на български език. Режисьорът ще присъства на премиерата – на 16 май в литературен клуб „Перото“ (НДК), съобщават от „Книгомания“. Модератор на срещата разговор ще бъде журналистът Димитър Стоянович.
В книгата са събрани сценариите на петте филма на Звягинцев, които се публикуват за първи път – „Завръщане“, „Изгнание“, „Елена“, „Левиатан“ и „Нелюбов“. Текстовете на сценариите са допълнени с коментари на режисьора. Преводът е на Теодора Лилян.
Звягинцев идва в България за първи път за кинопанорама на неговото творчество в Дома на киното. В рамките на пет дни – от 13 до 17 май, ще бъдат прожектирани всичките му пет пълнометражни филм
Мексиканската писателка Софи Бехарано де Голдберг пристига в България по повод романа си „Морската градина“. Тя идва по покана на издателство „Лемур“ и Институт „Сервантес“ и ще се срещне с читатели в София (на 15 май), в Шумен на (16 май) и във Варна (на 17 май), съобщават организаторите.
Изданието е в превод на Рада Ганкова от испански език. Събитието в София ще се проведе под куполите на Ларгото (Античен комплекс „Сердика“) с водещ журналиста и водещ на предаването „Панорама“ по БНТ – Бойко Василев.
„В моя роман „Морската градина“ разказвам за необикновеното пътуване на евреите от България и на собствения ми баща по време на Втората световна война“ – споделя Софи Голдберг в своя статия за мексиканския вестник „Milenio“, публикувана след това и на бъ
Мисля, че е дошло време поезията да заеме функцията си и да не е маргинален жанр, а да има повече социални послания, защото е много важна. Поезията е най-чистата и концентрирана литература. Това каза в интервю поетът и фотограф Владислав Христов, автор на книгата „Маслен нос". Той беше на Пролетния панаир на книгата пред НДК.
„Маслен нос“ е продължение на „Пойни птици“, защото е на сходни теми и е един метатекст, каза авторът. В „Пойни птици“ действието се развива в среда с птици и животни, и беше като разходка в природата, където на мен и на героите се случваха различни неща, чрез които се опитвах по някакъв начин да осмисля случващото се между нас, хората.
В „Маслен нос“ действието е на морския бряг. Става дума за едно общество, което се е преселило на морския бряг и на това антиутопично общество му се случват нещ
Проф. Христо Пимпирев и Екатерина Виткова представиха нова книга от поредицата "Антарктида – бяла приказка“ днес, на Деня на детето, съобщиха от Българския антарктически институт (БАИ).
Събитието се състоя на сцената "Централни хали" в столицата.
"Приключенията на тюлена Софи” е втората книжка от поредицата “Антарктида бяла приказка”. Авторите - проф. Пимпирев и Виткова, заедно с водещата на събитието д-р Виктория Бисерова от издателство "Ентусиаст", запознаха детската публика с историята на майката тюлен Софи, която е разделена от бебето си Бени заради опасна среща с косатката.
На представянето на книгата беше проведен и конкурс за рисунка на полярна тематика, като всяко дете получи специална грамота, отбелязват от БАИ.
Автор на илюстрациите на „Антарктида – бяла приказка. Приключенията на тюлена Софи“ е