Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
В Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски на 3 юни ще бъде открита изложба и арт инсталация под общото заглавие "Литературата не е музей" - инициатива на Факултета по славянски филологии, която поставя в центъра на общественото внимание нуждата от реформа в учебното съдържание по литература в българските училища. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.
В 11.00 ч. в централното фоайе на СУ ще бъде открита изложба, в която участват едни от най-значимите съвременни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е съставена от 11 пана с кратки откъси от техни произведения, както и размислите им на тема: "Литературата не е музей, защото...".
Веднага след това, в дворното пространст
„Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции, като престанем да ги отъждествяваме с политическите повели на деня", казва поетът, преводач и писател Георги Борисов.
Според твореца „хартията ще свърши, когато изчезнат горите, а с тях и въздухът на планетата. Тогава ще загине и човекът, а с човека – и думите. Словото обаче, „което беше в „Началото“, ще остане като дух, свидетелство и залог за живота на Земята.“
Първото стихотворение на Георги Борисов е отпечатано през 1967 г. в списание „Родна реч“, а десет години по-късно излиза и дебютната му поетична книга – „По пладне някъде в началото“.
Георги Борисов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Той завършва Френската езикова гимназия в столицата през 1969 г., след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Ге
Людмила Филипова, издава новия си роман „Планът „Елиминирай Европа“. Книгата е художествено произведение, което обаче се основава на реални събития и актуални глобални проблеми. Тя разглежда не само политическите, но и икономическите и климатични въпроси, които засягат не само Европа, но и целия свят. В основата на сюжета стои светът, който е изправен пред редица конфликти, включително търговска, технологична и конвенционална война, с които са свързани различните глобални играчи като Европа, Русия, Китай, Арабските емирства и Индия. Тези региони са не само центрове на икономическа и политическа власт, но и важни участници в бъдещето на планетата, особено що се отнася до климатичните промени.
Романът се фокусира върху въпросите за мястото на Европа в глобалния контекст, като разглежда възможността за нейното елиминиране в политически и икономически план и как
Иля Златанов представя книгата си „Думи за езика” на 4 юни в Casa Libri в София, съобщават издателите от „Колибри“.
По думите на издателите „Думи за езика” е книга, която по съдържание и форма е като никоя друга, издавана у нас досега. Те посочват, че книгата събира на едно място описанията, значенията, взаимовръзките на думи, говори, смислови и пунктуационни порядки. Опира се на езикознанието, за да обходи полетата на семантиката, семиотиката и етнологията, лабиринтите на генетиката и философията.
„Разказвайки историята на езика, разбулва ритуалната тайна на етикетните формули, показва връзката на храната с начина, по който говорим и мислим, съживява значението на календарните празници... Пъстротата на това ветрило от теми дава възможност да прелиствате книгата, подобно на казаното за „Хазарски речник” на Мил
Георги Господинов ще представи романа си „Времеубежище" на литературния фестивал Literaturfestival Potsdam - LIT:Potsdam (ЛИТ: Потсдам) в Германия, съобщиха организаторите на официалния уеб сайт на фестивала.
Тазгодишното 13-о издание ще се проведе в периода от 1 до 6 юли.
Георги Господинов с "Времеубежище" и актьорът Самуел Финци с биографичната си "Книгата на Самуел" са в програмата в първия ден на фестивала. Мотото на 13-ото издание е "Бъдеще на миналото".
Литературата винаги е репетиция на живота, хората си представят себе си в по-ярко минало и бъдеще и мечтаят за по-добър свят, обяснява избора на мотото творческият директор на фестивала Денис Шек.
„Времеубежище" е издадена в Германия през 2022 г., а автобиографията на Самуел Финци - през 2023 г. Модератор на събитието на 1 юли в театър "Ханс Ото" в Потсдам ще бъде германският
