Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Книга с фотографии на Джордж Харисън от неговата „Бийтълс“ ера, много от които се публикуват за първи път, ще бъде издадена през 2026 г., предаде Асошиейтед прес.
Издателство „Рандъм хаус“ обяви, че книгата The Third Eye („Третото око“), която съдържа над 250 черно-бели и цветни снимки, е планирана за есента на 2026 г. Вдовицата на Харисън - Оливия, е подбрала снимките и е съставила албума към книгата, който обхваща периода между 1963 и 1969 г., и включва снимки на „Бийтълс“ от техния роден Ливърпул до Индия.
„Искам да покажа на хората, чрез уникалната фотографска перспектива на Джордж през ранните години на „Бийтълс“, моментите, когато целият живот е пред теб, изпълнен с незнайни възможности“, пише Оливия в публикация на „Рандъм хаус“. „Неговите снимки в „Третото око“
В духа на Международния фестивал на Нов български университет (НБУ), библиотеката представя тематична изложба с подбрани книги и научни публикации, посветени на живота, творчеството и интерпретациите на Уилям Шекспир - „Следата Шекспир – образование и бъдеще“, съобщават от НБУ.
Най-старата англоезична енциклопедия пише в своя статия за Шекспир, че е „поет, драматург и актьор, често наричан английски национален поет. Той е смятан от мнозина за най-великия драматург на всички времена.“ С надслов „Шекспир: Прочити без край“, експозицията разкрива богатството на библиотечния фонд – от класически издания на пиесите и сонетите, през литературна критика и театрознание, до съвременни интердисциплинарни изследвания. Изложбата предлага възможност за задълбочено запознаване с Шекспировото наследство и неговите многобройни образователни, кул
Проф. Христо Пимпирев и Екатерина Виткова представиха нова книга от поредицата "Антарктида – бяла приказка“ днес, на Деня на детето, съобщиха от Българския антарктически институт (БАИ).
Събитието се състоя на сцената "Централни хали" в столицата.
"Приключенията на тюлена Софи” е втората книжка от поредицата “Антарктида бяла приказка”. Авторите - проф. Пимпирев и Виткова, заедно с водещата на събитието д-р Виктория Бисерова от издателство "Ентусиаст", запознаха детската публика с историята на майката тюлен Софи, която е разделена от бебето си Бени заради опасна среща с косатката.
На представянето на книгата беше проведен и конкурс за рисунка на полярна тематика, като всяко дете получи специална грамота, отбелязват от БАИ.
Автор на илюстрациите на „Антарктида – бяла приказка. Приключенията на тюлена Софи“ е
Тази книга събира търсенията и резултатите от дългогодишната ми работа на изследовател, куратор и преподавател по история на изкуството, каза в интервю проф. д-р Галина Лардева на представянето на новата й книга „Отвъд пограничното: Пространства и зони на съвременното изкуство“ тази вечер в Пловдив.
По думите й книгата е опит да се разбира изкуството във време, в което всичките исторически ориентири на художествените творби изглеждат окончателно заличени. В раздела, посветен на изданията на Националните есенни изложби, са представени кратките портрети на повече от сто и двадесет съвременни български творци. „С това е създадена цялостна панорамна перспектива към процесите в изобразителното изкуство. Книгата е предназначена за широк кръг читатели – художници, любители на изкуството, студенти, хуманитаристи“, каза още проф. д-р. Галина Лардева.
Проф. Кирил Павликянов подари на Университетската библиотека снимки на ръкописи от изследователските си пътувания в Света гора и описи на предоставените материали, които ще обогатят фонда на Зографската стая. Това съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Проф. Павликянов направи дарението на втората сбирка на клуба на приятелите на Зографската стая, където представи славянските ръкописни сбирки на светогорския Протат и на манастирите Ватопед, Каракал и Дохиар.
Присъстващите учени и преподаватели от Софийския университет и от Българската академия на науките се включиха в дискусия по аргументираните тези и коментираха датировката, и стила на ръкописите.
Сбирката завърши с виртуално пътешествие из Светогорските манастири.
