Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Кирил Кадийски ще представи книгата си „Звездна каторга. Новата Герника“ и сборника „Стихотворения“ от Борис Пастернак на 29 май в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК, съобщават от „Колибри“.
По повод „Звездна каторга. Новата Герника“ от издателството коментират, че Кирил Кадийски застава лице в лице със злата участ, съкрушен заради ескалиращото насилие, в един свят на ръба. Той дава израз на хаоса и го разсейва, артикулира изкусно и болката, и светлината, черпи заряд от изворите на поезията, за да обезсили чрез лириката си тлеещи войни, отбелязват от „Колибри“.
„Стихотворения“ съдържа избрани стихотворения на руския поет Борис Пастернак, преведени от Кирил Кадийски. В сборника творчеството на автора е представено панорамно - от първите му творби в зората на руския модернизъм през трудн
Ново допълнено издание на „Инвентарна книга на социализма“ излиза почти 20 години след първото представяне. Съставители са Георги Господинов и Яна Генова, съобщават издателите от „Жанет 45“.
По думите им книгата е посветена на паметта на художничката Яна Левиева, автор на оформлението на тома.
В книгата са включени над 500 предмета от всекидневието на социализма. Показани са пластмасово шише „Веро“ от онова време, кибрити, рекламни и пропагандни билбордове в миниатюр, радиоточка, която излъчва само една станция, програма на телевизията от един обикновен ноемврийски ден през 1970-те, с всички заглавия на предавания и краят на програмата с последните новини в 22:30 ч., или програмата на съветската телевизия в петък през 1980-те. В книгата са представени още тефтерът на „Партиздат", в който празното поле за лични задачи е удв
Учениците от трети "в" клас в Основното училище (ОУ) "Васил Левски" в Разград станаха писатели, художници и редактори, създавайки своя книга с послание срещу агресията, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН).
Идеята се ражда на среща с писателката Неда Зарева по повод Месеца на четенето и Световния ден на книгата и авторското право. Тя предлага да потопи третокласниците в цялостния процес на създаване на книга и да им помогне да се въплътят в ролята на автори.
Учителките Миглена Козовска и Мариета Бойчева, и родителите прегръщат идеята, а децата я приемат с ентусиазъм. Така поставят началото на творческия проект „Мастиленият лабиринт“, който да бъде финал на годишния иновативен проект с елементи на дизайн мислене. Част от него е създаването на книга, като за целта учениците са разделени на четири групи - писатели, редактори, ху
Писателят, който и да е той, е невъзможен без своите читатели, каза в интервю Владимир Зарев, автор на книгата „И аз слязох". Днес той раздава автографи в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК.
За мен Пролетният панаир на книгата е една от големите и прекрасни възможности да се срещна със своите читатели и да им дам автографи, допълни Владимир Зарев.
Както информирахме, Владимир Зарев представи новия си роман „И аз слязох" през април. „Това е най-важната ми книга, в нея се опитах да предам целия мой духовен опит, който съм трупал в продължение на 50 години", каза тогава авторът.
На въпрос какво послание би искал да отправи към своите читатели с книгата си, Зарев отговори: „Книгата „И аз слязох“ е сложна. Посланието в нея е духовно. Хората, които обичат духовността биха разбрали тази книга, биха се замислили върху не
„Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции, като престанем да ги отъждествяваме с политическите повели на деня", казва поетът, преводач и писател Георги Борисов.
Според твореца „хартията ще свърши, когато изчезнат горите, а с тях и въздухът на планетата. Тогава ще загине и човекът, а с човека – и думите. Словото обаче, „което беше в „Началото“, ще остане като дух, свидетелство и залог за живота на Земята.“
Първото стихотворение на Георги Борисов е отпечатано през 1967 г. в списание „Родна реч“, а десет години по-късно излиза и дебютната му поетична книга – „По пладне някъде в началото“.
Георги Борисов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Той завършва Френската езикова гимназия в столицата през 1969 г., след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Ге
