Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Изложба „Русе и книгопечатането 1864 – 1944“ е подредена във фоайето на втория етаж на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в крайдунавския град, съобщи Татяна Савова от културната институция.
Тя уточни, че експозицията е посветена на предстоящия рожден ден на русенската библиотека 11 февруари, когато културният институт на улица „Дондуков – Корсаков“ 1 ще отбележи своята 137-а годишнина.
Изложбата включва книги, печатани в Русе от 1864 до 1944 година, като се започне от създадената в края на 1864 година печатница на Дунавската област и откритите след Освобождението печатници на Любен Каравелов, на вестник „Славянин“, печатница „Роглев“, „Перец Йосиф Алкалай“, „Спиро Гулабчев“ и др., уточни Савова.
Книгите са подредени тематично в три хронологи
Столичната библиотека връчи за десети път годишните си награди за най-четени писатели и най-активни читатели. Церемонията се състоя днес в сградата на библиотеката.
Столичната библиотека е най-голямата публична библиотека в България, каза директорката на институцията Юлия Цинзова. По думите библиотеката доказва и с тези годишни награди, че заслужава по-голям дом, по-добра техника и по-добри условия за съхраняване на книгите. „Преди десет години Столична библиотека разработи амбициозна десетгодишна програма за насърчаване на четенето и за привличане на нови читателски публики. Започнахме с летните „Зелени библиотеки“. Ние всяка година, десет години вече, сме в парковете на София през юли и август“, отбеляза тя.
„За нас беше много важно да съберем читателите, писателите, издателите, библиотекарите и всички колеги от неправителствените организ
Книгата „Всички приказки на Оскар Уайлд“ с илюстрации от Ясен Гюзелев ще бъде представена на 17 декември в „Каза либри“, съобщават от „Колибри“
Изданието включва всички приказки от двата класически сборника на Оскар Уайлд „Щастливия принц и други истории“ (The Happy Prince and Other Tales) и „Къща от нарове“ (A House of Pomegranates). Първият е предназначен изцяло за деца, а вторият, който се явява според автора втори том, е за „общата публика“, разказват издателите.
„Когато през 1888 г. Уайлд публикува „Щастливия принц и други истории“, той не очаква много от тази книга. А тя всъщност се превръща в неговия пръв търговски успех. Словесно изящество, артистизъм и острота на ума бликат от всяка страница. В сборника съжителстват вълшебни приказки, разкази за животни, сатирични иносказ
В новата си книга Даниел Фокас систематизира внушителен брой паметници със зооморфни изображения на територията на България от периода XI – XIV век. Това е казала доц. д-р Вихра Баева по време на представянето на изданието „Изображенията на животни и фантастични същества в изкуството по българските земи ХІ – ХІV век“, цитирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН).
Събитието е било в рамките на семинар, организиран от секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми“ при ИЕФЕМ – БАН. Модератор е бил гл. ас. д-р Миглена Иванова, а приветствие към д-р Даниел Фокас е поднесъл проф. д-р Владимир Пенчев – директор на ИЕФЕМ-БАН.
Според доц. д-р Вихра Баева в монографията си авторът изследва каменна пластика, артефакти от метал, рязана кост и ке
Революциите са периодите на победителите, контрареволюциите – на оцелелите, каза Тома Биков при представянето на новата си книга "Българските контрареволюции и краят на идеологиите“ в Централния военен клуб в София. Тя е продължение на предишната му книга - „Българските революции“.
Не знам защо я написах тази книга, двете с първата ми са свързани, в същото време биха могли да се четат като отделни, каза той. Биков добави, че мотивацията му е била да изясни някои неща за себе си, дори с мисълта да не издава книга, а да си води бележки. След това моят егоцентризъм надделя и започнах да я мисля като книга, добави авторът. По думите на Биков в българската среда се наблюдава как един и същи човек прави две диаметрално противоположни действия и на повърхността може да бъде приет като злодей и като герой. Затова анализирам процесите и тенденциите, които за бъл