Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Ново допълнено издание на „Инвентарна книга на социализма“ излиза почти 20 години след първото представяне. Съставители са Георги Господинов и Яна Генова, съобщават издателите от „Жанет 45“.
По думите им книгата е посветена на паметта на художничката Яна Левиева, автор на оформлението на тома.
В книгата са включени над 500 предмета от всекидневието на социализма. Показани са пластмасово шише „Веро“ от онова време, кибрити, рекламни и пропагандни билбордове в миниатюр, радиоточка, която излъчва само една станция, програма на телевизията от един обикновен ноемврийски ден през 1970-те, с всички заглавия на предавания и краят на програмата с последните новини в 22:30 ч., или програмата на съветската телевизия в петък през 1980-те. В книгата са представени още тефтерът на „Партиздат", в който празното поле за лични задачи е удв
Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич обнови информационния си център по проект на Министерството на културата. Това съобщават от културния институт.
Проектът „Библиотеката – динамична среда и равностоен участник в изграждането на информационно общество, основаващо се на знанието“ е част от Програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ на Министерството на културата.
В рамките му бяха обновени 12-те съществуващи компютъризирани работни места с осигурен интернет достъп за потребителите в Центъра за информация и справочно-библиографско обслужване на библиотеката (ЦИСБО).
Центърът е създаден през 2009 г. по Програма „Глоб@лни библиотеки – България“. През годините в него се извършваше основно софтуерн
Националният исторически музей (НИМ) представя най-новата книга на проф. д-р Иван Христов, озаглавена Between Sozopol and Talasakra: Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland („Между Созопол и Таласакра: Непознатата археология на Созополския залив и неговия западен хинтерланд“). Изданието е резултат от дългогодишните археологически проучвания на екипа на НИМ, осъществени в землището и акваторията на град Черноморец в периода 2014 – 2025 г, съобщават от екипа.
Книгата е рецензирана от утвърдените български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов, което гарантира нейното високо научно качество. „Това издание е значим принос към археологическата и историческата наука и ще бъде полезно както за специалисти, така и за любители на историята и археологията“, казват от НИМ.
По думите им
Над 90 участници – ученици, студенти, журналисти, общественици и др., са се включили във второто издание на инициативата „Голямата диктовка“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), съобщават организаторите. Събитието е с надслов „Пазител на българския език“.
Прочетеният текст е бил откъс от „Слово от Кирил Философ как покръсти българите“ („Солунска легенда“). Темата на диктовката е свързана с отбелязването на 1170 години от създаването на първата славянска азбука. „В годината на глаголицата, ние отдаваме признание пред делото на светите братя, които са символ на просветлението“, е казала по време на събитието директорът на НБКМ доц. Калина Иванова, цитирана от екипа на библиотеката.
Диктовката бе водена от Мирослав Христов, заместник-директор на 38. Основно училище &bdquo
Инвеститорът Мирослав Недев дава съвети в книгата „Инвестирането в акции – игра на хипотези“. Изданието на „Сиела“ е определяно от екипа като дълбоко личен и в същото време изцяло практически насочен текст, който проследява пътя от финансова несигурност до стабилност, постигната чрез дисциплина, знания и хладнокръвен анализ.
„Книгата обединява дългогодишния опит на автора с ясна и приложима методология за инвестиране на фондовите пазари. Сред страниците читателят ще получи необходимото теоретично знание и практически насоки, с чиято помощ може самостоятелно да изгради своето инвестиционно портфолио“, казват от екипа.
Представени са реални сделки от личната практика на специалиста, както и вдъхновяващи примери и идеи от някои от най-известните световни инвеститори. По думите им с житейска откровеност и аналитичен подход, Ми
