Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Изложба на книги – оригинали „Френски пътешественици на Балканите XVIII – XIX век“, бе открита днес, 2 юни, в Археологическия музей на град Созопол. Събитието е част от културната програма на четиринадесетото издание на Международния франкофонски фестивал „Солей“ и се организира със съдействието на Университетската библиотека към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
По време на откриването директорът на Археологическия музей в Созопол Димитър Недев каза, че "изложбата представя съвкупност от дълбоки традиции, заложени в контактите на българските земи от 19. век, тогава в границите на Отоманската империя и впечатленията, които имат френските пътешественици за богатата култура на българите, успяващи да запазят своята идентичност".
В своето слово директорът на Университетската библиотека "Св. Климент Охри
Излиза ново актуализирано издание на книгата „Как се разчита електрокардиограма“ от проф. Сотир Марчев, съобщават издателите от „Труд“.
По думите им последното, пето издание на тома е представено през 2014 г. „Когато през 1993 г. писах първото издание на „Как се разчита ЕКГ“, ми се струваше, че в следващите издания на тази книга ще има само козметични промени. Мислех, че електрокардиографията вече е приключила своя път на развитие и същото очаква в близко бъдеще и ехографията. Оказа се, че съм грешал“, казва проф. Сотир Марчев. Допълва, че предните издания на „Как се разчита електрокардиограма“ вече са остарели.
Текстът е подреден по реда, в който на практика се разчита електрокардиограма. Вместо от раздели той е съставен от десет стъпки и десет справки. „Поредицата от стъпки проследява пътя, по който тр
Френско-алжирският писател Буалем Сансал, който е в затвор в Алжир за престъпления срещу териториалната цялост на страната, е удостоен с литературната награда "Чино дел Дука" - едно от най-щедрите френски отличия в тази област, предаде АФП.
На стойност 200 000 евро, осигурени от фондация "Симоне и Чино дел Дука" (френско-италианско издателство), призът "отдава почит на силата на един писател, който отвъд границите и цензурата продължава да говори свободно, с дълбоко хуманистичен и категорично необходим глас", се казва в съобщението на журито.
Буалем Сансал, който получава наградата за цялостното си творчество, се присъединява към автори като Андрей Сахаров, Леополд Сидар Сенгор, Хорхе Луис Борхес, Милан Кундера. Камел Дауд също бе удостоен с наградата през 2019 г.
Целта на приза, основан през 1969 г., е "да увенчае кариерата на френски или ч
Мисля, че е дошло време поезията да заеме функцията си и да не е маргинален жанр, а да има повече социални послания, защото е много важна. Поезията е най-чистата и концентрирана литература. Това каза в интервю поетът и фотограф Владислав Христов, автор на книгата „Маслен нос". Той беше на Пролетния панаир на книгата пред НДК.
„Маслен нос“ е продължение на „Пойни птици“, защото е на сходни теми и е един метатекст, каза авторът. В „Пойни птици“ действието се развива в среда с птици и животни, и беше като разходка в природата, където на мен и на героите се случваха различни неща, чрез които се опитвах по някакъв начин да осмисля случващото се между нас, хората.
В „Маслен нос“ действието е на морския бряг. Става дума за едно общество, което се е преселило на морския бряг и на това антиутопично общество му се случват нещ
В Сливен връчиха наградите на отличените участници в Националния литературен конкурс и конкурса за рисунка на тема: „Библиотеката - моят остров на съкровищата“. Церемонията в Регионална библиотека „Сава Доброплодни" бе част от започналия днес XXVII Национален фестивал на детската книга и от отбелязването на 70 години от създаването на библиотеката.
Директорът на културната институция д-р Росица Петрова обобщи резултатите от двата конкурса. В литературната надпревара са взели участие 760 деца от шест до 18 години, а рисунки са представили 460 деца и юноши. Участниците са от цялата страна, включително и от българските общности зад граница, каза директорът на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“.
В двата раздела са отличени общо 42 млади автори. Щастливи сме, че успяхме с подкрепата на Министерство на културата по проект, който изпъл
