Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Около 300 френскоговорящи писатели, сред които двама носители на Нобелова награда за литература - Ани Ерно и Жан-Мари Гюстав льо Клезио, във вестникарска статия осъждат "геноцида" над населението в Газа и призовават за "незабавно прекратяване на огъня", предаде АФП.
"Точно както беше спешно да се класифицират престъпленията, извършени срещу цивилното население на 7 октомври 2023 г. като военни престъпления и престъпления срещу човечеството, сега е необходимо да се назове "геноцидът", пишат те в статията, публикувана на страниците на френския вестник "Либерасион".
В публикацията писателите искат "да бъдат наложени санкции на държавата Израел..., както и незабавно прекратяване на огъня - такова, което да гарантира сигурност и справедливост за палестинците, освобождаване на израелските заложници, освобождаване на хилядите палестински затворници... и незабавно да се сложи
Алманах, посветен на 100-годишнината от създаването на Сдружение туристическо дружество „Бачо Киро“, представят в Дряново на 22 май. Това съобщи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.
Представянето на изданието ще се състои в Исторически музей – Дряново. Книжното издание проследява богатата история на местното туристическо движение и е посветено на приноса на поколения дряновци към развитието на туризма в региона. Алманахът обхваща началото на ТД „Бачо Киро“, като проследява дейността на неговите председатели и секретари през годините. Подробно е представена историята на клуба по пешеходен туризъм „Планинари“ – Дряново, както и развитието на организираното пещерно движение в града, посочват от културната институция.
Специално внимание е отделено на проучванията в пещерата „Бачо Киро
Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.
Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.
Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.
Голяма част от интелектуал
Американският писател Андрю Хакет и българската аниматорка от студио „Уолт Дисни“ – Светла Радивоева, представят съвместна книга, посветена на приемането и съчувствието, информират от „Ентусиаст“.
По думите им, със затрогващ сюжет и нежни илюстрации „Хоуп и морето“, разказва за малко момиченце, което си играе самотно и тъжно на брега, докато морето не решава да му предложи приятелството си.
„С топлина и поетичен език тази емоционална и дълбока история проследява малката Хоуп, която се е сгушила на брега и изпитва силна тъга. Малко по малко, първо с деликатно докосване от вълна, после с фини пръски солена вода и подхвърляне на раковина, Морето се приближава към нея. С всяко негово действие сърцето на Хоуп се отваря все повече и повече, докато накрая не пос
Най-добрите рецитатори на стихове на Пейо Яворов бяха отличени от журито в 34-тото издание на националния конкурс „Подир сенките на облаците“, което се проведе в Чирпан. Това съобщават от местната администрация на официалната си страница във Фейсбук.
Тазгодишната проява бе посветена на 147 години от рождението на големия български поет и отново събра вдъхновени участници от различни градове на страната.
В конкурса се включиха 40 ученици от Чирпан, Стара Загора, Казанлък, Димитровград, Хасково, Павел баня и други. Те премериха сили в три основни категории – индивидуални изпълнения в две възрастови групи (5–7 клас и 8–12 клас) и групови рецитации на творби на Яворов. Изпълненията им бяха оценявани от жури с председател актрисата Йоана Буковска, съобщават от пресцентъра.
Най-добрите рецитатори в различните категории получиха плакети,
