Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
Трима варненски журналисти бяха отличени днес с наградата на Съюза на българските журналисти (СБЖ) „Златно перо“. Домакин на церемонията беше Радио „Варна“. Отличията получиха Бистра Варнева от Регионалния телевизионен център в крайморския град, Валерия Василева от Радио „Варна“ и Росица Бърдарска, дългогодишен журналист и писател. Наградите връчи председателят на СБЖ Снежана Тодорова. Със специален плакет бе отличен екипът на Радио „Варна“.
Наградата на местната организация на СБЖ – „Златен тризъбец“, съобщи председателят й Георги Калагларски. Той уточни, че през тази година тя е за председателя на съюза Снежана Тодорова за дългогодишната й активна дейност и приноса й в развитието на журналистиката у нас. Отличието й бе връчено от миналогодишния му носител Виолета Точнева.
Дебютната стихосбирка на Калоян Иванов "Ритане в облаците" бе представена в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски" в рамките на четиридесет и седмото издание на Националния студентски литературен конкурс "Боян Пенев".
Редактор а книгата е Маламир Николов. Илюстрациите са дело на Александър Байтошев. Оформлението и дизайна са направени от Анна Лазарова. Коректор е Мария Куманова.
В първата премиера на стихосбирката в Шумен се включиха Георги Гаврилов от издателство Scribens и Маламир Николов. Книгата е издадена от издателство Scribens и Университетско издателство "Епископ Константин Преславски", каза Гаврилов и подчерта, че самият той е бил участник в Националния студентски литературен конкурс "Боян Пенев" преди около 10 години и този конкурс е важен за него.
Маламир Николов коментира, че работата по книгата е преминала бързо и лесно. Той ка
Обичам да използвам контрастите, които помагат посланието да бъде запомнено.
Това каза на пресконференция днес носителят на наградата "Константин Константинов" в категория "Илюстратор" Ясен Григоров.
Той получи отличието за книгата „Мил домашен комар“ (2024, издателство „Точица“).
Наградата се връчва в рамките на Националния фестивал на детската книга, чието 27-о издание се състоя тази седмица в Сливен.
Той отбеляза, че наградата е първото му голямо отличие, и припомни, че това е поредна книга на издателство "Точица", която илюстрира.
Григоров акцентира върху това, че има свободата да експериментира. Текстът на книгата сравни с песен, написана с много усет и хубаво послание. Отбеляза, че в своята работа обича да използва контрастите, които помагат посланието да бъде запомнено.
"Реших, че на този песенен текст би о
Националният дарителски фонд „13 века България" дари 49 книги на Народно читалище „Пейо К. Яворов - 1920" в столичния район „Слатина", съобщиха от организацията.
Дарението включва издания от различни жанрове, свързани с българската и световната история, култура, литература и изкуство. Сред книгите са заглавия на именити български учени, както и издания от поредицата на фонда „Съвременно българско изкуство. Имена".
Книгите са издадени от различни издателства - Университетско издателство „Св. Климент Охридски", „Балкан прес", „Сиела", „Нион", ИК „Колибри" и НДФ „13 века България".
От фонда добавиха, че тази година читалище чества 105 години от създаването си.
/ИПД
Стартът на третото издание на Националния литературен конкурс за поезия и проза на името на Янаки Петров бе обявено от организаторите.
Всеки, който желае да участва, може да го направи до 20 август. По думите на екипа, събитието се е превърнало в културна емблема и устойчива традиция. В конкурса могат да участват всички талантливи пишещи хора с до три стихотворения в раздел „Поезия“ и с един разказ до три стандартни страници в раздел „Проза“. Няма тематични и възрастови ограничения, отбелязват още организаторите.
„Наградите ще продължат да бъдат много. Общият награден фонд е над 2 800 лева“, казва Станимир Димитров, поет и организатор на конкурса. Книгоиздателска къща „Труд“ традиционно ще се включи в конкурса като част от организаторите и за трети пореден път ще връчи своя награда. Подкрепа оказва и Община Средец.
&
