Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас.
"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз.
Тя коментира, че през последните 35 години определено наблюдава повишаване на интереса спрямо българската литература. Изключително скромните, но увеличаващи се усилия на българското културни институции, както и опитите за промотиране от страна на агенции като "Калем", допълнително допринасят за разпознаваемостта на българската литература на турския пазар. "Името на Георги Господинов трябва да бъде споменато като най-важният фактор в тази посока от последните години", подчерта Карадениз.
Според данни, цитирани от нея, общият брой преведени от български книги в Турция е 150. Почти половината от тях са издадени в периода между 60-те и 80-те години, когато има голям интерес към социалистическата литература. Тогава и преводът на български издания в голяма степен е спонсориран от българското правителство, поясни тя.
Въпреки това турските читатели от този период не свързват българската литература толкова със социалистическата пропаганда, колкото с по-важни заглавия като "Тютюн" на Димитър Димов и историите за Бай Ганьо от Алеко Константинов. Тяхната популярност обаче постепенно е била изместена от Георги Господинов. "Репутацията, която той създаде в Турция след превода на "Естествен роман" през 2010 г., ескалира благодарение на престижната Международна награда "Букър" и доведе до общ интерес към България. Успехът на Господинов отвори прозорец към страната и сега все повече издатели са любопитни да надникнат през този прозорец, за да открият нови гласове и да споделят техните истории с турските читатели", допълни Карадениз.
Според нея принос в това развитие изиграва и принудителното изселване през 1989 г., което снабдява Турция с нова група от потенциални преводачи, част от които е и самата тя. За нея основната заслуга за разпространението на българска литература в страната се дължи именно на личните усилия на турски емигранти от България.
Тя посочи, че сред превежданите български писатели са още Чудомир, Блага Димитров, Виктор Пасков, Антон Баев, Алек Попов, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов имат над пет преведени на турски език книги.
Данните показват също, че през последните 20 години общият брой преведени от български заглавия е около 50, което в сравнение с други държави и езици е много скромна цифра, но за Турция все пак показва ръст. "Като количество изданията почти достигат бройката от най-силния период между 60-те и 80-те години и определено ги задминават като качество", отбеляза още Хасине Шен Карадениз.
„Песента на бързолетите“ е новата поетическа книга на Емилия Найденова, съобщават издателите от „Жанет 45“. В нея авторката събира 42 стихотворения, писани в последните десет години.
„Може да се каже, че не съм била особено продуктивна, но в този дълъг период на трасформации успях да запазя едно от най-любимите си неща все така туптящо, каквото и да се случваше“, отбелязва Емилия Найденова в публикация в социалните мрежи. По думите нито едно от тези 42 стихотворения не е случайно.
„Надявам се, че се получи една добра книга, силно документална, осъзнавам, че някои стихотворения е трудно да излязат от стаята, в която се случват. Но вярвам и че през историята на другия, човек може да се справи със своите собствени травми. Има път и нашата задача е да борим мрака, колкото сили имаме“, допълва Найденова.
Според Г
Творческа вечер с ямболската поетеса, писател и художник Ваня Велева организира Историческият музей в Бургас на 17 юни, съобщават от културната институция в морския град.
Писателката ще представи своята белетристична книга „Вълчи храм”. Сборникът с разкази представя истории, написани по действителни случаи. Те са вдъхновени от разказите на тракийските бежанци по българските земи, техните страдания по пътя на спасението и надеждите за по-добър живот. „Вълчи храм“ включва 60 разказа за България и българските сълзи, за възвишения и потайности. Седем от разказите в книгата са наградени.
В началото на годината писателката представи и най-новата си книга „Стигмата", в която вкарва желанието си да напомни на всички, че любовта не е просто цветя, не е само пеперуди, не е само вдъхновение. „Понякога любовта носи стигмата и белега
Журналистът и писател Георги Милков представя новата си книга „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“. Премиерата на изданието ще бъде на 10 юни в „Кино Кабана“ в парка на Националния дворец на културата (НДК), съобщават организаторите.
„Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ съдържа четири раздела: „С ръчния багаж между Лисабон и Токио“, „Пътешествия в историята“, „Ескизи по портретите на някои политически физиономии“ и „Три места в България“.
Георги Милков е роден на 8 март 1973 г. във Видин. Завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1994 г. като студент започва работа във вестник "24 часа". През 2000 г. заминава като специален пратеник в Либия заради случая с българските медицински сестри, обвинени за заразяването на повече от 400
Мъжът, осъден за това, че през 2022 г. намушка с нож писателя Салман Рушди преди началото на лекция в Ню Йорк, вследствие на което Рушди ослепя с едното си око, днес получи присъда от 25 години затвор, предаде Асошиейтед прес.
През февруари съдебни заседатели признаха 27-годишния Хади Матар за виновен в опит за убийство и посегателство.
Рушди не се появи в съдебната зала в западен Ню Йорк, за да присъства на произнасянето на присъдата. Но по време на съдебния процес 77-годишният писател беше основният свидетел. В съдебната зала той разказа как си е мислил, че умира, когато маскиран нападател е го е нападнал с нож, нанасяйки му над двадесет удара. Нападението беше извършено малко преди Рушди да излезе на сцената в института "Шътокуа", за да говори за безопасността на писателите.
Преди да бъде осъден, Матар направи изказване за свободата на словото, в което нареч
Хубаво е се издават книги, но ме тревожи това, че хората все по-малко четат и все повече участват в интернет. Това каза авторът и преводач Кирил Кадийски на представянето на книгите „Звездна каторга. Новата Герника“ и „Стихотворения“ от Борис Пастернак. Събитието бе в рамките на Пролетния панаир на книгата.
„Интернет бъка от пишещи и хора, които смятат, че това е тяхното признание, и че трябва непременно да кажат какво мислят. По принуда, понякога се налага да чета нещо в интернет и се смайвам колко неграмотен свят има. Не говоря за това, че малко са чели и не се наблюдават препратки към прочетени неща, но те са и граматически неграмотни“, каза Кадийски.
По думите му трагично е положението с истинската художествена литература: „Прекалено е от всички да се изисква
