Когато пиша за чужди градове и държави, те всъщност престават да бъдат чужди, защото са оставили някакво красиво впечатление, каза в интервю поетът Боян Ангелов на представянето на своята поетична книга „3х23“. Събитието бе в рамките на Пролетния панаир на книгата.

По думите му хората имат преимущество пред растенията, които трябва да живеят през цялото време на едно и също място: „Ние имаме уникалния шанс да можем да гледаме част от този безмерно красив свят. Направих ретроспекция, че съм ходил на не малко места по света. Живял съм доста години в чужбина и всички тези стихотворения са се появявали през годините. Те не са написани по едно и също време. Показвал съм индивидуалния отпечатък на това, което не може да се прочете в каталозите. Така или иначе, ние живеем в един реален свят със своята измерност, прос

Регионална библиотека „Гео Милев“ отличи победителите в Годишните библиотечни награди в област Монтана.

Победителите в културното съревнование са избрани сред общо шест номинации в две категории. „Библиотекар на годината“ стана Камелия Борисова от библиотеката при Народно читалище (НЧ) „ А. Йосифов – 1926“ в с. Габровница, община Монтана. В категорията „Библиотека на годината“ бяха връчени две равностойни награди на библиотеките при НЧ  „Н. Й. Вапцаров – 1898“ в с. Ковачица, община Лом, и библиотеката при НЧ „Народна просвета – 1908“ в с. Смоляновци, община Монтана.

„В област Монтана има над 70 библиотеки, някои от тях работят активно, други не чак толкова. Тази година имахме повече кандидатури, но комисията допусна до номинации почти равностойни библиотеки и библиотека

„Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите“ – това е веруюто на писателя Желяз Кондев, споделено в емоционално интервю .

Писател и общественик от Сливен, Кондев разкри своите житейски уроци, борби и признания – прям, честен, неудобен за властта, но дълбоко верен на историята, паметта и българския дух.

Желяз Кондев е известен със своите художествено-документални книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред най-значимите му творби са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“, „Апостола на българите“. Освен писател, той е и активен общественик и меценат.

През 1990 г., заедно с актьора Петко Апостолов, поставя началото на идеята за българ

Съюзът на българските журналисти в Благоевград организира изложба-базар на книги от журналисти-писатели от областния град.

„Представяме базар на книги, чиито автори са колеги журналисти, които се изявяват и като писатели. Инициативата е на Регионалното дружество на СБЖ, а идеята се роди преди две години“, сподели София Гълъбова, председател на дружеството.

Тя подчерта, че журналистите не само отразяват събития, но и отправят послания, влияят върху обществените нагласи, а понякога дори ги променят. „Всичко, което преживяваме на терен, е само една крачка от създаването на художествени образи и произведения. Така събитията, личностите и героите, с които се срещаме, получават художествена стойност“, добави тя.

С изложбата-базар, представяща книги на благоевградски журналисти, организаторите целят да покажат и другото лице на професията. &bdq

Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проуч