Излезе от печат нов тираж от книгата „Непубликувани чудеса на св. Йоан Рилски" - издание на Синодалното издателство, по записките на архимандрит Климент Рилец на свидетелства от самите изцерени и техните близки. В изданието се публикуват чудесата, събрани от съставителя, главно в периода от 1935 до 1961 година, съобщават от Българската патриаршия в сайта си.

В продължение на десетилетия архимандрит Климент Рилец е на послушание в Рилската света обител - като секретар, библиотекар, ефимерий, доброволен екскурзовод, завеждащ регистъра за сумите, изпращани от християни за различни църковни служби. През цялото това време той грижливо събира свидетелства за чудесата на св. Йоан, както от писмата, които пристигат в манастирската канцелария, така и от устни свидетелства, за които съставя актове с подписите на свидетелстващите и трето лице.

"В края на 1961 г. Рилският ма

„Пловдив чете“ представя днес две събития, които ще обединят литературата, киното и живия разговор в клуб „Фарго“, съобщават от издателство „Жанет 45“. 

Романът „Болката идва по-късно“ на Антония Апостолова е тема на разговор, в който ще се включат Еми Барух и Красимир Лозанов. Те ще обсъдят темите за болката и израстването, за писането, за принадлежността, родителството, сексуалността, Бог, страховете и слабостите.

Програмата продължава с традиционното в сряда „Късо кино във Фарго“ – с прожекция на късометражни филми по съвременни български текстове с водещ Мартин Касабов. В афиша са  „Семеен портрет на чернозема“ (по Йорданка Белева); „Над нещата“ (по Стефан Икога); „Задачи за деня“ (по Стефан Иванов); „Любов по време на туризъм“ (по Петър Чухов

Второто издание на международния Черноморски литературен фестивал ще бъде посветено на поетесата и издател Божана Апостолова, която почина преди броени дни. Това обяви кураторът на събитието Светлозар Желев на пресконференция в Община Бургас, която е съорганизатор на форума. На нея бе представена и подробната програма от събития, както и списък от гости, който включа над 60 писатели, преводачи, издатели и литературни професионалисти от страните от черноморския район - България, Турция, Украйна, Грузия и Румъния. Те ще се включат в литературни четения, професионални панели и срещи с читателите. 

Фестивалът ще бъде открит на 5 юни в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов", която е и основен домакин на събитията от програмата. В откриващото събитие ще се включат Тудор Ганя , Айше Овур, Ертюг Ючар, Иван Станков , Павло Матюша, Виктория Матюша, Нана Абуладзе и Звиад Кварацхелия.

Хубаво е се издават книги, но ме тревожи това, че хората все по-малко четат и все повече участват в интернет. Това каза авторът и преводач Кирил Кадийски на представянето на книгите „Звездна каторга. Новата Герника“ и „Стихотворения“ от Борис Пастернак. Събитието бе в рамките на Пролетния панаир на книгата.

„Интернет бъка от пишещи и хора, които смятат, че това е тяхното признание, и че трябва непременно да кажат какво мислят. По принуда, понякога се налага да чета нещо в интернет и се смайвам колко неграмотен свят има. Не говоря за това, че малко са чели и не се наблюдават препратки към прочетени неща, но те са и граматически неграмотни“, каза Кадийски.

По думите му трагично е положението с истинската художествена литература: „Прекалено е от всички да се изисква

Международната литературна награда „Виленица“ за 2025 година беше присъдена на българския писател Георги Господинов, съобщи в. Slovenia Times.

Наградата се връчва от Асоциацията на словенските писатели и тази година отбелязва своята 40-годишнина. Тя се присъжда на автор от Централна Европа за изключителни постижения в литературата или есеистиката.

В коментар във Facebook Господинов сподели: „Вълнуващо е да бъда избран за награда, чиито носители са били Милан Кундера, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Олга Токарчук, Петер Хандке, Горан Стефановски, Миленко Йергович, Дубравка Угрешич... Благодаря!“

Сред носителите на отличието са още Ана Бландиана, Петер Естерхази, Илма Ракуза, Карл-Маркус Гаус, Давид Албахари, Клаудио Магрис, Мирча Къртъреску, Ласло Краснахоркай и Илия Троянов, уточнява изданието.

Лауреатът на „Виленица“ се