„Лоно“ е заглавието на новата стихосбирка на Радослав Чичев. Книгата ще има представяне на 20 май, когато авторът ще гостува в литературен салон Spirt & Spirit в Пловдив, съобщават издателите от „Жанет 45“.

„Лоно“ е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. „Лоно“ е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд“, пише Иван Димитров за новата книга на Радослав Чичев.

Според Мирослав Христов в „Лоно“ прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. „Така се диша

Американският писател Андрю Хакет и българската аниматорка от студио „Уолт Дисни“ – Светла Радивоева, представят съвместна книга, посветена на приемането и съчувствието, информират от „Ентусиаст“.

По думите им, със затрогващ сюжет и нежни илюстрации „Хоуп и морето“, разказва за малко момиченце, което си играе самотно и тъжно на брега, докато морето не решава да му предложи приятелството си.

„С топлина и поетичен език тази емоционална и дълбока история проследява малката Хоуп, която се е сгушила на брега и изпитва силна тъга. Малко по малко, първо с деликатно докосване от вълна, после с фини пръски солена вода и подхвърляне на раковина, Морето се приближава към нея. С всяко негово действие сърцето на Хоуп се отваря все повече и повече, докато накрая не пос

Тома Иванов разказва за работата си в Българската национална телевизия (БНТ) в книгата си „Любов, лов и телевизия“. Премиерата е на 14 май в музей-галерия „Анел“, съобщават организаторите.

„Качество на книгата е богатото жанрово многообразие. В нея са съчетани мемоарно-споменното начало, доколкото авторът разказва увлекателни случки и пресъздава редица събития, свързани с дългогодишната му дейност в Българската национална телевизия. Освен това Тома Иванов има таланта да белетризира и отделни конкретни факти и случки, да ги облича в увлекателна сюжетна канава. Друго достойнство на книгата е лекият и незлоблив хумор, с който се разгръща повествованието“, пише Иван Гранитски за „Любов, лов и телевизия“. По думите му авторът поднася по увлекателен и леко шаржиран и анекдотичен начин дори драматични моменти от историята на БНТ, на кои

Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.

Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.

Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.

Голяма част от интелектуал

В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът Иван Трифонов и архитект Георги Георгиев.

По думите на Даниела Осиковска, книгата събира портрети на 30 български наивисти и запълва липсата на издания, предназначени за този вид изкуство. Последната книга, която третира тази тематика, е отпреди 40 години, така че това е единствената съвременна книга за български наив, каза Осиковска. Гостите имаха възможност да видят и току-що излязлата от печат втора книга – продължение на първата. Тя представя още около 40 български наивисти и тяхното творчество.

Салонът за наивистично и интуитивно изкуство в галерия „Вълчо Вълчев“ в Белоградчик е единственат