Различният подход, стил и жанрове в сборника "Баба" ще задоволи любопитството на широк кръг публика, която няма да открие единствено антропологични разкази за ходене на село, но и нещо повече. Баба се оказа мощна енергийна електроцентрала, която задвижва страшно много потоци. Това заяви съставителят и идеен автор на сборника с разкази "Баба" Кремена Димитрова в Бургас, където той бе представен в компанията на двама от включените в изданието автори - писателя от Бургас Боян Боев и журналиста Ангел Иванов.
"Всичко започна с "имам идея" миналото лято, когато бях на почивка край двореца в Балчик. Когато отивам на почивка, аз винаги си взимам две книги, защото, ако ми свършат книгите, изпадам в абстиненция. Този път свършиха бързо и ми остана свободно време да разсъждавам над това какво бих прочела. Така стигнах до заключението, че т.нар. летни четива са обикновено сборници или хумористични книги и тъй като напоследък има тенденция за правене на различни сборници, започнах да си мисля за какво няма все още направен такъв. Сетих се, че има за любовта, кулинарията, за четенето, около големи християнски празници като Коледа. Започнах да си мисля какво е характерно за лятото: Тогава децата са във ваканция и отиват на село при баба.... И в този момент сякаш нещо звънна! "Баба" беше ключовата дума, за която не се сетих още някой да е направил сборник", разказа пред събралата се публика в двора на Културен дом НХК Кремена Димитрова.
Тя разказа, че следващата стъпка в осъществяването на изданието е била да се свърже с издателството, а след това да подбере и подходящите автори сред своите приятели, които обаче да не надвишават 15-16, което за нея е максималният брой разкази в едно такова издание.
Общото между всички тях е различният поглед към темата от хора, които са професионалисти в писането. Историите, независимо дали са реални или напълно измислени, си съжителстват добре, допълни съставителката, която е и автор на един от разказите. Сред историите се прокрадват както познатите образи на бабата, която пържи мекици, но и на бабата, която е муза на Пикасо.
Димитрова подчерта още, че книгата съдържа писателския дебют на режисьорката Анастасия Събева, а сред авторите има и психотерапевт, какъвто е Яна Монева. Своя по-журналистически подход към темата предлагат също Васил Христов, кореспондент на bTV в Лондон, както и Силвия Недкова, автор в сайта "Площад Славейков".
Боян Боев сподели, че неговият разказ е базиран на реална история, която той научава миналото лято. Той допълни, че има щастието бабите му да са все още живи, а в тийнейджърските си години да познава и четирите си прабаби, от които помни различни случки и истории.
"Темата е универсална, но ние не я използваме спекулативно, за да продадем голям тираж. Не това беше отправната точка. За мен първо бе любопитството, защото аз лично не помня своите баби. Те са починали сравнително млади и аз не ги помня. Когато човек стане на една определена възраст, започва да си задава въпроса за своя произход и каква родова памет носи. Оказва се, че приличаме много на някоя от бабите си. Това е особено характерно при момичетата. Аз не знаех на кого приличам и ми стана любопитно как другите разказват своите истории на тази универсална тема. Също ми беше интересно и как тази тема задвижва въображението на писателите", допълни Димитрова.
Филмови сценарии на Андрей Звягинцев излизат на български език. Режисьорът ще присъства на премиерата – на 16 май в литературен клуб „Перото“ (НДК), съобщават от „Книгомания“. Модератор на срещата разговор ще бъде журналистът Димитър Стоянович.
В книгата са събрани сценариите на петте филма на Звягинцев, които се публикуват за първи път – „Завръщане“, „Изгнание“, „Елена“, „Левиатан“ и „Нелюбов“. Текстовете на сценариите са допълнени с коментари на режисьора. Преводът е на Теодора Лилян.
Звягинцев идва в България за първи път за кинопанорама на неговото творчество в Дома на киното. В рамките на пет дни – от 13 до 17 май, ще бъдат прожектирани всичките му пет пълнометражни филм
Националните библиотеки на България и Молдова подписаха меморандум за сътрудничество в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), където бе открит и литературен кът на Молдова. Събитието е част от 19-отото издание на Националната библиотечна седмица.
На подписването присъстваха генералният директор на Националната библиотека на Молдова и председател на библиотечната асоциация в страната - Елена Пинтилей, консулът на Молдова у нас - Виктория Горяйнов, и директорът на НБКМ - доц. Калина Иванова.
„Има символика в днешното откриване, защото преди 34 години парламентът на Молдова решава да подпише декларация за независимост на държавата, а днес ние откриваме 34-ия кът в Националната библиотека. Днес ние затвърдихме нашето сътрудничество, чрез подписването на този меморандум за сътрудничество, в който основните акценти са културен обмен,
Диктатура може да има, само когато обществото е снизходително, още при първите прояви на „аз ще направя това", каза проф. Любомир Стойков на представянето на новата си книга „Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“. Събитието се проведе тази вечер в столичната галерия „Академия“.
"Ужасно дълбоко, много иманентно и имплицитно ненавиждам всяка форма на насилие, ненавиждам всякаква форма на диктатура", каза авторът. Според него по-лошо от диктатор е псевдодемократът. "Той е маскираният диктатор, а днес е пълно с такива, в нагледно демократични, либерални общества се случват неща, които човек не може да повярва доколко са демократични и хуманни. Темата за диктаторите е изключително важна", каза още проф. Стойков.
В дискусията участие взеха също ректорът на Националната художествена академия проф. Георги Янков, журналистката Валерия Ве
Творческа вечер с ямболската поетеса, писател и художник Ваня Велева организира Историческият музей в Бургас на 17 юни, съобщават от културната институция в морския град.
Писателката ще представи своята белетристична книга „Вълчи храм”. Сборникът с разкази представя истории, написани по действителни случаи. Те са вдъхновени от разказите на тракийските бежанци по българските земи, техните страдания по пътя на спасението и надеждите за по-добър живот. „Вълчи храм“ включва 60 разказа за България и българските сълзи, за възвишения и потайности. Седем от разказите в книгата са наградени.
В началото на годината писателката представи и най-новата си книга „Стигмата", в която вкарва желанието си да напомни на всички, че любовта не е просто цветя, не е само пеперуди, не е само вдъхновение. „Понякога любовта носи стигмата и белега
Георги Господинов ще представи романа си „Времеубежище" на литературния фестивал Literaturfestival Potsdam - LIT:Potsdam (ЛИТ: Потсдам) в Германия, съобщиха организаторите на официалния уеб сайт на фестивала.
Тазгодишното 13-о издание ще се проведе в периода от 1 до 6 юли.
Георги Господинов с "Времеубежище" и актьорът Самуел Финци с биографичната си "Книгата на Самуел" са в програмата в първия ден на фестивала. Мотото на 13-ото издание е "Бъдеще на миналото".
Литературата винаги е репетиция на живота, хората си представят себе си в по-ярко минало и бъдеще и мечтаят за по-добър свят, обяснява избора на мотото творческият директор на фестивала Денис Шек.
„Времеубежище" е издадена в Германия през 2022 г., а автобиографията на Самуел Финци - през 2023 г. Модератор на събитието на 1 юли в театър "Ханс Ото" в Потсдам ще бъде германският
