Различният подход, стил и жанрове в сборника "Баба" ще задоволи любопитството на широк кръг публика, която няма да открие единствено антропологични разкази за ходене на село, но и нещо повече. Баба се оказа мощна енергийна електроцентрала, която задвижва страшно много потоци. Това заяви съставителят и идеен автор на сборника с разкази "Баба" Кремена Димитрова в Бургас, където той бе представен в компанията на двама от включените в изданието автори - писателя от Бургас Боян Боев и журналиста Ангел Иванов.
"Всичко започна с "имам идея" миналото лято, когато бях на почивка край двореца в Балчик. Когато отивам на почивка, аз винаги си взимам две книги, защото, ако ми свършат книгите, изпадам в абстиненция. Този път свършиха бързо и ми остана свободно време да разсъждавам над това какво бих прочела. Така стигнах до заключението, че т.нар. летни четива са обикновено сборници или хумористични книги и тъй като напоследък има тенденция за правене на различни сборници, започнах да си мисля за какво няма все още направен такъв. Сетих се, че има за любовта, кулинарията, за четенето, около големи християнски празници като Коледа. Започнах да си мисля какво е характерно за лятото: Тогава децата са във ваканция и отиват на село при баба.... И в този момент сякаш нещо звънна! "Баба" беше ключовата дума, за която не се сетих още някой да е направил сборник", разказа пред събралата се публика в двора на Културен дом НХК Кремена Димитрова.
Тя разказа, че следващата стъпка в осъществяването на изданието е била да се свърже с издателството, а след това да подбере и подходящите автори сред своите приятели, които обаче да не надвишават 15-16, което за нея е максималният брой разкази в едно такова издание.
Общото между всички тях е различният поглед към темата от хора, които са професионалисти в писането. Историите, независимо дали са реални или напълно измислени, си съжителстват добре, допълни съставителката, която е и автор на един от разказите. Сред историите се прокрадват както познатите образи на бабата, която пържи мекици, но и на бабата, която е муза на Пикасо.
Димитрова подчерта още, че книгата съдържа писателския дебют на режисьорката Анастасия Събева, а сред авторите има и психотерапевт, какъвто е Яна Монева. Своя по-журналистически подход към темата предлагат също Васил Христов, кореспондент на bTV в Лондон, както и Силвия Недкова, автор в сайта "Площад Славейков".
Боян Боев сподели, че неговият разказ е базиран на реална история, която той научава миналото лято. Той допълни, че има щастието бабите му да са все още живи, а в тийнейджърските си години да познава и четирите си прабаби, от които помни различни случки и истории.
"Темата е универсална, но ние не я използваме спекулативно, за да продадем голям тираж. Не това беше отправната точка. За мен първо бе любопитството, защото аз лично не помня своите баби. Те са починали сравнително млади и аз не ги помня. Когато човек стане на една определена възраст, започва да си задава въпроса за своя произход и каква родова памет носи. Оказва се, че приличаме много на някоя от бабите си. Това е особено характерно при момичетата. Аз не знаех на кого приличам и ми стана любопитно как другите разказват своите истории на тази универсална тема. Също ми беше интересно и как тази тема задвижва въображението на писателите", допълни Димитрова.
Щастлив съм, че един от най-големите празници в месеца на буквите е Пролетният панаир на книгата, каза министърът на културата Мариан Бачев на откриването му пред Националния дворец на културата (НДК).
Той посочи, че вярва, че благодарение на инициираните за най-малките посетители срещи с автори, забавните игри, развлекателните програми, те ще видят по различен начин писаното слово, ще отворят ума и въображението си за вълшебния свят на книгата. „Убеден съм, че тази вече традиционна инициатива на Асоциация българска книга се радва на толкова голям успех преди всичко, защото в новите времена изкуственият интелект успява да ни напомни за мъдростта, емоцията и силата на познанието, които можем да си набавим от общуването с традиционната книга“, каза министърът.
Бачев отбеляза, че за Министерството на културата са изключително важни програмите, благ
Искахме да направим нещо, което е достойно за тези велики залесители. Да има памет за тях, защото поколения след това са използвали техните умения и знания във всяко едно отношение, каза Александър Иванов, който представи днес в Лесотехническия университет книгата-фотоалбум „Началото“.
„Този проект започна от една мечта и от намерени негативи преди пет години. Истинската движеща сила обаче бе приятелството между Вожли и Манджуков – основа, върху която построихме цялата структура на албума“, каза още Иванов. Той подчерта, че изданието е резултат от събирането на десетки фотографии, писма и документи, открити в архиви и музеи в България и Франция. Той благодари на всички, които са подкрепили проекта.
Трудът е посветен на френския и български лесовъд Феликс Вожли и Петър Манджуков, пионери в залесяването в България и борбата с ерозията.
Международната литературна награда „Виленица“ за 2025 година беше присъдена на българския писател Георги Господинов, съобщи в. Slovenia Times.
Наградата се връчва от Асоциацията на словенските писатели и тази година отбелязва своята 40-годишнина. Тя се присъжда на автор от Централна Европа за изключителни постижения в литературата или есеистиката.
В коментар във Facebook Господинов сподели: „Вълнуващо е да бъда избран за награда, чиито носители са били Милан Кундера, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Олга Токарчук, Петер Хандке, Горан Стефановски, Миленко Йергович, Дубравка Угрешич... Благодаря!“
Сред носителите на отличието са още Ана Бландиана, Петер Естерхази, Илма Ракуза, Карл-Маркус Гаус, Давид Албахари, Клаудио Магрис, Мирча Къртъреску, Ласло Краснахоркай и Илия Троянов, уточнява изданието.
Лауреатът на „Виленица“ се
Регионалната библиотека в Смолян представи книгата на Васил Венински „Божие дърво“. „Всяка моя книга съм я писал така, че когато я чета след време, ме разплаква“, разказа пред читателите отличеният с националната литературна награда „Николай Хайтов“ писател. „Божие дърво“ е сборник разкази, в които Венински представя със завладяващо художествено повествование реални исторически сюжети, легенди и предания от Родопите.
Авторът разказа, че цялото му творчество от 33 авторски и съавторски книги са посветени на родното място. „Родопите са планина с душа, в нея е родена поезията, музиката на Орфей, но и бунтът на Спартак. Щастливи сме, че планината е нашата вселена“, каза Венински. На литературното четене авторът открехна страниците на поредица разкази, пренасящи ни в мистичната планина от XVIII век до днес. В белетристични
Людмила Филипова, издава новия си роман „Планът „Елиминирай Европа“. Книгата е художествено произведение, което обаче се основава на реални събития и актуални глобални проблеми. Тя разглежда не само политическите, но и икономическите и климатични въпроси, които засягат не само Европа, но и целия свят. В основата на сюжета стои светът, който е изправен пред редица конфликти, включително търговска, технологична и конвенционална война, с които са свързани различните глобални играчи като Европа, Русия, Китай, Арабските емирства и Индия. Тези региони са не само центрове на икономическа и политическа власт, но и важни участници в бъдещето на планетата, особено що се отнася до климатичните промени.
Романът се фокусира върху въпросите за мястото на Европа в глобалния контекст, като разглежда възможността за нейното елиминиране в политически и икономически план и как
