Различният подход, стил и жанрове в сборника "Баба" ще задоволи любопитството на широк кръг публика, която няма да открие единствено антропологични разкази за ходене на село, но и нещо повече. Баба се оказа мощна енергийна електроцентрала, която задвижва страшно много потоци. Това заяви съставителят и идеен автор на сборника с разкази "Баба" Кремена Димитрова в Бургас, където той бе представен в компанията на двама от включените в изданието автори - писателя от Бургас Боян Боев и журналиста Ангел Иванов.
"Всичко започна с "имам идея" миналото лято, когато бях на почивка край двореца в Балчик. Когато отивам на почивка, аз винаги си взимам две книги, защото, ако ми свършат книгите, изпадам в абстиненция. Този път свършиха бързо и ми остана свободно време да разсъждавам над това какво бих прочела. Така стигнах до заключението, че т.нар. летни четива са обикновено сборници или хумористични книги и тъй като напоследък има тенденция за правене на различни сборници, започнах да си мисля за какво няма все още направен такъв. Сетих се, че има за любовта, кулинарията, за четенето, около големи християнски празници като Коледа. Започнах да си мисля какво е характерно за лятото: Тогава децата са във ваканция и отиват на село при баба.... И в този момент сякаш нещо звънна! "Баба" беше ключовата дума, за която не се сетих още някой да е направил сборник", разказа пред събралата се публика в двора на Културен дом НХК Кремена Димитрова.
Тя разказа, че следващата стъпка в осъществяването на изданието е била да се свърже с издателството, а след това да подбере и подходящите автори сред своите приятели, които обаче да не надвишават 15-16, което за нея е максималният брой разкази в едно такова издание.
Общото между всички тях е различният поглед към темата от хора, които са професионалисти в писането. Историите, независимо дали са реални или напълно измислени, си съжителстват добре, допълни съставителката, която е и автор на един от разказите. Сред историите се прокрадват както познатите образи на бабата, която пържи мекици, но и на бабата, която е муза на Пикасо.
Димитрова подчерта още, че книгата съдържа писателския дебют на режисьорката Анастасия Събева, а сред авторите има и психотерапевт, какъвто е Яна Монева. Своя по-журналистически подход към темата предлагат също Васил Христов, кореспондент на bTV в Лондон, както и Силвия Недкова, автор в сайта "Площад Славейков".
Боян Боев сподели, че неговият разказ е базиран на реална история, която той научава миналото лято. Той допълни, че има щастието бабите му да са все още живи, а в тийнейджърските си години да познава и четирите си прабаби, от които помни различни случки и истории.
"Темата е универсална, но ние не я използваме спекулативно, за да продадем голям тираж. Не това беше отправната точка. За мен първо бе любопитството, защото аз лично не помня своите баби. Те са починали сравнително млади и аз не ги помня. Когато човек стане на една определена възраст, започва да си задава въпроса за своя произход и каква родова памет носи. Оказва се, че приличаме много на някоя от бабите си. Това е особено характерно при момичетата. Аз не знаех на кого приличам и ми стана любопитно как другите разказват своите истории на тази универсална тема. Също ми беше интересно и как тази тема задвижва въображението на писателите", допълни Димитрова.
Над 90 участници – ученици, студенти, журналисти, общественици и др., са се включили във второто издание на инициативата „Голямата диктовка“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), съобщават организаторите. Събитието е с надслов „Пазител на българския език“.
Прочетеният текст е бил откъс от „Слово от Кирил Философ как покръсти българите“ („Солунска легенда“). Темата на диктовката е свързана с отбелязването на 1170 години от създаването на първата славянска азбука. „В годината на глаголицата, ние отдаваме признание пред делото на светите братя, които са символ на просветлението“, е казала по време на събитието директорът на НБКМ доц. Калина Иванова, цитирана от екипа на библиотеката.
Диктовката бе водена от Мирослав Христов, заместник-директор на 38. Основно училище &bdquo
Мисля, че е дошло време поезията да заеме функцията си и да не е маргинален жанр, а да има повече социални послания, защото е много важна. Поезията е най-чистата и концентрирана литература. Това каза в интервю поетът и фотограф Владислав Христов, автор на книгата „Маслен нос". Той беше на Пролетния панаир на книгата пред НДК.
„Маслен нос“ е продължение на „Пойни птици“, защото е на сходни теми и е един метатекст, каза авторът. В „Пойни птици“ действието се развива в среда с птици и животни, и беше като разходка в природата, където на мен и на героите се случваха различни неща, чрез които се опитвах по някакъв начин да осмисля случващото се между нас, хората.
В „Маслен нос“ действието е на морския бряг. Става дума за едно общество, което се е преселило на морския бряг и на това антиутопично общество му се случват нещ
Неделчо Драганов обичаше да задава неудобни въпроси както в произведенията си, така и в публичните си изяви. Кога с горестно вълнение, кога с ирония и сарказъм, кога с насмешка, разказва синът на писателя Петко Драганов.
Неделчо Драганов е роден на 10 май 1925 година в Бургас. Работил е като журналист и публицист. От 26 ноември 1956 г. до 31 май 1961 г. е кореспондент в Кайро, Египет. Автор е на над 20 романа, повести и сборници с разкази, сред които на романите „Не бива да си уморен“ (1963), „Приключенията на Ставри Ставрев“ (1975), „Ставри Ставрев – стари и нови приключения“ (1978), „Човекът с най-хубавите костюми“ (1982), „Хора за бесене“ (1983), на повестите за деца „Два пищова и едно куцо магаре“ (1968), „Сребърната тромба“ (1975), на сборника с пътеписи и разкази за Афри
Мария Конакчиева представя книгата си „Влюбена в живота“ с участието на Георги Милков и Петър Стоянович, съобщават организаторите от „Книгомания“.
Определят я като най-елегантната дама и бижуто на София. За мнозина Мария Конакчиева е много повече. Тя е вдъхновение, енциклопедия на активностите на Френския културен институт и пример за вродена аристократичност.
„Само месец преди Франция да отбележи националния си празник на 14 юли, своята българска премиера ще направи автобиографичната книга – „Влюбена в живота”, в която, както в песента и в живота на Джоузефин Бейкър, е събрала двете си любови – страната, в която се ражда, и страната, в която припознава дома на своето сърце“, казват издателите.
По думите им за Мария Конакчиева това са България и Франция и целият личен и професионален живот е пътуване в
Благодаря от сърце за това, което направихте за Франция и България. Вие сте наистина посланикът на Франция тук и посланикът на България във Франция. С тези думи посланикът на Франция у нас Жоел Мейер се обърна към Мария Конакчиева, която тази вечер представи книгата си „Влюбена в живота“. Премиерата бе в изпълнената до краен предел бална зала на Националната художествена галерия (Двореца).
„При мен всичко минава през душата и сърцето. Тази книга е душата ми ,излята в двеста страници. Мисля, че животът ми е малко по-дълъг, но не исках да отегчавам читателя“, каза Мария Конакчиева. „Мисля, че моята мисия може би е добра, може би недостатъчно, но това, че ми се довери такова издателство може би доказва, че можем да посмеем да хванем перото. Аз не съм човек,
