Различният подход, стил и жанрове в сборника "Баба" ще задоволи любопитството на широк кръг публика, която няма да открие единствено антропологични разкази за ходене на село, но и нещо повече. Баба се оказа мощна енергийна електроцентрала, която задвижва страшно много потоци. Това заяви съставителят и идеен автор на сборника с разкази "Баба" Кремена Димитрова в Бургас, където той бе представен в компанията на двама от включените в изданието автори - писателя от Бургас Боян Боев и журналиста Ангел Иванов.
"Всичко започна с "имам идея" миналото лято, когато бях на почивка край двореца в Балчик. Когато отивам на почивка, аз винаги си взимам две книги, защото, ако ми свършат книгите, изпадам в абстиненция. Този път свършиха бързо и ми остана свободно време да разсъждавам над това какво бих прочела. Така стигнах до заключението, че т.нар. летни четива са обикновено сборници или хумористични книги и тъй като напоследък има тенденция за правене на различни сборници, започнах да си мисля за какво няма все още направен такъв. Сетих се, че има за любовта, кулинарията, за четенето, около големи християнски празници като Коледа. Започнах да си мисля какво е характерно за лятото: Тогава децата са във ваканция и отиват на село при баба.... И в този момент сякаш нещо звънна! "Баба" беше ключовата дума, за която не се сетих още някой да е направил сборник", разказа пред събралата се публика в двора на Културен дом НХК Кремена Димитрова.
Тя разказа, че следващата стъпка в осъществяването на изданието е била да се свърже с издателството, а след това да подбере и подходящите автори сред своите приятели, които обаче да не надвишават 15-16, което за нея е максималният брой разкази в едно такова издание.
Общото между всички тях е различният поглед към темата от хора, които са професионалисти в писането. Историите, независимо дали са реални или напълно измислени, си съжителстват добре, допълни съставителката, която е и автор на един от разказите. Сред историите се прокрадват както познатите образи на бабата, която пържи мекици, но и на бабата, която е муза на Пикасо.
Димитрова подчерта още, че книгата съдържа писателския дебют на режисьорката Анастасия Събева, а сред авторите има и психотерапевт, какъвто е Яна Монева. Своя по-журналистически подход към темата предлагат също Васил Христов, кореспондент на bTV в Лондон, както и Силвия Недкова, автор в сайта "Площад Славейков".
Боян Боев сподели, че неговият разказ е базиран на реална история, която той научава миналото лято. Той допълни, че има щастието бабите му да са все още живи, а в тийнейджърските си години да познава и четирите си прабаби, от които помни различни случки и истории.
"Темата е универсална, но ние не я използваме спекулативно, за да продадем голям тираж. Не това беше отправната точка. За мен първо бе любопитството, защото аз лично не помня своите баби. Те са починали сравнително млади и аз не ги помня. Когато човек стане на една определена възраст, започва да си задава въпроса за своя произход и каква родова памет носи. Оказва се, че приличаме много на някоя от бабите си. Това е особено характерно при момичетата. Аз не знаех на кого приличам и ми стана любопитно как другите разказват своите истории на тази универсална тема. Също ми беше интересно и как тази тема задвижва въображението на писателите", допълни Димитрова.
Проф. Кирил Павликянов подари на Университетската библиотека снимки на ръкописи от изследователските си пътувания в Света гора и описи на предоставените материали, които ще обогатят фонда на Зографската стая. Това съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Проф. Павликянов направи дарението на втората сбирка на клуба на приятелите на Зографската стая, където представи славянските ръкописни сбирки на светогорския Протат и на манастирите Ватопед, Каракал и Дохиар.
Присъстващите учени и преподаватели от Софийския университет и от Българската академия на науките се включиха в дискусия по аргументираните тези и коментираха датировката, и стила на ръкописите.
Сбирката завърши с виртуално пътешествие из Светогорските манастири.
Боян Ангелов разглежда теми от митологията, историята, философията и съвременността в поетичната си книга „3 х 23 разстояния“. Сборникът ще бъде представен на 29 май в рамките на Пролетния панаир на книгата, съобщават от Съюза на българските писатели.
По думите им „3 х 23 разстояния“ е предюбилейна книга за автора. Тя съдържа стихотворения, обединени в три раздела. Всеки от тях е с по 23 произведения.
Първият раздел, озаглавен „Ектения“, включва поетични диалози с исторически личности или препратки към митологични персонажи, събития, рефлексии в културната памет на човечеството. Заглавията насочват към историко-културен контекст – „Нике от Самотраки“, „Зенон Елейски“, „Панта Рей“, „Градините на Арлесхайм”, или очертават духовната сила на значими личности от родната история –
В духа на Международния фестивал на Нов български университет (НБУ), библиотеката представя тематична изложба с подбрани книги и научни публикации, посветени на живота, творчеството и интерпретациите на Уилям Шекспир - „Следата Шекспир – образование и бъдеще“, съобщават от НБУ.
Най-старата англоезична енциклопедия пише в своя статия за Шекспир, че е „поет, драматург и актьор, често наричан английски национален поет. Той е смятан от мнозина за най-великия драматург на всички времена.“ С надслов „Шекспир: Прочити без край“, експозицията разкрива богатството на библиотечния фонд – от класически издания на пиесите и сонетите, през литературна критика и театрознание, до съвременни интердисциплинарни изследвания. Изложбата предлага възможност за задълбочено запознаване с Шекспировото наследство и неговите многобройни образователни, кул
Опит и практики от Нидерландия ще ползва Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна, за да увеличи и подобри услугите си. Той е почерпен при посещение в страната на група от шестима специалисти по Програма „Еразъм+“ на Европейската комисия. Както информирахме, институцията вече приложи шведски модел за създаването на „Велобиблиотека“ по същия проект.
В Нидерландия библиотечните специалисти от Варна са посетили пет публични институции в градовете Дордрехт, Ротердам, Утрехт и Амстердам, както и Кралската библиотека в Хага, разказаха трима от екипа - Теменуга Калчева, Зефира Кацарова и Емил Демирев. Най-силно впечатление са им направили активното участие на доброволци в дейностите, отвореността на библиотеките към потребителите, архитектурата на сградите и екологичните мерки, приложени в тях. Основната цел на тези пътувания е във В
Националният дарителски фонд „13 века България" дари 49 книги на Народно читалище „Пейо К. Яворов - 1920" в столичния район „Слатина", съобщиха от организацията.
Дарението включва издания от различни жанрове, свързани с българската и световната история, култура, литература и изкуство. Сред книгите са заглавия на именити български учени, както и издания от поредицата на фонда „Съвременно българско изкуство. Имена".
Книгите са издадени от различни издателства - Университетско издателство „Св. Климент Охридски", „Балкан прес", „Сиела", „Нион", ИК „Колибри" и НДФ „13 века България".
От фонда добавиха, че тази година читалище чества 105 години от създаването си.
/ИПД
