Различният подход, стил и жанрове в сборника "Баба" ще задоволи любопитството на широк кръг публика, която няма да открие единствено антропологични разкази за ходене на село, но и нещо повече. Баба се оказа мощна енергийна електроцентрала, която задвижва страшно много потоци. Това заяви съставителят и идеен автор на сборника с разкази "Баба" Кремена Димитрова в Бургас, където той бе представен в компанията на двама от включените в изданието автори - писателя от Бургас Боян Боев и журналиста Ангел Иванов.
"Всичко започна с "имам идея" миналото лято, когато бях на почивка край двореца в Балчик. Когато отивам на почивка, аз винаги си взимам две книги, защото, ако ми свършат книгите, изпадам в абстиненция. Този път свършиха бързо и ми остана свободно време да разсъждавам над това какво бих прочела. Така стигнах до заключението, че т.нар. летни четива са обикновено сборници или хумористични книги и тъй като напоследък има тенденция за правене на различни сборници, започнах да си мисля за какво няма все още направен такъв. Сетих се, че има за любовта, кулинарията, за четенето, около големи християнски празници като Коледа. Започнах да си мисля какво е характерно за лятото: Тогава децата са във ваканция и отиват на село при баба.... И в този момент сякаш нещо звънна! "Баба" беше ключовата дума, за която не се сетих още някой да е направил сборник", разказа пред събралата се публика в двора на Културен дом НХК Кремена Димитрова.
Тя разказа, че следващата стъпка в осъществяването на изданието е била да се свърже с издателството, а след това да подбере и подходящите автори сред своите приятели, които обаче да не надвишават 15-16, което за нея е максималният брой разкази в едно такова издание.
Общото между всички тях е различният поглед към темата от хора, които са професионалисти в писането. Историите, независимо дали са реални или напълно измислени, си съжителстват добре, допълни съставителката, която е и автор на един от разказите. Сред историите се прокрадват както познатите образи на бабата, която пържи мекици, но и на бабата, която е муза на Пикасо.
Димитрова подчерта още, че книгата съдържа писателския дебют на режисьорката Анастасия Събева, а сред авторите има и психотерапевт, какъвто е Яна Монева. Своя по-журналистически подход към темата предлагат също Васил Христов, кореспондент на bTV в Лондон, както и Силвия Недкова, автор в сайта "Площад Славейков".
Боян Боев сподели, че неговият разказ е базиран на реална история, която той научава миналото лято. Той допълни, че има щастието бабите му да са все още живи, а в тийнейджърските си години да познава и четирите си прабаби, от които помни различни случки и истории.
"Темата е универсална, но ние не я използваме спекулативно, за да продадем голям тираж. Не това беше отправната точка. За мен първо бе любопитството, защото аз лично не помня своите баби. Те са починали сравнително млади и аз не ги помня. Когато човек стане на една определена възраст, започва да си задава въпроса за своя произход и каква родова памет носи. Оказва се, че приличаме много на някоя от бабите си. Това е особено характерно при момичетата. Аз не знаех на кого приличам и ми стана любопитно как другите разказват своите истории на тази универсална тема. Също ми беше интересно и как тази тема задвижва въображението на писателите", допълни Димитрова.
Преподаватели от катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ на Националната художествена академия представят изложбата „Художници и букви“ по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Тя ще бъде открита на 29 май и ще продължи до 15 септември в Българския културен институт – Братислава, съобщават от НХА.
Експозицията се провежда под патронажа на посланика на Република България в Словакия Васил Петков. От екипа разказват, че извън обичайната практика, в която художниците на книги използват типография, за да визуализират авторовия текст или като изразно средство за нуждите на графичния дизайн, Илия Груев, Регина Далкалъчева, Красимир Андреев, Капка Кънева, Бояна Павлова и Емил Марков показват произведения, освободени от всякаква утилитарност. „Артистите са трансформир
Едвин Сугарев, Владимир Левчев и Петър Чухов ще се срещнат с читатели днес в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК. Това съобщават организаторите от асоциация „Българска книга“.
Едвин Сугарев ще раздава автографи върху книгата „Тезей в лабиринта“, Владимир Левчев – върху „География на съня“, а Петър Чухов – върху новата си стихосбирка „В края на леглото“.
Освен тях с читатели ще разговарят още преводачката Лора Стаматис („Митичните легендарни героини“), Христина Панджаридис („Отвън и отвътре или малките неща“), Десислава Бошнакова и Евелина Христова („ПР и изкуствен интелект“), Костадин Костадинов, Радослав Чичев („Лоно“).
Книжна поредица с приказки от Николай Райнов (1889-1954) и илюстрации от Любен Зидаров (1923-2023) ще бъде представена на сц
„Съкровището на Цезар“ е заглавието на новата книга на Гергана Лаптева. Историческият роман, съдържащ 640 страници, излиза с логото на издателство „Егмонт“, съобщават от екипа.
Две събития са в основата на сюжета. 47 г. пр.н.е. В една лятна нощ, под прикритието на предизвикан пожар и пред погледа на пълната луна, безценно съкровище, пазено зорко и трупано през векове, бива вероломно отмъкнато.
2024 г. Александра Верон е на прага на нечувано разкритие – тя успява да разчете фрагмент от текст от папирусите, намерени в Херкулан. Това постижение само по себе си е историческо, но във фрагмента се крие нещо още по-невероятно – ключ към митологичното Съкровище на Цезар.
„С помощта на археолога Коста Марков, Александра тръгва по следите, които я отвеждат от Италия през Египет до Гърция. Само легенда ли е въпросното съкровище, а
„Цветето на Хеликон“ е от най-хубавите награди, защото е награда на читателите. Защото е за книгите, които хората са си купували. Това каза в интервю писателят Георги Господинов, който тази вечер получи приза "Цветето на Хеликон" за романа си „Градинарят и смъртта“.
Според него тайната за това читателите да харесват творчеството ти е да говориш искрено за неща, които обикновено не забелязваме или не говорим, или са табу. „В конкретния случай с „Градинарят и смъртта“ става дума за книга за смъртта, по-скоро за изчезването, книга за придружаването на човека, който си отива до вратата, където си пускате ръцете. Но няма как такава книга да не е искрена и да не е болезнена. Тя непрекъснато се движи между болката и утешението. Защото вътре има доста смешни истории на баща ми - на героя на тази книга. Така че, ако това е тайна, то
Романът „Магът" на английския писател Джон Фаулз излиза за първи път в превод на български език на 18 юли, съобщават от издателство „Колибри".
Описват романа като загадка, метафикция, творба на границата между модернизма и постмодернизма.
„Магът“ е класиран сред стоте най-добри произведения на английската литература на XX век, казват издателите на български. Книгата излиза в превод от Боримир Паскалев. Художник на корицата е Стефан Касъров.
Книгата разказва за Никълъс, който заминава да преподава английски език в училище на един гръцки остров. Там се запознава с Конхис, тайнствения маг, благодарение на чиито като че ли свръхестествени способности, Никълъс става обект на странни експерименти на границата между съня и реалността. Прелъстен от две сестри близначки, той се опитва да отгатне кой стои зад всичко това и каква е целта на тази пр
