Романът „Магът" на английския писател Джон Фаулз излиза за първи път в превод на български език на 18 юли, съобщават от издателство „Колибри".

Описват романа като загадка, метафикция, творба на границата между модернизма и постмодернизма.

„Магът“ е класиран сред стоте най-добри произведения на английската литература на XX век, казват издателите на български. Книгата излиза в превод от Боримир Паскалев. Художник на корицата е Стефан Касъров.

Книгата разказва за Никълъс, който заминава да преподава английски език в училище на един гръцки остров. Там се запознава с Конхис, тайнствения маг, благодарение на чиито като че ли свръхестествени способности, Никълъс става обект на странни експерименти на границата между съня и реалността. Прелъстен от две сестри близначки, той се опитва да отгатне кой стои зад всичко това и каква е целта на тази пр

Книгата „Любов, лов и телевизия“ на Тома Иванов е повест за телевизията и за времето, в което живеем. Това каза акад. Иван Гранитски по време на премиерата на тома тази вечер. 

По думите му томът „показва някои висши способности на български политици, които се опитваха да обяздят националната телевизия през 90-те години“. Авторът разказва за това с чувство за хумор, посочи Гранитски. Той посочи, че идеята за „Любов, лов и телевизия“ се е родила миналата година. „С изискано чувство за хумор, с прекрасен цветист език и стил Тома Иванов поднася на читателите десетки случаи с живи участници – политици, дейци на телевизията, артисти, хора на бохемата“, отбеляза още Иван Гранитски.

Тома Иванов благодари на присъстващите на премиерата на книгата, както и на семейството си. Той отбеляза, че този текст вижда бял свят бл

Хубаво е се издават книги, но ме тревожи това, че хората все по-малко четат и все повече участват в интернет. Това каза авторът и преводач Кирил Кадийски на представянето на книгите „Звездна каторга. Новата Герника“ и „Стихотворения“ от Борис Пастернак. Събитието бе в рамките на Пролетния панаир на книгата.

„Интернет бъка от пишещи и хора, които смятат, че това е тяхното признание, и че трябва непременно да кажат какво мислят. По принуда, понякога се налага да чета нещо в интернет и се смайвам колко неграмотен свят има. Не говоря за това, че малко са чели и не се наблюдават препратки към прочетени неща, но те са и граматически неграмотни“, каза Кадийски.

По думите му трагично е положението с истинската художествена литература: „Прекалено е от всички да се изисква

За мен писането е въпрос на откриване на определен ритъм. Сравнявам го с ритъма на джаз, казва пред изданието Paris review през 1956 г. френската писателка Франсоаз Саган, от чието рождение днес се навършват 90 години.

Тя е смятана за една от най-значимите фигури в съвременната френска литература, а също за лошото момиче или "очарователното малко чудовище", както е наречена от писателя Франсоа Мориак.  

Още с първата си книга "Добър ден, тъга", която написва едва 18-годишна и само за шест седмици по време на лятна ваканция, Саган скандализира обществото и критиката в родината си. Романът е под 200 страници - история за изневяра и сексуалното възпитание на тийнейджърка. Франция е в смут от книгата, която бързо се разпродава и носи слава на младата писателка. Преведена е на повече от 20 езика, сред които и български.

За "Добър ден, тъга" Франсоаз Саган получ

Най-важните качествата на драматурга са да предаде динамично и интересно една случка и да остави свобода за интерпретация. Това каза в интервю писателката Мария Касимова-Моасе.

Тя бе ментор на Ателие за творческо писане, организирано от сдружение „Варна Лит“, което се проведе от февруари до юни в крайморския град. 

Касимова-Моасе смята, че майсторството в драматургията изисква създаването на ясни и добре оформени герои, като за целта авторът трябва да „знае“ цялата им биография, за да може да включи в различни моменти на сюжета техните качества и недостатъци. Другото много важно изискване за добрия драматург е да остави свобода за режисьора и актьора. Не може да опишеш всичко в ремарки, трябва да има възможност за различни четения, за нюанси. Това е причината пиеса като „Ромео и Жулиета“ да се поставя до днес и в модерни прочити