Книгата „Ататюрк. История на идеи“ на М. Шюкрю Ханиоглу ще бъде представена в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен. Изданието ще коментира пред публика историкът, политически анализатор и преводач на книгата Явор Сидеров, съобщиха от библиотеката.

М. Шюкрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в Департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет, на който е и декан от 2005 до 2014 година. Изследователските му интереси са фокусирани върху историята на Комитета за единство и напредък – организация, ангажирана с дълбокото преобразуване на османското общество, върху историята на младотурците, както и интелектуалците и ролята им в прехода между многонационалната и религиозна османска империя и националната турска държава, основана на науката и прогреса, съобщиха от библиотеката.

Явор Сидеров

В Народно читалище (НЧ) "Съгласие" в Плевен е подредена документална изложба "Първите". С нея се отдава почит на хората, оставили ярка следа не само в историята и развитието на плевенското читалище, но и в историята на читалищното дело в България. Това каза главният библиотекар в библиотеката при НЧ "Съгласие 1869" Боряна Ценова.

Изложбата е посветена на 155 години от откриването на плевенското читалище, което е едно от най-старите в страната. 

"Първите" включва писма, документи, редки и ценни издания, свързани с живота и дейността на основоположниците на читалищното дело в Плевен. 

Инициатор за създаването на читалище "Съгласие 1869" и автор на устава му е Нестор Марков. Той е бил учител реформатор, изявен книжовник, уважаван общественик, виден лексикограф, читалищен и театрален деец, ярък строител на свободна България. Оставя след себе си едно голям

Книгата „Изгубено царство. История на руския национализъм от Иван ІІІ Велики до Владимир Путин“ на Серхий Плохий е важна за българските читатели с това, че тя описва как и защо се стигна до една жестока, кървава война, започната от Русия срещу Украйна – държава, от която по въздушна линия ни делят само 500-600 км. Това каза авторката на превода на изданието – Невяна Андреева. На 7 октомври тя ще участва в дискусия върху романа. Събитието е част от „Фестивал за европейска солидарност“.

„По много причини – исторически, геополитически, културни – българските политици и българското общество като цяло не може да остане безразлично към тази война и трябва да вземе отношение към нея. А за да го направи, е необходимо да знае какви са историческите корени на тази най-страшна днешна трагедия“, обясни Невяна Андреева.

Тя

Сирийският поет Адонис, който е на 94 години и живее в изгнание във Франция, призова за "промяна на обществото" в родината си, освен на политическия режим, предаде АФП.

"Първо, имам някои резерви: напуснах Сирия през 1956 г. Така че не познавам Сирия отвътре", заяви той на пресконференция в Париж, преди да получи литературна награда.    "Винаги съм бил против този режим", каза поетът за президента Башар Асад, който избяга от страната, когато бунтовници превзеха двореца в Дамаск. Асад беше на власт 24 години, а в страната се води гражданска война от 13 години.

"Но какво ще правят хората, които са го сменили? Въпросът не е да се смени режимът. Въпросът е да се промени обществото“, продължи писателят, който живее близо до Париж. "Това означава да се освободят жените. Да се направи общество на правата и свободите, на откритостта и вътрешната незав

Излезе от печат „Праисторическа антропоморфна и зооморфна пластика от фонда на Националния исторически музей“

Каталогът е първото изчерпателно издание, посветено на праисторическата пластика от богатия фонд на Националния исторически музей (НИМ). В нея са включени най-представителните образци на антропоморфни и зооморфни фигури, изработени от глина и кост, датиращи от неолита, халколита и бронзовата епоха.

Произхождащи от различни региони на България, тези артефакти разкриват културното и художествено богатство на древните общества, обитавали българските земи. Настоящият каталог включва най-представителните пластични изображения от колекцията на Националния исторически музей.

Археолозите д-р Маргарита Попова и Мартин Христов от отдел „История на българските земи в древността (Праистория – Късна Античност)“ на Националния историческ