Георги Томов събира 24 истории в новия си сборник с разкази „Клаустрофобия“, съобщават издателите от „Библиотека България“.

По думите им историите са смешни, тъжни, трогателни, научно-фантастични, антиутопични, реалистични и пропити с обич към хората, с любов и разбиране към тези, които търсят отговори на въпросите за смисъла.

„За да имат човеците стремления, Бог начупил щастието на трошици. Пъхнал под жълтите листа, по капали на тревата в парка, посипал пенливите морски вълни, пръснал в небесния лазур и наръсил белия пух на облаците. Поставил парченце и във всяко човешко сърце, за да знаем какво да търсим и да разпознаем щастието, когато го намерим“, отбелязва авторът.

Георги Томов е автор на сборниците с разкази „Не беше тук и си отиде“, „Всичките дни“, на романите „Докато дишам“ и „Ро

„Лоно“ е заглавието на новата стихосбирка на Радослав Чичев. Книгата ще има представяне на 20 май, когато авторът ще гостува в литературен салон Spirt & Spirit в Пловдив, съобщават издателите от „Жанет 45“.

„Лоно“ е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. „Лоно“ е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд“, пише Иван Димитров за новата книга на Радослав Чичев.

Според Мирослав Христов в „Лоно“ прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. „Така се диша

Какво се случва, когато фентъзи, изкуствен интелект и български фолклор си подадат ръка? Отговорът идва в края на юни, когато Регионалната библиотека „Пейо К. Яворов“ ще се превърне в портал към светове, където приказното среща бъдещето. Първото издание на фестивала „Фантастичен Бургас“ (27–29 юни) обещава три дни, изпълнени с литературни премиери, комикс работилници, технологични лекции и вдъхновяващи срещи с утвърдени български автори и творци.

Фестивалът ще започне с премиерата на най-новия роман на Марин Трошанов – „Сказание за Карина и Габриел“ – приказно фентъзи, което черпи вдъхновение от класическите европейски митове и легенди. Трошанов е име, добре познато на феновете на съвременната българска спекулативна литература. Автор на романа „Ламя ЕООД“, съчетаващ мистика и корпоративна дистопия, както и на по

„Приказки за различността“ на журналистката Христина Чопарова ще има премиера на 5 юни на сцена „Централни хали“. Книгата илюстрира принципите на социалното включване и толерантност, посочват от националния център за алтернативна комуникация (НЦАК) „Ние ви чуваме”, които са издатели на томчето.

По думите им приказките са написани през 2020 г., в отговор на необходимостта от четиво, което по достъпен и интересен начин да осветли повече или по-малко видими специфични състояния, към които малки деца и ученици могат да бъдат понякога неуместно любопитни.

В „Приказки за различността“ има 11 животни, които притежават отличаваща го физическа особеност. Те са се събрали на горска конференция и всяко разказва своята лична история от гледна точка на уважението, получено чрез разбиране и подкрепа. Акцентът в книгата е върху различие

Преподаватели от катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ на Националната художествена академия представят изложбата „Художници и букви“ по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Тя ще бъде открита на 29 май и ще продължи до 15 септември в Българския културен институт – Братислава, съобщават от НХА.

Експозицията се провежда под патронажа на посланика на Република България в Словакия Васил Петков. От екипа разказват, че извън обичайната практика, в която художниците на книги използват типография, за да визуализират авторовия текст или като изразно средство за нуждите на графичния дизайн, Илия Груев, Регина Далкалъчева, Красимир Андреев, Капка Кънева, Бояна Павлова и Емил Марков показват произведения, освободени от всякаква утилитарност. „Артистите са трансформир