Лисици, вампири и феи се събраха на фентъзи бал, за да се срещнат с американската писателка Джули Кагава. Събитието се състоя в зала "Щрак" в столицата.

Фентъзи балът "Нивганигде" беше кръстен на страната на феите от нейната поредица "Железните феи" и издателството "ПроБук" специално беше подканило феновете да дойдат маскирани. 

В началото на партито беше представен екипът, работил по българските издания на книгите на Кагава: преводачките Анна Балева и Десислава Сивилова, редакторката Анна Тодорова, художниците на корицата Ина Димитрова и Ясен Иванов. Допълнителни аплодисменти спечели фактът, че името на Ясен, преведено на английски, съвпада с това на един от главните герои в "Железните феи": Аш (Ash).

Последва раздаване на автографи и снимки с авторката. Джули Кагава разписваше всички книги - доста от феновете си носеха поредици, а на първата книга рису

Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово. 

Инициативната група е създадена в Ловеч преди година от представители на културни институции в града по идея на ловчалията Любомир Банчев, който е бизнесмен с интереси към историята, изкуството и литературата. 

Илиева припомни, че в тази инициативна група са включени граждани, представители на Регионална библиотека „Беню Цонев“, Клуба на дейците на културата, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Координатор е Любомир Банчев. &bdqu

„Маслен нос“ е заглавието на новата поетична книга от Владислав Христов, съобщават издателите от „Ерго“.

„В тази „морска книга“ всяко стихотворение е реалност, подредена и самоподредила се. През нея прозират неизвестното, необясненото, съществуващо независимо от всекидневието, способно да променя, да възвисява, без да участва, дори и без да се намесва“, посочва Палми Ранчев по повод „Маслен нос“.

Според него книгата създава друга реалност, която е допълнение на природата, и в същото време е самата природа. „Владислав Христов притежава високоразвита поетична наблюдателност, откритията му са ненатрапчиви, но категорични и имат способността да дават парадоксален смисъл на човешкия живот“, допълва Ранчев.

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 г. живее в Пловдив и работи ка

Книгите "Само тази любов" и "Само тази България" на поетесата Елка Няголова ще бъдат представени в Огледална зала "Нели Божкова" в Добрич във вторник, съобщават от Община Добрич. Литературната вечер е организирана от Община Добрич, Съюза на българските писатели (СБП), Славянска академия и Сдружението на писателите – Добрич. В представянето на книгите ще участват главният редактор на вестник "Словото днес" Надя Попова, която е и член на Управителния съвет на СБП и рецензент на книгите, както и литературният критик и преподавател по български език и литература Драгомил Георгиев.

Двете нови книги на поетесата бяха представени през месец април в София. "Тази книга е моята дълго сподавяна въздишка", казва за книгата "Само тази България" Елка Няголова. 

Елка Няголова е родена в Добрич. Живее във Варна. Завършила е българска филология в СУ „Свети Климент Охри

По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ.

Експонатът на месец юни е снимка, направена във фотостудио в Дупница през март 1913 година. Тя запечатва образа на почти 4-годишния Димитър Димов, известен още като Мишо, в прегръдка с майка му Веса. От НЛМ уточниха, че ценният експонат е получен от Людмила Генева, сестрата на Димитър Димов.

Роден на 25 юни 1909 година в Ловеч, Димитър Димов прекарва детството си в бащината къща в Дупница. Баща му Тотю Димов е офицер, който загива на фронта в Междусъюзническата война. Майка му Веса Харизанова е родена в Дупница през 1889 година. Дядо му Спас Харизанов участва в Кресненското въстание заедно със своя родственик Иван Сандански - бащата на Яне Сандански.