Книгата „Любов, лов и телевизия“ на Тома Иванов е повест за телевизията и за времето, в което живеем. Това каза акад. Иван Гранитски по време на премиерата на тома тази вечер. 

По думите му томът „показва някои висши способности на български политици, които се опитваха да обяздят националната телевизия през 90-те години“. Авторът разказва за това с чувство за хумор, посочи Гранитски. Той посочи, че идеята за „Любов, лов и телевизия“ се е родила миналата година. „С изискано чувство за хумор, с прекрасен цветист език и стил Тома Иванов поднася на читателите десетки случаи с живи участници – политици, дейци на телевизията, артисти, хора на бохемата“, отбеляза още Иван Гранитски.

Тома Иванов благодари на присъстващите на премиерата на книгата, както и на семейството си. Той отбеляза, че този текст вижда бял свят бл

Тази книга е написана и като реакция срещу това, което аз наричам лошата музика, тоест – натрапената музика, тази, която слушаме в ресторанти и заведения, която ни налагат – еднообразна, монотонна музика. Това каза проф. Стоян Атанасов за тома си „Гигантите в джаза“. Представянето на изданието бе тази вечер, в рамките на Пролетния панаир на книгата.

Според автора джазът като музика се различава с това, че в него има много въображение и импровизация. Най-простата формулировка е синкопирана музика плюс въображение, посочи той.

Проф. Атанасов отбеляза, че се е опитал да представи историята на джаза с неговите най-видни представители, които са променили тази музика. Тях наричам „гигантите на джаза“, разказа той.

В книгата са включени 26 есета главно за американски изпълнители, понеже те са водещите в това изкуство, каза авторът н

Ново допълнено издание на „Инвентарна книга на социализма“ излиза почти 20 години след първото представяне. Съставители са Георги Господинов и Яна Генова, съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите им книгата е посветена на паметта на художничката Яна Левиева, автор на оформлението на тома.

В книгата са включени над 500 предмета от всекидневието на социализма. Показани са пластмасово шише „Веро“ от онова време, кибрити, рекламни и пропагандни билбордове в миниатюр, радиоточка, която излъчва само една станция, програма на телевизията от един обикновен ноемврийски ден през 1970-те, с всички заглавия на предавания и краят на програмата с последните новини в 22:30 ч., или програмата на съветската телевизия в петък през 1980-те. В книгата са представени още тефтерът на  „Партиздат", в който празното поле за лични задачи е удв

Тази книга събира търсенията и резултатите от дългогодишната ми работа на изследовател, куратор и преподавател по история на изкуството, каза в интервю проф. д-р Галина Лардева на представянето на новата й книга „Отвъд пограничното: Пространства и зони на съвременното изкуство“ тази вечер в Пловдив. 

По думите й книгата е опит да се разбира изкуството във време, в което всичките исторически ориентири на художествените творби изглеждат окончателно заличени. В раздела, посветен на изданията на Националните есенни изложби, са представени кратките портрети на повече от сто и двадесет съвременни български творци. „С това е създадена цялостна панорамна перспектива към процесите в изобразителното изкуство. Книгата е предназначена за широк кръг читатели – художници, любители на изкуството, студенти, хуманитаристи“, каза още проф. д-р. Галина Лардева.

„Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите“ – това е веруюто на писателя Желяз Кондев, споделено в емоционално интервю .

Писател и общественик от Сливен, Кондев разкри своите житейски уроци, борби и признания – прям, честен, неудобен за властта, но дълбоко верен на историята, паметта и българския дух.

Желяз Кондев е известен със своите художествено-документални книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред най-значимите му творби са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“, „Апостола на българите“. Освен писател, той е и активен общественик и меценат.

През 1990 г., заедно с актьора Петко Апостолов, поставя началото на идеята за българ