Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.

Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.

Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.

Голяма част от интелектуал

Нейният образ е от ония, които времето все повече подчертава, за които миналото е фон, върху който е нарисуван портретът от старите майстори. Очите все повече получават негата на мадона. Ръцете , дългите бели пръсти стават тайнствени цветя в дълбочината на оня свят, в който се е преселила от петнадесет години. Тя беше много страдала, беше станала толкова мъдра, че всяка нейна мисъл падаше като плод. Или може би тя беше онова мъдро дете, което ви поразява с мислите си, когато е болно и му остават само няколко дни да живее.

Така Дора Габе описва обрисува външния образ и вътрешния свят на своята сестра по перо – Екатерина Ненчева (1885-1920), от чието рождение днес се навършват 140 години. Тя се появява на бял свят на 1 май 1886 г. в Троян, в семейството на Димитър Ненчев Ханчев, дошъл от Севлиево, и Аника Ганчева от Русе.<

„Приказки за различността“ на журналистката Христина Чопарова ще има премиера на 5 юни на сцена „Централни хали“. Книгата илюстрира принципите на социалното включване и толерантност, посочват от националния център за алтернативна комуникация (НЦАК) „Ние ви чуваме”, които са издатели на томчето.

По думите им приказките са написани през 2020 г., в отговор на необходимостта от четиво, което по достъпен и интересен начин да осветли повече или по-малко видими специфични състояния, към които малки деца и ученици могат да бъдат понякога неуместно любопитни.

В „Приказки за различността“ има 11 животни, които притежават отличаваща го физическа особеност. Те са се събрали на горска конференция и всяко разказва своята лична история от гледна точка на уважението, получено чрез разбиране и подкрепа. Акцентът в книгата е върху различие

Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се проведе днес в Българския културен център в София.

Събитието е посветено на 10-ото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на святата земя“ в град Бат Ям (Израел), което се състоя през юни.

„Тази година в Израел открихме 10-ото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на святата земя“. В неговите рамки се проведе и първата международната среща на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина. Щастлива съм, че представихме нашите гости от няколко страни – българи, които в душата и сърцето си никога не са тръгвали от родината и българи, които са останали в България, за да работим заедно и да представяме на народите по света нашите традиции, култура, история и обичаи. Те са с дълбоки корени и

Тези дни, в които отново има голям бурен дебат по отношение на едно съдбоносно решение, което България трябва да вземе, една от най-големите ми болки беше, че стигнахме до там да обругаваме българския лев. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването на изложбата „Светите братя Кирил и Методий – памет и прослава през вековете“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) днес. „Това не трябва да се допуска, каквито и да са мотивите, аз мога да разбера аргументите и на едната страна, и на другата страна. Нека да спорим за бъдещето на България, а да не си обругаваме светините“, посочи тя.

Йотова отбеляза, че трябва да се помни преданието на българските владетели от Първото и Второто българско царство, както и мъдрите слова на нашите първоучители и на техните ученици, че за да има бъдеще и за да вървиш напр