Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проуч

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн

Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) връчи годишните си награди в рамките на откриването на 19-ата Национална библиотечна седмица тази вечер. Събитието се състоя в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ).

За млад библиотекар на годината беше обявен Иван Петров от библиотеката при Основно училище „Ран Босилек“ в Габрово, а за библиотекар на годината - Мануела Енчева от Регионалната библиотека „Партений Павлович“ в Силистра. Наградата за библиотека на годината бе за библиотеката на Нов български университет (НБУ) в София.

Приз за цялостен принос за развитието на библиотеките бе присъден на проф. Александър Димчев, а отличието в областта на история на книгата на името на проф. Ани Гергова – на Дора Савова. В категория „Подкрепа за библиотеките“ бяха наградени БНТ2 и Васил Кафтанджиев.

Френско-алжирският писател Камел Дауд, носител на наградата „Гонкур“ за 2024 г., се завръща днес в книжарниците във Франция с политическо есе, в което развива критиката си към алжирските власти и ислямистите, съобщава АФП.

Есето Il faut parfois trahir („Понякога се налага да станеш предател“) е публикувано от издателство „Галимар“ (Gallimard) като част от колекцията „Брошури“ (Tracts), която обединява ангажирани и полемични текстове.

Авторът на романа „Хурии“ (Houris), за който получи м.г. най-престижната френска литературна награда, разсъждава върху произхода и последиците от етикета „trеtre“ (предател), който редовно му е бил приписван в Алжир.

„Дълго време, когато живеех в дома си в Оран в Алжир, който не напуснах до петдесетгодишна възраст, консервативната ислямистка преса ме унижава

Второто издание на международния Черноморски литературен фестивал ще бъде посветено на поетесата и издател Божана Апостолова, която почина преди броени дни. Това обяви кураторът на събитието Светлозар Желев на пресконференция в Община Бургас, която е съорганизатор на форума. На нея бе представена и подробната програма от събития, както и списък от гости, който включа над 60 писатели, преводачи, издатели и литературни професионалисти от страните от черноморския район - България, Турция, Украйна, Грузия и Румъния. Те ще се включат в литературни четения, професионални панели и срещи с читателите. 

Фестивалът ще бъде открит на 5 юни в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов", която е и основен домакин на събитията от програмата. В откриващото събитие ще се включат Тудор Ганя , Айше Овур, Ертюг Ючар, Иван Станков , Павло Матюша, Виктория Матюша, Нана Абуладзе и Звиад Кварацхелия.