Кирил Кадийски ще представи книгата си „Звездна каторга. Новата Герника“ и сборника „Стихотворения“ от Борис Пастернак на 29 май в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК, съобщават от „Колибри“.

По повод „Звездна каторга. Новата Герника“ от издателството коментират, че Кирил Кадийски застава лице в лице със злата участ, съкрушен заради ескалиращото насилие, в един свят на ръба. Той дава израз на хаоса и го разсейва, артикулира изкусно и болката, и светлината, черпи заряд от изворите на поезията, за да обезсили чрез лириката си тлеещи войни, отбелязват от „Колибри“.

„Стихотворения“ съдържа избрани стихотворения на руския поет Борис Пастернак, преведени от Кирил Кадийски. В сборника творчеството на автора е представено панорамно - от първите му творби в зората на руския модернизъм през трудн

Книгата „Думи за езика" ще се чете и след 100 години. Това каза социологът Андрей Райчев на представянето на изданието, чийто автор е Иля Златанов. Събитието се състоя в столичния културен център Casa Libri. 

„Както в едно гениално стихотворение на Александър Блок и в книгата изчезва пошлото, изчезва настоящето. Няма сега, няма и как да има. В книгата се разказва за култура, а не за цивилизация и това я прави над 100-годишна, гарантирано", е мнението на Андрей Райчев.

Авторът на изданието Иля Златанов обясни, че по природа е любознателен и "като науча нещо интересно, бързам да го споделя, за да разберат и други хора за него". Започнал от кратки публикации във Фейсбук, които постепенно привличали интереса не само на приятели, но и на непознати. "Всички тези хора на няколко пъти ме съветваха да издам книга с тези неща. Това наистина ме стимулираше, но вс

Литературно четене на четири езика откри второто издание на Черноморския литературен фестивал в двора на Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас. В него гостуващите автори Иван Станков от България, Тудор Ганя от Армения, Павло Матюша от Украйна, Нана Абуладзе, Звиад Кварацхелия и Айше Овур от Турция прочетоха откъси от свои книги на собствения си език, които след това публиката чу и в превод на български.

Преди официално да обяви началото на фестивала неговият организаторът и куратор Светлозар Желев благодари на всички институции и организации, спомогнали за неговото осъществяване. Той припомни още, че тазгодишното издание е посветено на поетесата и издател Божана Апостолова. "Стореното от нея е неизмеримо и невъзможно дори да бъде оценено", допълни той. 

Желев припомни още, че събитието е част от кандидатурата на Бургас за "Европейска столица на културата

Излезе от печат каталог на троянски занаятчии „Пъстри истории“, съобщи Нина Димитрова, уредник в троянския Музей на занаятите.

В изданието, подготвено от музейния екип, са включени 17 съвременни занаятчии, които творят в областта на традиционната и модерната керамика, дърворезбата, калиграфията, плетачеството и иконописното изкуство. 

Съставител на каталога е Нина Димитрова, която е и дизайнер на корицата,  консултант е д-р Десислава Вутова, редактор е Даниела Банкова. Фотографиите са дело на Иво Милев, Цветан Тончев и Георги Георгиев. Автор на предговора към каталога е Иво Милев.

Сборникът съдържа и кратки биографии на занаятчиите, като всеки от участниците сам е преценил с какво иска да бъде представен, посочи Димитрова.

Изданието е достъпно и в електронен вариант на английски език и може да бъде закупено от базара на Музей на заная

Силата на историите да удължават живота, способността на четенето физически да забавя времето и това, че историите създават смисъл, са три от общо седемте според Георги Господинов суперсили на литературата. Писателят, който бе първият български автор в поредицата от срещи с читатели в рамките на Черноморския литературен фестивала в Бургас, представи част от тях пред публиката, изпълнила двора на Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов". Той уточни, че темата за неизчерпаемия дар на литературата и нейните суперсили ще бъде в основата на лекция, с която ще открие литературния фестивал "Грегор фон Рецори" в базиликата "Санта Кроче" във Флоренция. 

Идеята за нестихващия дар дошла от един кът в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, в който под формата на "нестихващ дар" някой е предоставил много пари, така че всеки ден да се поставят свежи цветя. "Ползвах го като метафора за лекцият