Книгата „С Левчев завинаги“ бе представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ тази вечер. Сборникът излиза по повод 90 години от рождението на поета и писател Любомир Левчев.

В изданието са включени текстове на различни автори – на самия Левчев, Стефан Цанев, Юлия Кръстева, Петър Увалиев, Радой Ралин, Виктор Пасков, Никита Димитриевич Лобанов-Ростовски, Аркадий Ваксберг, Владимир Висоцки и др. Съставител на изданието е дъщерята на Любомир Левчев - Марта Левчева. Тя благодари на княз Никита Лобанов-Ростовски, на международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и на университетското издателство „Св. Климент Охридски“, с чиято подкрепа излиза „С Левчев завинаги“. 

„Благодаря на всички, които се отзоваха с текстове, на всички, които дойдохте тук“, каза Марта Левчева. Вложих

Книгите за писателя са като децата за майката – трудно е да кажеш кое ти е любимото, но обикновено обичаш най-много най-малкото, каза Владимир Зарев в Ловеч. В Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” той представи най-новия си роман – „И аз слязох”.

Авторът разказа, че го е написал, след като бил болен и сънувал, че трябва да го напише. По думите му в книгата се стреми да даде отговор на три важни въпроса. Първият е как подвигът на Иисус Христос на кръста има такава устойчивост вече 2000 години. Отговорът според мен е, че Иисус предпочита страданието вместо възможността да се спаси.

Вторият въпрос е защо Бог изпраща на Земята едновременно човек и Бог; защо избира това странно двуединство, след като е могъл да изпрати просто ангел или само човек, или само Бог. Според Зарев отговорът трябва да се търси в изначалието на еврейското сказ

Над 90 участници – ученици, студенти, журналисти, общественици и др., са се включили във второто издание на инициативата „Голямата диктовка“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), съобщават организаторите. Събитието е с надслов „Пазител на българския език“.

Прочетеният текст е бил откъс от „Слово от Кирил Философ как покръсти българите“ („Солунска легенда“). Темата на диктовката е свързана с отбелязването на 1170 години от създаването на първата славянска азбука. „В годината на глаголицата, ние отдаваме признание пред делото на светите братя, които са символ на просветлението“, е казала по време на събитието директорът на НБКМ доц. Калина Иванова, цитирана от екипа на библиотеката.

Диктовката бе водена от Мирослав Христов, заместник-директор на 38. Основно училище &bdquo

Писателят Христо Стоянов представи във Велико Търново най-новата си книга „Всякакви разкази“. Срещата с читатели се състоя в една от залите на Художествена галерия „Борис Денев“, а водещ беше проф. Николай Димитров от Катедра „Българска литература“ на Филологическия факултет във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“.

Той започна представянето на автора с един от неговите разкази от сборника и след това обясни как, прочитайки един текст на Стоянов за клошари, му предложил да напише още, а той написал цяла книга на тази тема. Това е цикъл от 67 разказа, но те не се повтарят, а разкриват различни истории, всяка до една истински, обясниха проф. Димитров и писателят.

Христо Стоянов разказа за българската литературна общност през 80-те години и личните си познанства с поети и писатели като Виктор Пасков, Христо

В Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски на 3 юни ще бъде открита изложба и арт инсталация под общото заглавие "Литературата не е музей" - инициатива на Факултета по славянски филологии, която поставя в центъра на общественото внимание нуждата от реформа в учебното съдържание по литература в българските училища. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.

В 11.00 ч. в централното фоайе на СУ ще бъде открита изложба, в която участват едни от най-значимите съвременни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е съставена от 11 пана с кратки откъси от техни произведения, както и размислите им на тема: "Литературата не е музей, защото...".

Веднага след това, в дворното пространст