РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Подиум на писателя
Новата книга на Петър Николов-Зиков – „Людовико – им ...
Подиум на писателя
Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, де ...
Златното мастило
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с бог ...

Биография: Димитър Димов

Дата на публикуване: 10:05 ч. / 25.06.2024
Редактор: Валери Генков
Прочетена
2737
Златното мастило

Истинското щастие идва, когато душата започне да трепти в съзвучие с външния свят. Това пише в незавършения си роман „Ахилесова пета“ проф. Димитър Димов (1909-1966). Днес се навършват 115 години от неговото рождение.

В Смолян започна конкурсът за библиотекар и библиотека на годината „Йорданка Вълчева“ за 2024 г., съобщиха от Регионална библиотека „Николай Вранчев“. Инициативата е по повод 11 май – професионалния празник на българските библиотечни и информационни специалисти.

Конкурсът се провежда под патронажа на Областния управител на област Смолян Захари Сираков. Носи името на Йорданка Вълчева - дългогодишен заместник-директор на Регионална библиотека „Николай Вранчев“, като професионалният й път изцяло е отдаден за утвърждаване на библиотечното дело в област Смолян.

Отличията "Библиотекар" и "Библиотека" се връчват за постиженията през предходната година. Сред критериите са внедряване на иновативни услуги, реализирани културни и образователни събития и проекти с обществена и професионална значимост. 

Победителите ще бъдат об

Книгата „Рецитал край каменната маса“ със стихове на три поколения от една фамилия – Любомир, Владимир и Боян Левчеви, бе представена в Посолството на България в Букурещ.

“Имах удоволствието да получа тази книга с автограф и посвещение от единия от авторите. И си мислех за това колко важно нещо е приемствеността. И как приемствеността в случая със семейство Левчеви показва няколко епохи. Показва една епоха, в която уважаваният от всички от нас, лека му пръст, Любомир Левчев, дълги години беше един от доайените на българската поезия. Той беше и човек, ползващ се с определен авторитет сред българските поети и писатели. Той беше един майстор за времето, в което живееше. След това неговият син Владимир Левчев. Той пък стана от тези нови лица на поезията, които дадоха друг поглед и подготвиха нова епоха. Той, по подобие на своя баща, е един от хората, които с

Съюзът на българските журналисти в Благоевград организира изложба-базар на книги от журналисти-писатели от областния град.

„Представяме базар на книги, чиито автори са колеги журналисти, които се изявяват и като писатели. Инициативата е на Регионалното дружество на СБЖ, а идеята се роди преди две години“, сподели София Гълъбова, председател на дружеството.

Тя подчерта, че журналистите не само отразяват събития, но и отправят послания, влияят върху обществените нагласи, а понякога дори ги променят. „Всичко, което преживяваме на терен, е само една крачка от създаването на художествени образи и произведения. Така събитията, личностите и героите, с които се срещаме, получават художествена стойност“, добави тя.

С изложбата-базар, представяща книги на благоевградски журналисти, организаторите целят да покажат и другото лице на професията. &bdq

„Завръщане в Александрия" проследява моите поетични търсения и намирания през последните години. В едноименното заглавие е поместено едно изречение, което би могло да послужи като мото на книгата, а именно „Пътуващият е завърналият се към себе си“. Това е и отправната точка в книгата. Това каза в интервю поетът Росен Кукушев по повод премиерата на неговата поетична книга „Завръщане в Александрия" тази вечер в Пловдив.

Авторът добави, че книгата се състои от три части: „Първата е условно свързана с пътуването, но не като пътуване свързано само с географски територии, а също и метафизично пътуване през различни територии на духа“. По думите му втората част може да бъде обусловена като интимна лирика, която излиза извън клишето на типичната любовна поезия. Последната е своеобразен завършек на книгата и е насочена по-скоро към по-философски разми

Четиридесет и седмото издание на Националния студентски литературен конкурс "Боян Пенев" бе открито в зала 202 в Ректората на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Приветствие към участниците отправи ректорът на висшето училище проф. Наталия Витанова. Към присъстващите се обърнаха също председателят на журито във форума проф. Пламен Дойнов и кураторът на конкурса проф. Страшимир Цанов.

Проф. Витанова каза: "Искам да ви пожелая докато дишате, докато сте живи, да търсите красотата и съвършенството на думите, но бъдете и отговорни към тях, защото както гласи клишето - думите могат да ни възвисяват, могат да ни вдъхновяват, но могат и да ни нанесат много дълбоки рани".

"Много се надявам тук, на територията на Шумен, някои от вас да открият усмивката, ръцете, устните, тъй хубавото лице на някой, до когото искате да се събуждате. Нека най-силното перо блести и

ОТ ДЕТЕ СЕ ЗАПОЗНАВА С ЖИВОТА И БОРБИТЕ НА ТЮТЮНОРАБОТНИЦИТЕ

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч. Баща му е капитан Тодор Димов, който загива в Междусъюзническата война. Майка му Веса Харизанова завършва педагогическия отдел на Втора софийска девическа гимназия. По майчина линия писателят е родственик на Яне Сандански. През 1918 г. Веса Харизанова се омъжва повторно за офицера Руси Генев, който след Първата световна война става тютюнев експерт. От детска възраст Димитър Димов се запознава с живота и борбите на тютюноработниците.

ЗАВЪРШВА ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА

През 1928 г. Димитър Димов завършва Първа мъжка гимназия в София. Тогава публикува и първите си статии „Подсъзнателното в художественото творчество“ и „Възродената метафизика“ в сп. „Ученически подем“. След завършването на гимназия, следва няколко семестъра право в Софийския университет „Климент Охридски“, но скоро се отказва и постъпва във Ветеринарно-медицинския факултет.

През 1934 г. завършва ветеринарна медицина и постъпва на работа в Софийския централен бактериологически институт, като е командирован в бактериологичния център в Бургас. От 1935 г. до 1939 г. е участъков лекар в няколко села в Троянско, Белослатинско и Кюстендилско. От 1939 г. до 1947 г. е асистент по анатомия на домашните животни във Ветеринарно-медицинския факултет.

ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА Е В ИСПАНИЯ

Паралелно с научната си работа изучава испански език и литература. Проявява научен и писателски интерес към Испания. През 1943 г. заминава за една година и три месеца в Испания, където е стипендиант в Института по хистология „Рамон-и-Кахал“ в Мадрид. По-късно испанската тематика присъства осезателно в творбите му.

През май 1944 г. се завръща в България. Няколко месеца е мобилизиран и изпратен като ветеринарен лекар в Седми артилерийски полк в Гърция. През 1947 г. с конкурс е хабилитиран за доцент в Агрономо-лесовъдния факултет в Пловдивския университет.

През 1949 г. става редовен доцент в Селскостопанската академия в София. От 1950 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във Ветеринарно-медицинския институт в София.

ПЪРВАТА МУ КНИГА Е СТИХОСБИРКАТА „ВЕЧЕРНИ ТРЕПЕТИ“

Димитър Димов е автор на над 20 научноизследователски труда. Едновременно с научната си дейност той се утвърждава и като талантлив писател и драматург. Първата му книга е стихосбирката „Вечерни трепети“ (1929), а първият му роман – „Поручик Бенц“ (1938).

Като белетрист той проявява интерес към сложни душевни състояния и странни характери. Най-значимите му творби са романите „Осъдени души“ (1945) и „Тютюн“ (1951, 2-ро изд. 1954, преработено под натиска на догматичната литературна критика и разширено от Димитър Димов с описания на работническата класа). Автор е и на пиесите „Жени с минало“(1959), „Виновният“ (1961) и „Почивка в Арко Ирис“ (1963). През 1965 г. писателят отбелязва: „Мечтата ми е да имам сили и време да напиша още един роман за нашето съвремие“.

Димитър Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми на в. „Литературен фронт“, „Литературен глас“, „Работническо дело“, „Отечествен фронт“, „Народна култура“,  на сп. „Септември“, „Театър“.

ПРОИЗВЕДЕНИЯТА МУ СА ПРЕВЕДЕНИ НА НАД 30 ЕЗИКА

Творбите на Димитър Димов са преведени на повече от 30 езика. Първият цялостен превод на отделна творба на писателя е словашкият на „Тютюн“, дело на Мария Тополска и Ф. Кудлач (Братислава, 1954). През 1955 г. се появява и на унгарски, а през 1956 г. – на руски език. През 80-те години излизат първите две издания на испански в Мексико и Венецуела. През 1981 г. излиза първото издание на арабски език в Дамаск (Сирия). Романът е издаден още на гръцки, немски, арменски и др.

Първият превод на „Осъдени души“ е от 1955 г. на сърбо-хърватски, а през 1980 г. е преведен на украински.

На 10 март 1946 г. Димитър Димов е избран за член на Съюза на българските писатели, а от 27 март 1964 г. до смъртта си е негов председател.

ПРИЗНАНИЕ

През 1946 г. Димитър Димов получава наградата за 1945 г. на литературния фонд „Веселина Дервентска – д-р Т. Михайлова“ за романа „Осъдени души“. Той е носител на Димитровска награда за „Тютюн“ (1952), както и на званието „Заслужил деятел на културата“ (1963).

Романът „Тютюн“ е екранизиран през 1961 г. (реж. Никола Корабов), а през 1975  е екранизиран и „Осъдени души“ (реж. Въло Радев).

Димитър Димов умира на 1 април 1966 г. в Букурещ.

Три години по-късно в София е създаден музеят „Димитър Димов“.

През май 1978 г. Драматичният театър в град Кърджали е получава името „Димитър Димов“. През 1997 г. е учредена Националната литературна награда „Димитър Димов“ от Клуба на писателите – лекари в България и се присъжда за издадени в предходните две години книги от писател лекар. Връчва се на всеки две години след конкурс.

През 2014 г. е учредена националната литературна награда „Проф. Димитър Димов“ от Община Ловеч със съдействието на Съюза на българските писатели – София, в чест на 105-годишнината от рождението на големия писател и драматург. Присъжда се веднъж на три години за цялостно творчество на български белетрист или драматург с трайно присъствие в съвременната българска литература.

/МВ/ДС/Отдел „Справочна“

Използвани източници: Димитър Димов, Съчинения, том пети, 1975, БП, с.433-442, „Речник на бълг. Литература“, т. I, 1976, БАН, с. 3576-359, Г. Константинов, 1961, БП, с.559, КБЕ, т.2 , 1964, БАН, с. 181, „Енциклопедия А-Я“, 1974, БАН, с. 223, „Работническо дело“, 3.4.1966 г., „Литературен фронт“, 1 април 1966 г., Материали от досието на Димитър Димов, „Вечерни новини“, бр.4919 от 13 юли 1967 г., ВИНФ, бр.116 от 26 април 1977 г., „Вечерни новини“, бр. 7847 от 9 май 1977 г., Иванова, Екатерина. „Димитър Димов“, София, „Септември“, 1983, с. 88, Държавен вестник, бр. 43 от 2 юни 1978 г., София, октомври 1984 г./ЛТ, „Голяма енциклопедия на България“, София, КК Труд, 2012, с. 1770

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридс ...
Вижте също
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с богатия набор от документална литература, която съм прочел, и най-вече – с дисциплината ми през п ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Начинът ми на работа е по западен модел
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с богатия набор от документална литература, която съм прочел, и най-вече – с дисциплината ми през последните две години. Това каза в интервю Иван Комита по повод премиерата на втория си ром ...
Златното мастило
Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев
Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от ...
Специално заот Нахиде Дениз
Георги Господинов ще представи „Времеубежище" на литературен фестивал в Потсдам
Златното мастило
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екз ...
Теодора Славянова
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Алжирски съд потвърди присъдата от пет години затвор за писателя Буалем Сансал
Апелативният съд на Алжир потвърди присъдата срещу френско-алжирския писател Буалем Сансал. Сансал беше осъден на пет години затвор за „подкопаване на националното единство“. Писателят разполага с осем дни, в които може да обжалва съдебното решени ...
Атанаси Петров
Златното мастило
Георги Господинов ще представи „Времеубежище" на литературен фестивал в Потсдам
Георги Господинов ще представи романа си „Времеубежище" на литературния фестивал Literaturfestival Potsdam - LIT:Potsdam (ЛИТ: Потсдам) в Германия, съобщиха организаторите на официалния уеб сайт на фестивала. Тазгодишното 13-о издание ще се проведе ...
Подиум на писателя
Диана Саватева: Впечатлена съм от усилията на българите в Брюксел за Фестивала на българската книга
Йоана Кръстева
Експресивно
РБ "Дора Габе" обнови информационния си център по проект на Министерството на културата
БТА
Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич обнови информационния си център по проект на Министерството на културата. Това съобщават от културния институт. Проектът „Библиотеката – динамична среда и равностоен участник в изграждането на информационно общество, основаващо се на знанието“ е част от Програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насър ...
На бюрото
Издателство „Парадокс" представя нова антология, посветена на фестивала „София: Поетики"
Златното мастило
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята кр ...
Начало Златното мастило

Биография: Димитър Димов

10:05 ч. / 25.06.2024
Редактор: Валери Генков
Прочетена
2737
Златното мастило

Истинското щастие идва, когато душата започне да трепти в съзвучие с външния свят. Това пише в незавършения си роман „Ахилесова пета“ проф. Димитър Димов (1909-1966). Днес се навършват 115 години от неговото рождение.

ОТ ДЕТЕ СЕ ЗАПОЗНАВА С ЖИВОТА И БОРБИТЕ НА ТЮТЮНОРАБОТНИЦИТЕ

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч. Баща му е капитан Тодор Димов, който загива в Междусъюзническата война. Майка му Веса Харизанова завършва педагогическия отдел на Втора софийска девическа гимназия. По майчина линия писателят е родственик на Яне Сандански. През 1918 г. Веса Харизанова се омъжва повторно за офицера Руси Генев, който след Първата световна война става тютюнев експерт. От детска възраст Димитър Димов се запознава с живота и борбите на тютюноработниците.

ЗАВЪРШВА ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА

През 1928 г. Димитър Димов завършва Първа мъжка гимназия в София. Тогава публикува и първите си статии „Подсъзнателното в художественото творчество“ и „Възродената метафизика“ в сп. „Ученически подем“. След завършването на гимназия, следва няколко семестъра право в Софийския университет „Климент Охридски“, но скоро се отказва и постъпва във Ветеринарно-медицинския факултет.

През 1934 г. завършва ветеринарна медицина и постъпва на работа в Софийския централен бактериологически институт, като е командирован в бактериологичния център в Бургас. От 1935 г. до 1939 г. е участъков лекар в няколко села в Троянско, Белослатинско и Кюстендилско. От 1939 г. до 1947 г. е асистент по анатомия на домашните животни във Ветеринарно-медицинския факултет.

ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА Е В ИСПАНИЯ

Паралелно с научната си работа изучава испански език и литература. Проявява научен и писателски интерес към Испания. През 1943 г. заминава за една година и три месеца в Испания, където е стипендиант в Института по хистология „Рамон-и-Кахал“ в Мадрид. По-късно испанската тематика присъства осезателно в творбите му.

През май 1944 г. се завръща в България. Няколко месеца е мобилизиран и изпратен като ветеринарен лекар в Седми артилерийски полк в Гърция. През 1947 г. с конкурс е хабилитиран за доцент в Агрономо-лесовъдния факултет в Пловдивския университет.

През 1949 г. става редовен доцент в Селскостопанската академия в София. От 1950 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във Ветеринарно-медицинския институт в София.

ПЪРВАТА МУ КНИГА Е СТИХОСБИРКАТА „ВЕЧЕРНИ ТРЕПЕТИ“

Димитър Димов е автор на над 20 научноизследователски труда. Едновременно с научната си дейност той се утвърждава и като талантлив писател и драматург. Първата му книга е стихосбирката „Вечерни трепети“ (1929), а първият му роман – „Поручик Бенц“ (1938).

Като белетрист той проявява интерес към сложни душевни състояния и странни характери. Най-значимите му творби са романите „Осъдени души“ (1945) и „Тютюн“ (1951, 2-ро изд. 1954, преработено под натиска на догматичната литературна критика и разширено от Димитър Димов с описания на работническата класа). Автор е и на пиесите „Жени с минало“(1959), „Виновният“ (1961) и „Почивка в Арко Ирис“ (1963). През 1965 г. писателят отбелязва: „Мечтата ми е да имам сили и време да напиша още един роман за нашето съвремие“.

Димитър Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми на в. „Литературен фронт“, „Литературен глас“, „Работническо дело“, „Отечествен фронт“, „Народна култура“,  на сп. „Септември“, „Театър“.

ПРОИЗВЕДЕНИЯТА МУ СА ПРЕВЕДЕНИ НА НАД 30 ЕЗИКА

Творбите на Димитър Димов са преведени на повече от 30 езика. Първият цялостен превод на отделна творба на писателя е словашкият на „Тютюн“, дело на Мария Тополска и Ф. Кудлач (Братислава, 1954). През 1955 г. се появява и на унгарски, а през 1956 г. – на руски език. През 80-те години излизат първите две издания на испански в Мексико и Венецуела. През 1981 г. излиза първото издание на арабски език в Дамаск (Сирия). Романът е издаден още на гръцки, немски, арменски и др.

Първият превод на „Осъдени души“ е от 1955 г. на сърбо-хърватски, а през 1980 г. е преведен на украински.

На 10 март 1946 г. Димитър Димов е избран за член на Съюза на българските писатели, а от 27 март 1964 г. до смъртта си е негов председател.

ПРИЗНАНИЕ

През 1946 г. Димитър Димов получава наградата за 1945 г. на литературния фонд „Веселина Дервентска – д-р Т. Михайлова“ за романа „Осъдени души“. Той е носител на Димитровска награда за „Тютюн“ (1952), както и на званието „Заслужил деятел на културата“ (1963).

Романът „Тютюн“ е екранизиран през 1961 г. (реж. Никола Корабов), а през 1975  е екранизиран и „Осъдени души“ (реж. Въло Радев).

Димитър Димов умира на 1 април 1966 г. в Букурещ.

Три години по-късно в София е създаден музеят „Димитър Димов“.

През май 1978 г. Драматичният театър в град Кърджали е получава името „Димитър Димов“. През 1997 г. е учредена Националната литературна награда „Димитър Димов“ от Клуба на писателите – лекари в България и се присъжда за издадени в предходните две години книги от писател лекар. Връчва се на всеки две години след конкурс.

През 2014 г. е учредена националната литературна награда „Проф. Димитър Димов“ от Община Ловеч със съдействието на Съюза на българските писатели – София, в чест на 105-годишнината от рождението на големия писател и драматург. Присъжда се веднъж на три години за цялостно творчество на български белетрист или драматург с трайно присъствие в съвременната българска литература.

/МВ/ДС/Отдел „Справочна“

Използвани източници: Димитър Димов, Съчинения, том пети, 1975, БП, с.433-442, „Речник на бълг. Литература“, т. I, 1976, БАН, с. 3576-359, Г. Константинов, 1961, БП, с.559, КБЕ, т.2 , 1964, БАН, с. 181, „Енциклопедия А-Я“, 1974, БАН, с. 223, „Работническо дело“, 3.4.1966 г., „Литературен фронт“, 1 април 1966 г., Материали от досието на Димитър Димов, „Вечерни новини“, бр.4919 от 13 юли 1967 г., ВИНФ, бр.116 от 26 април 1977 г., „Вечерни новини“, бр. 7847 от 9 май 1977 г., Иванова, Екатерина. „Димитър Димов“, София, „Септември“, 1983, с. 88, Държавен вестник, бр. 43 от 2 юни 1978 г., София, октомври 1984 г./ЛТ, „Голяма енциклопедия на България“, София, КК Труд, 2012, с. 1770

Още от рубриката
Златното мастило
Начинът ми на работа е по западен модел
Златното мастило
Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев
Специално заот Нахиде Дениз
Златното мастило
Георги Господинов ще представи „Времеубежище" на литературен фестивал в Потсдам
Всичко от рубриката
Начинът ми на работа е по западен модел
Начинът ми на работа е по западен модел – с консултантите, с богатия набор от документална литература, която съм прочел, и най-вече – с дисциплината ми през п ...
Златното мастило
Българска следа в Истанбул: поетът на морето и любовта Христо Фотев
Специално заот Нахиде Дениз
Авторът и перото
Алжирски съд потвърди присъдата от пет години затвор за писателя Буалем Сансал
Атанаси Петров
Златното мастило
Георги Господинов ще представи „Времеубежище" на литературен фестивал в Потсдам
Подиум на писателя
Диана Саватева: Впечатлена съм от усилията на българите в Брюксел за Фестивала на българската книга
Йоана Кръстева
Експресивно
РБ "Дора Габе" обнови информационния си център по проект на Министерството на културата
БТА
На бюрото
Издателство „Парадокс" представя нова антология, посветена на фестивала „София: Поетики"
Експресивно
Сборник представя 50-годишната история на специалността „Реставрация“ в Националната художествена академия
Златното мастило
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Теодора Славянова
Експресивно
Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай
Елена Христова
На бюрото
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване
Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пул ...
Избрано
Доц. д-р Георги Цанков: Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата
Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание &b ...
Книгите за писателя са като децата за майката – обикновено обичаш най-много най-малкото
Ако сте поропуснали
„Ако искаш да станеш по-добър актьор – трябва да бъдеш по-добър човек“
„Ако искаш да станеш по-добър актьор – трябва да бъдеш по-добър човек“, каза актьорът Димитър Маринов при представянето на книгите си „Към сцената“ и „Към екрана“ в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.