Варненският подводничар Илия Щирков описа спомените си в книга
Подиум на писателя
Варненецът инж. д-р Илия Щирков издаде книга „Подводни мемоари“. В нея той споделя своите спомени за годините работа с единствената родна изследователска миниподводница, за първите леководолазни спускания в Черно море, експериментите за живот под вода „Шелф-1“, „Черномор 73“ и „Черномор 74“. Илия Щирков е един от първите деятели на подводната дейност в България. Бил е служител в Института по океанология и участва в разработването на водолазна технология за достигане на дълбочина до 200 метра. Инициатор е за снабдяването на морската ни наука с изследователска миниподводница. Любовта му към морето се запалва на 12 години през 1956 г., когато баща му го води на кино, където гледат „Светът на мълчанието“ на Жак-Ив Кусто. Замечтах си да мога и аз да се спускам така и 15-годишен вече се гмурках със същия френски дихателен апарат, сподели авторът . „Оттам започна голямата история, запалих се по подводно дело, въпреки че завърших инженерно-строителния институт в София. Работих три години като проектант, но след това започнах в Института по океанография и рибни ресурси, който по-късно прерасна в Институт по океанология“, спомня си Щирков. Години наред той има идея България да купи за научни изследвания миниподводница, тъй като такива се използват активно в света и през 1974 г. наброяват около 140, каза той. Страната ни успява да се сдобие с такъв апарат през 1986 г., когато заради многото инциденти с водолази и подводници, фирмите преминават на телеуправляеми съоръжения и разпродават използваните дотогава. България купува американска миниподводница, построена в Маями, разказа авторът и добави, че страната ни се снабдява с подобна техника преди Гърция, а след това той е поканен от южната ни съседка, за да консултира тяхната сделка. Румъния пък закупува много скъпи френски подводници по времето на Чаушеску, спомня си още той. Подводниците се използват предимно за научни цели, след това и в морското нефтено сондиране. Българският апарат сега е консервиран, защото проектите с европейско финансиране са секнали заради пандемията от КОВИД-19 и войната в Украйна. Илия Щирков управлява българската миниподводница 32 години и извършва с нея много изследвания. По думите му сред най-значимите е проучване през 80-те години на мор по дънните риби. „Беше ясно, че е заради планктона, който усвоява кислорода. Имахме представа с дистанционни методи колко е, но направихме специално устройство, което да взема ненарушена проба както от дъното, така и от прилежащия слой вода и се оказа, че кислородът е десет пъти по-малко, отколкото смятахме. Това доказа, че пробовземане и наблюдение с подводница дава далеч по-добри резултати“, каза специалистът. Вълнуващо преживяване е било и търсенето на петте потопени съветски подводници по нашето крайбрежие през Втората световна война. Намерени и заснети са всички без една. Родната миниподводница е ползвана и за подводна археология и с нея през 2002 г. екипът, воден от Щирков, намира потънал кораб. Всички тези истории с много подробности влизат в книгата, която излиза от „Издателство А“ под редакторството на Йордан Славейков и Ана Събева. Решението да запише спомените си, Щирков взема след като лекарите му забраняват да се спуска и той предприема едно пътуване до Родопите през зимата. Там вижда следите в снега, оставени от едно дете, които изчезват, заметени от вятъра. „Тогава ми дойде на ум тази проста житейска истина, че човек се ражда, извървява пътя си и следите, които оставя, изчезват. Помислих си, че всички наши дейности ще останат неизвестни и реших да напиша тези спомени“, каза авторът. Той представи книгата си на 24 юни в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна.
|
![]()
Подиум на писателя
Писателят Борис Акунин е осъден в Русия задочно на 14 години лишаване от свобода
Писателят Борис Акунин е осъден задочно на 14 години затвор от московски съд за предполагаема подкрепа на тероризма, предаде ДПА.
Адвокатът на твореца твърди, че обвиненията не са подкрепени с доказателства, съобщи ТАСС, цитирана от ДПА.
Авторът на бестселър ...
Теодора Славянова
|
![]()
Подиум на писателя
Община Сливен обяви прием на номинации за наградата „Добри Чинтулов“
Община Сливен обявява процедура за номинации за наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ за 2025 г., съобщиха от общинския пресцентър.
Право да правят предложения имат неправителствени, граждански и културни организации, творчески обеди ...
БТА
|
![]()
Людовико – императорът на България
|
![]()
Подиум на писателя
Важно е не само дали, а и какво четеш
Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки".
„Литературен вкус се формира бав ...
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...
БТА
|
![]() ![]()
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Индийската писателка Киран Десаи, която спечели британската награда „Букър“ и след това не публикува книга в продължение на почти две десетилетия, пак се състезава за отличието с дългоочаквания нов роман, предаде Асошиейтед прес.
The Loneliness of ...
Калина Бояджиева
|
![]()
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
|
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
|
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела“.
В „Розов изгрев след дъждовна нощ“ авторката разказва за теми в живота, които често остават невидими за нежелаещите да чуят „възрастни“ – депресия, тревожност, училищен тормоз, отчуждение и н ...
|
![]() ![]()
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
|