Варненският подводничар Илия Щирков описа спомените си в книга
Подиум на писателя
Варненецът инж. д-р Илия Щирков издаде книга „Подводни мемоари“. В нея той споделя своите спомени за годините работа с единствената родна изследователска миниподводница, за първите леководолазни спускания в Черно море, експериментите за живот под вода „Шелф-1“, „Черномор 73“ и „Черномор 74“. Илия Щирков е един от първите деятели на подводната дейност в България. Бил е служител в Института по океанология и участва в разработването на водолазна технология за достигане на дълбочина до 200 метра. Инициатор е за снабдяването на морската ни наука с изследователска миниподводница. Любовта му към морето се запалва на 12 години през 1956 г., когато баща му го води на кино, където гледат „Светът на мълчанието“ на Жак-Ив Кусто. Замечтах си да мога и аз да се спускам така и 15-годишен вече се гмурках със същия френски дихателен апарат, сподели авторът . „Оттам започна голямата история, запалих се по подводно дело, въпреки че завърших инженерно-строителния институт в София. Работих три години като проектант, но след това започнах в Института по океанография и рибни ресурси, който по-късно прерасна в Институт по океанология“, спомня си Щирков. Години наред той има идея България да купи за научни изследвания миниподводница, тъй като такива се използват активно в света и през 1974 г. наброяват около 140, каза той. Страната ни успява да се сдобие с такъв апарат през 1986 г., когато заради многото инциденти с водолази и подводници, фирмите преминават на телеуправляеми съоръжения и разпродават използваните дотогава. България купува американска миниподводница, построена в Маями, разказа авторът и добави, че страната ни се снабдява с подобна техника преди Гърция, а след това той е поканен от южната ни съседка, за да консултира тяхната сделка. Румъния пък закупува много скъпи френски подводници по времето на Чаушеску, спомня си още той. Подводниците се използват предимно за научни цели, след това и в морското нефтено сондиране. Българският апарат сега е консервиран, защото проектите с европейско финансиране са секнали заради пандемията от КОВИД-19 и войната в Украйна. Илия Щирков управлява българската миниподводница 32 години и извършва с нея много изследвания. По думите му сред най-значимите е проучване през 80-те години на мор по дънните риби. „Беше ясно, че е заради планктона, който усвоява кислорода. Имахме представа с дистанционни методи колко е, но направихме специално устройство, което да взема ненарушена проба както от дъното, така и от прилежащия слой вода и се оказа, че кислородът е десет пъти по-малко, отколкото смятахме. Това доказа, че пробовземане и наблюдение с подводница дава далеч по-добри резултати“, каза специалистът. Вълнуващо преживяване е било и търсенето на петте потопени съветски подводници по нашето крайбрежие през Втората световна война. Намерени и заснети са всички без една. Родната миниподводница е ползвана и за подводна археология и с нея през 2002 г. екипът, воден от Щирков, намира потънал кораб. Всички тези истории с много подробности влизат в книгата, която излиза от „Издателство А“ под редакторството на Йордан Славейков и Ана Събева. Решението да запише спомените си, Щирков взема след като лекарите му забраняват да се спуска и той предприема едно пътуване до Родопите през зимата. Там вижда следите в снега, оставени от едно дете, които изчезват, заметени от вятъра. „Тогава ми дойде на ум тази проста житейска истина, че човек се ражда, извървява пътя си и следите, които оставя, изчезват. Помислих си, че всички наши дейности ще останат неизвестни и реших да напиша тези спомени“, каза авторът. Той представи книгата си на 24 юни в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна.
|
Подиум на писателя
Стефан Диомов и хор "Планинарска песен" разказват за пътешествия с песни и книга
Събитие под надслов "Морето среща планината" ще събере на едно място бургаския композитор Стефан Диомов и солистите от хор "Планинарска песен" от София на 24 януари в Културен център "Морско казино", съобщават от културната институция в морския град.
На ...
Мая Стефанова
|
Подиум на писателя
Доц. Калина Иванова : Над 80% от бюджета на библиотеките отиват за възнаграждения на персонала
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) трябва да е в полза на обществото, най-вече, и да опазва националните ценности. Това каза доц. д-р Калина Иванова, която преди дни бе назначена за директор на институцията.
„Национална ...
Гергана Николова
|
На тема „Пет неща, които искам от сърце“ ще творят младежи в литературен конкурс „Слово и багра“
БТА
|
Подиум на писателя
Започна националният литературен конкурс за деца и юноши на тема „Чудесата нямат край“
Национален литературен конкурс на тема „Чудесата нямат край“ обяви Регионална библиотека „Сава Доброплодни”, съобщиха от културния институт. Конкурсът е в рамките на XXVII Национален фестивал на детската книга, който ще се състои от 12 ...
БТА
|
Литературен
бюлетин |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
Авторът и перото
Петър Стоянович и Ивайло Шалафов представят книга за българския владетелски двор
Петър Стоянович и Ивайло Шалафов представят книгата „Царска България (1879 - 1946) - Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)“. Премиерата ще бъде на 23 януари в балната зала на Националната художествена галерия, съобщават от & ...
|
Литературен обзор
Ина Ясипова тръгва по стъпките на златното съкровище на Вълчан войвода в романа „Дарена“
В четвърта книга от поредицата „Жива“ на Ина Ясипова Яна и Камен отново са изправени пред мистерия от българското минало. В романа „Дарена“ те тръгват по следите на съкровището на Вълчан войвода, съобщават от издателство „Сие ...
|
Авторът и перото
НДФ „13 века България“ обявява 14-ото издание на конкурса за Националната литературна награда за български роман на годината 2025
|
Подиум на писателя
Доц. Калина Иванова : Над 80% от бюджета на библиотеките отиват за възнаграждения на персонала
Гергана Николова
|
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) трябва да е в полза на обществото, най-вече, и да опазва националните ценности. Това каза доц. д-р Калина Иванова, която преди дни бе назначена за директор на институцията.
„Националната библиотека има изготвена стратегия за периода от 2022 до 2026 г. Стратегиите се обновяват постоянно, те не остават статични, както когато ...
|
Литературен обзор
Георги Б. Геров: Необикновеното у човека, може да бъде открито във всеки един от нас
БТА
|