Проф. Христо Пимпирев и Екатерина Виткова представиха нова книга от поредицата "Антарктида – бяла приказка“ днес, на Деня на детето, съобщиха от Българския антарктически институт (БАИ).

Събитието се състоя на сцената "Централни хали" в столицата.

"Приключенията на тюлена Софи” е втората книжка от поредицата “Антарктида бяла приказка”. Авторите - проф. Пимпирев и Виткова, заедно с водещата на събитието д-р Виктория Бисерова от издателство "Ентусиаст", запознаха детската публика с историята на майката тюлен Софи, която е разделена от бебето си Бени заради опасна среща с косатката.

На представянето на книгата беше проведен и конкурс за рисунка на полярна тематика, като всяко дете получи специална грамота, отбелязват от БАИ.

Автор на илюстрациите на „Антарктида – бяла приказка. Приключенията на тюлена Софи“ е

Мексиканската писателка Софи Бехарано де Голдберг пристига в България по повод романа си „Морската градина“. Тя идва по покана на издателство „Лемур“ и Институт „Сервантес“ и ще се срещне с читатели в София (на 15 май), в Шумен на (16 май) и във Варна (на 17 май), съобщават организаторите.

Изданието е в превод на Рада Ганкова от испански език. Събитието в София ще се проведе под куполите на Ларгото (Античен комплекс „Сердика“)  с водещ журналиста и водещ на предаването „Панорама“ по БНТ – Бойко Василев.

„В моя роман „Морската градина“ разказвам за необикновеното пътуване на евреите от България и на собствения ми баща по време на Втората световна война“ – споделя Софи Голдберг в своя статия за мексиканския вестник „Milenio“, публикувана след това и на бъ

Силата на историите да удължават живота, способността на четенето физически да забавя времето и това, че историите създават смисъл, са три от общо седемте според Георги Господинов суперсили на литературата. Писателят, който бе първият български автор в поредицата от срещи с читатели в рамките на Черноморския литературен фестивала в Бургас, представи част от тях пред публиката, изпълнила двора на Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов". Той уточни, че темата за неизчерпаемия дар на литературата и нейните суперсили ще бъде в основата на лекция, с която ще открие литературния фестивал "Грегор фон Рецори" в базиликата "Санта Кроче" във Флоренция. 

Идеята за нестихващия дар дошла от един кът в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, в който под формата на "нестихващ дар" някой е предоставил много пари, така че всеки ден да се поставят свежи цветя. "Ползвах го като метафора за лекцият

По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ.

Експонатът на месец юни е снимка, направена във фотостудио в Дупница през март 1913 година. Тя запечатва образа на почти 4-годишния Димитър Димов, известен още като Мишо, в прегръдка с майка му Веса. От НЛМ уточниха, че ценният експонат е получен от Людмила Генева, сестрата на Димитър Димов.

Роден на 25 юни 1909 година в Ловеч, Димитър Димов прекарва детството си в бащината къща в Дупница. Баща му Тотю Димов е офицер, който загива на фронта в Междусъюзническата война. Майка му Веса Харизанова е родена в Дупница през 1889 година. Дядо му Спас Харизанов участва в Кресненското въстание заедно със своя родственик Иван Сандански - бащата на Яне Сандански.

Общо 223 поети с над 660 творби участваха през тази година в Националния литературен конкурс "Биньо Иванов" в Кюстендил, съобщиха организаторите от читалище "Братство 1869". Организационният комитет на конкурса обяви днес резултатите от неговото 19-то издание. Официалното награждаване ще се състои на 6 юни, в Синята зала на читалище "Братство 1869" в Кюстендил..

Първа награда в литературната надпревара печели Ваня Велева от Ямбол - за стихотворението "Бяла вишна". На второ и трето място са класирани съответно Васил Славов от София за стихотворението "Тихо" и Динко Динков от Бургас за стихотворението "Насрещен вятър". Специалната награда на община Кюстендил ще получи Иванка Павлова от София за "Зад завоя".  

Журито, оценило произведенията, е било съставено от Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей - София, Димитър Христов - писател,