Нужно е да се повишава знанието в добрия български език, в т.ч. и в България, защото всеки път като идвам в България чувам как се разваля езикът. Това каза в интервю, предоставено от кабинета на вицепрезидента, проф. Александър Наумов - поляк, изтъкнат славист, с голям принос за изследването на старата българска литература и култура. Преди два дни на официална церемония в Ягелонския университет в Краков вицепрезидентът Илияна Йотова го удостои от името на президента Румен Радев с орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен.

Приемам връчването на ордена като признание на президентството и изобщо на българите и приятелите, за цялата група, за моите ученици и за всичко, които годни наред правим, каза Наумов. 

По думите му историята на славянството показва колко е важно да знаем какво се е случвало. И сега виждаме - има разделения, съюзите не са вечни, всичко се

Кирил Кадийски представя тритомно издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Първата книга съдържа стихотворения от трубадурите до Артюр Рембо и символистите, във втората са представени френските поети от Емил Верхарн до Гийом Аполинер и Блез Сандрар, а в третата са включени творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия, посочват от „Колибри“.

Според Кадийски тритомното издание е ковчеже, пълно с отблясъци. „Тук има по малко от всички съкровища на богатата френска поезия, които аз съм събирал и събирам като скъперник вече половин столетие“, пише той.

Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика, сред които „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения&l

Националният исторически музей (НИМ) представя най-новата книга на проф. д-р Иван Христов, озаглавена Between Sozopol and Talasakra: Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland („Между Созопол и Таласакра: Непознатата археология на Созополския залив и неговия западен хинтерланд“). Изданието е резултат от дългогодишните археологически проучвания на екипа на НИМ, осъществени в землището и акваторията на град Черноморец в периода 2014 – 2025 г, съобщават от екипа.

Книгата е рецензирана от утвърдените български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов, което гарантира нейното високо научно качество. „Това издание е значим принос към археологическата и историческата наука и ще бъде полезно както за специалисти, така и за любители на историята и археологията“, казват от НИМ. 

По думите им

До 30 септември се приемат заявки за участие в Националния конкурс за лирика „Иван Пейчев“ в Шумен, организиран за единадесети път от Сдружението на българските писатели и Дружеството на писателите в Шумен, съобщиха днес от пресцентъра на общинската администрация. 

В него могат да участват български поети с авторски поетични сборници, издадени през 2024 и 2025 г.  Конкурсът е с награден фонд 3000 лв., осигурени от Община Шумен, грамота и пакет „Ангелско перо“ на скулптора Валерий Желязков.

Желаещите да участват в конкурса трябва да изпратят творбите си в два екземпляра - на адреса на Община Шумен и по електронна поща.

Връчването на наградите ще се състои по традиция на 16 декември, рождената дата на Иван Пейчев, в залата на Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен.

Националната награда за лирика

В Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен бяха обявени носителите на Националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване за 2025 г. Журито, с председател г-жа Силва Хачерян – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ към Министерството на културата, присъди отличията в следните категории.

В категория „Автор“ наградата се присъжда на Катя Антонова за книгата „Две трудни цветя и един фейояд“ (2024, издателство „Рибка“).

В категория „Илюстратор“ – Ясен Григоров, за илюстрациите към книгата „Мил домашен комар“ от Зорница Христова (2024, издателство „Точица“)

В категория „Издателство“ отличието получава издателство „Точица“ за и