Четвъртият том от поредицата "Съдбата на българите в Западните покрайнини" беше представен днес в Кюстендил от доц. д-р Ангел Джонев - председател на Научния институт "Западни покрайнини", доц. д-р Александър Гребенаров - негов заместник, мецената на изданието д-р Валентин Янев - член на научния институт и Иван Николов – председател на Културно-информационния център "Босилеград".

Институтът "Западни покрайнини" е учреден през 1932 г., но е прекъснал дейността си при така нар. "народна власт", а наскоро възстанови дейността си. Членовете на института днес организираха и панихида в църквата "Св. Николай Софийски" в София по повод 108 години от погрома в Босилеградско (15-16 май 1917 г.) и за всички загинали в борбите на българите от Западните покрайнини.

"Заедно сме днес, за да се съпреживеем една поредна книга от поредицата "Съдбата на българите в Западните п

Американският писател Андрю Хакет и българската аниматорка от студио „Уолт Дисни“ – Светла Радивоева, представят съвместна книга, посветена на приемането и съчувствието, информират от „Ентусиаст“.

По думите им, със затрогващ сюжет и нежни илюстрации „Хоуп и морето“, разказва за малко момиченце, което си играе самотно и тъжно на брега, докато морето не решава да му предложи приятелството си.

„С топлина и поетичен език тази емоционална и дълбока история проследява малката Хоуп, която се е сгушила на брега и изпитва силна тъга. Малко по малко, първо с деликатно докосване от вълна, после с фини пръски солена вода и подхвърляне на раковина, Морето се приближава към нея. С всяко негово действие сърцето на Хоуп се отваря все повече и повече, докато накрая не пос

Центърът за книгата към Нов български университет (НБУ) участва в Пролетния панаир на книгата, съобщават от висшето учебно заведение.

В рамките на изложението са представени книгите „Гласовете на модата“ от Нели Митева - антология на съвременния български моден дизайн, „Визуална екзегеза“ от Тодор Петев, „Стара Анатолия: От залеза към изгрева“ от Майя Василева, която е посветена на новите политически и културно-исторически реалности в Анатолия през І хил. пр. Хр. – на появата на новите царства, но и на редица исторически процеси, които започват още от края на ІІ хил. пр. Хр.

Читателите ще могат да видят още изследването „Търговци на бели робини, фалшификатори и контрабандисти в България 1879-1944“ от Димитър Гюдуров, което проследява проблемите и промените в българското законодателство от началото на модерната българс

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн

Книгата атлас „Македония в европейската етническа картография (Средата на XIX в. - края на Първата световна война 1918 г.)", със съставител и автор акад. Иван Илчев, беше представена тази вечер в зала „Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН). 

Представянето на изданието беше организирано от Центъра за върхови постижения „Наследство БГ", от Института за исторически изследвания при БАН, както от издателствата „Тангра" и „Златоструй". 

Във фоайето пред залата имаше и изложба - пана с част от картите в атласа.

Тази книга продължава традицията за издаването на подобни карти, но и на традицията в България да се издават извори за Македония, каза проф. Даниел Вачков - директор на Института за исторически изследвания при БАН.

За ръководството на Българската академия на науките не само е чест, но е и за