Георги Господинов ще представи романа си „Времеубежище" на литературния фестивал Literaturfestival Potsdam - LIT:Potsdam (ЛИТ: Потсдам) в Германия, съобщиха организаторите на официалния уеб сайт на фестивала.

Тазгодишното 13-о издание ще се проведе в периода от 1 до 6 юли.

Георги Господинов с "Времеубежище" и актьорът Самуел Финци с биографичната си "Книгата на Самуел" са в програмата в първия ден на фестивала. Мотото на 13-ото издание е "Бъдеще на миналото". 

Литературата винаги е репетиция на живота, хората си представят себе си в по-ярко минало и бъдеще и мечтаят за по-добър свят, обяснява избора на мотото творческият директор на фестивала Денис Шек.

„Времеубежище" е издадена в Германия през 2022 г., а автобиографията на Самуел Финци - през 2023 г. Модератор на събитието на 1 юли в театър "Ханс Ото" в Потсдам ще бъде германският

Лияна Панделиева разказва истории на необикновени личности от средновековна Англия в нова книга. „Англия, както я обикнах“ ще бъде представена тази вечер в столичния литературен клуб „Перото“, съобщават организаторите.

По думите им вълнуващите съдби на тези личности са с нишки, преплетени до наши дни и дори минават през българската история. Авторката разказва за жени, чиято дързост е в основата на поколения успешни предприемачи, както и за кралска воля, която благославя жестокостта и пиратството като успешна държавна политика, посочват организаторите на представянето на книгата.

Според издателите от „Труд“ „Англия, каквато я обикнах” е разказ за доброто, достигнало до нас през времето, въпреки болките, които струят от историята.

Лияна Панделиева е завършила публична реч, учила е и в САЩ, а магистърската си степен

„101 отбивки: Вино и храна“ е заглавието на новата книга от поредицата за пътешественици на Иван Михалев и Елина Цанкова, съобщават издателите от „Сиела“.

По думите им в търсене на най-добрите изби, лозя и винарни и на най-вкусните рецепти Иван Михалев и Елина Цанкова повеждат читателите на приключение от долините на Струма и Места през Родопите и Тракия до Черноморието, Мизия и обратно към Северозапада. 

Авторите търсят отговори на въпросите защо долината на река Струма е известна като „българската Тоскана“, какво е „българско прошуто“, къде е най-голямата винена бъчва в България, коя е най-старата винарска рецепта, оцеляла до наши дни и др.

Книгата обединява 101 препоръки за дестинации в 12 маршрута и представя списъци с забележителности и културни събития. Изданието е допълнено с карти и цветни фотографии, ка

Кирил Христов е един океан, който трябва да бъде изследван. Той не е от популярните автори и затова не се изучава в съвремието, каза литерутарният критик проф. Михаил Неделчев на литературно-научен форум по повод отбелязването на 150 години от рождението на поета Кирил Христов, в  Американския център на Столичната библиотека.

Както информирахме, от днес стартират юбилейните чествания, посветени на поета.

„Навремето, Кирил Христов е избрал тогавашната Общинска, сега Столична библиотека, за дом на своето духовно наследство, завещавайки 800 книги, от които 250 са с безценни фотографии. Библиотеката осъзнава своя дълг и днес имаме възможността да се срещнем в това пространство, да видим, да докоснем вещите, книгите и цялата светая светих на Кирил Христов", каза модераторът на форума - литературната историчка и писателка Катя Зографова.

Тя отбеляза, че та

Фериботната връзка между Истанбул и Бургас, която се планираше да бъде пусната в експлоатация през юни, за да свърже двата града на брeга на Черно море, не успя да тръгне. Но един български поет, Христо Фотев, когото критиците и феновете определят като един от майсторите на любовната лирика в българската поезия, завинаги остава свързан и с космополитния Истанбул, и с град Бургас, който оглавява класацията на най-добрите градове за живеене в България.

Поетът, чийто паметник днес се намира в забележителната морска градина на Бургас, в едно свое стихотворение изповядва:

“...Приемам възхитителния рискда бъда жив, не някакъв излишени мъртъв Христо Фотев да съм аз:Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.Но българин. И жител на Бургас...”

Истанбулската следа в житието на поета Христо Фотев вероятно щеше да остане неизвестна за широката публика, ако не бяха проуч