Националният фестивал на детската книга ще бъде открит на 12 май в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, съобщи д-р Росица Петрова, директор на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“.

Тази година фестивалът ще отбележи 70-годишния юбилей на библиотеката с поредица от събития.

На 12 май по обяд ще бъдат обявени резултатите от Националния литературен конкурс и конкурса за рисунка на тема „Библиотеката – моят остров на съкровищата“. Целта на конкурса е да се изследва визията на децата за библиотеките в XXI век. Издаден е сборник с творбите на участниците, а техните рисунки ще бъдат представени в изложба в библиотеката. 

В същия ден във Военния клуб ще се проведе регионална среща на библиотечни дейци от Сливенския регион, където ще бъдат връчени почетни знаци на личности с принос за модернизирането на библиотеки

Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пулицър“. Събитието бе част от фестивала „Пловдив чете“.

„Mаус“ е историята на Владек Спигелман – евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син – художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, да разбере миналото му. Форматът е на разказ в картинки и според издателите от „Нике“ успява с лекота да отърси читателите от чувството, че чете за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното.

„Комиксът като изразно средство с тежката материя на историята се съчетават изненадващо добре и продуктивно, защото самият ко

В Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков бе открита изложба, която представя инициативите на най-големите библиотеки в Софийска област, както и на Столичната библиотека. 

Изложбата откри главният библиотекар на Самоковската библиотека Албена Ихтиманска. Тя каза, че това е визуален разказ за дейността и духа на библиотеките в областта. По думите на Ихтиманска в паната са запечатани най-ключовите моменти от дейността на културните институции.

„Всяка от снимките представлява прозорец на усилията, ентусиазма и любовта, с които библиотечните специалисти обгрижват своите читатели - от най-малките до най-големите“, добави тя. По думите й това не е просто сбор от изображения, а свидетелство за живота на библиотеките в съвременния живот. Тя е и израз на признателност към всички библиотекари, които с търпение и любов вършат своята работа

Панаирът на книгата е една чудесна инициатива и един чудесен начин читателите едновременно да се приближат до авторите, но също така и някак да минат покрай литературата, както се движа през своето ежедневие и да си изберат книга, която им харесва, да разгледат, да поговорят с авторите. Това каза поетът и писател Владимир Левчев, който днес раздава автографи на щанда на издателство „Милениум“ на Пролетния панаир на книгата. 

През март той представи новата си стихосбирка „География на съня“ . 

Днес разказва, че тази книга е продължение на известната му стихосбирка от 80-те години „Кой сънува моя живот“. Авторът обяснява, че под „География на съня“ той разбира две неща. Много мистици смятат, че когато заспим, астралното тяло се отделя от физическото и пътува в страната на сънищата или в страната на духа. Така че к

"Живеем в индустриална идеология на разделението. Разделени сме един от друг, разделени сме от разни мнения, разделени сме от животните, от растенията. Ние просто боледуваме от едно трагично разделение." Това коментира Капка Касабова в Бургас, разказвайки за изчезващата връзка на хората с природата и своите преживявания, предхождащи написването на най-новия роман "Анима", преведен от английски и издаден на български език от издателство ICU. Писателката и нейният издател Невена Дишлиева бяха гости на второто издание на Черноморския литературен фестивал, където преведоха публиката през процеса на създаване на последната част от т.нар. балканска четирилогия на Капка Касабова, включваща още "Граница", "Към езерото" и "Еликсир".

Писателката описа като мистичен начина, по който всеки път достига до историите и героите на своите романи. Те от своя страна, според Невена Дишлиева, не м