Искахме да направим нещо, което е достойно за тези велики залесители. Да има памет за тях, защото поколения след това са използвали техните умения и знания във всяко едно отношение, каза Александър Иванов, който представи днес в Лесотехническия университет книгата-фотоалбум „Началото“.

„Този проект започна от една мечта и от намерени негативи преди пет години. Истинската движеща сила обаче бе приятелството между Вожли и Манджуков – основа, върху която построихме цялата структура на албума“, каза още Иванов. Той подчерта, че изданието е резултат от събирането на десетки фотографии, писма и документи, открити в архиви и музеи в България и Франция. Той благодари на всички, които са подкрепили проекта. 

Трудът е посветен на френския и български лесовъд Феликс Вожли и Петър Манджуков, пионери в залесяването в България и борбата с ерозията.

Комичното и сериозното се преплитат в романа на Ваня Кралева така, както и в живота. Това пишат издателите от „Жанет 45“ по повод новата книга на авторката – „Рожденият ден“.

Сюжетът проследява Алекс - мъж на средна възраст, който има жена, двама близнаци и прилична кариера. Въпреки това той е измъчван от безсъние и странни мисли. Едно неочаквано пътуване до малко алпийско село в Германия, където пристига сам, за да посрещне своя четиридесет и четвърти рожден ден, ще преобърне съдбата му. Новите познанства ще помогнат на Алекс да изрови забравена травма от детството, разказват издателите.

Ваня Кралева е родена в София, където завършва английска гимназия. Има магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС и специализации по маркетинг в Германия и Австрия. Автор е на романа „Чужд живот“ (2021).

Националният дарителски фонд „13 века България" дари 49 книги на Народно читалище „Пейо К. Яворов - 1920" в столичния район „Слатина", съобщиха от организацията.

Дарението включва издания от различни жанрове, свързани с българската и световната история, култура, литература и изкуство. Сред книгите са заглавия на именити български учени, както и издания от поредицата на фонда „Съвременно българско изкуство. Имена".

Книгите са издадени от различни издателства - Университетско издателство „Св. Климент Охридски", „Балкан прес", „Сиела", „Нион", ИК „Колибри" и НДФ „13 века България".

От фонда добавиха, че тази година читалище чества 105 години от създаването си.

/ИПД

Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от „БСП – Обединена левица“ относно финансирането на библиотеките по време на днешното заседание на Комисията по културата и медиите.

 „Обсъдихме с представители на Вашия екип, че програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ е на финала на преподписване“, каза Мариана Бояджиева и отбеляза, че това е очаквано от хората, които работят там. „Бих искала да попитам, тъй като те разчитат и на допълнителни средства за регионалните библиотеки, които са от държавния бюджет чрез Министерството на културата, дали може да очакваме през настоящата година да има подобно финансиране и, разбира се, съответните правила, по които то

Международната литературна награда „Виленица“ за 2025 година беше присъдена на българския писател Георги Господинов, съобщи в. Slovenia Times.

Наградата се връчва от Асоциацията на словенските писатели и тази година отбелязва своята 40-годишнина. Тя се присъжда на автор от Централна Европа за изключителни постижения в литературата или есеистиката.

В коментар във Facebook Господинов сподели: „Вълнуващо е да бъда избран за награда, чиито носители са били Милан Кундера, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Олга Токарчук, Петер Хандке, Горан Стефановски, Миленко Йергович, Дубравка Угрешич... Благодаря!“

Сред носителите на отличието са още Ана Бландиана, Петер Естерхази, Илма Ракуза, Карл-Маркус Гаус, Давид Албахари, Клаудио Магрис, Мирча Къртъреску, Ласло Краснахоркай и Илия Троянов, уточнява изданието.

Лауреатът на „Виленица“ се