Над 90 участници – ученици, студенти, журналисти, общественици и др., са се включили във второто издание на инициативата „Голямата диктовка“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), съобщават организаторите. Събитието е с надслов „Пазител на българския език“.

Прочетеният текст е бил откъс от „Слово от Кирил Философ как покръсти българите“ („Солунска легенда“). Темата на диктовката е свързана с отбелязването на 1170 години от създаването на първата славянска азбука. „В годината на глаголицата, ние отдаваме признание пред делото на светите братя, които са символ на просветлението“, е казала по време на събитието директорът на НБКМ доц. Калина Иванова, цитирана от екипа на библиотеката.

Диктовката бе водена от Мирослав Христов, заместник-директор на 38. Основно училище &bdquo

На 26 юни е премиерата на книгата „Разрушаване на общността“ от проф. Момчил Методиев, посветена на стремежа на Държавна сигурност (ДС) да овладее Българската православна църква (БПЦ), информират издателите от „Сиела“. Събитието ще се състои в сградата на Съюза на архитектите в България. 

В разговора за една от най-премълчаваните глави от историята на комунистическия режим в България ще се включат проф. Веселин Методиев и д-р Златина Каравълчева, допълват организаторите.

Както информирахме, в „Разрушаване на общността“ авторът разглежда темата за комунистическата намеса във вътрешния живот на БПЦ. Изследването му е базирано на архиви на ДС. Проследена е съдбата на десет духовници – жертви на репресията, и петима сътрудници на службите

Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пулицър“. Събитието бе част от фестивала „Пловдив чете“.

„Mаус“ е историята на Владек Спигелман – евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син – художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, да разбере миналото му. Форматът е на разказ в картинки и според издателите от „Нике“ успява с лекота да отърси читателите от чувството, че чете за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното.

„Комиксът като изразно средство с тежката материя на историята се съчетават изненадващо добре и продуктивно, защото самият ко

Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки".

„Литературен вкус се формира бавно и се формира с качествена литература. Така че няма как да не стимулираме четенето на добри книги, колкото и относително да е това, разбира се“, казва още тя.

Научните интереси на Амелия Личева са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Амелия Личева е и поетеса, и литературен критик, автор е на няколко теоретични книги, има публикувани седем стихосбирки. Нейни стихове са превеждани на много езици. Наскоро във Франция излезе нейна стихосбирка. Тя е главен редактор на

„За сигурността“ е заглавието на новия научен труд на проф. Николай Слатински. Книгата обобщава над три десетилетия академичен и практически опит в осмислянето на базисната категория „сигурност“, съобщават от издателство „Сиела“.

В книгата ученият разглежда сигурността не само като защита от катаклизми в контекста на съвременната международна политическа карта, но и като основа на добрия живот – на стабилността, развитието и доверието, информира екипът на „Сиела“.

От издателството допълват, че проф. Слатински показва как мисленето за сигурността излиза извън рамките на армията, полицията и институциите и става част от нашето ежедневие – в семейството, в училището, на работното място, в отношенията между хората.

Проф. Николай Слатински е водещ български учен, университетски преподавател, доктор по матем