Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.

Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.

Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.

Голяма част от интелектуал

Излезе от печат каталог на троянски занаятчии „Пъстри истории“, съобщи Нина Димитрова, уредник в троянския Музей на занаятите.

В изданието, подготвено от музейния екип, са включени 17 съвременни занаятчии, които творят в областта на традиционната и модерната керамика, дърворезбата, калиграфията, плетачеството и иконописното изкуство. 

Съставител на каталога е Нина Димитрова, която е и дизайнер на корицата,  консултант е д-р Десислава Вутова, редактор е Даниела Банкова. Фотографиите са дело на Иво Милев, Цветан Тончев и Георги Георгиев. Автор на предговора към каталога е Иво Милев.

Сборникът съдържа и кратки биографии на занаятчиите, като всеки от участниците сам е преценил с какво иска да бъде представен, посочи Димитрова.

Изданието е достъпно и в електронен вариант на английски език и може да бъде закупено от базара на Музей на заная

Книгата "Крепости срещу страха" е тематична, концептуална, опитва се да изследва различните форми на страх: личния, екзистенциалния, а също и страховете, породени от времето, в което живеем. Страхове, свързани с войни, тероризъм, екологична катастрофа и навлизането на изкуствени интелекти, каза проф. Амелия Личева, която представи новата си стихосбирка.

Събитието се състоя в „Яйцето" в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За книгата говориха директорът на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ проф. Валери Стефанов и философът и журналист Тони Николов.

Сред присъстващите бяха проф. д-р Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ, доц. Дария Карапеткова от СУ, актрисата Снежина Петрова. 

Авторката на "Крепости срещу страха" проф. Личева обясни, че заглавието е избрано като метафора за си

Силата на историите да удължават живота, способността на четенето физически да забавя времето и това, че историите създават смисъл, са три от общо седемте според Георги Господинов суперсили на литературата. Писателят, който бе първият български автор в поредицата от срещи с читатели в рамките на Черноморския литературен фестивала в Бургас, представи част от тях пред публиката, изпълнила двора на Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов". Той уточни, че темата за неизчерпаемия дар на литературата и нейните суперсили ще бъде в основата на лекция, с която ще открие литературния фестивал "Грегор фон Рецори" в базиликата "Санта Кроче" във Флоренция. 

Идеята за нестихващия дар дошла от един кът в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, в който под формата на "нестихващ дар" някой е предоставил много пари, така че всеки ден да се поставят свежи цветя. "Ползвах го като метафора за лекцият

Полският писател Збигнев Збиковски се очаква да присъства днес на представянето на романа му „Транспрусия“ в рамките на Пролетния панаир на книгата. Събитието ще се състои в Полския институт в София, а в разговора ще участва преводачката Лина Василева. Модератор ще е Надежда Московска, съобщават организаторите от асоциация „Българска книга“ (АБК).

По думите им в романа си Збиковски разказва за живота на хората в част от територията на Западна Прусия, белязана от поредните съдбоносни промени в държавността между Полша, Русия и Германия. 

Във втория ден от книжното изложение пред Националния дворец на културата автографи ще раздават проф. Сотир Марчев („Как се разчита електрокардиограма“), Калина Лазарова („Механика на мълчанието“), Бойко Беленски („Алюрът на генерал Колев“), Кирил Петрунов („Сълзата на