Над 90 участници – ученици, студенти, журналисти, общественици и др., са се включили във второто издание на инициативата „Голямата диктовка“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), съобщават организаторите. Събитието е с надслов „Пазител на българския език“.

Прочетеният текст е бил откъс от „Слово от Кирил Философ как покръсти българите“ („Солунска легенда“). Темата на диктовката е свързана с отбелязването на 1170 години от създаването на първата славянска азбука. „В годината на глаголицата, ние отдаваме признание пред делото на светите братя, които са символ на просветлението“, е казала по време на събитието директорът на НБКМ доц. Калина Иванова, цитирана от екипа на библиотеката.

Диктовката бе водена от Мирослав Христов, заместник-директор на 38. Основно училище &bdquo

„Пловдив чете“ представя днес две събития, които ще обединят литературата, киното и живия разговор в клуб „Фарго“, съобщават от издателство „Жанет 45“. 

Романът „Болката идва по-късно“ на Антония Апостолова е тема на разговор, в който ще се включат Еми Барух и Красимир Лозанов. Те ще обсъдят темите за болката и израстването, за писането, за принадлежността, родителството, сексуалността, Бог, страховете и слабостите.

Програмата продължава с традиционното в сряда „Късо кино във Фарго“ – с прожекция на късометражни филми по съвременни български текстове с водещ Мартин Касабов. В афиша са  „Семеен портрет на чернозема“ (по Йорданка Белева); „Над нещата“ (по Стефан Икога); „Задачи за деня“ (по Стефан Иванов); „Любов по време на туризъм“ (по Петър Чухов

Книгата „Никола Мавродинов - изкуство и време. Анализи и обзори 1928 – 1943“ беше представена от председателя на Добруджанския научен институт Борис Спасов в добричката художествена галерия.

“Сборникът е едно от най-новите издания на Добруджански научен институт и Исторически музей – Тутракан. Той съдържа материали, поместени на страниците на емблематични български периодични издания от периода 1928 до 1943 г., сред които списанията „Златорог“, „Завети“ и „Изкуство и критика“. Те дават поглед върху художествения живот и критиката в България през първата половина на ХХ век”, каза  Борис Спасов.

Той сподели, че когато е започнал да чете книгата, е бил приятно изненадан за това какви познания за българското и световно изкуство има Никола Мавродинов. “Два периода от неговото творчество са от

Българската делегация в Атон, водена от вицепремиера Атанас Зафиров, посети библиотеката на Зографския манастир. Преди това избраният за игумен на Зографския манастир Гавриил показва на българската делегация чудотворните икони на свети Георги.

Делегацията е на посещение в Света гора по повод празника на Зографския манастир.  В манастирската библиотека Гавриил показа мястото, където е била запазена и по-късно открита черновата на "История славянобългарска".  "Негова чернова е запазена тук на това място, което е оставено празно. Там е била и там е съхранявана и открита от големия изследовател Йордан Иванов", разказа игуменът. "Говорим за 1909 г., когато Иванов идва в манастира, за да проучи старите книги, които са били свързани с историята и с това, което е било наследство на манастира и открива ръкописа",  каза още той. "Това е единственото нещо, което е зап

Лияна Панделиева разказва истории на необикновени личности от средновековна Англия в нова книга. „Англия, както я обикнах“ ще бъде представена тази вечер в столичния литературен клуб „Перото“, съобщават организаторите.

По думите им вълнуващите съдби на тези личности са с нишки, преплетени до наши дни и дори минават през българската история. Авторката разказва за жени, чиято дързост е в основата на поколения успешни предприемачи, както и за кралска воля, която благославя жестокостта и пиратството като успешна държавна политика, посочват организаторите на представянето на книгата.

Според издателите от „Труд“ „Англия, каквато я обикнах” е разказ за доброто, достигнало до нас през времето, въпреки болките, които струят от историята.

Лияна Панделиева е завършила публична реч, учила е и в САЩ, а магистърската си степен