Хубаво е се издават книги, но ме тревожи това, че хората все по-малко четат и все повече участват в интернет. Това каза авторът и преводач Кирил Кадийски на представянето на книгите „Звездна каторга. Новата Герника“ и „Стихотворения“ от Борис Пастернак. Събитието бе в рамките на Пролетния панаир на книгата.

„Интернет бъка от пишещи и хора, които смятат, че това е тяхното признание, и че трябва непременно да кажат какво мислят. По принуда, понякога се налага да чета нещо в интернет и се смайвам колко неграмотен свят има. Не говоря за това, че малко са чели и не се наблюдават препратки към прочетени неща, но те са и граматически неграмотни“, каза Кадийски.

По думите му трагично е положението с истинската художествена литература: „Прекалено е от всички да се изисква

Излезе от печат каталог на троянски занаятчии „Пъстри истории“, съобщи Нина Димитрова, уредник в троянския Музей на занаятите.

В изданието, подготвено от музейния екип, са включени 17 съвременни занаятчии, които творят в областта на традиционната и модерната керамика, дърворезбата, калиграфията, плетачеството и иконописното изкуство. 

Съставител на каталога е Нина Димитрова, която е и дизайнер на корицата,  консултант е д-р Десислава Вутова, редактор е Даниела Банкова. Фотографиите са дело на Иво Милев, Цветан Тончев и Георги Георгиев. Автор на предговора към каталога е Иво Милев.

Сборникът съдържа и кратки биографии на занаятчиите, като всеки от участниците сам е преценил с какво иска да бъде представен, посочи Димитрова.

Изданието е достъпно и в електронен вариант на английски език и може да бъде закупено от базара на Музей на заная

„Цветето на Хеликон“ е от най-хубавите награди, защото е награда на читателите. Защото е за книгите, които хората са си купували. Това каза в интервю писателят Георги Господинов, който тази вечер получи приза "Цветето на Хеликон" за романа си „Градинарят и смъртта“.  

Според него тайната за това читателите да харесват творчеството ти е да говориш искрено за неща, които обикновено не забелязваме или не говорим, или са табу. „В конкретния случай с „Градинарят и смъртта“ става дума за книга за смъртта, по-скоро за изчезването, книга за придружаването на човека, който си отива до вратата, където си пускате ръцете. Но няма как такава книга да не е искрена и да не е болезнена. Тя непрекъснато се движи между болката и утешението. Защото вътре има доста смешни истории на баща ми - на героя на тази книга. Така че, ако това е тайна, то

Писателят Салман Рушди каза на литературен фестивал във Великобритания, че е преодолял нападението с нож, за което извършителят беше осъден за опит за убийство, съобщи Би Би Си.

Писателят, който издава нова книга след месеци, каза на фестивала в Хей, че "важен момент" за него е бил да се върне със съпругата си "на мястото на престъплението, за да си докаже, "че може да се изправи, където е паднал".

Хади Матар беше осъден на 25 години затвор за нападението на Салман Рушди на сцената по време на лекция в Ню Йорк през 2022 г. То остави писателя с тежки увреждания. След инцидента авторът на "Сатанински строфи" остана сляп с едното око, увреждане на черния дроб и парализирана ръка. 

Миналата година Салман Рушди публикува книгата си "Нож", в която размишлява върху събитието. Той я описва като "моят начин да се боря".

Нападението се случи 35 години с

Книгата „Думи за езика" ще се чете и след 100 години. Това каза социологът Андрей Райчев на представянето на изданието, чийто автор е Иля Златанов. Събитието се състоя в столичния културен център Casa Libri. 

„Както в едно гениално стихотворение на Александър Блок и в книгата изчезва пошлото, изчезва настоящето. Няма сега, няма и как да има. В книгата се разказва за култура, а не за цивилизация и това я прави над 100-годишна, гарантирано", е мнението на Андрей Райчев.

Авторът на изданието Иля Златанов обясни, че по природа е любознателен и "като науча нещо интересно, бързам да го споделя, за да разберат и други хора за него". Започнал от кратки публикации във Фейсбук, които постепенно привличали интереса не само на приятели, но и на непознати. "Всички тези хора на няколко пъти ме съветваха да издам книга с тези неща. Това наистина ме стимулираше, но вс