Ученикът от Варна Симеон Христов получи Голямата награда пластиката „Полет“, дело на скулптора Ненчо Русев, на Националния литературен конкурс "Петя Дубарова" в Бургас. Отличията в 28-ото издание на надпреварата за млади автори в областта на поезията и прозата бяха обявени на празнично събитие в Културен център "Морско казино" в града домакин на инициативата, носеща името на една от най-известните български поетеси.

Симеон Христов, който се представи и като възпитаник на литературната школа "Касталия", бе отличен от журито и с първо място в категорията поезия за умението си с лекота да влиза в драмата и силата да борави с малко думи по незабравим начин. Той благодари на своя ръководител Магдалена Маркова за вложените усилия и ценни насоки. 

Заедно с него на първо място, но за проза, бе наградена Дея Динева от Ямбол, която получи и специалната награда на Ре

Над 90 участници – ученици, студенти, журналисти, общественици и др., са се включили във второто издание на инициативата „Голямата диктовка“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), съобщават организаторите. Събитието е с надслов „Пазител на българския език“.

Прочетеният текст е бил откъс от „Слово от Кирил Философ как покръсти българите“ („Солунска легенда“). Темата на диктовката е свързана с отбелязването на 1170 години от създаването на първата славянска азбука. „В годината на глаголицата, ние отдаваме признание пред делото на светите братя, които са символ на просветлението“, е казала по време на събитието директорът на НБКМ доц. Калина Иванова, цитирана от екипа на библиотеката.

Диктовката бе водена от Мирослав Христов, заместник-директор на 38. Основно училище &bdquo

Опит и практики от Нидерландия ще ползва Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна, за да увеличи и подобри услугите си. Той е почерпен при посещение в страната на група от шестима специалисти по Програма „Еразъм+“ на Европейската комисия. Както информирахме, институцията вече приложи шведски модел за създаването на „Велобиблиотека“ по същия проект. 

В Нидерландия библиотечните специалисти от Варна са посетили пет публични институции в градовете Дордрехт, Ротердам, Утрехт и Амстердам, както и Кралската библиотека в Хага, разказаха трима от екипа - Теменуга Калчева, Зефира Кацарова и Емил Демирев. Най-силно впечатление са им направили активното участие на доброволци в дейностите, отвореността на библиотеките към потребителите, архитектурата на сградите и екологичните мерки, приложени в тях. Основната цел на тези пътувания е във В

Трудно е да се балансират различните източници на вдъхновение, каза в интервю американската фентъзи писателка Джули Кагава, която пристигна в България за Пролетния панаир на книгата.

Авторката, позната на българските читатели с поредиците "Железните феи", "Кръв от рая", "Нокът" и "Сянката на лисицата", се срещна с почитателите си на щанда на издателство "ПроБук" и на фентъзи бала "Нивганигде".

"Изграждането на светове е едно от любимите ми неща. Обичам този процес", каза авторката. "Имам представа за този свят, но докато пиша, я доразвивам, хрумнат ми нови идеи и ги добавям. Така светът донякъде се запълва, докато пиша книгата".

Писателката добави, че от всяка книга или поредицата зависи дали ще започне с персонаж, със създаването на света или с нещо друго. "Например, когато пишех поредицата "Железните феи", тя започна с идея - от какво се страхуват феите. Отго

Най-важните качествата на драматурга са да предаде динамично и интересно една случка и да остави свобода за интерпретация. Това каза в интервю писателката Мария Касимова-Моасе.

Тя бе ментор на Ателие за творческо писане, организирано от сдружение „Варна Лит“, което се проведе от февруари до юни в крайморския град. 

Касимова-Моасе смята, че майсторството в драматургията изисква създаването на ясни и добре оформени герои, като за целта авторът трябва да „знае“ цялата им биография, за да може да включи в различни моменти на сюжета техните качества и недостатъци. Другото много важно изискване за добрия драматург е да остави свобода за режисьора и актьора. Не може да опишеш всичко в ремарки, трябва да има възможност за различни четения, за нюанси. Това е причината пиеса като „Ромео и Жулиета“ да се поставя до днес и в модерни прочити