Лисици, вампири и феи се събраха на фентъзи бал, за да се срещнат с американската писателка Джули Кагава. Събитието се състоя в зала "Щрак" в столицата.

Фентъзи балът "Нивганигде" беше кръстен на страната на феите от нейната поредица "Железните феи" и издателството "ПроБук" специално беше подканило феновете да дойдат маскирани. 

В началото на партито беше представен екипът, работил по българските издания на книгите на Кагава: преводачките Анна Балева и Десислава Сивилова, редакторката Анна Тодорова, художниците на корицата Ина Димитрова и Ясен Иванов. Допълнителни аплодисменти спечели фактът, че името на Ясен, преведено на английски, съвпада с това на един от главните герои в "Железните феи": Аш (Ash).

Последва раздаване на автографи и снимки с авторката. Джули Кагава разписваше всички книги - доста от феновете си носеха поредици, а на първата книга рису

Книга с фотографии на Джордж Харисън от неговата „Бийтълс“ ера, много от които се публикуват за първи път, ще бъде издадена през 2026 г., предаде Асошиейтед прес.

Издателство „Рандъм хаус“ обяви, че книгата The Third Eye („Третото око“), която съдържа над 250 черно-бели и цветни снимки, е планирана за есента на 2026 г. Вдовицата на Харисън - Оливия, е подбрала снимките и е съставила албума към книгата, който обхваща периода между 1963 и 1969 г., и включва снимки на „Бийтълс“ от техния роден Ливърпул до Индия.

„Искам да покажа на хората, чрез уникалната фотографска перспектива на Джордж през ранните години на „Бийтълс“, моментите, когато целият живот е пред теб, изпълнен с незнайни възможности“, пише Оливия в публикация на „Рандъм хаус“. „Неговите снимки в „Третото око“

В Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков бе открита изложба, която представя инициативите на най-големите библиотеки в Софийска област, както и на Столичната библиотека. 

Изложбата откри главният библиотекар на Самоковската библиотека Албена Ихтиманска. Тя каза, че това е визуален разказ за дейността и духа на библиотеките в областта. По думите на Ихтиманска в паната са запечатани най-ключовите моменти от дейността на културните институции.

„Всяка от снимките представлява прозорец на усилията, ентусиазма и любовта, с които библиотечните специалисти обгрижват своите читатели - от най-малките до най-големите“, добави тя. По думите й това не е просто сбор от изображения, а свидетелство за живота на библиотеките в съвременния живот. Тя е и израз на признателност към всички библиотекари, които с търпение и любов вършат своята работа

Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.

Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.

Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.

Голяма част от интелектуал

Благодаря от сърце за това, което направихте за Франция и България. Вие сте наистина посланикът на Франция тук и посланикът на България във Франция. С тези думи посланикът на Франция у нас Жоел Мейер се обърна към Мария Конакчиева, която тази вечер представи книгата си „Влюбена в живота“. Премиерата бе в изпълнената до краен предел бална зала на Националната художествена галерия (Двореца).

„При мен всичко минава през душата и сърцето. Тази книга е душата ми ,излята в двеста страници. Мисля, че животът ми е малко по-дълъг, но не исках да отегчавам читателя“, каза Мария Конакчиева. „Мисля, че моята мисия може би е добра, може би недостатъчно, но това, че ми се довери такова издателство може би доказва, че можем да посмеем да хванем перото. Аз не съм човек,