„Пловдив чете“ представя днес две събития, които ще обединят литературата, киното и живия разговор в клуб „Фарго“, съобщават от издателство „Жанет 45“. 

Романът „Болката идва по-късно“ на Антония Апостолова е тема на разговор, в който ще се включат Еми Барух и Красимир Лозанов. Те ще обсъдят темите за болката и израстването, за писането, за принадлежността, родителството, сексуалността, Бог, страховете и слабостите.

Програмата продължава с традиционното в сряда „Късо кино във Фарго“ – с прожекция на късометражни филми по съвременни български текстове с водещ Мартин Касабов. В афиша са  „Семеен портрет на чернозема“ (по Йорданка Белева); „Над нещата“ (по Стефан Икога); „Задачи за деня“ (по Стефан Иванов); „Любов по време на туризъм“ (по Петър Чухов

"Живеем в индустриална идеология на разделението. Разделени сме един от друг, разделени сме от разни мнения, разделени сме от животните, от растенията. Ние просто боледуваме от едно трагично разделение." Това коментира Капка Касабова в Бургас, разказвайки за изчезващата връзка на хората с природата и своите преживявания, предхождащи написването на най-новия роман "Анима", преведен от английски и издаден на български език от издателство ICU. Писателката и нейният издател Невена Дишлиева бяха гости на второто издание на Черноморския литературен фестивал, където преведоха публиката през процеса на създаване на последната част от т.нар. балканска четирилогия на Капка Касабова, включваща още "Граница", "Към езерото" и "Еликсир".

Писателката описа като мистичен начина, по който всеки път достига до историите и героите на своите романи. Те от своя страна, според Невена Дишлиева, не м

Диана Саватева е автор на четири поетични книги, най-новата от тях „Трилистна детелина“ излезе от печат тази година и съдържа само кратки литературни форми, които авторката определя като нава (бел.ред. - поетичен стил), видения и безпокойства. Книгата имаше своята среща с читателите на Седмото издание на българската книга в Брюксел, предстои представянето в Бургас – на 13 август, в началото на изложението „С книга на плажа“.

Диана Саватева е филолог по образование, журналист по професия, а в момента е заместник-кмет на Община Бургас с ресор култура и вероизповедания, както и председател на Фондация „Бургас 2032“, която има задача да подготви кандидатурата на Бургас и региона около най-големия град в югоизточната част на Европейския съюз за Европейска столица на културата през 2032 г., разказа за рубриката „БГ Свят“ Рада Ган

Силата на историите да удължават живота, способността на четенето физически да забавя времето и това, че историите създават смисъл, са три от общо седемте според Георги Господинов суперсили на литературата. Писателят, който бе първият български автор в поредицата от срещи с читатели в рамките на Черноморския литературен фестивала в Бургас, представи част от тях пред публиката, изпълнила двора на Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов". Той уточни, че темата за неизчерпаемия дар на литературата и нейните суперсили ще бъде в основата на лекция, с която ще открие литературния фестивал "Грегор фон Рецори" в базиликата "Санта Кроче" във Флоренция. 

Идеята за нестихващия дар дошла от един кът в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, в който под формата на "нестихващ дар" някой е предоставил много пари, така че всеки ден да се поставят свежи цветя. "Ползвах го като метафора за лекцият

Общо 223 поети с над 660 творби участваха през тази година в Националния литературен конкурс "Биньо Иванов" в Кюстендил, съобщиха организаторите от читалище "Братство 1869". Организационният комитет на конкурса обяви днес резултатите от неговото 19-то издание. Официалното награждаване ще се състои на 6 юни, в Синята зала на читалище "Братство 1869" в Кюстендил..

Първа награда в литературната надпревара печели Ваня Велева от Ямбол - за стихотворението "Бяла вишна". На второ и трето място са класирани съответно Васил Славов от София за стихотворението "Тихо" и Динко Динков от Бургас за стихотворението "Насрещен вятър". Специалната награда на община Кюстендил ще получи Иванка Павлова от София за "Зад завоя".  

Журито, оценило произведенията, е било съставено от Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей - София, Димитър Христов - писател,