Който не е бил беден, не може да разбере какво означава това, каза британската писателка Джоан К. Роулинг през май тази година в интервю за в. „Сънди таймс“. Авторката, създала приключенията на Хари Потър, Рон и Хърмаяни, днес разполага с над 940 млн. британски лири и е щедър дарител, писа шотландският в. „Хералд“.

В интервюто за „Сънди таймс“, което е един от редките й разговори с медии, тя казва, че не би пожелала и на най-злия си враг да изпита чувството да си беден и да живееш на месечните социални помощи. Тя е в тази ситуация, преди през 1997 г. да бъде публикуван първият й роман за Хари Потър.

До 2007 г. са издадени още шест книги от поредицата бестселъри. Популярните приключения на Хари, Рон и Хърмаяни са продадени в над 600 милиона екземпляра по целия свят, преведени са на 85 езика, а киноиндустрията ги превърна в осем блокба

„Цветето на Хеликон“ е от най-хубавите награди, защото е награда на читателите. Защото е за книгите, които хората са си купували. Това каза в интервю писателят Георги Господинов, който тази вечер получи приза "Цветето на Хеликон" за романа си „Градинарят и смъртта“.  

Според него тайната за това читателите да харесват творчеството ти е да говориш искрено за неща, които обикновено не забелязваме или не говорим, или са табу. „В конкретния случай с „Градинарят и смъртта“ става дума за книга за смъртта, по-скоро за изчезването, книга за придружаването на човека, който си отива до вратата, където си пускате ръцете. Но няма как такава книга да не е искрена и да не е болезнена. Тя непрекъснато се движи между болката и утешението. Защото вътре има доста смешни истории на баща ми - на героя на тази книга. Така че, ако това е тайна, то

Какво се случва, когато фентъзи, изкуствен интелект и български фолклор си подадат ръка? Отговорът идва в края на юни, когато Регионалната библиотека „Пейо К. Яворов“ ще се превърне в портал към светове, където приказното среща бъдещето. Първото издание на фестивала „Фантастичен Бургас“ (27–29 юни) обещава три дни, изпълнени с литературни премиери, комикс работилници, технологични лекции и вдъхновяващи срещи с утвърдени български автори и творци.

Фестивалът ще започне с премиерата на най-новия роман на Марин Трошанов – „Сказание за Карина и Габриел“ – приказно фентъзи, което черпи вдъхновение от класическите европейски митове и легенди. Трошанов е име, добре познато на феновете на съвременната българска спекулативна литература. Автор на романа „Ламя ЕООД“, съчетаващ мистика и корпоративна дистопия, както и на по

Иля Златанов представя книгата си „Думи за езика” на 4 юни в Casa Libri в София, съобщават издателите от „Колибри“. 

По думите на издателите „Думи за езика” е книга, която по съдържание и форма е като никоя друга, издавана у нас досега. Те посочват, че книгата събира на едно място описанията, значенията, взаимовръзките на думи, говори, смислови и пунктуационни порядки. Опира се на езикознанието, за да обходи полетата на семантиката, семиотиката и етнологията, лабиринтите на генетиката и философията.

„Разказвайки историята на езика, разбулва ритуалната тайна на етикетните формули, показва връзката на храната с начина, по който говорим и мислим, съживява значението на календарните празници... Пъстротата на това ветрило от теми дава възможност да прелиствате книгата, подобно на казаното за „Хазарски речник” на Мил

Проф. Матиас Десмет - преподавател по психоаналитична психотерапия в катедрата по психоанализа и клинично консултиране на университета в Гент, ще представи книгата си „Психология на тоталитаризма“ в София. Събитието ще се състои на 3 юни в „Гранд хотел София“, съобщават издателите на българския превод на тома от „Изток запад“.

По думите им Матиас Десмет прави безпощаден анализ на много от решенията и действията, които се прилагаха в по-голямата част от света по време на пандемията. „Кризата с КОВИД-19 е просто последният ярък и тревожен симптом на друга, по-коварна и сякаш невидима болест, която разяжда човечеството от дълго време. Матиас Десмет, психоаналитик и психотерапевт, проследява това не докрай осъзнато страдание до самите му корени. А след това показва как развитието на болестта е довело човешката психика до състояние, което я