Четиридесет и седмото издание на Националния студентски литературен конкурс "Боян Пенев" бе открито в зала 202 в Ректората на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Приветствие към участниците отправи ректорът на висшето училище проф. Наталия Витанова. Към присъстващите се обърнаха също председателят на журито във форума проф. Пламен Дойнов и кураторът на конкурса проф. Страшимир Цанов.

Проф. Витанова каза: "Искам да ви пожелая докато дишате, докато сте живи, да търсите красотата и съвършенството на думите, но бъдете и отговорни към тях, защото както гласи клишето - думите могат да ни възвисяват, могат да ни вдъхновяват, но могат и да ни нанесат много дълбоки рани".

"Много се надявам тук, на територията на Шумен, някои от вас да открият усмивката, ръцете, устните, тъй хубавото лице на някой, до когото искате да се събуждате. Нека най-силното перо блести и

В Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски на 3 юни ще бъде открита изложба и арт инсталация под общото заглавие "Литературата не е музей" - инициатива на Факултета по славянски филологии, която поставя в центъра на общественото внимание нуждата от реформа в учебното съдържание по литература в българските училища. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.

В 11.00 ч. в централното фоайе на СУ ще бъде открита изложба, в която участват едни от най-значимите съвременни български писатели: Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Здравка Евтимова, Деян Енев, Михаил Вешим, Мирела Иванова, Владимир Зарев, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Аксиния Михайлова. Експозицията е съставена от 11 пана с кратки откъси от техни произведения, както и размислите им на тема: "Литературата не е музей, защото...".

Веднага след това, в дворното пространст

Когато пиша за чужди градове и държави, те всъщност престават да бъдат чужди, защото са оставили някакво красиво впечатление, каза в интервю поетът Боян Ангелов на представянето на своята поетична книга „3х23“. Събитието бе в рамките на Пролетния панаир на книгата.

По думите му хората имат преимущество пред растенията, които трябва да живеят през цялото време на едно и също място: „Ние имаме уникалния шанс да можем да гледаме част от този безмерно красив свят. Направих ретроспекция, че съм ходил на не малко места по света. Живял съм доста години в чужбина и всички тези стихотворения са се появявали през годините. Те не са написани по едно и също време. Показвал съм индивидуалния отпечатък на това, което не може да се прочете в каталозите. Така или иначе, ние живеем в един реален свят със своята измерност, прос

Международната литературна награда „Виленица“ за 2025 година беше присъдена на българския писател Георги Господинов, съобщи в. Slovenia Times.

Наградата се връчва от Асоциацията на словенските писатели и тази година отбелязва своята 40-годишнина. Тя се присъжда на автор от Централна Европа за изключителни постижения в литературата или есеистиката.

В коментар във Facebook Господинов сподели: „Вълнуващо е да бъда избран за награда, чиито носители са били Милан Кундера, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Олга Токарчук, Петер Хандке, Горан Стефановски, Миленко Йергович, Дубравка Угрешич... Благодаря!“

Сред носителите на отличието са още Ана Бландиана, Петер Естерхази, Илма Ракуза, Карл-Маркус Гаус, Давид Албахари, Клаудио Магрис, Мирча Къртъреску, Ласло Краснахоркай и Илия Троянов, уточнява изданието.

Лауреатът на „Виленица“ се

Издателство „Парадокс" представя ново издание, посветено на фестивала „София: Поетики". Неговото заглавие е "София : Поетики (2000-2018 г.) Антология". Съставители са Иван Димитров и Иван Христов, а редактор е Ясен Атанасов.

По думи на издателите, това не е обикновена антология, плод на нечие измъчено издателско въображение.

"Тя се материализира в пространството първо във вид на фестивал. Антологията се самосъстави във времето, което запечата по един уникален начин. Не казваме дали това е добро или лошо, а само че не може да бъде повторено и не може да бъде поправено със задна дата", пишат от „Парадокс“ в представянето на книгата.

Време-пространството на историческото свидетелство включва един фестивал, тринадесет издания за 18 години и една антология, 86 български поети и прозаици, 60 чуждестранни гости от 22 страни от четири континента