Марая Миланова, студентка в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, получи Голямата награда в четиридесет и седмото издание на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, съобщиха от пресцентъра на Шуменския университет.

Призът бе връчен от заместник-кмета по образование и култура в община Шумен Даниела Савчева. Първото място носи на победителя издаване на книга, финансирана от съорганизатора на събитието – Община Шумен.

“Изключително съм развълнувана и ми е трудно да говоря, но искам да благодаря на всички за наградата”, каза след получаването на наградата Марая Миланова, която е първокурсничка в специалност „Връзки с обществеността“. Тя получава Голямата награда за участията си в разделите „Поезия“ и „Белетристика“.

"Това се случва рядко – едва 4-5 пъти в

Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Изданието бе представено тази вечер във Френския институт.

„В българския културен живот има антология на съвременната френска поезия още от 1966 г., съставена от Невена Стефанова. След нея има антология на френската поезия, съставена от Пенчо Симов. Все преводи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно верни на оригинала, но в тях я няма божествената искра. Божествената искра на големия поет, който може да направи чудото, да направи чужденеца българин, да докаже, че българският език е изключително богатство, независимо от епохата", каза още доц. Георги Цанков.<

Книгата атлас „Македония в европейската етническа картография (Средата на XIX в. - края на Първата световна война 1918 г.)", със съставител и автор акад. Иван Илчев, беше представена тази вечер в зала „Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН). 

Представянето на изданието беше организирано от Центъра за върхови постижения „Наследство БГ", от Института за исторически изследвания при БАН, както от издателствата „Тангра" и „Златоструй". 

Във фоайето пред залата имаше и изложба - пана с част от картите в атласа.

Тази книга продължава традицията за издаването на подобни карти, но и на традицията в България да се издават извори за Македония, каза проф. Даниел Вачков - директор на Института за исторически изследвания при БАН.

За ръководството на Българската академия на науките не само е чест, но е и за

Френско-алжирският писател Буалем Сансал, който е в затвор в Алжир за престъпления срещу териториалната цялост на страната, е удостоен с литературната награда "Чино дел Дука" - едно от най-щедрите френски отличия в тази област, предаде АФП.

На стойност 200 000 евро, осигурени от фондация "Симоне и Чино дел Дука" (френско-италианско издателство), призът "отдава почит на силата на един писател, който отвъд границите и цензурата продължава да говори свободно, с дълбоко хуманистичен и категорично необходим глас", се казва в съобщението на журито.

Буалем Сансал, който получава наградата за цялостното си творчество, се присъединява към автори като Андрей Сахаров, Леополд Сидар Сенгор, Хорхе Луис Борхес, Милан Кундера. Камел Дауд също бе удостоен с наградата през 2019 г.
    
Целта на приза, основан през 1969 г., е "да увенчае кариерата на френски или ч

Най-важните качествата на драматурга са да предаде динамично и интересно една случка и да остави свобода за интерпретация. Това каза в интервю писателката Мария Касимова-Моасе.

Тя бе ментор на Ателие за творческо писане, организирано от сдружение „Варна Лит“, което се проведе от февруари до юни в крайморския град. 

Касимова-Моасе смята, че майсторството в драматургията изисква създаването на ясни и добре оформени герои, като за целта авторът трябва да „знае“ цялата им биография, за да може да включи в различни моменти на сюжета техните качества и недостатъци. Другото много важно изискване за добрия драматург е да остави свобода за режисьора и актьора. Не може да опишеш всичко в ремарки, трябва да има възможност за различни четения, за нюанси. Това е причината пиеса като „Ромео и Жулиета“ да се поставя до днес и в модерни прочити