Кирил Христов е един океан, който трябва да бъде изследван. Той не е от популярните автори и затова не се изучава в съвремието, каза литерутарният критик проф. Михаил Неделчев на литературно-научен форум по повод отбелязването на 150 години от рождението на поета Кирил Христов, в  Американския център на Столичната библиотека.

Както информирахме, от днес стартират юбилейните чествания, посветени на поета.

„Навремето, Кирил Христов е избрал тогавашната Общинска, сега Столична библиотека, за дом на своето духовно наследство, завещавайки 800 книги, от които 250 са с безценни фотографии. Библиотеката осъзнава своя дълг и днес имаме възможността да се срещнем в това пространство, да видим, да докоснем вещите, книгите и цялата светая светих на Кирил Христов", каза модераторът на форума - литературната историчка и писателка Катя Зографова.

Тя отбеляза, че та

Пролетният панаир на книгата бе открит днес пред Националния дворец на културата (НДК). В рамките на събитието, организирано от асоциация „Българска книга“ (АБК) , бе дадено началото и на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи. 

Вицепрезидентът Илияна Йотова и министърът на културата Мариан Бачев откриха Пролетния панаир на книгата.

„За България всеки ден е 24 май. Но няма нищо по-естествено и нищо по-хубаво от това на третия ден от най-светлия български празник да празнуваме празника на книгата“, каза Йотова. Според нея при отварянето на всяка книга пред нас изниква цяла една нова вселена. „Цял един нов свят – светът на познанието. За всеки човек това е изключително важно. Защото чрез книгата ставаме още по-сигурни в себе си, още стабилни, още по-независими и още по-свободни", каза вицепрезидентът Илияна

Кирил Кадийски представя тритомно издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Първата книга съдържа стихотворения от трубадурите до Артюр Рембо и символистите, във втората са представени френските поети от Емил Верхарн до Гийом Аполинер и Блез Сандрар, а в третата са включени творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия, посочват от „Колибри“.

Според Кадийски тритомното издание е ковчеже, пълно с отблясъци. „Тук има по малко от всички съкровища на богатата френска поезия, които аз съм събирал и събирам като скъперник вече половин столетие“, пише той.

Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика, сред които „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения&l

Фирма "Торготерм" АД - Кюстендил за поредна година дари книги на издателство "Захарий Стоянов", на Регионалната библиотека "Емануил Попдимитров" в Кюстендил. Дарението е традиционно и се прави в навечерието на 24 май. Това е 15-то поред дарение, каза в интервю директорът на издателството Иван Гранитски.

"Преди 15 години Бойко Недялков - изпълнителен директор на "Торготерм" АД – Кюстендил, реши всяка година, по два пъти – в навечерието на 24 май и 1 ноември, да се даряват нови издания на българска литература от всички възможни жанрове – поезия, проза, научна, художествена, енциклопедични изследвания и речници, за да може библиотеката в Кюстендил да получи новите заглавия и по този начин да се поддържа духовния живот в града", посочи Гранитски.

Днешното дарение включва над 400 заглавия, представящи съвременни автори, класически творби, детска литература

Книгата атлас „Македония в европейската етническа картография (Средата на XIX в. - края на Първата световна война 1918 г.)", със съставител и автор акад. Иван Илчев, беше представена тази вечер в зала „Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН). 

Представянето на изданието беше организирано от Центъра за върхови постижения „Наследство БГ", от Института за исторически изследвания при БАН, както от издателствата „Тангра" и „Златоструй". 

Във фоайето пред залата имаше и изложба - пана с част от картите в атласа.

Тази книга продължава традицията за издаването на подобни карти, но и на традицията в България да се издават извори за Македония, каза проф. Даниел Вачков - директор на Института за исторически изследвания при БАН.

За ръководството на Българската академия на науките не само е чест, но е и за