Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово. 

Инициативната група е създадена в Ловеч преди година от представители на културни институции в града по идея на ловчалията Любомир Банчев, който е бизнесмен с интереси към историята, изкуството и литературата. 

Илиева припомни, че в тази инициативна група са включени граждани, представители на Регионална библиотека „Беню Цонев“, Клуба на дейците на културата, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Координатор е Любомир Банчев. &bdqu

Милена Димитрова е новият носител на наградата на името на дългогодишния ръководител Максим Минчев. Отличието се присъжда от Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма (ABUJET), а церемонията по награждаването се състоя днес в зала „Максим“ на БТА.

Призът се присъжда на Милена Димитрова за цялостно творчество и високи професионални постижения в сферата на журналистиката и публицистиката. Тя не присъства на събитието. Призът бе връчен от първия носител на наградата Магдалена Гигова на майката на Димитрова – журналистката Божана Димитрова. 

Милена Димитрова е автор, който пише с ерудиция, със сърце, с разбиране на нещата и се потапя във всичко, с което се занимава, каза по време на събитието Магдалена Гигова. Тя пожела здраве и време, за да може да пътува и да пише. 

„Благодаря от името на Милена. Задължена съм

Творческа вечер с ямболската поетеса, писател и художник Ваня Велева организира Историческият музей в Бургас на 17 юни, съобщават от културната институция в морския град. 

Писателката ще представи своята белетристична книга „Вълчи храм”. Сборникът с разкази представя истории, написани по действителни случаи. Те са вдъхновени от разказите на тракийските бежанци по българските земи, техните страдания по пътя на спасението и надеждите за по-добър живот. „Вълчи храм“ включва 60 разказа за България и българските сълзи, за възвишения и потайности. Седем от разказите в книгата са наградени. 

В началото на годината писателката представи и най-новата си книга „Стигмата", в която вкарва желанието си да напомни на всички, че любовта не е просто цветя, не е само пеперуди, не е само вдъхновение. „Понякога любовта носи стигмата и белега

Тази книга събира търсенията и резултатите от дългогодишната ми работа на изследовател, куратор и преподавател по история на изкуството, каза в интервю проф. д-р Галина Лардева на представянето на новата й книга „Отвъд пограничното: Пространства и зони на съвременното изкуство“ тази вечер в Пловдив. 

По думите й книгата е опит да се разбира изкуството във време, в което всичките исторически ориентири на художествените творби изглеждат окончателно заличени. В раздела, посветен на изданията на Националните есенни изложби, са представени кратките портрети на повече от сто и двадесет съвременни български творци. „С това е създадена цялостна панорамна перспектива към процесите в изобразителното изкуство. Книгата е предназначена за широк кръг читатели – художници, любители на изкуството, студенти, хуманитаристи“, каза още проф. д-р. Галина Лардева.

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн