РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Авторът и перото
Британското поетично дружество Poetry Book Society включи в есенната с ...
Експресивно
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и пра ...
Авторът и перото
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов ...

Проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова: В световната културна съкровищница има място за българската литература

Дата на публикуване: 13:52 ч. / 28.06.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
5669
Експресивно

"Без езика душата постепенно избледнява и изсъхва. В световната културна съкровищница има място за българската литература". Това каза в заключението на доклада си на тема идентичността като пребиваване в езика проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова на днешния Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ Регионален исторически музей - Пловдив.

Творческа вечер с ямболската поетеса, писател и художник Ваня Велева организира Историческият музей в Бургас на 17 юни, съобщават от културната институция в морския град. 

Писателката ще представи своята белетристична книга „Вълчи храм”. Сборникът с разкази представя истории, написани по действителни случаи. Те са вдъхновени от разказите на тракийските бежанци по българските земи, техните страдания по пътя на спасението и надеждите за по-добър живот. „Вълчи храм“ включва 60 разказа за България и българските сълзи, за възвишения и потайности. Седем от разказите в книгата са наградени. 

В началото на годината писателката представи и най-новата си книга „Стигмата", в която вкарва желанието си да напомни на всички, че любовта не е просто цветя, не е само пеперуди, не е само вдъхновение. „Понякога любовта носи стигмата и белега

Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Изданието бе представено тази вечер във Френския институт.

„В българския културен живот има антология на съвременната френска поезия още от 1966 г., съставена от Невена Стефанова. След нея има антология на френската поезия, съставена от Пенчо Симов. Все преводи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно верни на оригинала, но в тях я няма божествената искра. Божествената искра на големия поет, който може да направи чудото, да направи чужденеца българин, да докаже, че българският език е изключително богатство, независимо от епохата", каза още доц. Георги Цанков.<

Ако няма какво да дадем на света,/ за какво сме родени?/ Ний не щем нито славата, ни участта/ на големите гении!/ Просто трябва/ да имаме нежността/ на оная незнайна женица,/ дето първа втъкала е прелестта/ на земята ни във шевица. Част от стихотворението „Размисъл“ Припомняме в деня, в който се навършват 90 години от рождението на неговия автор Владимир Башев. 

Не по-малко популярно е и друго негово стихотворение – „Рисунка“, което дуетът Мариана и Тодор Трайчеви през 1979 г. превръща в една от най-популярните песни за времето си: „Искам да те нарисувам/ не със молив, не със четка,/ с устни ще те нарисувам,/ с благодарните си устни,/ с десет пръстчета възторг“...

Владимир Башев е роден на 28 юли 1935 г. в София. При раждането майка му го

Младата плевенска авторка Мирослава Дачева представи в Плевен дебютната си книга „Скритият свят“. Събитието бе част от литературния салон на Народно читалище „ 1959“ в града.

Авторката и творбата представи библиотекарят и журналист Иван Илиев. „Книгата е сборник от разкази, които авторката внимателно е разделила в няколко цикъла. Заглавията на циклите сами говорят за съдържанието и това, което можем да очакваме от самите разкази“, каза Илиев. Той добави, че тя е написана професионално и се чете леко, което е истинският залог, че това е една добре написана книга.

„Книгата е за хора от всички възрасти. Би могла да се чете като приказки на деца и на ученици. Може да бъде и приятно четиво за възрастните хора, защото всеки би могъл да научи от нея нещо за себе си и за света наоколо. А светът, който е представен в нея, е скритият свя

Литературно четене на четири езика откри второто издание на Черноморския литературен фестивал в двора на Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас. В него гостуващите автори Иван Станков от България, Тудор Ганя от Армения, Павло Матюша от Украйна, Нана Абуладзе, Звиад Кварацхелия и Айше Овур от Турция прочетоха откъси от свои книги на собствения си език, които след това публиката чу и в превод на български.

Преди официално да обяви началото на фестивала неговият организаторът и куратор Светлозар Желев благодари на всички институции и организации, спомогнали за неговото осъществяване. Той припомни още, че тазгодишното издание е посветено на поетесата и издател Божана Апостолова. "Стореното от нея е неизмеримо и невъзможно дори да бъде оценено", допълни той. 

Желев припомни още, че събитието е част от кандидатурата на Бургас за "Европейска столица на културата

"Езикът е наш дом, а в него ние сме наематели, някои за по-дълго, други за по-кратко. Като наематели оставяме различни следи в този дом, но всички ние чрез езика изразяваме своята идентичност като българи, но и като човеци", каза в изложението си проф. Панайотова.

"Българите имаме основание да се гордеем с това, което сме дали на света. Включването ни в Европейския съюз е едно, но приемането в европейското културно пространство на българския език и литература е друго и за това трябва да се борим системно десетилетия наред. Приемане на литература, писана на „малък език“, е много трудно. Литературата на българския език трябва да бъде споделяна", каза още в доклада си проф. Панайотова.

Участие във форума взе и докладът на проф. д-р Ценка Иванова, който беше представен от д-р Радостина Стоянова. Беше засегнат въпроса за цивилизационното наследство на кирилицата в съвременния контекст на комуникациите, като докладът разгледа няколко аспекта на темата: междукултурни, политически, образователни и други.  

"Въпросът за кирилицата има различна чувствителност. Кирилицата е културен коз за духовно самоосъзнаване. Тя е когнитивен компонент на националното образование в различен исторически контекст", казва в труда си проф. д-р Ценка Иванова. Тя твърди също, че българският принос за междуезиковата комуникация чрез кирилицата съдържа важна типология. 

"Двамата братя са канонизирани като светци заради превода и популяризирането на Библията на славянски език и за разпространяване на християнството сред славяноезичните народи, като „покровители“ на Европа. Зад фактологията се крият по-дълбоки проявления на цивилизационни противоборства и постижения, в които са въвлечени и азбуките", казва още проф. Иванова.

Следващият лектор в програмата на форума беше доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, който представи в доклада си историческото развитие на кирилицата. 

"Старобългарският език е първият писмено засвидетелстван славянски език. Разнообразните функции, които изпълняват, дават възможност за негово обогатяване. В различните славянски езици той се адаптира към особеностите и така се създават различните фонетични редакции. За писменото функциониране на старобългарския език са използвани две азбуки – глаголица и кирилица", разказа доц. Перчеклийски.

След това той обърна внимание на отношението на Черноризец Храбър към кирилицата. "Черноризец Храбър рязко противопоставя славянското писмо на гръцкото. То би било несъстоятелно, ако говори за кирилицата, защото две трети от нея идват от гръцката азбука. Напълно възможно е кирилицата да се появила като компромисен вариант. Невъзможно е зад името Черноризец Храбър да се крие личността на Симеон Велики", каза доц. д-р Лъчезар Перчеклийски.

"Кирилицата измества глаголицата и от 12 век остава единствената азбука в България. Причините за това са комплексни. При езиковата дублетност новото винаги измества старото. Възможно е по религиозни причини – заради схизмата - кирилицата да се е наложила в България", представи в доклада си доц. Перчеклийски. Той допълни също, че съществуват културно-книжовни паралели между България през IX-X век и България в модерното време.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от &bd ...
Вижте също
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Към първа страница Новини Експресивно
Експресивно
Библиотеките на прага на ново дигитално бъдеще с държавна подкрепа
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от „БСП – Обединена левица“ относно финансирането на библиотеките по време на ...
Теодора Цветкова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...
БТА
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
Експресивно
РБ "Дора Габе" обнови информационния си център по проект на Министерството на културата
Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич обнови информационния си център по проект на Министерството на културата. Това съобщават от културния институт. Проектът „Библиотеката – динамична среда и равностоен участник в изграждането на ...
БТА
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Индийската писателка Киран Десаи, която спечели британската награда „Букър“ и след това не публикува книга в продължение на почти две десетилетия, пак се състезава за отличието с дългоочаквания нов роман, предаде Асошиейтед прес. The Loneliness of ...
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела“. В „Розов изгрев след дъждовна нощ“ авторката разказва за теми в живота, които често остават невидими за нежелаещите да чуят „възрастни“ – депресия, тревожност, училищен тормоз, отчуждение и н ...
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Експресивно
Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се провед ...
Начало Експресивно

Проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова: В световната културна съкровищница има място за българската литература

13:52 ч. / 28.06.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
5669
Експресивно

"Без езика душата постепенно избледнява и изсъхва. В световната културна съкровищница има място за българската литература". Това каза в заключението на доклада си на тема идентичността като пребиваване в езика проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова на днешния Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ Регионален исторически музей - Пловдив.

"Езикът е наш дом, а в него ние сме наематели, някои за по-дълго, други за по-кратко. Като наематели оставяме различни следи в този дом, но всички ние чрез езика изразяваме своята идентичност като българи, но и като човеци", каза в изложението си проф. Панайотова.

"Българите имаме основание да се гордеем с това, което сме дали на света. Включването ни в Европейския съюз е едно, но приемането в европейското културно пространство на българския език и литература е друго и за това трябва да се борим системно десетилетия наред. Приемане на литература, писана на „малък език“, е много трудно. Литературата на българския език трябва да бъде споделяна", каза още в доклада си проф. Панайотова.

Участие във форума взе и докладът на проф. д-р Ценка Иванова, който беше представен от д-р Радостина Стоянова. Беше засегнат въпроса за цивилизационното наследство на кирилицата в съвременния контекст на комуникациите, като докладът разгледа няколко аспекта на темата: междукултурни, политически, образователни и други.  

"Въпросът за кирилицата има различна чувствителност. Кирилицата е културен коз за духовно самоосъзнаване. Тя е когнитивен компонент на националното образование в различен исторически контекст", казва в труда си проф. д-р Ценка Иванова. Тя твърди също, че българският принос за междуезиковата комуникация чрез кирилицата съдържа важна типология. 

"Двамата братя са канонизирани като светци заради превода и популяризирането на Библията на славянски език и за разпространяване на християнството сред славяноезичните народи, като „покровители“ на Европа. Зад фактологията се крият по-дълбоки проявления на цивилизационни противоборства и постижения, в които са въвлечени и азбуките", казва още проф. Иванова.

Следващият лектор в програмата на форума беше доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, който представи в доклада си историческото развитие на кирилицата. 

"Старобългарският език е първият писмено засвидетелстван славянски език. Разнообразните функции, които изпълняват, дават възможност за негово обогатяване. В различните славянски езици той се адаптира към особеностите и така се създават различните фонетични редакции. За писменото функциониране на старобългарския език са използвани две азбуки – глаголица и кирилица", разказа доц. Перчеклийски.

След това той обърна внимание на отношението на Черноризец Храбър към кирилицата. "Черноризец Храбър рязко противопоставя славянското писмо на гръцкото. То би било несъстоятелно, ако говори за кирилицата, защото две трети от нея идват от гръцката азбука. Напълно възможно е кирилицата да се появила като компромисен вариант. Невъзможно е зад името Черноризец Храбър да се крие личността на Симеон Велики", каза доц. д-р Лъчезар Перчеклийски.

"Кирилицата измества глаголицата и от 12 век остава единствената азбука в България. Причините за това са комплексни. При езиковата дублетност новото винаги измества старото. Възможно е по религиозни причини – заради схизмата - кирилицата да се е наложила в България", представи в доклада си доц. Перчеклийски. Той допълни също, че съществуват културно-книжовни паралели между България през IX-X век и България в модерното време.

Още от рубриката
Експресивно
Библиотеките на прага на ново дигитално бъдеще с държавна подкрепа
Теодора Цветкова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
БТА
Експресивно
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
Всичко от рубриката
Георги Господинов е на първо място в австрийска литературна класация
Анелия Пенкова
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Литературен обзор
От бедност до бестселъри: Историята на Дж. К. Роулинг
Антоанета Маркова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Авторът и перото
Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век
Калина Бояджиева
Експресивно
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
БТА
Златното мастило
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екз ...
Избрано
Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на френския автор на научна фантастика Жул Верн все още предизвиква удивление в Китай, пише Синхуа. "Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи ...
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
Ако сте поропуснали
Националният литературен музей представя детска фотография на Димитър Димов
По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ. Експонатът на месец юни е снимка, напра ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.