Проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова: В световната културна съкровищница има място за българската литература
Експресивно
"Без езика душата постепенно избледнява и изсъхва. В световната културна съкровищница има място за българската литература". Това каза в заключението на доклада си на тема идентичността като пребиваване в езика проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова на днешния Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ Регионален исторически музей - Пловдив. "Езикът е наш дом, а в него ние сме наематели, някои за по-дълго, други за по-кратко. Като наематели оставяме различни следи в този дом, но всички ние чрез езика изразяваме своята идентичност като българи, но и като човеци", каза в изложението си проф. Панайотова. "Българите имаме основание да се гордеем с това, което сме дали на света. Включването ни в Европейския съюз е едно, но приемането в европейското културно пространство на българския език и литература е друго и за това трябва да се борим системно десетилетия наред. Приемане на литература, писана на „малък език“, е много трудно. Литературата на българския език трябва да бъде споделяна", каза още в доклада си проф. Панайотова. Участие във форума взе и докладът на проф. д-р Ценка Иванова, който беше представен от д-р Радостина Стоянова. Беше засегнат въпроса за цивилизационното наследство на кирилицата в съвременния контекст на комуникациите, като докладът разгледа няколко аспекта на темата: междукултурни, политически, образователни и други. "Въпросът за кирилицата има различна чувствителност. Кирилицата е културен коз за духовно самоосъзнаване. Тя е когнитивен компонент на националното образование в различен исторически контекст", казва в труда си проф. д-р Ценка Иванова. Тя твърди също, че българският принос за междуезиковата комуникация чрез кирилицата съдържа важна типология. "Двамата братя са канонизирани като светци заради превода и популяризирането на Библията на славянски език и за разпространяване на християнството сред славяноезичните народи, като „покровители“ на Европа. Зад фактологията се крият по-дълбоки проявления на цивилизационни противоборства и постижения, в които са въвлечени и азбуките", казва още проф. Иванова. Следващият лектор в програмата на форума беше доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, който представи в доклада си историческото развитие на кирилицата. "Старобългарският език е първият писмено засвидетелстван славянски език. Разнообразните функции, които изпълняват, дават възможност за негово обогатяване. В различните славянски езици той се адаптира към особеностите и така се създават различните фонетични редакции. За писменото функциониране на старобългарския език са използвани две азбуки – глаголица и кирилица", разказа доц. Перчеклийски. След това той обърна внимание на отношението на Черноризец Храбър към кирилицата. "Черноризец Храбър рязко противопоставя славянското писмо на гръцкото. То би било несъстоятелно, ако говори за кирилицата, защото две трети от нея идват от гръцката азбука. Напълно възможно е кирилицата да се появила като компромисен вариант. Невъзможно е зад името Черноризец Храбър да се крие личността на Симеон Велики", каза доц. д-р Лъчезар Перчеклийски. "Кирилицата измества глаголицата и от 12 век остава единствената азбука в България. Причините за това са комплексни. При езиковата дублетност новото винаги измества старото. Възможно е по религиозни причини – заради схизмата - кирилицата да се е наложила в България", представи в доклада си доц. Перчеклийски. Той допълни също, че съществуват културно-книжовни паралели между България през IX-X век и България в модерното време.
|
![]()
Експресивно
Проф. Георги Вълчев: Трябва да започнем разговора за учебните програми по литература и да го водим добронамерено
Трябва да започнем разговора за учебните програми по литература, да го водим добронамерено, без обичайната злоба, без обичайното замеряне с етикети, защото обикновено всичко свършва в социалните мрежи в непродуктивна посока. Това, че българското висше образова ...
Димитрина Ветова
|
![]()
Експресивно
Яна Борисова създава „Нощен писателски клуб“
Първото издание на „Нощен писателски клуб“ ще се състои на 17 май в „Театро отсам канала“. Това е нов творчески формат, създаден от драматурга Яна Борисова, съобщават от екипа.
Събитието е насочено към всички, които имат интерес към пис ...
|
![]()
Наташа Басарова и Златка Чардакова, представиха първата си обща стихосбирка
БТА
|
![]()
Експресивно
Доц. Христо Боев представя книги на румънски автори, преведени от него
Доц. Христо Боев представя в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ издадените в превод на български романи „Лорелай“ на Йонел Теодоряну и „Приключенията на един наивен пътешественик“ на Ян Корнелиус, съобщиха от шуменск ...
БТА
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Подиум на писателя
Проф. Пламен Павлов предлага задълбочен поглед върху българската история
Проф. Пламен Павлов ще представи книгата си „България: кратки хроники“ тази вечер в Дряново. Това съобщи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.
Представянето ще се състои в залата за временни изложби в експозиция &bdquo ...
БТА
|
![]() ![]()
Експресивно
Яна Борисова създава „Нощен писателски клуб“
Първото издание на „Нощен писателски клуб“ ще се състои на 17 май в „Театро отсам канала“. Това е нов творчески формат, създаден от драматурга Яна Борисова, съобщават от екипа.
Събитието е насочено към всички, които имат интерес към пис ...
|
![]()
Подиум на писателя
В литературна работилница измислиха нови думи и припомниха някои позабравени стари
БТА
|
Подиум на писателя
Срещи с писатели, мобилни игри и верижно четене ще включва Маратонът на четенето
БТА
|
Срещи с писатели, мобилни игри и верижно четене са част от проявите, които подготвят от Регионална библиотека (РБ) „Христо Ботев“ – Враца за Маратон на четенето 2025, в който културната институция ще се включи за поредна година, съобщиха организаторите на уеб страницата си.
Проявите ще започнат на 2 април, когато се отбелязва Международния ден на детската книга. Посетителите на ...
|
![]() ![]()
Златното мастило
Чилийско издателство публикува книга със стихотворения на Кристин Димитрова
|