РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Авторът и перото
Британското поетично дружество Poetry Book Society включи в есенната с ...
Експресивно
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и пра ...
Авторът и перото
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов ...

Проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова: В световната културна съкровищница има място за българската литература

Дата на публикуване: 13:52 ч. / 28.06.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
5658
Експресивно

"Без езика душата постепенно избледнява и изсъхва. В световната културна съкровищница има място за българската литература". Това каза в заключението на доклада си на тема идентичността като пребиваване в езика проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова на днешния Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ Регионален исторически музей - Пловдив.

Маргарита Чанкова от Шумен дари на библиотеката на едно от най-старите читалища в България - „Добри Войников – 1856“ в областния град, нови книги в навечерието на 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, съобщиха от културната институция. 

Дарението е на обща стойност 1000 лева. За тази сума са подбрани над 40 заглавия художествена и популярна литература от български и чуждестранни автори в отговор на читателските търсения, уточняват от шуменското читалище. 

Оттам отбелязват, че Чанкова е учителка по български език и литература, както и член на Славянското дружество „Васил Друмев“. Своята професионална кариера тя започва в библиотеката на културната институция, като продължава и до днес да е сред най-активните участници в дейността на читалището.&n

Писателят Пърсивал Евърет спечели наградата „Пулицър“ с романа „Джеймс“, поредно признание за най-популярния и награждаван американски роман на 2024 г. 

“Джеймс“ e въздействащо и хапливо-сатирично пресъздаване на „Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Марк Твен от гледната точка на приятеля на Хък, роба Джим.

Управителният съвет за наградите „Пулицър“ определи романа „Джеймс“ като талантливо преосмисляне, което илюстрира „абсурдността на расовото превъзходство и дава нов поглед върху стремежа към семейство и свобода“. 

Преди „Пулицър“ Пърсивал Евърет спечели с „Джеймс“ американската Национална литературна награда, Медала „Карнеги“ за изключителни постижния в художествената литература, наградата „Къркъс“, почетна награда от л

Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово. 

Инициативната група е създадена в Ловеч преди година от представители на културни институции в града по идея на ловчалията Любомир Банчев, който е бизнесмен с интереси към историята, изкуството и литературата. 

Илиева припомни, че в тази инициативна група са включени граждани, представители на Регионална библиотека „Беню Цонев“, Клуба на дейците на културата, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Координатор е Любомир Банчев. &bdqu

Книгата „Анима“ на Капка Касабова излиза на български език. Преводът от английски език е на авторката и на Невена Дишлиева. Българското издание ще бъде представено на 31 май в рамките на Пролетния панаир на книгата. Ще има и три премиери – на 6 юни в Бургас, на 7 юни в София и на 10 юни в Стара Загора, съобщават издателите от ICU.

„Анима“ излиза на английски език през 2024 г. и става изборът за книга на годината на Моник Рофи (The Guardian), Марк Кокър (The Spectator), Колин Таброн (The TLS) и Джонатан Коу (The New Statesman). 

Книгата е последната част от балканската четирилогия на Капка Касабова и идва след „Граница", „Към езерото" и „Еликсир". „Това е книга за всички нас, защото говори за разрушението и съпротивата, за изгубеното и съхраненото, за невидимата, но осезаема тъкан на живота. Четиво, което възста

Националните библиотеки на България и Молдова подписаха меморандум за сътрудничество в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), където бе открит и литературен кът на Молдова. Събитието е част от 19-отото издание на Националната библиотечна седмица.

На подписването присъстваха генералният директор на Националната библиотека на Молдова и председател на библиотечната асоциация в страната - Елена Пинтилей, консулът на Молдова у нас - Виктория Горяйнов, и директорът на НБКМ - доц. Калина Иванова.

„Има символика в днешното откриване, защото преди 34 години парламентът на Молдова решава да подпише декларация за независимост на държавата, а днес ние откриваме 34-ия кът в Националната библиотека.  Днес ние затвърдихме нашето сътрудничество, чрез подписването на този меморандум за сътрудничество, в който основните акценти са културен обмен,

"Езикът е наш дом, а в него ние сме наематели, някои за по-дълго, други за по-кратко. Като наематели оставяме различни следи в този дом, но всички ние чрез езика изразяваме своята идентичност като българи, но и като човеци", каза в изложението си проф. Панайотова.

"Българите имаме основание да се гордеем с това, което сме дали на света. Включването ни в Европейския съюз е едно, но приемането в европейското културно пространство на българския език и литература е друго и за това трябва да се борим системно десетилетия наред. Приемане на литература, писана на „малък език“, е много трудно. Литературата на българския език трябва да бъде споделяна", каза още в доклада си проф. Панайотова.

Участие във форума взе и докладът на проф. д-р Ценка Иванова, който беше представен от д-р Радостина Стоянова. Беше засегнат въпроса за цивилизационното наследство на кирилицата в съвременния контекст на комуникациите, като докладът разгледа няколко аспекта на темата: междукултурни, политически, образователни и други.  

"Въпросът за кирилицата има различна чувствителност. Кирилицата е културен коз за духовно самоосъзнаване. Тя е когнитивен компонент на националното образование в различен исторически контекст", казва в труда си проф. д-р Ценка Иванова. Тя твърди също, че българският принос за междуезиковата комуникация чрез кирилицата съдържа важна типология. 

"Двамата братя са канонизирани като светци заради превода и популяризирането на Библията на славянски език и за разпространяване на християнството сред славяноезичните народи, като „покровители“ на Европа. Зад фактологията се крият по-дълбоки проявления на цивилизационни противоборства и постижения, в които са въвлечени и азбуките", казва още проф. Иванова.

Следващият лектор в програмата на форума беше доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, който представи в доклада си историческото развитие на кирилицата. 

"Старобългарският език е първият писмено засвидетелстван славянски език. Разнообразните функции, които изпълняват, дават възможност за негово обогатяване. В различните славянски езици той се адаптира към особеностите и така се създават различните фонетични редакции. За писменото функциониране на старобългарския език са използвани две азбуки – глаголица и кирилица", разказа доц. Перчеклийски.

След това той обърна внимание на отношението на Черноризец Храбър към кирилицата. "Черноризец Храбър рязко противопоставя славянското писмо на гръцкото. То би било несъстоятелно, ако говори за кирилицата, защото две трети от нея идват от гръцката азбука. Напълно възможно е кирилицата да се появила като компромисен вариант. Невъзможно е зад името Черноризец Храбър да се крие личността на Симеон Велики", каза доц. д-р Лъчезар Перчеклийски.

"Кирилицата измества глаголицата и от 12 век остава единствената азбука в България. Причините за това са комплексни. При езиковата дублетност новото винаги измества старото. Възможно е по религиозни причини – заради схизмата - кирилицата да се е наложила в България", представи в доклада си доц. Перчеклийски. Той допълни също, че съществуват културно-книжовни паралели между България през IX-X век и България в модерното време.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от &bd ...
Вижте също
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Към първа страница Новини Експресивно
Експресивно
Библиотеките на прага на ново дигитално бъдеще с държавна подкрепа
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от „БСП – Обединена левица“ относно финансирането на библиотеките по време на ...
Теодора Цветкова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...
БТА
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
Експресивно
РБ "Дора Габе" обнови информационния си център по проект на Министерството на културата
Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич обнови информационния си център по проект на Министерството на културата. Това съобщават от културния институт. Проектът „Библиотеката – динамична среда и равностоен участник в изграждането на ...
БТА
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Индийската писателка Киран Десаи, която спечели британската награда „Букър“ и след това не публикува книга в продължение на почти две десетилетия, пак се състезава за отличието с дългоочаквания нов роман, предаде Асошиейтед прес. The Loneliness of ...
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела“. В „Розов изгрев след дъждовна нощ“ авторката разказва за теми в живота, които често остават невидими за нежелаещите да чуят „възрастни“ – депресия, тревожност, училищен тормоз, отчуждение и н ...
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Експресивно
Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се провед ...
Начало Експресивно

Проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова: В световната културна съкровищница има място за българската литература

13:52 ч. / 28.06.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
5658
Експресивно

"Без езика душата постепенно избледнява и изсъхва. В световната културна съкровищница има място за българската литература". Това каза в заключението на доклада си на тема идентичността като пребиваване в езика проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова на днешния Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ Регионален исторически музей - Пловдив.

"Езикът е наш дом, а в него ние сме наематели, някои за по-дълго, други за по-кратко. Като наематели оставяме различни следи в този дом, но всички ние чрез езика изразяваме своята идентичност като българи, но и като човеци", каза в изложението си проф. Панайотова.

"Българите имаме основание да се гордеем с това, което сме дали на света. Включването ни в Европейския съюз е едно, но приемането в европейското културно пространство на българския език и литература е друго и за това трябва да се борим системно десетилетия наред. Приемане на литература, писана на „малък език“, е много трудно. Литературата на българския език трябва да бъде споделяна", каза още в доклада си проф. Панайотова.

Участие във форума взе и докладът на проф. д-р Ценка Иванова, който беше представен от д-р Радостина Стоянова. Беше засегнат въпроса за цивилизационното наследство на кирилицата в съвременния контекст на комуникациите, като докладът разгледа няколко аспекта на темата: междукултурни, политически, образователни и други.  

"Въпросът за кирилицата има различна чувствителност. Кирилицата е културен коз за духовно самоосъзнаване. Тя е когнитивен компонент на националното образование в различен исторически контекст", казва в труда си проф. д-р Ценка Иванова. Тя твърди също, че българският принос за междуезиковата комуникация чрез кирилицата съдържа важна типология. 

"Двамата братя са канонизирани като светци заради превода и популяризирането на Библията на славянски език и за разпространяване на християнството сред славяноезичните народи, като „покровители“ на Европа. Зад фактологията се крият по-дълбоки проявления на цивилизационни противоборства и постижения, в които са въвлечени и азбуките", казва още проф. Иванова.

Следващият лектор в програмата на форума беше доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, който представи в доклада си историческото развитие на кирилицата. 

"Старобългарският език е първият писмено засвидетелстван славянски език. Разнообразните функции, които изпълняват, дават възможност за негово обогатяване. В различните славянски езици той се адаптира към особеностите и така се създават различните фонетични редакции. За писменото функциониране на старобългарския език са използвани две азбуки – глаголица и кирилица", разказа доц. Перчеклийски.

След това той обърна внимание на отношението на Черноризец Храбър към кирилицата. "Черноризец Храбър рязко противопоставя славянското писмо на гръцкото. То би било несъстоятелно, ако говори за кирилицата, защото две трети от нея идват от гръцката азбука. Напълно възможно е кирилицата да се появила като компромисен вариант. Невъзможно е зад името Черноризец Храбър да се крие личността на Симеон Велики", каза доц. д-р Лъчезар Перчеклийски.

"Кирилицата измества глаголицата и от 12 век остава единствената азбука в България. Причините за това са комплексни. При езиковата дублетност новото винаги измества старото. Възможно е по религиозни причини – заради схизмата - кирилицата да се е наложила в България", представи в доклада си доц. Перчеклийски. Той допълни също, че съществуват културно-книжовни паралели между България през IX-X век и България в модерното време.

Още от рубриката
Експресивно
Библиотеките на прага на ново дигитално бъдеще с държавна подкрепа
Теодора Цветкова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
БТА
Експресивно
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
Всичко от рубриката
Георги Господинов е на първо място в австрийска литературна класация
Анелия Пенкова
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Литературен обзор
От бедност до бестселъри: Историята на Дж. К. Роулинг
Антоанета Маркова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Авторът и перото
Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век
Калина Бояджиева
Експресивно
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
БТА
Златното мастило
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екз ...
Избрано
Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на френския автор на научна фантастика Жул Верн все още предизвиква удивление в Китай, пише Синхуа. "Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи ...
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
Ако сте поропуснали
Националният литературен музей представя детска фотография на Димитър Димов
По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ. Експонатът на месец юни е снимка, напра ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.