РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Авторът и перото
Британското поетично дружество Poetry Book Society включи в есенната с ...
Експресивно
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и пра ...
Авторът и перото
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов ...

Проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова: В световната културна съкровищница има място за българската литература

Дата на публикуване: 13:52 ч. / 28.06.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
5645
Експресивно

"Без езика душата постепенно избледнява и изсъхва. В световната културна съкровищница има място за българската литература". Това каза в заключението на доклада си на тема идентичността като пребиваване в езика проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова на днешния Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ Регионален исторически музей - Пловдив.

Филипините ще представят своята литература като почетен гост на тазгодишния Франкфуртски панаир на книгата, който ще се проведе от 15 до 19 октомври, предаде ДПА, като цитира  организаторите.

"Тази година отваряме прозорец към Тихия океан", каза директорът Юрген Бус при представянето на програмата на гостуващата страна. Това ще спомогне и да се "разчупят клишетата" , каза той.

Филипините се състоят от 7641 острова и освен официалния език, там се говорят и над 130 други. Страната ще донесе "множество гласове във Франкфурт", каза инициаторът на гостуването Лорен Легарда. Местните автори имат интересни гледни точки за природните бедствия и колониализма, диктатурата и диаспората, визиите за бъдещето и заплахата от изменението на климата, каза тя.

Архитектът, отговарящ за павилиона на почетния гост, Стенли Руис, отбеляза, че ще бъдат използвани предимно материа

Националният исторически музей (НИМ) представя най-новата книга на проф. д-р Иван Христов, озаглавена Between Sozopol and Talasakra: Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland („Между Созопол и Таласакра: Непознатата археология на Созополския залив и неговия западен хинтерланд“). Изданието е резултат от дългогодишните археологически проучвания на екипа на НИМ, осъществени в землището и акваторията на град Черноморец в периода 2014 – 2025 г, съобщават от екипа.

Книгата е рецензирана от утвърдените български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов, което гарантира нейното високо научно качество. „Това издание е значим принос към археологическата и историческата наука и ще бъде полезно както за специалисти, така и за любители на историята и археологията“, казват от НИМ. 

По думите им

Регионална библиотека "Христо Ботев" – Враца откри своята лятна програма с представяне на книгата „Морските приключение на Точица“ с автор Ралица Найденова. Това бе и първото събитие, с което се поставя началото на традиционната инициатива „Лято в библиотеката“. 

„Книжката „Морските приключения на Точица“ е по-различна с това, че не разказва просто история, а дава възможност на децата да участват в процеса и да продължават историята“, каза Ралица Найденова. Тя допълни, че в изданието има възможност за попълване на лексикон с въпроси, има кръстословици, илюстрации, които могат да рисуват децата. Директорът на регионалната библиотека Силвия Павлова каза по време на откриването, че всяка сряда до края на месец юли в парка зад паметника на Ботев децата ще могат да слушат приказки в откритата читалня. 

В програ

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн

Книгата е другото лице на вечността, нашият паспорт към вечността. Това каза в интервю писателката Здравка Евтимова при откриването на Международния панаир на книгата и образованието в Подгорица, на който България е почетен гост.

"Който чете, си осигурява късче вечност", допълни тя.

Писателката подчерта, че посланието към черногорските читатели и читателите като цяло е, че стабилното здраве трябва да е основата на целия живот - "на обичта, на щастието, на борбата, на победата, на умението да се измъкваме от тежка ситуация". 

"Надявам се в тези условия на ежедневно усилие да сложим хляба на масата, да остане време за книга, да остане време мама да хване детенцето за ръка и да му прочете приказка, пък и тя сама да прочете, да похвали на свои приятели някоя книга", отбеляза Здравка Евтимова. 

По повод предстоящия този месец празник на българската п

"Езикът е наш дом, а в него ние сме наематели, някои за по-дълго, други за по-кратко. Като наематели оставяме различни следи в този дом, но всички ние чрез езика изразяваме своята идентичност като българи, но и като човеци", каза в изложението си проф. Панайотова.

"Българите имаме основание да се гордеем с това, което сме дали на света. Включването ни в Европейския съюз е едно, но приемането в европейското културно пространство на българския език и литература е друго и за това трябва да се борим системно десетилетия наред. Приемане на литература, писана на „малък език“, е много трудно. Литературата на българския език трябва да бъде споделяна", каза още в доклада си проф. Панайотова.

Участие във форума взе и докладът на проф. д-р Ценка Иванова, който беше представен от д-р Радостина Стоянова. Беше засегнат въпроса за цивилизационното наследство на кирилицата в съвременния контекст на комуникациите, като докладът разгледа няколко аспекта на темата: междукултурни, политически, образователни и други.  

"Въпросът за кирилицата има различна чувствителност. Кирилицата е културен коз за духовно самоосъзнаване. Тя е когнитивен компонент на националното образование в различен исторически контекст", казва в труда си проф. д-р Ценка Иванова. Тя твърди също, че българският принос за междуезиковата комуникация чрез кирилицата съдържа важна типология. 

"Двамата братя са канонизирани като светци заради превода и популяризирането на Библията на славянски език и за разпространяване на християнството сред славяноезичните народи, като „покровители“ на Европа. Зад фактологията се крият по-дълбоки проявления на цивилизационни противоборства и постижения, в които са въвлечени и азбуките", казва още проф. Иванова.

Следващият лектор в програмата на форума беше доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, който представи в доклада си историческото развитие на кирилицата. 

"Старобългарският език е първият писмено засвидетелстван славянски език. Разнообразните функции, които изпълняват, дават възможност за негово обогатяване. В различните славянски езици той се адаптира към особеностите и така се създават различните фонетични редакции. За писменото функциониране на старобългарския език са използвани две азбуки – глаголица и кирилица", разказа доц. Перчеклийски.

След това той обърна внимание на отношението на Черноризец Храбър към кирилицата. "Черноризец Храбър рязко противопоставя славянското писмо на гръцкото. То би било несъстоятелно, ако говори за кирилицата, защото две трети от нея идват от гръцката азбука. Напълно възможно е кирилицата да се появила като компромисен вариант. Невъзможно е зад името Черноризец Храбър да се крие личността на Симеон Велики", каза доц. д-р Лъчезар Перчеклийски.

"Кирилицата измества глаголицата и от 12 век остава единствената азбука в България. Причините за това са комплексни. При езиковата дублетност новото винаги измества старото. Възможно е по религиозни причини – заради схизмата - кирилицата да се е наложила в България", представи в доклада си доц. Перчеклийски. Той допълни също, че съществуват културно-книжовни паралели между България през IX-X век и България в модерното време.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от &bd ...
Вижте също
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Към първа страница Новини Експресивно
Експресивно
Библиотеките на прага на ново дигитално бъдеще с държавна подкрепа
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от „БСП – Обединена левица“ относно финансирането на библиотеките по време на ...
Теодора Цветкова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...
БТА
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
Експресивно
РБ "Дора Габе" обнови информационния си център по проект на Министерството на културата
Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич обнови информационния си център по проект на Министерството на културата. Това съобщават от културния институт. Проектът „Библиотеката – динамична среда и равностоен участник в изграждането на ...
БТА
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Индийската писателка Киран Десаи, която спечели британската награда „Букър“ и след това не публикува книга в продължение на почти две десетилетия, пак се състезава за отличието с дългоочаквания нов роман, предаде Асошиейтед прес. The Loneliness of ...
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела“. В „Розов изгрев след дъждовна нощ“ авторката разказва за теми в живота, които често остават невидими за нежелаещите да чуят „възрастни“ – депресия, тревожност, училищен тормоз, отчуждение и н ...
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Експресивно
Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се провед ...
Начало Експресивно

Проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова: В световната културна съкровищница има място за българската литература

13:52 ч. / 28.06.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
5645
Експресивно

"Без езика душата постепенно избледнява и изсъхва. В световната културна съкровищница има място за българската литература". Това каза в заключението на доклада си на тема идентичността като пребиваване в езика проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова на днешния Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ Регионален исторически музей - Пловдив.

"Езикът е наш дом, а в него ние сме наематели, някои за по-дълго, други за по-кратко. Като наематели оставяме различни следи в този дом, но всички ние чрез езика изразяваме своята идентичност като българи, но и като човеци", каза в изложението си проф. Панайотова.

"Българите имаме основание да се гордеем с това, което сме дали на света. Включването ни в Европейския съюз е едно, но приемането в европейското културно пространство на българския език и литература е друго и за това трябва да се борим системно десетилетия наред. Приемане на литература, писана на „малък език“, е много трудно. Литературата на българския език трябва да бъде споделяна", каза още в доклада си проф. Панайотова.

Участие във форума взе и докладът на проф. д-р Ценка Иванова, който беше представен от д-р Радостина Стоянова. Беше засегнат въпроса за цивилизационното наследство на кирилицата в съвременния контекст на комуникациите, като докладът разгледа няколко аспекта на темата: междукултурни, политически, образователни и други.  

"Въпросът за кирилицата има различна чувствителност. Кирилицата е културен коз за духовно самоосъзнаване. Тя е когнитивен компонент на националното образование в различен исторически контекст", казва в труда си проф. д-р Ценка Иванова. Тя твърди също, че българският принос за междуезиковата комуникация чрез кирилицата съдържа важна типология. 

"Двамата братя са канонизирани като светци заради превода и популяризирането на Библията на славянски език и за разпространяване на християнството сред славяноезичните народи, като „покровители“ на Европа. Зад фактологията се крият по-дълбоки проявления на цивилизационни противоборства и постижения, в които са въвлечени и азбуките", казва още проф. Иванова.

Следващият лектор в програмата на форума беше доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, който представи в доклада си историческото развитие на кирилицата. 

"Старобългарският език е първият писмено засвидетелстван славянски език. Разнообразните функции, които изпълняват, дават възможност за негово обогатяване. В различните славянски езици той се адаптира към особеностите и така се създават различните фонетични редакции. За писменото функциониране на старобългарския език са използвани две азбуки – глаголица и кирилица", разказа доц. Перчеклийски.

След това той обърна внимание на отношението на Черноризец Храбър към кирилицата. "Черноризец Храбър рязко противопоставя славянското писмо на гръцкото. То би било несъстоятелно, ако говори за кирилицата, защото две трети от нея идват от гръцката азбука. Напълно възможно е кирилицата да се появила като компромисен вариант. Невъзможно е зад името Черноризец Храбър да се крие личността на Симеон Велики", каза доц. д-р Лъчезар Перчеклийски.

"Кирилицата измества глаголицата и от 12 век остава единствената азбука в България. Причините за това са комплексни. При езиковата дублетност новото винаги измества старото. Възможно е по религиозни причини – заради схизмата - кирилицата да се е наложила в България", представи в доклада си доц. Перчеклийски. Той допълни също, че съществуват културно-книжовни паралели между България през IX-X век и България в модерното време.

Още от рубриката
Експресивно
Библиотеките на прага на ново дигитално бъдеще с държавна подкрепа
Теодора Цветкова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
БТА
Експресивно
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
Всичко от рубриката
Георги Господинов е на първо място в австрийска литературна класация
Анелия Пенкова
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Литературен обзор
От бедност до бестселъри: Историята на Дж. К. Роулинг
Антоанета Маркова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Авторът и перото
Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век
Калина Бояджиева
Експресивно
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
БТА
Златното мастило
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екз ...
Избрано
Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на френския автор на научна фантастика Жул Верн все още предизвиква удивление в Китай, пише Синхуа. "Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи ...
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
Ако сте поропуснали
Националният литературен музей представя детска фотография на Димитър Димов
По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ. Експонатът на месец юни е снимка, напра ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.