С пълно единодушие Общинският съвет гласува 19 млади таланти на Пловдив да бъдат удостоени с отличието "Почетна значка на град Пловдив" по случай 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и славянската писменост. Сред мотивите за отличаването са посочени забележителните им успехи, с които те са допринесли за издигането на духовния и културен облик на Пловдив.

С почетното отличие за изключителните си постижения бяха удостоени актьорите от Драматичния театър Константин Еленков и Патриция Пъндева, от Кукления театър Евдокия Енчева и Стайко Стайко, визуалният артист Петко Танчев, диригентът в операта Константин Добройков, студентите от АМТИИ Георги Георгиев, Андреан Атанасов и Биляна Динкова.

Сред наградените са още учениците от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив Мануела Аргирова, Валентина Нейчева и

Кирил Кадийски представя тритомно издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Първата книга съдържа стихотворения от трубадурите до Артюр Рембо и символистите, във втората са представени френските поети от Емил Верхарн до Гийом Аполинер и Блез Сандрар, а в третата са включени творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия, посочват от „Колибри“.

Според Кадийски тритомното издание е ковчеже, пълно с отблясъци. „Тук има по малко от всички съкровища на богатата френска поезия, които аз съм събирал и събирам като скъперник вече половин столетие“, пише той.

Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика, сред които „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения&l

Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се проведе днес в Българския културен център в София.

Събитието е посветено на 10-ото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на святата земя“ в град Бат Ям (Израел), което се състоя през юни.

„Тази година в Израел открихме 10-ото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на святата земя“. В неговите рамки се проведе и първата международната среща на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина. Щастлива съм, че представихме нашите гости от няколко страни – българи, които в душата и сърцето си никога не са тръгвали от родината и българи, които са останали в България, за да работим заедно и да представяме на народите по света нашите традиции, култура, история и обичаи. Те са с дълбоки корени и

Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от „БСП – Обединена левица“ относно финансирането на библиотеките по време на днешното заседание на Комисията по културата и медиите.

 „Обсъдихме с представители на Вашия екип, че програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ е на финала на преподписване“, каза Мариана Бояджиева и отбеляза, че това е очаквано от хората, които работят там. „Бих искала да попитам, тъй като те разчитат и на допълнителни средства за регионалните библиотеки, които са от държавния бюджет чрез Министерството на културата, дали може да очакваме през настоящата година да има подобно финансиране и, разбира се, съответните правила, по които то

Новият роман на писателя и бивш почетен консул на Намибия в България Михаил Михайлов беше представен днес в Пловдив. Книгата, озаглавена „Хроники за падането на България под ромейска власт“, беше определена като „нестандартен исторически роман“, който разкрива малко познати събития от историята на България в периода на прехода между първото и второто хилядолетие – време, когато народът се бори за запазване на своята независимост.

„Това са събития с ключово значение за българската история. Важно е да бъдат осветлени, за да може младите поколения да познават миналото си и да се гордеят с него. Именно тази мотивация стои зад написването на романа, който проследява процеса на подчиняване на България от Ромейската (Византийската) империя. Историята не се изчерпва само със Самуил – става дума за дълъг период, през който българите полагат уси