Книгата „Любов, лов и телевизия“ на Тома Иванов е повест за телевизията и за времето, в което живеем. Това каза акад. Иван Гранитски по време на премиерата на тома тази вечер. 

По думите му томът „показва някои висши способности на български политици, които се опитваха да обяздят националната телевизия през 90-те години“. Авторът разказва за това с чувство за хумор, посочи Гранитски. Той посочи, че идеята за „Любов, лов и телевизия“ се е родила миналата година. „С изискано чувство за хумор, с прекрасен цветист език и стил Тома Иванов поднася на читателите десетки случаи с живи участници – политици, дейци на телевизията, артисти, хора на бохемата“, отбеляза още Иван Гранитски.

Тома Иванов благодари на присъстващите на премиерата на книгата, както и на семейството си. Той отбеляза, че този текст вижда бял свят бл

Темата за паметта - личната, колективната, градската, е във фокуса на книгата „Тролейни хроники с разместени страници“ на Татяна Йолинска, съобщават издателите от „Библиотека България“.

В сборника са включени кратки разкази, поетични фрагменти и моментни портрети.

„Тролейни хроники с разместени страници“ е книга за онези мигновени мисли, които ни връхлитат между две спирки, но рядко задържаме. Татяна Йолинска пише като пътник без крайна дестинация – събира и документира разпилени спомени, разговори, тишини, несъстояли се срещи – моменти, иначе обречени да се разтворят в отварата на времето“, пише редакторката Преслава Божидарова. „Не за четене, а по-скоро за преживяване, тази книга наподобява случайна среща в дъждовен ден, последната дума от разговор, който никога не се е състоял, тихото усещане, че нещо важно

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн

"Носорог в банята е метафора за всички неочаквани, неизвестни и изненадващи събития, които всеки от нас има, дори когато се убеждава, че всичко му е ясно и животът му е подреден. Носорогът олицетворява тези изненади, които живота ни поднася, без да ни пита дали сме готови за тях". Това каза журналистът Георги Милков на представянето на новата си книга „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“. Събитието се състоя в кино "Кабана“ в парка на Националния дворец на културата (НДК). 

„Тази вечер ни събира не журналистът, не специалният кореспондент, не главният редактор, не водещият на телевизионно предаване, а талантът на човека с главно ч – Жоро Милков. Един очевидец на неговите истории, който макар и инкогнито, присъства в разказите - лъскавият пътешественик Константин Вълков", каза издателят и управителят на „Книгомания" Илия

Нейният образ е от ония, които времето все повече подчертава, за които миналото е фон, върху който е нарисуван портретът от старите майстори. Очите все повече получават негата на мадона. Ръцете , дългите бели пръсти стават тайнствени цветя в дълбочината на оня свят, в който се е преселила от петнадесет години. Тя беше много страдала, беше станала толкова мъдра, че всяка нейна мисъл падаше като плод. Или може би тя беше онова мъдро дете, което ви поразява с мислите си, когато е болно и му остават само няколко дни да живее.

Така Дора Габе описва обрисува външния образ и вътрешния свят на своята сестра по перо – Екатерина Ненчева (1885-1920), от чието рождение днес се навършват 140 години. Тя се появява на бял свят на 1 май 1886 г. в Троян, в семейството на Димитър Ненчев Ханчев, дошъл от Севлиево, и Аника Ганчева от Русе.<