Книгата „Любов, лов и телевизия“ на Тома Иванов е повест за телевизията и за времето, в което живеем. Това каза акад. Иван Гранитски по време на премиерата на тома тази вечер. 

По думите му томът „показва някои висши способности на български политици, които се опитваха да обяздят националната телевизия през 90-те години“. Авторът разказва за това с чувство за хумор, посочи Гранитски. Той посочи, че идеята за „Любов, лов и телевизия“ се е родила миналата година. „С изискано чувство за хумор, с прекрасен цветист език и стил Тома Иванов поднася на читателите десетки случаи с живи участници – политици, дейци на телевизията, артисти, хора на бохемата“, отбеляза още Иван Гранитски.

Тома Иванов благодари на присъстващите на премиерата на книгата, както и на семейството си. Той отбеляза, че този текст вижда бял свят бл

Людмила Филипова, издава новия си роман „Планът „Елиминирай Европа“. Книгата е художествено произведение, което обаче се основава на реални събития и актуални глобални проблеми. Тя разглежда не само политическите, но и икономическите и климатични въпроси, които засягат не само Европа, но и целия свят. В основата на сюжета стои светът, който е изправен пред редица конфликти, включително търговска, технологична и конвенционална война, с които са свързани различните глобални играчи като Европа, Русия, Китай, Арабските емирства и Индия. Тези региони са не само центрове на икономическа и политическа власт, но и важни участници в бъдещето на планетата, особено що се отнася до климатичните промени.

Романът се фокусира върху въпросите за мястото на Европа в глобалния контекст, като разглежда възможността за нейното елиминиране в политически и икономически план и как

Регионална библиотека "Христо Ботев" – Враца откри своята лятна програма с представяне на книгата „Морските приключение на Точица“ с автор Ралица Найденова. Това бе и първото събитие, с което се поставя началото на традиционната инициатива „Лято в библиотеката“. 

„Книжката „Морските приключения на Точица“ е по-различна с това, че не разказва просто история, а дава възможност на децата да участват в процеса и да продължават историята“, каза Ралица Найденова. Тя допълни, че в изданието има възможност за попълване на лексикон с въпроси, има кръстословици, илюстрации, които могат да рисуват децата. Директорът на регионалната библиотека Силвия Павлова каза по време на откриването, че всяка сряда до края на месец юли в парка зад паметника на Ботев децата ще могат да слушат приказки в откритата читалня. 

В програ

Красимир Димовски спечели Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ за романа си „Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П“. Отличието му беше обявено на тържествена церемония в Софийската градска художествена галерия, където той получи признанието за своето творчество в конкуренция с 33 романа, издадени през 2024 година.

Церемонията събра литературни критици, писатели и представители на културната общност, които отбелязаха успешната година за българската литература и значимото постижение на авторите. За разлика от предишни години, когато изборът на победител е съпроводен с много трудности поради недостатъчно качествени произведения, тази година конкурсът беше особено конкурентен. Според председателя на журито, академик Владимир Зарев, комисията е била изправена пред сериозното предизвикателство да прегледа и

Преподаватели от катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ на Националната художествена академия представят изложбата „Художници и букви“ по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Тя ще бъде открита на 29 май и ще продължи до 15 септември в Българския културен институт – Братислава, съобщават от НХА.

Експозицията се провежда под патронажа на посланика на Република България в Словакия Васил Петков. От екипа разказват, че извън обичайната практика, в която художниците на книги използват типография, за да визуализират авторовия текст или като изразно средство за нуждите на графичния дизайн, Илия Груев, Регина Далкалъчева, Красимир Андреев, Капка Кънева, Бояна Павлова и Емил Марков показват произведения, освободени от всякаква утилитарност. „Артистите са трансформир