Анна Лазарова представи в Шумен стихове от две свои стихосбирки - „Вкъщи всички вечерят отделно“ и „Детска стая под наем“. Срещата с нея се състоя в Музейния комплекс „Панчо Владигеров" на 21 ноември. Организатор на литературното събитие беше Сдружение „Клуб култура за Шумен".

Лазарова разказа пред публиката как е създала своите книги, как е започнала с писането на литература, каква роля в нейното развитие като автор са изиграли Националният литературен конкурс „Боян Пенев", който се провежда в Шумен и младите автори, които е срещнала там. Тя поясни как е работила по селекцията на текстовете в стихосбирките си с редакторите Петър Чухов и Йорданка Белева.

Тя подчерта, че отношението към литературата не се изчерпва само с писане и четене и че винаги се е старала да спомогне срещата на публиката с нови автори и книги. Лазарова ком

Изключително голям е интересът към тазгодишното издание на Анкарския панаир на книгата.

Огромни опашки от желаещи да посетят панаира се извиват пред столичния конгресен център АТО Конгресиум. Събитието бе открито на 29 ноември и ще продължи до 8 декември.

Тази година в панаира участват над 400 издателства и са представени книги на повече от 800 писатели. В рамките на мероприятието се организират много конференции и семинари с участието на редица известни писатели. 

Особено голям е броят на желаещите да посетят панаира през почивните дни. През целия неделен ден въпреки студа пред конгресния център се извиваше опашка от над километър от граждани на най-различна възраст, които искат да посетят мероприятието.

"Нaчинът, по който човек вижда българския език отвън ми стана по-видим, когато преподавах български език и култура във Виенския университет. Трябваше да преподавам разговорен български на мои студенти. Част от тях бяха деца от смесени бракове, друга част бяха първо поколение мигранти, а имаше и австрийци, които за първи път учеха български. Още тогава  ми стана много любопитна разликата в отношението към езика и различните начини, по които подхождат към него различните хора. За едни е чужд език, за други е езика на баба, която сутрин ще ти направи бухти например. Тази група от хора задължително знаят тези кухненски думи. А има и трета група, при която го има осъзнатото желание за връщане към някаква традиция, което много често е и насочвано и регулирано от семейната политика", коментира още проф. днк Мария Шнитер.

Относно това къде е мястото на българския език на картата на европейските езици, тя е на мнение, че българският език много ценен. "Той е изключително богат и сложен. Чисто лингвистично е изключително ценен и може да се каже, че между славянските езици е уникален със своята специфика. Глаголната му система е абсолютно недостижима за носителите на чуждите езици. Местоименната система е изключително сложна, фина и детайлна. Заради това, когато всеки от нас се опитва да превежда българския език на някакъв друг, виждаме как се губят фините детайли и нюансите", допълни проф. Шнитер.