Поетесата Надежда Захариева участва в среща разговор с жители на Попово. Пред аудиторията тя представи част от своето творчество, както и новата си книга „Наричана накратко Надка“. Авторката разказа моменти от семейния си живот с покойния вече поет Дамян Дамянов и сподели размисли за живота, приятелство, любовта и омразата, за човешките добродетели като цяло. Пред присъстващите Захариева изказа категоричното си мнение, че „който ме отрича, ме признава“ и затова не отдава своята енергия в противоборство с онези, които говорят или пишат лошо за нея.

Събитието е част от съпътстващата програма на Националния фестивал за стара градска и шлагерна песен „Спомени в песни – Попово 2025“. Тази година е неговото четиринадесето издание. Форумът се организира от Община Попово, Дом на културата „Димо Коларов“ и Народно читалище „Съ

„Идеята ми беше да събера всичките си разкази, писани през годините, и те да зазвучат по нов начин“, сподели проф. Венцеслав Николов по време на представянето на най-новата си книга „Викът на улулицата“.

Събитието се състоя днес в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките (БАН). В представянето взеха участие литературният критик Георги Цанков, а актьорът Мариус Донкин прочете откъси от книгата.

„Аз съм оптимист и вярвам, че доброто винаги ще побеждава. Винаги съм искал в разказите ми да присъства тази светлина — онази, която според мен съществува в света. Макар понякога в текстовете ми да прозвучават песимистични нотки, на мен ми се струва, че светът е по-скоро добър. И именно това се опитвам да съхраня в книгите си“, каза още авторът.

Литературният критик Георги Цанков акцентира върху уни

Над 90 участници – ученици, студенти, журналисти, общественици и др., са се включили във второто издание на инициативата „Голямата диктовка“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), съобщават организаторите. Събитието е с надслов „Пазител на българския език“.

Прочетеният текст е бил откъс от „Слово от Кирил Философ как покръсти българите“ („Солунска легенда“). Темата на диктовката е свързана с отбелязването на 1170 години от създаването на първата славянска азбука. „В годината на глаголицата, ние отдаваме признание пред делото на светите братя, които са символ на просветлението“, е казала по време на събитието директорът на НБКМ доц. Калина Иванова, цитирана от екипа на библиотеката.

Диктовката бе водена от Мирослав Христов, заместник-директор на 38. Основно училище &bdquo

Нейният образ е от ония, които времето все повече подчертава, за които миналото е фон, върху който е нарисуван портретът от старите майстори. Очите все повече получават негата на мадона. Ръцете , дългите бели пръсти стават тайнствени цветя в дълбочината на оня свят, в който се е преселила от петнадесет години. Тя беше много страдала, беше станала толкова мъдра, че всяка нейна мисъл падаше като плод. Или може би тя беше онова мъдро дете, което ви поразява с мислите си, когато е болно и му остават само няколко дни да живее.

Така Дора Габе описва обрисува външния образ и вътрешния свят на своята сестра по перо – Екатерина Ненчева (1885-1920), от чието рождение днес се навършват 140 години. Тя се появява на бял свят на 1 май 1886 г. в Троян, в семейството на Димитър Ненчев Ханчев, дошъл от Севлиево, и Аника Ганчева от Русе.<

Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.

Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.

Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.

Голяма част от интелектуал