Пред Университетската библиотека "Св. Климент Охридски" една необичайна инсталация привлича погледи - висока отворена книга. В навечерието на Деня на славянската писменост, култура и книжовност, тя е достъпна за студенти, преподаватели, ученици, учители и посетители, и приканва да станат част от визията за нов тип обучение по литература. Инсталацията е част от кампанията "Литературата не е музей", която поставя във фокус обществения разговор за нуждата от осъвременяване на учебното съдържание по литература и може да се види до края на юни 2025 г. пред Университетската библиотека, съобщи пресцентърът на висшето училище.

От Факултета по славянски филологии споделят, че книгата не е експонат, а покана към широката общественост да остави своя следа в дебата.

Чрез QR код, разположен върху инсталацията, всеки може да предложи произведение, което според него заслужава да бъде в

Кирил Кадийски ще представи книгата си „Звездна каторга. Новата Герника“ и сборника „Стихотворения“ от Борис Пастернак на 29 май в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК, съобщават от „Колибри“.

По повод „Звездна каторга. Новата Герника“ от издателството коментират, че Кирил Кадийски застава лице в лице със злата участ, съкрушен заради ескалиращото насилие, в един свят на ръба. Той дава израз на хаоса и го разсейва, артикулира изкусно и болката, и светлината, черпи заряд от изворите на поезията, за да обезсили чрез лириката си тлеещи войни, отбелязват от „Колибри“.

„Стихотворения“ съдържа избрани стихотворения на руския поет Борис Пастернак, преведени от Кирил Кадийски. В сборника творчеството на автора е представено панорамно - от първите му творби в зората на руския модернизъм през трудн

Надявам се от следващия бюджет да се преборим да стартираме проект и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) да изглежда след няколко години по съвсем различен  начин. Това каза председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Тошко Йорданов по време на откриването на 19-ото издание на Националната библиотечна седмица тази вечер. Събитието се състоя в Националната библиотека.

„Мисля, че и политиците, и библиотеките, и библиотечните деятели са длъжници на българското общество по няколко причини, защото вие не сте ни тормозили достатъчно да си свършим работата. От друга страна, духовността е нещо, което е част от националната сигурност на една държава. Крайно време е българските библиотеки да отидат на друго ниво. Ние, в този състав на медийната комисия, мога спокойно да заявя, че имаме идея какво трябва да стане. И моята ме

На кого принадлежат думите „Всичко, което е далеч от морето, е провинция“?  Това бе въпрос, зададен към участник в телевизионното предаване „Стани богат“ на 29 април т.г.

За правилен отговор бе посочен Ърнест Хемингуей, като останалите възможности бяха Херман Мелвил, Паулу Коелю и Уолт Дисни. Съществуват обаче достатъчно обосновани причини авторството на Хемингуей върху въпросната фраза да бъде оспорено.

Твърдението, че всичко, далеч от морето, е провинция, се радва на широка популярност в интернет и е често цитирано в лични профили във Фейсбук, Инстаграм, Pinterest и Reddit. В преобладаващата си част тези профили са на българи.

През 2003 и 2009 г. мисълта за морето и провинцията се появи на билбордове и като лозунг в предизборните кампании на конкретни политически сили в Бургас и Варна, като думите отново са приписани на Ърнест Хем

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн