Книгата „Думи за езика" ще се чете и след 100 години. Това каза социологът Андрей Райчев на представянето на изданието, чийто автор е Иля Златанов. Събитието се състоя в столичния културен център Casa Libri. 

„Както в едно гениално стихотворение на Александър Блок и в книгата изчезва пошлото, изчезва настоящето. Няма сега, няма и как да има. В книгата се разказва за култура, а не за цивилизация и това я прави над 100-годишна, гарантирано", е мнението на Андрей Райчев.

Авторът на изданието Иля Златанов обясни, че по природа е любознателен и "като науча нещо интересно, бързам да го споделя, за да разберат и други хора за него". Започнал от кратки публикации във Фейсбук, които постепенно привличали интереса не само на приятели, но и на непознати. "Всички тези хора на няколко пъти ме съветваха да издам книга с тези неща. Това наистина ме стимулираше, но вс

Важно е не само дали, а и какво четеш, каза професор Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии (ФСФ) в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ в интервю за новия брой на в. "Аз-буки".

„Литературен вкус се формира бавно и се формира с качествена литература. Така че няма как да не стимулираме четенето на добри книги, колкото и относително да е това, разбира се“, казва още тя.

Научните интереси на Амелия Личева са в сферата на световната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните изследвания, антиутопиите, съвременната българска литература. Амелия Личева е и поетеса, и литературен критик, автор е на няколко теоретични книги, има публикувани седем стихосбирки. Нейни стихове са превеждани на много езици. Наскоро във Франция излезе нейна стихосбирка. Тя е главен редактор на

Проф. Матиас Десмет - преподавател по психоаналитична психотерапия в катедрата по психоанализа и клинично консултиране на университета в Гент, ще представи книгата си „Психология на тоталитаризма“ в София. Събитието ще се състои на 3 юни в „Гранд хотел София“, съобщават издателите на българския превод на тома от „Изток запад“.

По думите им Матиас Десмет прави безпощаден анализ на много от решенията и действията, които се прилагаха в по-голямата част от света по време на пандемията. „Кризата с КОВИД-19 е просто последният ярък и тревожен симптом на друга, по-коварна и сякаш невидима болест, която разяжда човечеството от дълго време. Матиас Десмет, психоаналитик и психотерапевт, проследява това не докрай осъзнато страдание до самите му корени. А след това показва как развитието на болестта е довело човешката психика до състояние, което я

„Маслен нос“ е заглавието на новата поетична книга от Владислав Христов, съобщават издателите от „Ерго“.

„В тази „морска книга“ всяко стихотворение е реалност, подредена и самоподредила се. През нея прозират неизвестното, необясненото, съществуващо независимо от всекидневието, способно да променя, да възвисява, без да участва, дори и без да се намесва“, посочва Палми Ранчев по повод „Маслен нос“.

Според него книгата създава друга реалност, която е допълнение на природата, и в същото време е самата природа. „Владислав Христов притежава високоразвита поетична наблюдателност, откритията му са ненатрапчиви, но категорични и имат способността да дават парадоксален смисъл на човешкия живот“, допълва Ранчев.

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 г. живее в Пловдив и работи ка

Полският писател Збигнев Збиковски се очаква да присъства днес на представянето на романа му „Транспрусия“ в рамките на Пролетния панаир на книгата. Събитието ще се състои в Полския институт в София, а в разговора ще участва преводачката Лина Василева. Модератор ще е Надежда Московска, съобщават организаторите от асоциация „Българска книга“ (АБК).

По думите им в романа си Збиковски разказва за живота на хората в част от територията на Западна Прусия, белязана от поредните съдбоносни промени в държавността между Полша, Русия и Германия. 

Във втория ден от книжното изложение пред Националния дворец на културата автографи ще раздават проф. Сотир Марчев („Как се разчита електрокардиограма“), Калина Лазарова („Механика на мълчанието“), Бойко Беленски („Алюрът на генерал Колев“), Кирил Петрунов („Сълзата на