През 21 града в страната ще премине турнето, с което актьорът Димитър Маринов ще представи книгите си „Към сцената“ и „Към екрана“, съобщават издателите от „Аз-буки“.

Както информирахме, за томовете, които са част от фонда на Библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон, авторът ще говори първо в Севлиево, на 7 май. Следват Шумен (8 май), Варна (11 май), Благоевград (16 и 17 май), Кюстендил (18 май), Асеновград (19 май), Смолян (20 и 21 май), Пазарджик (22 май), Панагюрище (23 май), Перник (27 май), София (29 май, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), Пловдив (3 и 4 юни), Габрово (6 юни), Велико Търново (7 юни), Русе (8 и 9 юни), Силистра (10 и 11 юни), Добрич (12 и 13 юни), Стара Загора (16, 17 и 18 юни), Сливен (19 юни), Бургас (20, 21 и 22 юни) и Хасково (23, 24 и 25 юни).

„Това не са учебници. Т

На 30 юни най-младежкият филиал на Столична библиотека - този в Студентски град, отбелязва 10-годишнината от създаването си с откриване на ново споделено пространство за четене, срещи и събития. Празникът ще бъде съпроводен с литературни четения и финала на Третия шампионат по поезия на софийските училища „Млада метафора“.

Филиал „Студентски“ е сред петте действащи библиотечни филиала на Столична библиотека, която в последните 10 години активно разширява мрежата си и работи за по-добър достъп до култура в различни райони на София. От откриването си през 2015 г. броят на посетителите на филиала се е увеличил от 3000 на над 35 хиляди годишно, а фондът е нараснал от 2000 на 18 хиляди тома.

Събитието ще събере популярни български писатели – Захари Карабашлиев, Мирела Иванова и Амелия Личева, които ще четат свои творби и ще раздават автографи.

Американският писател Андрю Хакет и българската аниматорка от студио „Уолт Дисни“ – Светла Радивоева, представят съвместна книга, посветена на приемането и съчувствието, информират от „Ентусиаст“.

По думите им, със затрогващ сюжет и нежни илюстрации „Хоуп и морето“, разказва за малко момиченце, което си играе самотно и тъжно на брега, докато морето не решава да му предложи приятелството си.

„С топлина и поетичен език тази емоционална и дълбока история проследява малката Хоуп, която се е сгушила на брега и изпитва силна тъга. Малко по малко, първо с деликатно докосване от вълна, после с фини пръски солена вода и подхвърляне на раковина, Морето се приближава към нея. С всяко негово действие сърцето на Хоуп се отваря все повече и повече, докато накрая не пос

Диктатура може да има, само когато обществото е снизходително, още при първите прояви на „аз ще направя това", каза проф. Любомир Стойков на представянето на новата си книга „Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“. Събитието се проведе тази вечер в столичната галерия „Академия“.

"Ужасно дълбоко, много иманентно и имплицитно ненавиждам всяка форма на насилие, ненавиждам всякаква форма на диктатура", каза авторът. Според него по-лошо от диктатор е псевдодемократът. "Той е маскираният диктатор, а днес е пълно с такива, в нагледно демократични, либерални общества се случват неща, които човек не може да повярва доколко са демократични и хуманни. Темата за диктаторите е изключително важна", каза още проф. Стойков.

В дискусията участие взеха също ректорът на Националната художествена академия проф. Георги Янков, журналистката Валерия Ве

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.

Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.

В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различн