Филипините ще представят своята литература като почетен гост на тазгодишния Франкфуртски панаир на книгата, който ще се проведе от 15 до 19 октомври, предаде ДПА, като цитира  организаторите.

"Тази година отваряме прозорец към Тихия океан", каза директорът Юрген Бус при представянето на програмата на гостуващата страна. Това ще спомогне и да се "разчупят клишетата" , каза той.

Филипините се състоят от 7641 острова и освен официалния език, там се говорят и над 130 други. Страната ще донесе "множество гласове във Франкфурт", каза инициаторът на гостуването Лорен Легарда. Местните автори имат интересни гледни точки за природните бедствия и колониализма, диктатурата и диаспората, визиите за бъдещето и заплахата от изменението на климата, каза тя.

Архитектът, отговарящ за павилиона на почетния гост, Стенли Руис, отбеляза, че ще бъдат използвани предимно материа

Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.

Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.

Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.

Голяма част от интелектуал

Сборникът „Кибритчета „Минерва“ 1990-2000“ от италианския писател, есеист и философ Умберто Еко излиза за първи път на български език на 17 април. Това съобщават издателите от „Колибри“.

Книгата обединява текстове, публикувани между 1990 и 2000 г. в рубриката „Бустина ди Минерва“ – „Кибритчета „Минерва“, която Умберто Еко списва в сп. „Еспресо“ в продължение на повече от три десетилетия. Включени са размишления на автора за италианското общество и цялото човечество, за медиите, за съвременните технологии, за съдбата на книгата в дигиталната ера, за ролята на интелектуалците в обществения живот, за екологията, за генетиката и др. Автор на превода на книгата е Ина Кирякова. 

През 2020 г. бе издаден сборникът „Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество“ с над 170 ес

Кирил Кадийски представя тритомно издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Първата книга съдържа стихотворения от трубадурите до Артюр Рембо и символистите, във втората са представени френските поети от Емил Верхарн до Гийом Аполинер и Блез Сандрар, а в третата са включени творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия, посочват от „Колибри“.

Според Кадийски тритомното издание е ковчеже, пълно с отблясъци. „Тук има по малко от всички съкровища на богатата френска поезия, които аз съм събирал и събирам като скъперник вече половин столетие“, пише той.

Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика, сред които „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения&l

Кармен Мишу ще представи в Шумен романа си „Дъжд“ на 24 април. Тя ще гостува в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, съобщиха от културната институция.

Кармен Мишу е родена във Видин. Завършила е Гимназията с преподаване на чужди езици „Йордан Радичков" в родния си град, а по-късно – специалностите „Медицина" в Букурещ и „Фармация" в Констанца, Румъния. Мишу владее пет езика: френски, румънски, английски, руски, а също и гръцки, добавят от шуменската библиотека.

Мишу определя себе си като мечтател и реалист, покорен от историята, а най-голямото доказателство за това са книгите й: сборникът с разкази „Синият фургон“ и романите „Балканска сага“, „Нестинарка“, „Тангра и неговият син“ и най-новият – „Дъжд“. Историите, които разказва във всички тях, са кат