В навечерието на 50-ата годишнина от създаването на Националния литературен музей (НЛМ), три проектни предложения на институцията получават подкрепа от Министерството на културата по сесията за целево финансиране на движимото културно наследство, музеите и художествените галерии. Това съобщават от музея.

През следващата година музеят се готви да посрещне 175 години от рождението на Патриарха на българската литература и народен поет Иван Вазов. Освен юбилейната програма от събития, ще бъде представена обновената постоянна експозиция в къщата музей „Иван Вазов“ в София с атрактивен многоезичен аудиогид и образователни пособия за лица със зрителни нарушения.

В рамките на финансирането ще бъде извършена консервация и реставрация на ценни художествени произведения от битовите експозиции в къщите музеи „Петко и Пенчо Славейкови“ и „Пейо К. Яворо

Бурунди, Руанда, Франция - три страни, които се преплитат в живота на писателя и музикант Гаел Фей, и са основа за двата му романа, високо оценени от критиката и читателите. За последния - "Жакаранда"(Jacaranda), излязъл през август т.г., авторът спечели френското литературно отличие "Ренодо”. Фей достигна и до краткия списък на претендентите за тазгодишния приз "Гонкур".

Гаел Фей е на 42 години, роден е в Бурунди, като майка му е от съседна Руанда, а баща му - от Франция. От малък пише стихове, но успява първо да пробие в артистичните среди във Франция като хип-хоп изпълнител. "Поезията е част от механиката на живота", казва той, цитиран от електронното издание lithub.com.

Фей реди рими в текстовете на песните си, като акцент е социалното неравенство, а в двата си романа разказва за живота на хората в раздираните от вътрешни конфликти Бурунди и Руанда. 

И през тази година Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна ще осъществи проект „Литературен прожектор“. Началото бе сложено през 2024-та с първото издание на инициативата, посветено на връзката между литературата и визуалните изкуства. То беше успешно, показват отзивите на гостите - участници и лектори. Търсени бяха и изложбите, които бяха организирани, каза експертът по комуникации на институцията Анна-Мария Попова.

От екипа на библиотеката искат да превърнат „Литературен прожектор“ в традиция. Важна за тях е връзката на литературата с останалите медии и изкуства, които хората възприемат по-лесно в днешно време, обясни Попова. Планът е всяка година да се редуват различни теми. 

Второто издание отново се реализира чрез финансиране от Национален фонд „Култура“. То ще бъде в подобен формат със срещи и дискуси

Премиера на най-новата книга на Мария Лалева „Пътища от огън“ ще се състои на 11 октомври в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен, съобщиха от културния институт.

Водещ на представянето ще бъде актрисата Мария Манолова. В нейно изпълнение ще прозвучат и подбрани текстове от романа. В събитието ще се включи и Елица Пенова от ИК „Книгомания“.

Почитателите на творчеството на Мария Лалева ще могат да си закупят книгата и да получат автограф от нея.

„Пътища от огън“ е книга за огнените човешки пътища, по които съдбата ни води, за да спаси красивото, извечното, сияйното у човешкото същество. Главният герой на романа - Керим, е от Сирия. По време на бомбардировка губи цялото си семейство. Бяга от войната в търсене на дом и мир. По пътищата му на изгнаник го очакват драматични обрати и срещи със странни против

Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе награди за девети път своите най-активни читатели на специална церемония в Детския отдел на културния институт „Библиотечко“. Седемгодишната Никола Цанкова оглави класацията за 2024 година при децата и сложи отпечатъка си в Алеята на най-четящите деца на Русе. 

Най-малкият читател за 2024 година е Никола Драганов, записан в библиотеката на 1 месец и 19 дни. Читателят с най-много заети книги от отдела за възрастни е Десислава Великова, която е учител, уточниха от библиотеката. И двамата получиха грамоти и награди. 

В рамките на тържеството главният библиотекар д-р Теодора Дянкова отчете, че през 2024 година са регистрирали 9330 читатели. Това означава на практика, че почти десет хиляди русенци са ползвали библиотеката в класическия ù вид, място за книги, съкровищница на информация.