От 13 до 18 май Пловдив ще бъде домакин на второто издание на фестивала за световна литература „Летерапополи“. Амбицията на организаторите е да запълнят липсата в културния календар на града на литературен форум от такъв формат и да срещнат пловдивчани със забележителни съвременни писатели от цял свят, казва в интервю програмният и артистичен директор на фестивала – д-р Достена Лаверн. Тя е изследовател, художник, поетеса и преподавател.

По думите основната им цел е да се даде шанс на представителите на различните изкуства в Пловдив да общуват помежду си по-активно и заедно да работят за просперитета на културата в града. Затова и срещите с авторите продължат и след фестивалната седмица, като идеята е в бъдеще те да се осъществяват и под формата на уъркшопове през цялата година.

Във фестивалната програма на пролетното издание специално участие ще имат

Учениците от трети "в" клас в Основното училище (ОУ) "Васил Левски" в Разград станаха писатели, художници и редактори, създавайки своя книга с послание срещу агресията, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН).

Идеята се ражда на среща с писателката Неда Зарева по повод Месеца на четенето и Световния ден на книгата и авторското право. Тя предлага да потопи третокласниците в цялостния процес на създаване на книга и да им помогне да се въплътят в ролята на автори.

Учителките Миглена Козовска и Мариета Бойчева, и родителите прегръщат идеята, а децата я приемат с ентусиазъм. Така поставят началото на творческия проект „Мастиленият лабиринт“, който да бъде финал на годишния иновативен проект с елементи на дизайн мислене. Част от него е създаването на книга, като за целта учениците са разделени на четири групи - писатели, редактори, ху

Кармен Мишу ще представи в Шумен романа си „Дъжд“ на 24 април. Тя ще гостува в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, съобщиха от културната институция.

Кармен Мишу е родена във Видин. Завършила е Гимназията с преподаване на чужди езици „Йордан Радичков" в родния си град, а по-късно – специалностите „Медицина" в Букурещ и „Фармация" в Констанца, Румъния. Мишу владее пет езика: френски, румънски, английски, руски, а също и гръцки, добавят от шуменската библиотека.

Мишу определя себе си като мечтател и реалист, покорен от историята, а най-голямото доказателство за това са книгите й: сборникът с разкази „Синият фургон“ и романите „Балканска сага“, „Нестинарка“, „Тангра и неговият син“ и най-новият – „Дъжд“. Историите, които разказва във всички тях, са кат

„Песента на бързолетите“ е новата поетическа книга на Емилия Найденова, съобщават издателите от „Жанет 45“. В нея авторката събира 42 стихотворения, писани в последните десет години. 

„Може да се каже, че не съм била особено продуктивна, но в този дълъг период на трасформации успях да запазя едно от най-любимите си неща все така туптящо, каквото и да се случваше“, отбелязва Емилия Найденова в публикация в социалните мрежи. По думите нито едно от тези 42 стихотворения не е случайно.

„Надявам се, че се получи една добра книга, силно документална, осъзнавам, че някои стихотворения е трудно да излязат от стаята, в която се случват. Но вярвам и че през историята на другия, човек може да се справи със своите собствени травми. Има път и нашата задача е да борим мрака, колкото сили имаме“, допълва Найденова.

Според Г

Изложба на книги – оригинали „Френски пътешественици на Балканите XVIII – XIX век“, бе открита днес, 2 юни, в Археологическия музей на град Созопол. Събитието е част от културната програма на четиринадесетото издание на Международния франкофонски фестивал „Солей“ и се организира със съдействието на Университетската библиотека към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. 

По време на откриването директорът на Археологическия музей в Созопол Димитър Недев каза, че "изложбата представя съвкупност от дълбоки традиции, заложени в контактите на българските земи от 19. век, тогава в границите на Отоманската империя и впечатленията, които имат френските пътешественици за богатата култура на българите, успяващи да запазят своята идентичност". 

В своето слово директорът на Университетската библиотека "Св. Климент Охри