РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Авторът и перото
Британското поетично дружество Poetry Book Society включи в есенната с ...
Експресивно
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и пра ...
Авторът и перото
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов ...

Биография: Станка Пенчева

Дата на публикуване: 08:00 ч. / 09.07.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
3092
На бюрото

"Животът е преди всичко даване“, казва Станка Пенчева в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. Днес отбелязваме 95-ата годишнина от рождението на поетесата.

Британския поет и писател Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век е най-известен с историческите си романи „Аз, Клавдий“ и „Божественият Клавдий“, а сред преведените на български негови книги са също „Велизарий“, „Златното руно“, „Бялата богиня“ и други.

Роден на 24 юли 1895 г. в Лондон. Баща му е училищен инспектор и поет, а майка му – роднина на известния германски историк Леополд фон Ранке. Грейвс е автор на над 120 книги, сред които исторически и митологични романи, поезия, вдъхновена от преживяванията му през Първата световна война и от древните митове, както и автобиографични текстове. Последните години от живота си прекарва на остров Майорка, където и е погребан.

С избухването на Първата световна война, въпреки че печели стипендия за колежа „Сейнт Джон“ към Оксф

Писателят Пърсивал Евърет спечели наградата „Пулицър“ с романа „Джеймс“, поредно признание за най-популярния и награждаван американски роман на 2024 г. 

“Джеймс“ e въздействащо и хапливо-сатирично пресъздаване на „Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Марк Твен от гледната точка на приятеля на Хък, роба Джим.

Управителният съвет за наградите „Пулицър“ определи романа „Джеймс“ като талантливо преосмисляне, което илюстрира „абсурдността на расовото превъзходство и дава нов поглед върху стремежа към семейство и свобода“. 

Преди „Пулицър“ Пърсивал Евърет спечели с „Джеймс“ американската Национална литературна награда, Медала „Карнеги“ за изключителни постижния в художествената литература, наградата „Къркъс“, почетна награда от л

Книгите за писателя са като децата за майката – трудно е да кажеш кое ти е любимото, но обикновено обичаш най-много най-малкото, каза Владимир Зарев в Ловеч. В Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” той представи най-новия си роман – „И аз слязох”.

Авторът разказа, че го е написал, след като бил болен и сънувал, че трябва да го напише. По думите му в книгата се стреми да даде отговор на три важни въпроса. Първият е как подвигът на Иисус Христос на кръста има такава устойчивост вече 2000 години. Отговорът според мен е, че Иисус предпочита страданието вместо възможността да се спаси.

Вторият въпрос е защо Бог изпраща на Земята едновременно човек и Бог; защо избира това странно двуединство, след като е могъл да изпрати просто ангел или само човек, или само Бог. Според Зарев отговорът трябва да се търси в изначалието на еврейското сказ

Писателят, който и да е той, е невъзможен без своите читатели, каза в интервю Владимир Зарев, автор на книгата „И аз слязох". Днес той раздава автографи в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК.

За мен Пролетният панаир на книгата е една от големите и прекрасни възможности да се срещна със своите читатели и да им дам автографи, допълни Владимир Зарев.

Както информирахме, Владимир Зарев представи новия си роман „И аз слязох" през април. „Това е най-важната ми книга, в нея се опитах да предам целия мой духовен опит, който съм трупал в продължение на 50 години", каза тогава авторът.

На въпрос какво послание би искал да отправи към своите читатели с книгата си, Зарев отговори: „Книгата „И аз слязох“ е сложна. Посланието в нея е духовно. Хората, които обичат духовността биха разбрали тази книга, биха се замислили върху не

Надявам се от следващия бюджет да се преборим да стартираме проект и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) да изглежда след няколко години по съвсем различен  начин. Това каза председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Тошко Йорданов по време на откриването на 19-ото издание на Националната библиотечна седмица тази вечер. Събитието се състоя в Националната библиотека.

„Мисля, че и политиците, и библиотеките, и библиотечните деятели са длъжници на българското общество по няколко причини, защото вие не сте ни тормозили достатъчно да си свършим работата. От друга страна, духовността е нещо, което е част от националната сигурност на една държава. Крайно време е българските библиотеки да отидат на друго ниво. Ние, в този състав на медийната комисия, мога спокойно да заявя, че имаме идея какво трябва да стане. И моята ме

„Моят първи свят беше природата, сетивното. Малко по-късно ми се разкри и един друг свят – на въображението“, казва тя пред Петя Александрова в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. 

НЕ ОТИВА ДА ПОЛУЧИ ПЪРВАТА СИ НАГРАДА

Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен, в стария квартал „Клуцохор“. Тя е третото дете в семейството на земеделец и бивша учителка. По майчина линия е праправнучка на войводата Кара Танас от село Катунище. По-големият брат Иван умира през 1944 г. на фронта, а по-малкият Георги завършва Художествената академия. През 1941 г. детският вестник „Изгрев“ в родния град на Станка Пенчева за първи път отпечатва нейно стихотворение – „Бели нощи“, тогава тя е на 12 години. Втората публикация е във в. „Народна младеж“ през 1947 г. – стихотворението „Испания“, за което получава награда на Единния младежки общоученически съюз (ЕМОС), но така и не отива в София, за да я вземе.

Пенчева завършва гимназия в родния си град през 1947 г. През същата година публикува стихотворения във в. „Литературен фронт“ и в. „Средношколско единство“. През 1951 г. завършва руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За студентските си години Станка Пенчева си спомня: „…А в София може да скиташ по цял ден из улиците и да не срещнеш нито един познат човек. Чувствах се като изгубена“.

КАРИЕРА

В следващите години тя последователно е редактор в Радио София (1951-1955), редактор в издателство „Народна младеж“ (1955-1956), кореспондент на в. „Народна култура“ за Русе (1956-1958), работи като редактор в литературното списание „Септември“, първоначално в отдел "Проза", а след пенсионирането на Елисавета Багряна r в отдел „Поезия“(1959-1975). За кратко e и в сп. „Пламък“. По покана на Серафим Северняк започва работа в списание „Отечество“ (1975-1986).

Публикува стихове, очерци, есета, автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика, сред които са: „Пълнолетие“ (1952), „Опъната струна“ (1957), „Кладенец на птиците“ (1960), „Вселена“ (1964), „Земя на огньовете“ (1965), „Горчива билка. Избрана лирика“ (1966), „Ябълкова градина. Стихове“ (1965-1966; 1967), „Есенно сияние. Стихотворения“ (1968), „Моята власт. Стихове“ (1970), „Пясъчна лилия. Стихове“ (1972), Избрана лирика (1973), „Хляб и сол. Стихове“ (1973), „Човек за човека…“ (1976), „Планета за двама. Стихотворения“ (1977), „Без свидетели“ (1980), „Недовършен свят. Стихотворения“ (1982), „Помежду им - ела тънковита“ (1982), „Разкопки“ (1984), „Сезонът на загубите. Стихотворения“ (1986), „Многоликата“ (1986), „И тече през мен реката“ (1988),  „Избрано“ – в два тома (1989), „Опит за бягство. Лирика“ (1992), „Старомодни стихове“ (2002), „Отвън – отвътре“ (стихове, 2002), „Незабрава“ (избрани стихотворения, 2004), „Преддверие“ (2006), „Зелената Жози“ (2007), „Дървото на живота“ (2008), „Тук съм“ (спомени в два тома, 2008), „Перо от дух“ (2011), „Последни стихотворения“ (2012).

Нейни стихове са преведени на албански, немски, румънски, руски, словашки, френски, чешки и други езици.

Станка Пенчева превежда от руски език стихове на Анна Ахматова, Бела Ахмадулина, Маргарита Алигер и др.

От 1953 г. е член на Съюза на българските писатели (СБП) и на Съюза на преводачите в България (СПБ). От 1963 г. е член на Комитета на Движението на българските жени, а от 1963 г. до 1973 г. и на Бюрото на Комитета на българските жени.

ОТЛИЧИЯ

Станка Пенчева е удостоена с наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), с Националната награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ (1996), отличието „П. К. Яворов“ на едноименната фондация за сборника „Старомодни стихотворения" (2000), наградата на в. „Литературен форум“ за поезия (2000), Голямата награда за поезия „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2003) и Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2006 г. за цялостното творчество (2007).

Носител е на орден „Кирил и Методий“ - първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се организира Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“.

„Бих искала за малкото време, което ми остава, умът ми да е горе-долу в ред, понякога да мога да пиша. И с малкото сили, които имам, да бъда на някого в помощ, в подкрепа. Не подкрепям девиза „Искам всичко, сега и тук“, казва поетесата.

Използвани източници: Речник на българската литература, т. 3, София 1982, с. 56, , Личностите на света, 1994 г., В. „Стандарт“, бр. 612/28.05.1994 г., Кой кой е в България, София 1998, с. 552, Кой кой е в българската култура, Варна 1998, с. 398, в. „СЕГА“, 10.01.2005 г., Александрова, Петя. Станка Пенчева. Литературни анкети, София 2005, 239 с., Голяма енциклопедия на България, т. 4, София 2011, с. 3356, в. „Стандарт“, бр. 7654/28.05.2014 г. , ВИНФ, 27.05.2014 г.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от &bd ...
Вижте също
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела“. В „Розов изгрев след дъждовна нощ“ авторката разказва за теми в живот ...
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
Изложение „Алея на книгата“ няма да се състои това лято във Варна, съобщиха организаторите от Асоциация „Българска книга“. Те припомниха, че 16-ото издание трябваше да започне на 1 август на обичайното място по пешеходната част на бул. ...
БТА
Съюзът на българските писатели връчва за 21-ви път наградата „Георги Джагаров“
На бюрото
Издателство „Парадокс" представя нова антология, посветена на фестивала „София: Поетики"
Издателство „Парадокс" представя ново издание, посветено на фестивала „София: Поетики". Неговото заглавие е "София : Поетики (2000-2018 г.) Антология". Съставители са Иван Димитров и Иван Христов, а редактор е Ясен Атанасов. По думи на издателите, ...
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Индийската писателка Киран Десаи, която спечели британската награда „Букър“ и след това не публикува книга в продължение на почти две десетилетия, пак се състезава за отличието с дългоочаквания нов роман, предаде Асошиейтед прес. The Loneliness of ...
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела“. В „Розов изгрев след дъждовна нощ“ авторката разказва за теми в живота, които често остават невидими за нежелаещите да чуят „възрастни“ – депресия, тревожност, училищен тормоз, отчуждение и н ...
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Експресивно
Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се провед ...
Начало На бюрото

Биография: Станка Пенчева

08:00 ч. / 09.07.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
3092
На бюрото

"Животът е преди всичко даване“, казва Станка Пенчева в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. Днес отбелязваме 95-ата годишнина от рождението на поетесата.

„Моят първи свят беше природата, сетивното. Малко по-късно ми се разкри и един друг свят – на въображението“, казва тя пред Петя Александрова в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. 

НЕ ОТИВА ДА ПОЛУЧИ ПЪРВАТА СИ НАГРАДА

Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен, в стария квартал „Клуцохор“. Тя е третото дете в семейството на земеделец и бивша учителка. По майчина линия е праправнучка на войводата Кара Танас от село Катунище. По-големият брат Иван умира през 1944 г. на фронта, а по-малкият Георги завършва Художествената академия. През 1941 г. детският вестник „Изгрев“ в родния град на Станка Пенчева за първи път отпечатва нейно стихотворение – „Бели нощи“, тогава тя е на 12 години. Втората публикация е във в. „Народна младеж“ през 1947 г. – стихотворението „Испания“, за което получава награда на Единния младежки общоученически съюз (ЕМОС), но така и не отива в София, за да я вземе.

Пенчева завършва гимназия в родния си град през 1947 г. През същата година публикува стихотворения във в. „Литературен фронт“ и в. „Средношколско единство“. През 1951 г. завършва руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За студентските си години Станка Пенчева си спомня: „…А в София може да скиташ по цял ден из улиците и да не срещнеш нито един познат човек. Чувствах се като изгубена“.

КАРИЕРА

В следващите години тя последователно е редактор в Радио София (1951-1955), редактор в издателство „Народна младеж“ (1955-1956), кореспондент на в. „Народна култура“ за Русе (1956-1958), работи като редактор в литературното списание „Септември“, първоначално в отдел "Проза", а след пенсионирането на Елисавета Багряна r в отдел „Поезия“(1959-1975). За кратко e и в сп. „Пламък“. По покана на Серафим Северняк започва работа в списание „Отечество“ (1975-1986).

Публикува стихове, очерци, есета, автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика, сред които са: „Пълнолетие“ (1952), „Опъната струна“ (1957), „Кладенец на птиците“ (1960), „Вселена“ (1964), „Земя на огньовете“ (1965), „Горчива билка. Избрана лирика“ (1966), „Ябълкова градина. Стихове“ (1965-1966; 1967), „Есенно сияние. Стихотворения“ (1968), „Моята власт. Стихове“ (1970), „Пясъчна лилия. Стихове“ (1972), Избрана лирика (1973), „Хляб и сол. Стихове“ (1973), „Човек за човека…“ (1976), „Планета за двама. Стихотворения“ (1977), „Без свидетели“ (1980), „Недовършен свят. Стихотворения“ (1982), „Помежду им - ела тънковита“ (1982), „Разкопки“ (1984), „Сезонът на загубите. Стихотворения“ (1986), „Многоликата“ (1986), „И тече през мен реката“ (1988),  „Избрано“ – в два тома (1989), „Опит за бягство. Лирика“ (1992), „Старомодни стихове“ (2002), „Отвън – отвътре“ (стихове, 2002), „Незабрава“ (избрани стихотворения, 2004), „Преддверие“ (2006), „Зелената Жози“ (2007), „Дървото на живота“ (2008), „Тук съм“ (спомени в два тома, 2008), „Перо от дух“ (2011), „Последни стихотворения“ (2012).

Нейни стихове са преведени на албански, немски, румънски, руски, словашки, френски, чешки и други езици.

Станка Пенчева превежда от руски език стихове на Анна Ахматова, Бела Ахмадулина, Маргарита Алигер и др.

От 1953 г. е член на Съюза на българските писатели (СБП) и на Съюза на преводачите в България (СПБ). От 1963 г. е член на Комитета на Движението на българските жени, а от 1963 г. до 1973 г. и на Бюрото на Комитета на българските жени.

ОТЛИЧИЯ

Станка Пенчева е удостоена с наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), с Националната награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ (1996), отличието „П. К. Яворов“ на едноименната фондация за сборника „Старомодни стихотворения" (2000), наградата на в. „Литературен форум“ за поезия (2000), Голямата награда за поезия „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2003) и Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2006 г. за цялостното творчество (2007).

Носител е на орден „Кирил и Методий“ - първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се организира Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“.

„Бих искала за малкото време, което ми остава, умът ми да е горе-долу в ред, понякога да мога да пиша. И с малкото сили, които имам, да бъда на някого в помощ, в подкрепа. Не подкрепям девиза „Искам всичко, сега и тук“, казва поетесата.

Използвани източници: Речник на българската литература, т. 3, София 1982, с. 56, , Личностите на света, 1994 г., В. „Стандарт“, бр. 612/28.05.1994 г., Кой кой е в България, София 1998, с. 552, Кой кой е в българската култура, Варна 1998, с. 398, в. „СЕГА“, 10.01.2005 г., Александрова, Петя. Станка Пенчева. Литературни анкети, София 2005, 239 с., Голяма енциклопедия на България, т. 4, София 2011, с. 3356, в. „Стандарт“, бр. 7654/28.05.2014 г. , ВИНФ, 27.05.2014 г.

Още от рубриката
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
БТА
На бюрото
Съюзът на българските писатели връчва за 21-ви път наградата „Георги Джагаров“
Всичко от рубриката
Георги Господинов е на първо място в австрийска литературна класация
Анелия Пенкова
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Литературен обзор
От бедност до бестселъри: Историята на Дж. К. Роулинг
Антоанета Маркова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Авторът и перото
Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век
Калина Бояджиева
Експресивно
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
БТА
Златното мастило
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екз ...
Избрано
Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на френския автор на научна фантастика Жул Верн все още предизвиква удивление в Китай, пише Синхуа. "Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи ...
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
Ако сте поропуснали
Националният литературен музей представя детска фотография на Димитър Димов
По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ. Експонатът на месец юни е снимка, напра ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.