РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Авторът и перото
Британското поетично дружество Poetry Book Society включи в есенната с ...
Експресивно
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и пра ...
Авторът и перото
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов ...

Биография: Станка Пенчева

Дата на публикуване: 08:00 ч. / 09.07.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
3087
На бюрото

"Животът е преди всичко даване“, казва Станка Пенчева в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. Днес отбелязваме 95-ата годишнина от рождението на поетесата.

Продължение на романа „Лунно цвете“ на Катрин Ди, вдъхновен от славяно-българската митология, ще бъде представен в бар „Сингълс“ в София, съобщават организаторите.

Книгата е озаглавена „Огнено цвете“. Тя е втора и последна част от дилогията „Живите приказки“, посочват организаторите на представянето. По думите им поредицата съчетава в себе си елементи от приключенското градско фентъзи заедно с тийнейджърска драма и българо-славянска митология. 

Според авторката „Огнено цвете“ може да се разгледа като „ода за антигероите“, където антагонисти от първата книга разкриват свои непознати до този момент страни. „Главните герои отново поемат на пътешествие, но този път са изправени пред по-могъщи врагове. Един от тях е дъщерята на злия змей от „Лунно цвете“, която е готова да направи

Британското поетично дружество Poetry Book Society включи в есенната си селекция стихосбирката "Сърцето не е създател" на поета Йордан Ефтимов като препоръчана преводна литература. Това се съобщава на сайта на организацията. 

Книгата излиза в България през 2013 г. Заглавието й на английски език е The Heart Is Not a Creator, а преводът е дело на Джонатан Дън. Стихосбирката е издадена от Broken Sleep Books и е на пазара във Великобритания от 31 юли 2025 г.

Поетът, драматург и литературен критик Т. С. Елиът заедно със свои приятели основава през 1953 г. Poetry Book Society, за да споделят радостта от поезията, се казва на сайта на организацията. Дружеството, което е базирано в Нюкасъл, е водещо в популяризирането на най-доброто в съвременната поезия.

Изборът на журито за поетична творба на есен 2025 г. е "Уста" (Mouth) на Мона Арши.  

В есенната

Сборникът „50 години специалност „Реставрация“ в Националната художествена академия“ ще бъде представен днес, 30 юни, в галерия „Академия“,  съобщават от НХА. Изданието съдържа доклади от едноименната научна конференция, посветена на петдесетгодишнината от основаването на специалността „Реставрация“ в НХА. Представени са изследвания на културни ценности в различни области на реставрацията и опазването на културното наследство – живописни произведения, скулптура, стенописи, мозайки, книги, текстилни произведения и архитектурни обекти.

Сборникът съдържа и данни за историята на специалността – преподаватели, дипломирани студенти. Представена е и библиография на преподавателите през изминалите петдесет години. Това е най-представително издание на катедра „Реставрация&ldquo

Който не е бил беден, не може да разбере какво означава това, каза британската писателка Джоан К. Роулинг през май тази година в интервю за в. „Сънди таймс“. Авторката, създала приключенията на Хари Потър, Рон и Хърмаяни, днес разполага с над 940 млн. британски лири и е щедър дарител, писа шотландският в. „Хералд“.

В интервюто за „Сънди таймс“, което е един от редките й разговори с медии, тя казва, че не би пожелала и на най-злия си враг да изпита чувството да си беден и да живееш на месечните социални помощи. Тя е в тази ситуация, преди през 1997 г. да бъде публикуван първият й роман за Хари Потър.

До 2007 г. са издадени още шест книги от поредицата бестселъри. Популярните приключения на Хари, Рон и Хърмаяни са продадени в над 600 милиона екземпляра по целия свят, преведени са на 85 езика, а киноиндустрията ги превърна в осем блокба

Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с романа си "Градинарят и смъртта", в който се разказва за болестта на баща му, за последните месеци от живота на възрастния мъж и за сбогуването на писателя с него, предаде австрийската агенция АПА. 

На второ място в класацията е романът "Разпадания" на австрийската писателка Марлене Щреерувиц, която до момента заемаше първо място, а на трета позиция е авторката Диди Дробна с романа си "Сърце от Източния блок".

Класацията на О Ер Еф за месец август е както следва:

1. Георги Господинов: "Градинарят и смъртта"

2. Марлене Щреерувиц: "Разпадания"

3. Диди Дробна: "Сърце от Източния блок"

4. Геза Олкуш: "Езикът на моя брат"

5. Серхий Жадан: "Арабески"

„Моят първи свят беше природата, сетивното. Малко по-късно ми се разкри и един друг свят – на въображението“, казва тя пред Петя Александрова в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. 

НЕ ОТИВА ДА ПОЛУЧИ ПЪРВАТА СИ НАГРАДА

Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен, в стария квартал „Клуцохор“. Тя е третото дете в семейството на земеделец и бивша учителка. По майчина линия е праправнучка на войводата Кара Танас от село Катунище. По-големият брат Иван умира през 1944 г. на фронта, а по-малкият Георги завършва Художествената академия. През 1941 г. детският вестник „Изгрев“ в родния град на Станка Пенчева за първи път отпечатва нейно стихотворение – „Бели нощи“, тогава тя е на 12 години. Втората публикация е във в. „Народна младеж“ през 1947 г. – стихотворението „Испания“, за което получава награда на Единния младежки общоученически съюз (ЕМОС), но така и не отива в София, за да я вземе.

Пенчева завършва гимназия в родния си град през 1947 г. През същата година публикува стихотворения във в. „Литературен фронт“ и в. „Средношколско единство“. През 1951 г. завършва руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За студентските си години Станка Пенчева си спомня: „…А в София може да скиташ по цял ден из улиците и да не срещнеш нито един познат човек. Чувствах се като изгубена“.

КАРИЕРА

В следващите години тя последователно е редактор в Радио София (1951-1955), редактор в издателство „Народна младеж“ (1955-1956), кореспондент на в. „Народна култура“ за Русе (1956-1958), работи като редактор в литературното списание „Септември“, първоначално в отдел "Проза", а след пенсионирането на Елисавета Багряна r в отдел „Поезия“(1959-1975). За кратко e и в сп. „Пламък“. По покана на Серафим Северняк започва работа в списание „Отечество“ (1975-1986).

Публикува стихове, очерци, есета, автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика, сред които са: „Пълнолетие“ (1952), „Опъната струна“ (1957), „Кладенец на птиците“ (1960), „Вселена“ (1964), „Земя на огньовете“ (1965), „Горчива билка. Избрана лирика“ (1966), „Ябълкова градина. Стихове“ (1965-1966; 1967), „Есенно сияние. Стихотворения“ (1968), „Моята власт. Стихове“ (1970), „Пясъчна лилия. Стихове“ (1972), Избрана лирика (1973), „Хляб и сол. Стихове“ (1973), „Човек за човека…“ (1976), „Планета за двама. Стихотворения“ (1977), „Без свидетели“ (1980), „Недовършен свят. Стихотворения“ (1982), „Помежду им - ела тънковита“ (1982), „Разкопки“ (1984), „Сезонът на загубите. Стихотворения“ (1986), „Многоликата“ (1986), „И тече през мен реката“ (1988),  „Избрано“ – в два тома (1989), „Опит за бягство. Лирика“ (1992), „Старомодни стихове“ (2002), „Отвън – отвътре“ (стихове, 2002), „Незабрава“ (избрани стихотворения, 2004), „Преддверие“ (2006), „Зелената Жози“ (2007), „Дървото на живота“ (2008), „Тук съм“ (спомени в два тома, 2008), „Перо от дух“ (2011), „Последни стихотворения“ (2012).

Нейни стихове са преведени на албански, немски, румънски, руски, словашки, френски, чешки и други езици.

Станка Пенчева превежда от руски език стихове на Анна Ахматова, Бела Ахмадулина, Маргарита Алигер и др.

От 1953 г. е член на Съюза на българските писатели (СБП) и на Съюза на преводачите в България (СПБ). От 1963 г. е член на Комитета на Движението на българските жени, а от 1963 г. до 1973 г. и на Бюрото на Комитета на българските жени.

ОТЛИЧИЯ

Станка Пенчева е удостоена с наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), с Националната награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ (1996), отличието „П. К. Яворов“ на едноименната фондация за сборника „Старомодни стихотворения" (2000), наградата на в. „Литературен форум“ за поезия (2000), Голямата награда за поезия „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2003) и Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2006 г. за цялостното творчество (2007).

Носител е на орден „Кирил и Методий“ - първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се организира Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“.

„Бих искала за малкото време, което ми остава, умът ми да е горе-долу в ред, понякога да мога да пиша. И с малкото сили, които имам, да бъда на някого в помощ, в подкрепа. Не подкрепям девиза „Искам всичко, сега и тук“, казва поетесата.

Използвани източници: Речник на българската литература, т. 3, София 1982, с. 56, , Личностите на света, 1994 г., В. „Стандарт“, бр. 612/28.05.1994 г., Кой кой е в България, София 1998, с. 552, Кой кой е в българската култура, Варна 1998, с. 398, в. „СЕГА“, 10.01.2005 г., Александрова, Петя. Станка Пенчева. Литературни анкети, София 2005, 239 с., Голяма енциклопедия на България, т. 4, София 2011, с. 3356, в. „Стандарт“, бр. 7654/28.05.2014 г. , ВИНФ, 27.05.2014 г.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Очаква се през месец септември да има ясна конкретна сума, както и правила, каза зам.-министърът на културата Ашот Казарян в отговор на въпрос на Мариана Бояджиева от &bd ...
Вижте също
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела“. В „Розов изгрев след дъждовна нощ“ авторката разказва за теми в живот ...
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
Изложение „Алея на книгата“ няма да се състои това лято във Варна, съобщиха организаторите от Асоциация „Българска книга“. Те припомниха, че 16-ото издание трябваше да започне на 1 август на обичайното място по пешеходната част на бул. ...
БТА
Съюзът на българските писатели връчва за 21-ви път наградата „Георги Джагаров“
На бюрото
Издателство „Парадокс" представя нова антология, посветена на фестивала „София: Поетики"
Издателство „Парадокс" представя ново издание, посветено на фестивала „София: Поетики". Неговото заглавие е "София : Поетики (2000-2018 г.) Антология". Съставители са Иван Димитров и Иван Христов, а редактор е Ясен Атанасов. По думи на издателите, ...
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на първа част на книгата „Съвременни български наивисти“ със съставител Даниела Осиковска. На представянето присъстваха кметът на Белоградчик Боян Минков, общественикът ...
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Индийската писателка Киран Десаи, която спечели британската награда „Букър“ и след това не публикува книга в продължение на почти две десетилетия, пак се състезава за отличието с дългоочаквания нов роман, предаде Асошиейтед прес. The Loneliness of ...
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Преиздаденият роман „Розов изгрев след дъждовна нощ“ на Изабел Овчарова разказва открито за проблемите на младите хора, съобщават от издателство „Сиела“. В „Розов изгрев след дъждовна нощ“ авторката разказва за теми в живота, които често остават невидими за нежелаещите да чуят „възрастни“ – депресия, тревожност, училищен тормоз, отчуждение и н ...
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Експресивно
Четвъртото издание на форума „Творчески терминал България – Израел” се провед ...
Начало На бюрото

Биография: Станка Пенчева

08:00 ч. / 09.07.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
3087
На бюрото

"Животът е преди всичко даване“, казва Станка Пенчева в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. Днес отбелязваме 95-ата годишнина от рождението на поетесата.

„Моят първи свят беше природата, сетивното. Малко по-късно ми се разкри и един друг свят – на въображението“, казва тя пред Петя Александрова в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. 

НЕ ОТИВА ДА ПОЛУЧИ ПЪРВАТА СИ НАГРАДА

Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен, в стария квартал „Клуцохор“. Тя е третото дете в семейството на земеделец и бивша учителка. По майчина линия е праправнучка на войводата Кара Танас от село Катунище. По-големият брат Иван умира през 1944 г. на фронта, а по-малкият Георги завършва Художествената академия. През 1941 г. детският вестник „Изгрев“ в родния град на Станка Пенчева за първи път отпечатва нейно стихотворение – „Бели нощи“, тогава тя е на 12 години. Втората публикация е във в. „Народна младеж“ през 1947 г. – стихотворението „Испания“, за което получава награда на Единния младежки общоученически съюз (ЕМОС), но така и не отива в София, за да я вземе.

Пенчева завършва гимназия в родния си град през 1947 г. През същата година публикува стихотворения във в. „Литературен фронт“ и в. „Средношколско единство“. През 1951 г. завършва руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За студентските си години Станка Пенчева си спомня: „…А в София може да скиташ по цял ден из улиците и да не срещнеш нито един познат човек. Чувствах се като изгубена“.

КАРИЕРА

В следващите години тя последователно е редактор в Радио София (1951-1955), редактор в издателство „Народна младеж“ (1955-1956), кореспондент на в. „Народна култура“ за Русе (1956-1958), работи като редактор в литературното списание „Септември“, първоначално в отдел "Проза", а след пенсионирането на Елисавета Багряна r в отдел „Поезия“(1959-1975). За кратко e и в сп. „Пламък“. По покана на Серафим Северняк започва работа в списание „Отечество“ (1975-1986).

Публикува стихове, очерци, есета, автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика, сред които са: „Пълнолетие“ (1952), „Опъната струна“ (1957), „Кладенец на птиците“ (1960), „Вселена“ (1964), „Земя на огньовете“ (1965), „Горчива билка. Избрана лирика“ (1966), „Ябълкова градина. Стихове“ (1965-1966; 1967), „Есенно сияние. Стихотворения“ (1968), „Моята власт. Стихове“ (1970), „Пясъчна лилия. Стихове“ (1972), Избрана лирика (1973), „Хляб и сол. Стихове“ (1973), „Човек за човека…“ (1976), „Планета за двама. Стихотворения“ (1977), „Без свидетели“ (1980), „Недовършен свят. Стихотворения“ (1982), „Помежду им - ела тънковита“ (1982), „Разкопки“ (1984), „Сезонът на загубите. Стихотворения“ (1986), „Многоликата“ (1986), „И тече през мен реката“ (1988),  „Избрано“ – в два тома (1989), „Опит за бягство. Лирика“ (1992), „Старомодни стихове“ (2002), „Отвън – отвътре“ (стихове, 2002), „Незабрава“ (избрани стихотворения, 2004), „Преддверие“ (2006), „Зелената Жози“ (2007), „Дървото на живота“ (2008), „Тук съм“ (спомени в два тома, 2008), „Перо от дух“ (2011), „Последни стихотворения“ (2012).

Нейни стихове са преведени на албански, немски, румънски, руски, словашки, френски, чешки и други езици.

Станка Пенчева превежда от руски език стихове на Анна Ахматова, Бела Ахмадулина, Маргарита Алигер и др.

От 1953 г. е член на Съюза на българските писатели (СБП) и на Съюза на преводачите в България (СПБ). От 1963 г. е член на Комитета на Движението на българските жени, а от 1963 г. до 1973 г. и на Бюрото на Комитета на българските жени.

ОТЛИЧИЯ

Станка Пенчева е удостоена с наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), с Националната награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ (1996), отличието „П. К. Яворов“ на едноименната фондация за сборника „Старомодни стихотворения" (2000), наградата на в. „Литературен форум“ за поезия (2000), Голямата награда за поезия „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2003) и Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2006 г. за цялостното творчество (2007).

Носител е на орден „Кирил и Методий“ - първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се организира Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“.

„Бих искала за малкото време, което ми остава, умът ми да е горе-долу в ред, понякога да мога да пиша. И с малкото сили, които имам, да бъда на някого в помощ, в подкрепа. Не подкрепям девиза „Искам всичко, сега и тук“, казва поетесата.

Използвани източници: Речник на българската литература, т. 3, София 1982, с. 56, , Личностите на света, 1994 г., В. „Стандарт“, бр. 612/28.05.1994 г., Кой кой е в България, София 1998, с. 552, Кой кой е в българската култура, Варна 1998, с. 398, в. „СЕГА“, 10.01.2005 г., Александрова, Петя. Станка Пенчева. Литературни анкети, София 2005, 239 с., Голяма енциклопедия на България, т. 4, София 2011, с. 3356, в. „Стандарт“, бр. 7654/28.05.2014 г. , ВИНФ, 27.05.2014 г.

Още от рубриката
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
БТА
На бюрото
Съюзът на българските писатели връчва за 21-ви път наградата „Георги Джагаров“
Всичко от рубриката
Георги Господинов е на първо място в австрийска литературна класация
Анелия Пенкова
Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с роман ...
Литературен обзор
От бедност до бестселъри: Историята на Дж. К. Роулинг
Антоанета Маркова
Експресивно
В галерия „Вълчо Вълчев“ в град Белоградчик се състоя представянето на книгата „Съвременни български наивисти“
БТА
Литературен обзор
Киран Десаи, носителка на британската награда „Букър“, отново се състезава за отличието
Калина Бояджиева
Авторът и перото
Холивудската кариера и бизнеса на Гуинет Полтроу са описани в нова книга
Теодора Йорданова
На бюрото
Изабел Овчарова разказва за проблемите на младите хора
Литературен обзор
Владимир Башев: Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?
Авторът и перото
Робърт Грейвс - една от ярките фигури на литературата на XX век
Калина Бояджиева
Експресивно
Творчески терминал България – Израел
Теодора Цветкова
На бюрото
Каква е причината за отмяна на 16-ото издание на „Алея на книгата“
БТА
Златното мастило
Георги Борисов: Бъдещето на литературата ни е в нейните традиции
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
В пустинята се запознават Малкият принц и френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
Френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознава с Малкия принц в пустинята край Либия, където катастрофира със самолета си през декември 1935 г. Това разказа Оливие Д`Аге, праплеменник на твореца и президент на фондацията "Антоан дьо Сент-Екз ...
Избрано
Въображението на писателя Жул Верн и до ден днешен предизвиква удивление в Китай
Повече от 150 години след публикуването на "Двадесет хиляди левги под водата", въображението на френския автор на научна фантастика Жул Верн все още предизвиква удивление в Китай, пише Синхуа. "Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи ...
Столично читалище получи книги от НДФ „13 века България"
Ако сте поропуснали
Националният литературен музей представя детска фотография на Димитър Димов
По случай 116 години от рождението на Димитър Димов Националният литературен музей (НЛМ) и къща музей „Димитър Димов" в София представиха на посетителите ценна фотография от детството на писателя, съобщиха от НЛМ. Експонатът на месец юни е снимка, напра ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.