Какво се случва, когато фентъзи, изкуствен интелект и български фолклор си подадат ръка? Отговорът идва в края на юни, когато Регионалната библиотека „Пейо К. Яворов“ ще се превърне в портал към светове, където приказното среща бъдещето. Първото издание на фестивала „Фантастичен Бургас“ (27–29 юни) обещава три дни, изпълнени с литературни премиери, комикс работилници, технологични лекции и вдъхновяващи срещи с утвърдени български автори и творци.

Фестивалът ще започне с премиерата на най-новия роман на Марин Трошанов – „Сказание за Карина и Габриел“ – приказно фентъзи, което черпи вдъхновение от класическите европейски митове и легенди. Трошанов е име, добре познато на феновете на съвременната българска спекулативна литература. Автор на романа „Ламя ЕООД“, съчетаващ мистика и корпоративна дистопия, както и на по

Четвъртият том от поредицата "Съдбата на българите в Западните покрайнини" беше представен днес в Кюстендил от доц. д-р Ангел Джонев - председател на Научния институт "Западни покрайнини", доц. д-р Александър Гребенаров - негов заместник, мецената на изданието д-р Валентин Янев - член на научния институт и Иван Николов – председател на Културно-информационния център "Босилеград".

Институтът "Западни покрайнини" е учреден през 1932 г., но е прекъснал дейността си при така нар. "народна власт", а наскоро възстанови дейността си. Членовете на института днес организираха и панихида в църквата "Св. Николай Софийски" в София по повод 108 години от погрома в Босилеградско (15-16 май 1917 г.) и за всички загинали в борбите на българите от Западните покрайнини.

"Заедно сме днес, за да се съпреживеем една поредна книга от поредицата "Съдбата на българите в Западните п

Приемат се ръкописи по Програмата за финансиране на съвременни автори на Община Пазарджик за 2025 г., съобщиха от местната администрация.

Крайният срок е 18 юни 2025 г. Програмата има за цел да насърчи литературното творчество, като подпомогне издаването на нови заглавия с художествена, културологична, краеведска или изследователска стойност, свързани с Пазарджик и региона, уточняват оттам.

Могат да кандидатстват съвременни автори, които живеят и творят на територията на община Пазарджик, както и творци от страната или чужбина, но популяризиращи положително региона. Участниците могат да бъдат членове на писателски дружества/сдружения или самостоятелни автори, поясняват от Общината.

Финансиране може да се отпусне само на първи издания на една творба, като за второ или следващо издание на същата книга не се отпускат средства от Общината. Не се финансират сборници

Вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на община Шумен проф. Христо Христов и директорът на Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров" д-р Росица Добрева откриха изложбата "Азбука и история“, представяща етапите в развитието на глаголицата и кирилицата. Експозицията е представена в галерията на първия етаж на шуменската библиотека и може да бъде разгледана днес до 17:00 ч.

Изложбата е съвместен проект на Държавния културен институт към Министерството на външните работи, на Центъра за Славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" към Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и Фондация "Елена и Иван Дуйчеви“. Автор на изложбата е проф. дфн Вася Велинова, а консултанти са чл. кор. Аксиния Джурова и проф. д-р Казимир Попконстантинов.

На откриването на експозицията присъстваха генералният директор Кирил Вълчев, зам.-кметове на община Шумен, общински съ

Много се радвам, че има такива книги като „Планът „Елиминирай Европа“, която дава своя принос в една кауза, която трябва да бъде на всички нас, във всички наши поприща, професии и призвания, каза арабистът, политолог и университетски преподавател, занимаващ се с политиката на Близкия изток - проф. Владимир Чуков, на представянето на книгата „Планът „Елиминирай Европа“ от Людмила Филипова.

„Много се вълнувам, че дойде момента не само да представим, но и да говорим за новия роман на Людмила Филипова „Планът „Елиминирай Европа“.  Това е шестнадесетото заглавие в нашия каталог, което издаваме съвместно с Людмила. В тази книга е много важен творческият заряд на автора, онзи вътрешен порив, който Людмила следва безапелационно, когато твори и когато иска да каже нещо на своите читатели. Тя е от авторите, които не са гол