Носителят на наградата "Букър", българският писател Георги Господинов оглавява литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август с романа си "Градинарят и смъртта", в който се разказва за болестта на баща му, за последните месеци от живота на възрастния мъж и за сбогуването на писателя с него, предаде австрийската агенция АПА. 

На второ място в класацията е романът "Разпадания" на австрийската писателка Марлене Щреерувиц, която до момента заемаше първо място, а на трета позиция е авторката Диди Дробна с романа си "Сърце от Източния блок".

Класацията на О Ер Еф за месец август е както следва:

1. Георги Господинов: "Градинарят и смъртта"

2. Марлене Щреерувиц: "Разпадания"

3. Диди Дробна: "Сърце от Източния блок"

4. Геза Олкуш: "Езикът на моя брат"

5. Серхий Жадан: "Арабески"

Алманах, посветен на 100-годишнината от създаването на Сдружение туристическо дружество „Бачо Киро“, представят в Дряново на 22 май. Това съобщи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. 

Представянето на изданието ще се състои в Исторически музей – Дряново. Книжното издание проследява богатата история на местното туристическо движение и е посветено на приноса на поколения дряновци към развитието на туризма в региона. Алманахът обхваща началото на ТД „Бачо Киро“, като проследява дейността на неговите председатели и секретари през годините. Подробно е представена историята на клуба по пешеходен туризъм „Планинари“ – Дряново, както и развитието на организираното пещерно движение в града, посочват от културната институция. 

Специално внимание е отделено на проучванията в пещерата „Бачо Киро

Новият роман на писателя и бивш почетен консул на Намибия в България Михаил Михайлов беше представен днес в Пловдив. Книгата, озаглавена „Хроники за падането на България под ромейска власт“, беше определена като „нестандартен исторически роман“, който разкрива малко познати събития от историята на България в периода на прехода между първото и второто хилядолетие – време, когато народът се бори за запазване на своята независимост.

„Това са събития с ключово значение за българската история. Важно е да бъдат осветлени, за да може младите поколения да познават миналото си и да се гордеят с него. Именно тази мотивация стои зад написването на романа, който проследява процеса на подчиняване на България от Ромейската (Византийската) империя. Историята не се изчерпва само със Самуил – става дума за дълъг период, през който българите полагат уси

Силата на историите да удължават живота, способността на четенето физически да забавя времето и това, че историите създават смисъл, са три от общо седемте според Георги Господинов суперсили на литературата. Писателят, който бе първият български автор в поредицата от срещи с читатели в рамките на Черноморския литературен фестивала в Бургас, представи част от тях пред публиката, изпълнила двора на Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов". Той уточни, че темата за неизчерпаемия дар на литературата и нейните суперсили ще бъде в основата на лекция, с която ще открие литературния фестивал "Грегор фон Рецори" в базиликата "Санта Кроче" във Флоренция. 

Идеята за нестихващия дар дошла от един кът в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, в който под формата на "нестихващ дар" някой е предоставил много пари, така че всеки ден да се поставят свежи цветя. "Ползвах го като метафора за лекцият

"Живеем в индустриална идеология на разделението. Разделени сме един от друг, разделени сме от разни мнения, разделени сме от животните, от растенията. Ние просто боледуваме от едно трагично разделение." Това коментира Капка Касабова в Бургас, разказвайки за изчезващата връзка на хората с природата и своите преживявания, предхождащи написването на най-новия роман "Анима", преведен от английски и издаден на български език от издателство ICU. Писателката и нейният издател Невена Дишлиева бяха гости на второто издание на Черноморския литературен фестивал, където преведоха публиката през процеса на създаване на последната част от т.нар. балканска четирилогия на Капка Касабова, включваща още "Граница", "Към езерото" и "Еликсир".

Писателката описа като мистичен начина, по който всеки път достига до историите и героите на своите романи. Те от своя страна, според Невена Дишлиева, не м