Трудно е да се балансират различните източници на вдъхновение, каза в интервю американската фентъзи писателка Джули Кагава, която пристигна в България за Пролетния панаир на книгата.

Авторката, позната на българските читатели с поредиците "Железните феи", "Кръв от рая", "Нокът" и "Сянката на лисицата", се срещна с почитателите си на щанда на издателство "ПроБук" и на фентъзи бала "Нивганигде".

"Изграждането на светове е едно от любимите ми неща. Обичам този процес", каза авторката. "Имам представа за този свят, но докато пиша, я доразвивам, хрумнат ми нови идеи и ги добавям. Така светът донякъде се запълва, докато пиша книгата".

Писателката добави, че от всяка книга или поредицата зависи дали ще започне с персонаж, със създаването на света или с нещо друго. "Например, когато пишех поредицата "Железните феи", тя започна с идея - от какво се страхуват феите. Отго

Какво се случва, когато фентъзи, изкуствен интелект и български фолклор си подадат ръка? Отговорът идва в края на юни, когато Регионалната библиотека „Пейо К. Яворов“ ще се превърне в портал към светове, където приказното среща бъдещето. Първото издание на фестивала „Фантастичен Бургас“ (27–29 юни) обещава три дни, изпълнени с литературни премиери, комикс работилници, технологични лекции и вдъхновяващи срещи с утвърдени български автори и творци.

Фестивалът ще започне с премиерата на най-новия роман на Марин Трошанов – „Сказание за Карина и Габриел“ – приказно фентъзи, което черпи вдъхновение от класическите европейски митове и легенди. Трошанов е име, добре познато на феновете на съвременната българска спекулативна литература. Автор на романа „Ламя ЕООД“, съчетаващ мистика и корпоративна дистопия, както и на по

Четиридесет и седмото издание на Националния студентски литературен конкурс "Боян Пенев" бе открито в зала 202 в Ректората на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Приветствие към участниците отправи ректорът на висшето училище проф. Наталия Витанова. Към присъстващите се обърнаха също председателят на журито във форума проф. Пламен Дойнов и кураторът на конкурса проф. Страшимир Цанов.

Проф. Витанова каза: "Искам да ви пожелая докато дишате, докато сте живи, да търсите красотата и съвършенството на думите, но бъдете и отговорни към тях, защото както гласи клишето - думите могат да ни възвисяват, могат да ни вдъхновяват, но могат и да ни нанесат много дълбоки рани".

"Много се надявам тук, на територията на Шумен, някои от вас да открият усмивката, ръцете, устните, тъй хубавото лице на някой, до когото искате да се събуждате. Нека най-силното перо блести и

Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) връчи годишните си награди в рамките на откриването на 19-ата Национална библиотечна седмица тази вечер. Събитието се състоя в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ).

За млад библиотекар на годината беше обявен Иван Петров от библиотеката при Основно училище „Ран Босилек“ в Габрово, а за библиотекар на годината - Мануела Енчева от Регионалната библиотека „Партений Павлович“ в Силистра. Наградата за библиотека на годината бе за библиотеката на Нов български университет (НБУ) в София.

Приз за цялостен принос за развитието на библиотеките бе присъден на проф. Александър Димчев, а отличието в областта на история на книгата на името на проф. Ани Гергова – на Дора Савова. В категория „Подкрепа за библиотеките“ бяха наградени БНТ2 и Васил Кафтанджиев.

Диана Саватева е автор на четири поетични книги, най-новата от тях „Трилистна детелина“ излезе от печат тази година и съдържа само кратки литературни форми, които авторката определя като нава (бел.ред. - поетичен стил), видения и безпокойства. Книгата имаше своята среща с читателите на Седмото издание на българската книга в Брюксел, предстои представянето в Бургас – на 13 август, в началото на изложението „С книга на плажа“.

Диана Саватева е филолог по образование, журналист по професия, а в момента е заместник-кмет на Община Бургас с ресор култура и вероизповедания, както и председател на Фондация „Бургас 2032“, която има задача да подготви кандидатурата на Бургас и региона около най-големия град в югоизточната част на Европейския съюз за Европейска столица на културата през 2032 г., разказа за рубриката „БГ Свят“ Рада Ган