Авторите на единственото списание на куклен театър в България "Кукларт" представиха изданието и най-новия му брой в Бургас като част от програмата на XI международен фестивал "Дни на куклите", който се провежда между 4 и 10 август в морския град и се организира от местния Държавен куклен театър.
Последният 17-и брой от 2023 г. е с корица на Албена Лимони. В него има текст на Елица Петкова за създаването на вкус у публиката в детска възраст. Наталия Алексиева описва впечатленията си от посещението на конгрес на Световния съюз на куклените дейци УНИМА в Индонезия. Има текст на Светломира Стоянова, както и за 60-годишнината на българската организация "Акт УНИМА", която бе отбелязана миналата година. В броя читателите могат да намерят репортаж от най-големия форум за куклен театър - Пражкото триенале, както и отделни текстове за спектакли, които са били интересни през годината. Отразени са и летописите на няколко куклени театъра в Сливен, Русе, както и за книгата на Румяна Емануилиду "Приказните хора", разказа главният редактор д-р Михаил Байков.
Литературно четене по повод Деня на Европа и 80 години от края на Втората световна война организира в Плевен местното Сдружение „Дружество на писателите“. То се състоя в залата на Художествена галерия Колекция „Дарение Светлин Русев“.
В литературната вечер взеха участие Лалка Павлова, Витка Витанова, Атанас Славчев, Венета Йочева, Люлин Занов, млади автори от Професионалната гимназия по механоелектротехника (ПГМЕТ) в града и тяхната учителка Наташа Басарова, която е член на Дружеството. Водещ беше поетът Валери Петров.
„Човечеството загуби във Втората световна война над 70 милиона души, а само Съветският съюз – над 27 милиона. С нашата вечер отбелязваме кръглата годишнина от нейния край и Деня на Европа. Това са знаменателни дати, особено в сегашното време, което е потънало във войни и неразбирателства по целия свят“, каз
Новият роман на писателя и бивш почетен консул на Намибия в България Михаил Михайлов беше представен днес в Пловдив. Книгата, озаглавена „Хроники за падането на България под ромейска власт“, беше определена като „нестандартен исторически роман“, който разкрива малко познати събития от историята на България в периода на прехода между първото и второто хилядолетие – време, когато народът се бори за запазване на своята независимост.
„Това са събития с ключово значение за българската история. Важно е да бъдат осветлени, за да може младите поколения да познават миналото си и да се гордеят с него. Именно тази мотивация стои зад написването на романа, който проследява процеса на подчиняване на България от Ромейската (Византийската) империя. Историята не се изчерпва само със Самуил – става дума за дълъг период, през който българите полагат уси
Тази книга е написана и като реакция срещу това, което аз наричам лошата музика, тоест – натрапената музика, тази, която слушаме в ресторанти и заведения, която ни налагат – еднообразна, монотонна музика. Това каза проф. Стоян Атанасов за тома си „Гигантите в джаза“. Представянето на изданието бе тази вечер, в рамките на Пролетния панаир на книгата.
Според автора джазът като музика се различава с това, че в него има много въображение и импровизация. Най-простата формулировка е синкопирана музика плюс въображение, посочи той.
Проф. Атанасов отбеляза, че се е опитал да представи историята на джаза с неговите най-видни представители, които са променили тази музика. Тях наричам „гигантите на джаза“, разказа той.
В книгата са включени 26 есета главно за американски изпълнители, понеже те са водещите в това изкуство, каза авторът н
Световноизвестната американска фентъзи авторка Джули Кагава ще бъде в България по повод предстоящия в края на месеца Панаир на книгата. Първото гостуване в страната, където ще се срещне с множеството си фенове, е по покана на издателство Про Бук ("Pro Book").
На първия ден от посещението си тя ще се срещне с фенове на организирания от издателството фентъзи бал "Нивганигде", който ще се състои в зала "Щрак" от 18.00 ч. на 30 май. През следващите два дни тя ще се срещне с фенове на щанда на издателството на Панаира.
Кагава е позната на българските читатели с поредиците си "Железните феи", "Кръв от рая", "Нокът" и "Сянката на лисицата".
Родена през 1982 г. в Калифорния, бъдещата авторка прекарва част от детството си на Хаваите, където се заражда любовта към книгите и писането. Ранните опити са в хорър жанра, но се утвърждава като водещ автор на фентъзи. Посвещава
Едвин Сугарев, Владимир Левчев и Петър Чухов ще се срещнат с читатели днес в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК. Това съобщават организаторите от асоциация „Българска книга“.
Едвин Сугарев ще раздава автографи върху книгата „Тезей в лабиринта“, Владимир Левчев – върху „География на съня“, а Петър Чухов – върху новата си стихосбирка „В края на леглото“.
Освен тях с читатели ще разговарят още преводачката Лора Стаматис („Митичните легендарни героини“), Христина Панджаридис („Отвън и отвътре или малките неща“), Десислава Бошнакова и Евелина Христова („ПР и изкуствен интелект“), Костадин Костадинов, Радослав Чичев („Лоно“).
Книжна поредица с приказки от Николай Райнов (1889-1954) и илюстрации от Любен Зидаров (1923-2023) ще бъде представена на сц
Списание "Кукларт" се издава с подкрепата на Национален фонд "Култура", които в годините са заставали неведнъж в осигуряването на средствата за неговото издаване, печат и разпространение в чужбина. "Обратната връзка, която получаваме за него от колеги по света, е, че чисто полиграфски е направено много добре и представя интересни теми. Колегите от най-старото списание за куклен театър, което излиза в Чехия от 102 г. не спират да ни хвалят за това, което правим", допълни Байков.
По време на фестивала "Дни на куклите" заинтересованите читатели могат да намерят част от старите броеве на списанията на преференциални цени, както и да се сдобият с най-новия последен брой от 2023 г.
Обикновено всеки следващ брой започва да се подготвя след приключването и на последния фестивал за годината. На годишна база те са поне 15, като част от тях са биеналета, но има и такива, които се случват ежегодно. Обикновено последният е "Забранено за възрастни", който приключва през октомври. "През останалото време се оглеждаме за текстове от областта на историята, теорията и личности, които да интервюираме. Сглобяването се случва до ноември, когато опитваме да минем през редакция, страниране, и декември да е вече в печат, за да е наличен в края на годината", обясни Байков.
История и съдържание през годините
Първият брой на "Кукларт" излиза през 2008 г. като пилотно издание, което цели да събере в себе си най-важното и интересното, което се случва в света на кукления театър у нас. "Това е едно дълго мечтано списание, каквото България до този момент няма, а е страна със сериозна култура по отношение на кукления театър", коментира още главният редактор. Той припомни, че България е страна учредителка на световната организация на куклените дейци УНИМА, създадена през 1929 г. След по-малко от пет години ще се чества 100 години от нейното учредяване. Освен това България е и третата страна в света, която създава висше образование за куклен театър след Чехия и Русия.
Основен инициатор на създаването на сп. "Кукларт" през 2008 г. е театралният режисьор и дългогодишен директор на столичния куклен театър Кирякос Аргиропулос. Дълги години (до 2022 г.) негов главен редактор е Никола Вандов. Оттам насетне работата по организирането и списването на изданието поема д-р Михаил Байков.
Някои от рубриките в него съществуват от самото начало и са задължителни за всеки брой. Първата и основна се казва "Теория, история, опит и полемика", в която се публикуват интересни и важни текстове, свързани с историята на кукления театър и най-интересното, случило се в чужбина. В нея могат да присъстват и текстове на местни автори, които са пътували из страната и разказват за фестивалите, на които са били. В рубриката се публикуват и откъси от дисертации на експерти от областта.
Втората основна рубрика е наречена "Личности" и в нея обикновено се публикуват интервюта с важни за българския куклен театър фигури, които са дали много за създаването и развитието му. Част от публикуваните в тази рубрика интервюта са и последните, които те въобще дават. Най-пресният такъв пример е интервюто с вече покойния Злати Златев, обясни Байков.
Третата основополагаща рубрика е "Фестивали и форуми", която включва всички фестивали в България. "С годините, за щастие, тя расте и става все по-голяма, защото се появяват нови фестивали. Така списанието действа и като архивна единица, която успява да съхрани програмите им и всеки, който се интересува, може да открие какво се е играло на техните сцени от 2008 г. насам. Заедно с тях има и отзиви на наши колеги, които са били техни гости и разказват от първо лице", коментира главният редактор.
"Отзиви" е четвъртата базисна рубрика, в която се публикуват рецензии и театрална критика, а последната се нарича "Информация" и най-често посочва носителите на важните за кукления театър награди през годината, както и новите печатни издания в областта. По-нова е рубриката "Спектакография", която включва списък с всички нови спектакли, създадени през календарната година в държавни общински куклени театри в страната, което действа като летопис на премиерите.
Визуално развитие
От 1-ви до 10-и брой списание е черно-бяло. От 11-и нататък то става цветно и това е един от големите скокове в неговото развитие. До 10-11 брой на кориците се поставят най-вече снимки от различни спектакли, но от 12-и брой списанието вече има авторски корици, създадени от художници илюстратори, които правят своите рисунки специално по покана на списанието. През 2018 г. първата такава корица прави Люба Халева. През следващата неин автор е Дамян Дамянов.
Брой номер 14 на "Кукларт" е по-специален, защото е единственият изцяло чуждоезичен брой и е едновременно на френски и английски език. Той излиза през 2020 г. за международния конгрес на УНИМА и е на два от трите официални езика на организацията. В английската версия на списанието корицата е на Капка Кънева, а във френската - на Калина Мухова.
През 2021 г. в брой 15 автор на корицата е Рин Ямамура, като вътре в него има малки нейни илюстрации и детайли, които допълват текстовете. "Особено ценен лично за мен е брой 16 от 2022 г., защото беше голямо ухажване, докато стигнем до корица от Текла Алексиева, която мнозина познават като художник на кориците на поредицата с научна фантастика от миналото Библиотека "Галактика", допълни Михаил Байков. Художник на последния брой от тази година е Албена Лимони.
Главният редактор поясни, че художниците не получават конкретно задание и имат пълна свобода да интерпретират темата куклен театър, като решават сами как да я визуализират.
Той допълни още, че списание "Кукларт" се издава от "Акт УНИМА" и държи то да не бъде затворена система, а отворена редакция, в която всеки, който реши, че има какво да покаже и изготви като текст, е добре дошъл да се свърже с тях. Редакционният екип разглежда текстовете и при одобрение ги публикува, заяви Байков и покани заинтересованите от такава възможност да се свържат с тях на посочените в сайта им контакти.
