Новият носител на Националната литературна награда "Милош Зяпков" е писателят Васил Славов, съобщават от Община Ракитово, които са организатори на събитието заедно с местното читалище "Будилник".

Авторът е отличен за цялостен принос в рамките на 12-тото издание на конкурса, носещ името на известния ракитовец, за книгите си "Строфи на кръвта" (проза) и "Ахав" (поезия). Победителят не е присъствал на церемонията по награждаването, тъй като живее в САЩ.

„От мое име, от името на колегите ми, членове на журито – Васил Лазаров, Деян Енев, Красимир Димовски и Катя Ташева, както и от името на организаторите честитим заслуженото отличие на господин Славов, като му желаем да е здрав и да разкрива нови хоризонти в съвременната българска литература! Достойно ест!“, написа в профила си във Фейсбук поетесата Маргарита Петкова.

От съпътстващия конкурс за уче

Актьорът Димитър Маринов се среща с почитатели в Добрич. Той представи книгите си "Към сцената" и "Към екрана" в Огледална зала "Нели Божкова". Той разказа за пътя си към Съединените американски щати, Холивуд, киното и Оскарите. Актьорът каза, че му е отнело 12 г., за да напише тези книги. Той посочи, че един актьор трябва да знае само какво се иска от него, ако много му се обяснява, той почва да мисли и не се получава образ. "Младите таланти имат нужда от основа. Оттам нататък е индивидуалност, автентичност, оригиналност и всеки е сам за себе си. Нашето изкуство е строга индивидуалност, но в партньорство. Младият човек само трябва да знае откъде да започне. Всичко, което ти каже един преподавател, един актьор, един режисьор е вярно, но въпросът е дали то ще работи за теб", каза още Маринов. 

По неговите думи актьорът трябва да бъде спонтанен и да не мисли много. “А

Новата книга на Петър Николов-Зиков – „Людовико – императорът на България“, е посветена на живота на Иван Стефан, престолонаследник от Шишмановата династия, съобщават от издателство „Сиела“.

В книгата е представена съдбата на царя в изгнание, описани са мрачните игри на тронове по българските земи, кървавите битки из средновековна Европа през XIV в., пътят на детето цар, свалено от законно полагащия му се престол, информират от „Сиела“. 

„Людовико – императорът на България“ е „правдива картина, представяща всички нюанси на една многолика личност, съхранила борбения си дух до сетния си час и заслужаваща закъсняло признание“, добавят от издателството.

Петър Николов-Зиков е политолог, историк, доцент в департамент „Политически науки“ на Нов български университет, бивш за

Центърът за книгата към Нов български университет (НБУ) участва в Пролетния панаир на книгата, съобщават от висшето учебно заведение.

В рамките на изложението са представени книгите „Гласовете на модата“ от Нели Митева - антология на съвременния български моден дизайн, „Визуална екзегеза“ от Тодор Петев, „Стара Анатолия: От залеза към изгрева“ от Майя Василева, която е посветена на новите политически и културно-исторически реалности в Анатолия през І хил. пр. Хр. – на появата на новите царства, но и на редица исторически процеси, които започват още от края на ІІ хил. пр. Хр.

Читателите ще могат да видят още изследването „Търговци на бели робини, фалшификатори и контрабандисти в България 1879-1944“ от Димитър Гюдуров, което проследява проблемите и промените в българското законодателство от началото на модерната българс

Американският писател Андрю Хакет и българската аниматорка от студио „Уолт Дисни“ – Светла Радивоева, представят съвместна книга, посветена на приемането и съчувствието, информират от „Ентусиаст“.

По думите им, със затрогващ сюжет и нежни илюстрации „Хоуп и морето“, разказва за малко момиченце, което си играе самотно и тъжно на брега, докато морето не решава да му предложи приятелството си.

„С топлина и поетичен език тази емоционална и дълбока история проследява малката Хоуп, която се е сгушила на брега и изпитва силна тъга. Малко по малко, първо с деликатно докосване от вълна, после с фини пръски солена вода и подхвърляне на раковина, Морето се приближава към нея. С всяко негово действие сърцето на Хоуп се отваря все повече и повече, докато накрая не пос