Ние настояваме за по-високо финансиране заради читателите на Столичната библиотека, заради посетителите на нейните културни събития и, разбира се, за по-високи заплати. Това каза директорът на Столичната библиотека Юлия Цинзова. Библиотеката отбеляза днес празника на библиотекаря, който традиционно се чества на 11 май.

По време на организираното литературно четене на площад „Славейков“ служители от Столичната библиотека участваха в мирен протест. Исканията са абсолютно справедливи и са за по-високи заплати, каза Цинзова. „Аз като директор също заявявам, че е изключително обидно да се подписвам под заплата 1450 лева или 1400 лева за магистър, който сканира, обработва, прави платформи или за колега, който обслужва високоинтелигентни читатели, каквито са читателите на Столична библиотека“, добави тя.

Директорката на Столичната библиотека отбеляза, че

Книгата „Никола Мавродинов - изкуство и време. Анализи и обзори 1928 – 1943“ беше представена от председателя на Добруджанския научен институт Борис Спасов в добричката художествена галерия.

“Сборникът е едно от най-новите издания на Добруджански научен институт и Исторически музей – Тутракан. Той съдържа материали, поместени на страниците на емблематични български периодични издания от периода 1928 до 1943 г., сред които списанията „Златорог“, „Завети“ и „Изкуство и критика“. Те дават поглед върху художествения живот и критиката в България през първата половина на ХХ век”, каза  Борис Спасов.

Той сподели, че когато е започнал да чете книгата, е бил приятно изненадан за това какви познания за българското и световно изкуство има Никола Мавродинов. “Два периода от неговото творчество са от

Всеки разказ е отломък от разпаднал се роман, казва Николай Терзийски за новата си книга „Родиния“. Премиерата е на 14 май в „Салон на изкуствата“, в НДК, съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите им „Родиния“ е книга пътуване и книга завръщане: „Пространство, едновременно илюзионно и действително. Родиния – огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло – те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата“. 

&bdquo

Историците проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович представиха книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ тази вечер в столичния литературен клуб „Перото“. Изданието излиза по повод 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.  

По думите на управител на „Книгомания“ Илиян Андонов това са тримата тенори на нашата история. Аз съм изключително приятно изненадан от съдържанието, защото всички имаме нужда от съвременен прочит на нашата история, отбеляза той.

Проф. Петър Стоянович разказа, че идеята за изданието се появила много спонтанно при среща с двамата му колеги. 

„Милко каза едно изречение: Абе, що не вземем да напишем една книга за Съединението. И почти на шега, както България влезе в НАТО и ЕС, имахме готова книга“, каза той. Проф.

Тази книга събира търсенията и резултатите от дългогодишната ми работа на изследовател, куратор и преподавател по история на изкуството, каза в интервю проф. д-р Галина Лардева на представянето на новата й книга „Отвъд пограничното: Пространства и зони на съвременното изкуство“ тази вечер в Пловдив. 

По думите й книгата е опит да се разбира изкуството във време, в което всичките исторически ориентири на художествените творби изглеждат окончателно заличени. В раздела, посветен на изданията на Националните есенни изложби, са представени кратките портрети на повече от сто и двадесет съвременни български творци. „С това е създадена цялостна панорамна перспектива към процесите в изобразителното изкуство. Книгата е предназначена за широк кръг читатели – художници, любители на изкуството, студенти, хуманитаристи“, каза още проф. д-р. Галина Лардева.