Невена Коканова, Вили Цанков, Леда Тасева, Леон Даниел, Георги Миладинов, Боян Дановски, Светлозар Игов са част от личностите, за които Клара Армандова разказва в автобиографичния си роман „Танцът на делфините“.

„Когато бях на 22-23 години, много обичах морето. Имаше една сладкарничка „Албатрос“ в курорта „Дружба“ (днес "Св. св. Константин и Елена", бел. а.), която приличаше на плацдарм за НЛО. Тя съществуваше допреди седем-осем години. Аз излязох на този плацдарм и изведнъж забелязвам, че в лунната пътека танцуват едни делфинчета. Това беше невероятно преживяване“, разказва в интервю актрисата и режисьор.

„Тогава се замислих колко са свободни те и как няма никакви хора отгоре им, никакви кукловоди, никакви подмишници. Те са независими от цялата

„Приказки за различността“ на журналистката Христина Чопарова ще има премиера на 5 юни на сцена „Централни хали“. Книгата илюстрира принципите на социалното включване и толерантност, посочват от националния център за алтернативна комуникация (НЦАК) „Ние ви чуваме”, които са издатели на томчето.

По думите им приказките са написани през 2020 г., в отговор на необходимостта от четиво, което по достъпен и интересен начин да осветли повече или по-малко видими специфични състояния, към които малки деца и ученици могат да бъдат понякога неуместно любопитни.

В „Приказки за различността“ има 11 животни, които притежават отличаваща го физическа особеност. Те са се събрали на горска конференция и всяко разказва своята лична история от гледна точка на уважението, получено чрез разбиране и подкрепа. Акцентът в книгата е върху различие

Силата на историите да удължават живота, способността на четенето физически да забавя времето и това, че историите създават смисъл, са три от общо седемте според Георги Господинов суперсили на литературата. Писателят, който бе първият български автор в поредицата от срещи с читатели в рамките на Черноморския литературен фестивала в Бургас, представи част от тях пред публиката, изпълнила двора на Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов". Той уточни, че темата за неизчерпаемия дар на литературата и нейните суперсили ще бъде в основата на лекция, с която ще открие литературния фестивал "Грегор фон Рецори" в базиликата "Санта Кроче" във Флоренция. 

Идеята за нестихващия дар дошла от един кът в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, в който под формата на "нестихващ дар" някой е предоставил много пари, така че всеки ден да се поставят свежи цветя. "Ползвах го като метафора за лекцият

Всеки превод на Кирил Кадийски прониква в душата. Съвременните му тълкувания може би се различават от тези на академиците, но стигат до сърцето ни. Това каза литературният критик и преводач  доц. д-р Георги Цанков на представянето на тритомното издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в)“. Изданието бе представено тази вечер във Френския институт.

„В българския културен живот има антология на съвременната френска поезия още от 1966 г., съставена от Невена Стефанова. След нея има антология на френската поезия, съставена от Пенчо Симов. Все преводи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно верни на оригинала, но в тях я няма божествената искра. Божествената искра на големия поет, който може да направи чудото, да направи чужденеца българин, да докаже, че българският език е изключително богатство, независимо от епохата", каза още доц. Георги Цанков.<

Изабел Алиенде издаде новия си роман - "Името ми е Емилия дел Вайе", съобщи Асошиейтед прес.

Милиони читатели харесват бестселърите на Исабел Алиенде заради силните героини и епичните сюжети. В романи като "Къщата на духовете", "Ева Луна" и неотдавнашния "Виолета" упорити жени заемат централно място и са двигатели на драматични разкази, сътворени с щипка магически реализъм от писателката, родена в Перу и израснала в Чили.

Не по-различно е и в новата книга на Алиенде - "Името ми е Емилия дел Вайе". Тя е за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на XIX век. Младата Емилия е изненадващо безстрашна за жена от онова време, предизвиквайки и преодолявайки бариерите, свързани с пола, докато преминава от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде посочено над статиите й във вестниците.

Голяма част от интелектуал