„Манифестирай без розови очила“ е заглавието на първата книга на влогърката и маркетоложка Антония Сарафова. В нея авторката търси отговор на въпроса работи ли наистина манифестирането като метод за постигане на цели и мечти, разказват издателите от „Сиела“.

По думите им Сарафова разчупва традиционната дефиниция на закона на привличането като изцяло езотеричен подход, с който чрез положителна енергия и мисли човек може да сбъдне мечтите си. Авторката разказва какъв е нейният поглед към манифестирането като процес на физическа и психическа промяна, за която трябва да се положат усилия и да се работи активно за мечтания начин на живот. 

В книгата си Антония Сарафова помества различни стратегии за самодисциплина и вътрешна трансформация като изграждане на карта на мечтите, ежедневно записване на благодарности, примери за дневна рутина и положите

Книгата "Българските разломи" на проф. Георги Каприев беше представена в театър "Сфумато". Тя е посветена на темата за базовата структура на българския социален, политически и културен живот.

Тази книга е личен разказ, обърнат към всеки мислещ човек в България, когото го е грижа за участта на отечеството му, отбелязват издателите от „Изток запад“.

По думите им в книгата се доказва, че изначалните стихии на българския социален, политически и културен живот са абстрактният егалитаризъм и уравновиловката, които изискват сриване на всеки възможен авторитет и ред.

„Традиция става единствено рушенето на всичко, проявяващо форма на традиция. Фаворизираната полукултурност и липсата на селективни критерии раждат масовия популизъм с нагона му към антидържавност, авторитаризъм и тоталитаризъм. Принципно непродуктивен, популизмът е и двигателят на по

Да превърне написаната в петтоничен ямб през 1897 г. "Книга за българския народ" от непознатия [в Австрия – бел. ред.] юрист, държавния служител, политик и поет Стоян Михайловски (1856-1927 г.) в актуална може да го направи само Илия Троянов, отбелязва в свой материал австрийската новинарска агенция АПА.

Живеещият във Виена писател и издател е превърнал политическата сатира от миналото в универсален учебник по политика днес и го нарече ефективно "Книга за властта".

Възраженията, че "Владетелят" на Николо Макиавели е ненадмината класика в продължение на повече от 500 години, той оставя настрана, макар да включва гореспоменатото ръководство за безскрупулни, но успешни владетели. Заедно с много други, от Аристотел и Салюст до Шекспир и Волтер, през индийски поети и персийски мислители до Симон  Вайл и Хана Арендт, той коментира като полифоничен хор на левите ст

Пет млади авторки на книги от различни краища на страната представят в Регионална библиотека „Гео Милев“ в Монтана своите произведения. Гостуването им е част от проекта „Поетични пътеки на дебюта“, който се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

В представянето участват дебютиращи авторки. Това са Анастасия Стоева със стихосбирката „Неизвършени престъпления“, Антонина Георгиева със „Сол“, Виолета Златарева със сборник-разкази „Академия за китове“ и с „Регистър злополуки“, Евгения Динева с „Животните нямат бащи“ и Мария Куманова с „inclavo“ и „Тилда“. Модератор на срещата е Евгения Динева,. При представянето авторките четат  откъси от своите произведения и ги коментират с публиката, като целта е читателите да се запознаят с авторските търсен

Трима участници на 11 и 12-годишна възраст ще представят първите си авторски книги в предстоящото издание на Националния конкурс за дебютна литература в Хасково. Той ще се проведе в рамките на Литературните дни „Южна пролет“ между 23-ти и 25 април.

Имената на най-младите участници в конкурса съобщи на пресконференция заместник-кметът на Хасково Мария Вълчева. С първите си самостоятелни творби в жанровия раздел на конкурса „Детска литература“ участват Елизабет Александрова от София и Йоана Жекова от Хасково, които са на 11 години, и 12-годишната Огняна Илиева от Враца.

В конкурсната част на тазгодишното издание на „Южна пролет“ се включват общо 21 дебютанти. В раздела „Поезия“ са подадени осем стихосбирки. В жанра „Проза“ участват седем автори, в „Детска литература“ те са общо четири. Два са филмови