Комиксът е опит на изкуството да разкаже нещо, което е трудно за разказване, каза в интервю Владимир Полеганов. Той е преводач на представения днес роман „Маус“ от Арт Спигелман – първото графично произведение, отличено с наградата „Пулицър“. Събитието бе част от фестивала „Пловдив чете“.

„Mаус“ е историята на Владек Спигелман – евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син – художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, да разбере миналото му. Форматът е на разказ в картинки и според издателите от „Нике“ успява с лекота да отърси читателите от чувството, че чете за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното.

„Комиксът като изразно средство с тежката материя на историята се съчетават изненадващо добре и продуктивно, защото самият ко

Мисля, че е дошло време поезията да заеме функцията си и да не е маргинален жанр, а да има повече социални послания, защото е много важна. Поезията е най-чистата и концентрирана литература. Това каза в интервю поетът и фотограф Владислав Христов, автор на книгата „Маслен нос". Той беше на Пролетния панаир на книгата пред НДК.

„Маслен нос“ е продължение на „Пойни птици“, защото е на сходни теми и е един метатекст, каза авторът. В „Пойни птици“ действието се развива в среда с птици и животни, и беше като разходка в природата, където на мен и на героите се случваха различни неща, чрез които се опитвах по някакъв начин да осмисля случващото се между нас, хората.

В „Маслен нос“ действието е на морския бряг. Става дума за едно общество, което се е преселило на морския бряг и на това антиутопично общество му се случват нещ

Съюзът на българските журналисти в Благоевград организира изложба-базар на книги от журналисти-писатели от областния град.

„Представяме базар на книги, чиито автори са колеги журналисти, които се изявяват и като писатели. Инициативата е на Регионалното дружество на СБЖ, а идеята се роди преди две години“, сподели София Гълъбова, председател на дружеството.

Тя подчерта, че журналистите не само отразяват събития, но и отправят послания, влияят върху обществените нагласи, а понякога дори ги променят. „Всичко, което преживяваме на терен, е само една крачка от създаването на художествени образи и произведения. Така събитията, личностите и героите, с които се срещаме, получават художествена стойност“, добави тя.

С изложбата-базар, представяща книги на благоевградски журналисти, организаторите целят да покажат и другото лице на професията. &bdq

Невена Коканова, Вили Цанков, Леда Тасева, Леон Даниел, Георги Миладинов, Боян Дановски, Светлозар Игов са част от личностите, за които Клара Армандова разказва в автобиографичния си роман „Танцът на делфините“.

„Когато бях на 22-23 години, много обичах морето. Имаше една сладкарничка „Албатрос“ в курорта „Дружба“ (днес "Св. св. Константин и Елена", бел. а.), която приличаше на плацдарм за НЛО. Тя съществуваше допреди седем-осем години. Аз излязох на този плацдарм и изведнъж забелязвам, че в лунната пътека танцуват едни делфинчета. Това беше невероятно преживяване“, разказва в интервю актрисата и режисьор.

„Тогава се замислих колко са свободни те и как няма никакви хора отгоре им, никакви кукловоди, никакви подмишници. Те са независими от цялата

Международната литературна награда „Виленица“ за 2025 година беше присъдена на българския писател Георги Господинов, съобщи в. Slovenia Times.

Наградата се връчва от Асоциацията на словенските писатели и тази година отбелязва своята 40-годишнина. Тя се присъжда на автор от Централна Европа за изключителни постижения в литературата или есеистиката.

В коментар във Facebook Господинов сподели: „Вълнуващо е да бъда избран за награда, чиито носители са били Милан Кундера, Збигнев Херберт, Адам Загаевски, Олга Токарчук, Петер Хандке, Горан Стефановски, Миленко Йергович, Дубравка Угрешич... Благодаря!“

Сред носителите на отличието са още Ана Бландиана, Петер Естерхази, Илма Ракуза, Карл-Маркус Гаус, Давид Албахари, Клаудио Магрис, Мирча Къртъреску, Ласло Краснахоркай и Илия Троянов, уточнява изданието.

Лауреатът на „Виленица“ се